№ 352
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20223100500107 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивникът АНТ. СТ. К., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и се представлява от адвокат В.К., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Въззиваемият "Топлофикация София" ЕАД, редовно призован, не
се явява законният представител на дружеството, не се представлява.
По хода на делото СЪДЪТ докладва молба, изходяща от въззиваемото
дружество, чрез процесуален представител с вх. № 4266/21.02.2022г., в която
е изразено становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на
представител на въззиваемото дружество, поддържа се оспорването на
въззивната жалба и подадения отговор от въззиваемия, отправено е искане да
бъде отхвърлена въззивната жалба. Отправено е искане за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Отправено е искане за
предоставяне на протокола от заседанието по електронна поща.
АДВ. КЪНЧЕВ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 271 от 21.01.2022 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297399/02.09.2021 г. на АНТ. СТ.
К., гр. Варна, против Решение № 262365/23.07.2021 г., постановено по гр.д. №
8335/2020 г. по описа на Варненски районен съд, ХI - ти състав, в частта, с
която е прието за установено, че ответникът АНТ. СТ. К. дължи на ищеца
"Топлофикация София" ЕАД следните суми: - 82,11 лв. – главница; 15,89 лв.
– мораторна лихва; - 8,48 лв. – главница за дялово разпределение; - 2,28 лв. –
мораторна лихва, ведно със законната лихва считано от 12.03.2019 г., за които
суми е издадена Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на РС -
гр.София, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, поради наличие на
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 6204/2018 г. по описа на ВОС
между същите страни на същото основание, и неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Излага, че не е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковите претенции, първо, защото
топлофицираното жилище е собственост на Столична община, която от своя
страна е единствен акционер в "Топлофикация" ЕАД, от което прави извод, че
именно върху собственика на топлофицираното жилище Столична община
тежи задължението за заплащане на ползваната в него топлинна енергия
предоставена от „Топлофикация" ЕАД. На второ място заявява, че не е приела
наследството на починалия си брат С.С., поради което не отговаря и за негови
задължения като ползвател на имота. Счита, че неправилно е отхвърлено
възражението и за изтекла погасителна давност, тъй като със споразумението
́
от 04.08.2015г. 1 нейният наследодател е признал задължение за периода от
01.09.2012 г. до 30.06.2015 г. От тази дата до датата на предявяване на иска са
изтекли повече от три години поради което всяко задължение относимо за
периода 12.03.2016 г. - 12.03.2019 г., в т.ч. процесното, било погасено по
давност на общо основание. Отделно оспорва валидността на споразумението
от 04.08.2015 г. с оглед направено възражение за унищожаемост на същото,
тъй като покойният й брат поради болест не е разбирал свойството и
значението на постъпките си. Излага подробни съображения.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна "Топлофикация" ЕАД
депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на
жалбата и прави искане за нейното отхвърляне и присъждане на сторените по
делото разноски.
АДВ. КЪНЧЕВ: Поддържам изцяло въззивната жалба. Нямаме
искания. Не представям списък по чл. 80 ГПК. Представям молба за
2
определяне на възнаграждение, тъй като аз обслужвам клиента си по реда на
чл. 38 от ЗА. Дългогодишна моя позната, изключително близки приятели
сме. За мен е недопустимо между мен и нея да има някакви други отношения,
освен приятелските.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. КЪНЧЕВ: За мое съжаление, този казус разкрива изключително
много и разнообразни особености, като под особености имам предвид
нарушения на закона.
На първо място искам да се спра на това, какъв иск е предявен. Един
основен въпрос – никъде в исковата молба на ищцовото дружество не е
отбелязано изрично, че се предявява частичен иск. Има една глобална, така да
я наречем, искова молба, с която тръгва едно първоинстанционно
производство. И изведнъж в хода на това първоинстанционно производство
имаме произнасяне на Варненския районен съд, на стр. 3, където се казва, че
за част от исковата претенция се прекратява първоинстанционното
производство. По мое мнение разпоредбата на чл. 126, ал.2 от ГПК е съвсем
конкретна и в случая пряко нарушена. В тези случаи, съдът е задължен да
прекрати цялото производство, а не частично. В тази връзка вероятно аз
бъркам, но считам, че има произнасяне и от правоприлагането - Тълкувателно
решение /ТР/ № 3/2016г. от 07.03.2019г. на ВКС, когато в първоначалната
искова молба не е посочено изрично, че се претендира част от вземането, то
се счита, че е предявено цялото вземане. Производството по второто дело
следва да се прекрати. Считам, че моите разбирания са в унисон с
правоприлагането.
Ако това беше единствения кусур на обжалваното от нас решение,
някак си бих спокойно приел нещата, но считам, че има и други съществени
нарушения на процесуалните правила. Още от стадия на отговор на исковата
молба в съдебно заседание навсякъде сме пледирали, че за моята доверителка
липсва материално - правна легитимация да отговаря в процеса. И сме
обяснили защо. В решението на Варненския районен съд не е упомената и
една думичка по този въпрос. Вероятно те са били твърде далеч, от
разпоредбите на Закона за наследството. Аз считам, че са били длъжни да го
направят. И невземането на становище в мотивите на съда по отношение на
възражението на една от страните по делото, е съществено процесуално
нарушение, което изключва потвърждаването на това решение.
В тази насока съвсем любезно първоинстанционният съд е цитирал една
3
огромна съдебна практика, която не представлява нищо друго, а само това как
естествените монополисти в България преодоляха нормалното разбиране на
търговските взаимоотношения, че със смъртта на една страна, се поставя край
на облигационното отношение. Но нито в едно от тези решения, които са
цитирани, не се отнася за случай, в който наследникът, отговарящ по иска, не
притежава имущество. Във всички случаи съдът е постановил и е уважил
исковете, защото се касае за електроснабдяване на варненския монополист,
на апартамент. Апартаментът остава в наследство на някого и по този начин
тази страна се явява задължена по претенцията на електроснабдителното
предприятие. Случаят е коренно различен. В случая номиналният ответник по
този иск следваше да бъде Софийска община, която е собственик на
жилището, което е топлоснабдено. Само че Софийска община не се явява тук,
а се явява моята доверителка, която няма нищо общо с цялата тази история.
Бих приел, че моето разбиране по същината на казуса е грешно и си
въобразявам някои работи, но прехвърлянето на съдебната практика показва,
че това е разбиране на правоприлагането. Ще си позволя, въпреки, че се
чувствам неудобно, да цитирам ТР № 77/19.12.1984г. по гр.д. № 60/84г. на
Общо събрание на Гражданската колегия, в което изрично се казва, че
отговорност носят само тези лица, които са приели наследство. Няма нито
едно доказателство. Не, няма и намек, че моята доверителка е приела
наследство и то няма какво да бъде прието, тъй като лицето - наследодател е
било на социални грижи, в социални програми. То не е притежавало нищо. И
изведнъж моята доверителка се явява задължена по отношение на някакъв
дълг на Софийска община, а не на своя брат.
Тук няма да се спирам на явното престъпление, което е извършено от
топлофикация, тъй като това ще бъде предмет на специално дело, но също
лицата, които да са извършили това престъпление.
Как може един човек, който боледува от тежко психическо заболяване -
шизофреник, да признае свой дълг и уважаемия Районен съд на страница и
нещо ми обяснява, че в този случай това, което се е договорило с
топлофикация е било унищожаемо, а не нищожно.
Моля да отмените изцяло решението, тъй като по чисто процесуални
причини искът е недопустим. Вторият иск е недопустим, тъй като между
двете страни има постановено решение, което е стабилизирано юридически и
което действа. Това, че някой не си е свършил работата както трябва, е
отделен въпрос.
Аз изпитвам ужас, ако с тези хора се сетят, че има някъде някакви 50
стотинки, които не са заявили, защото разходите, които са направени за
юрисконсултски възнаграждения надхвърлят вече исковата сума.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
4
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на посочените в молба вх. №
4266/21.02.2022г. електронни адреси на въззиваемата страна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5