Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Габрово, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурор .............. като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело
№ 149 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 219 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и чл. 215 вр. чл. 218 от ЗУТ.
Съдът е сезиран с жалба от К.Т.Ц.
*** против писмо с изх. № ДД-4-А-05.699/01/ от 17.05.2019 година, подписано от
зам.-кмет на Община Севлиево.
В жалбата се развиват доводи относно това, че процесното писмо
представява отказ за възстановяване на част от имота му, т.е. представлява
индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от ЗУТ и като такъв е
незаконосъобразен поради издаването му при неспазване на изискуемата форма по
чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както и поради нарушение на материалния закон, като се
оспорват и фактите, изложени в оспореното писмо. Прави се искане за отмяна на
писмото и връщане на преписката за продължаване на действията по подаденото
заявление за изменение на влязъл в сила ПУП относно УПИ VІІІ-423 в кв. 40 по
плана на с. Бериево, община Севлиево, по плана на селото от 1981 година. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от своя надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна Зам.-кмет на Община Севлиево не се явява в открито съдебно заседание представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който заявява становище за недопустимост, а алтернативно - за неоснователност на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 77-78/. По същество се заявява искане за оставяне на жалбата без уважение като недопустима, респ. неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуална защита и съдействие, за които се представя списък /л. 71-73/.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на пряк съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, доколкото са налице данни за връчване на оспореното писмо на
27.05.2019 година /известие за доставяне на л. 25/, а жалбата е заведена в
Община Севлиево на 10.06.2019 година /л. 1/, като в случая намира приложение и
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
Относно доводите на ответната страна за недопустимост на оспорването поради липса на валидно искане и на административен акт, съдът намира, че ако административният орган е считал, че са налице нередовности на заявлението, то е следвало да процедира по реда на чл. 30 от АПК, което не е сторено, а е изпратено процесното писмо, което според настоящия съдебен състав съдържа недвусмислено и ясно волеизявление по направеното искане с характер на отказ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1-3 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят, като собственик на УПИ VІІІ-423 в кв. 40 по плана на с. Бериево, община Севлиево от 1981 година, с площ от 374 кв.м., е подал до Кмета на Община Севлиево заявление с рег. № ДД-4-А-05-699 от 18.04.2019 година /л. 6/, с което е направил искане за изменение на влязъл в сила ПУП, касаещ имота му, посочен по-горе, като бъде възстановена площта на имота в съответствие с плана на селото от 1931 година и притежавания документ за собственост – нотариален акт № 69, том І, нот. дело № 272/1980 година на РС – Севлиево. Ц. обосновава искането си с изтичането на срока по чл. 208 от ЗУТ и неприлагането на регулацията, като твърди, че за отнетите от имота му 176 кв.м., влизащи в открита улица, не е провеждана процедура по принудително отчуждаване и не е извършвано обезщетяване по какъвто и да било начин.
Първоначално К.Ц. е оспорил по съдебен ред мълчалив отказ на Кмета на Община Севлиево по посоченото по-горе заявление, като е било образувано адм. дело № 113/2019 година по описа на Административен съд – Габрово, което е било прекратено поради оттегляне на оспорването /чл. 159, т. 8 от АПК/, мотивирано от издаването на процесното писмо.
В изпратеното на К.Ц. писмо с изх. № ДД-4-А-05.699/01/ от 17.05.2019 година, подписано от зам.-кмет на Община Севлиево на основание Заповед № 0427 от 26.04.2016 година на Кмета на Община Севлиево, е посочено, че съществуващата югоизточна ограда на имота на Ц. е заснета на действащия от 1981 година план на с. Бериево и оградата съвпада с регулационната линия, поради което се счита, че регулацията е приложена и от 1981 година имотът се ползва с квадратура от 374 кв.м., каквато е и към настоящия момент; няма промяна в регулацията и от предходния план; мероприятията по отчуждаване на част от имота в размер на 176 кв.м. са проведени и посочената площ попада в сервитута на дере, коригирано още в миналото, като там попадат и подземни комуникации – улична канализация, действаща и към настоящия момент. В заключение е посочено, че липсва основание за възстановяване на част от имота с квадратура от 176 кв.м.
От събраните по делото доказателства, включително заключението от съдебната експертиза, също прието като доказателство по делото /л. 61-65/, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
Застроителният и регулационен план /ЗРП/ на с. Бериево е одобрен със Заповед № 481 от 20.07.1981 година на Председателя на ИК на ОНС – Габрово и поради липса на обжалване по отношение на процесния УПИ планът е влязъл в сила за същия от датата на одобряването му. Площта на процесния VІІІ-423, измерена по графичен път от плана, е 374 кв.м. /л. 54 и л. 64 от делото/. Предходният план на селото е одобрен с Указ № 80 от 02.03.1931 година – за улично-регулационния план, и със Заповед № 549 от 09.03.1931 година – за дворищно-регулационния план, като този план е действал до влизане в сила на новия план от 1981 година. При действието на плана от 1931 година е издаден и нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност от 24.10.1978 година /л. 52/ на името на Х.К.Х., от когото имотът е закупен от наследодателите на жалбоподателя. С този нотариален акт Х. е признат за собственик на дворно място с построените в него сгради, за което е отреден парцел VІІІ от кв. 33 по плана на с. Бериево. Квадратурата на парцела не е посочена в акта, посочена е само площта на целия имот с пл. № 281 – 550 кв.м., но измерена по графичен път от плана площта на п. VІІІ-281 е 379 кв.м. /копие на плана се намира на л. 53 и л. 65 от делото/. При действието на същия план е осъществено и придобиването на имота от наследодателите на жалбоподателя с нотариален акт от 18.07.1980 година /л. 17/. Вещото лице сочи, че ЗРП от 1980 година е изработен върху нов кадастрален план, в който са заснети сгради и постройки към онзи момент, както и всички огради на имоти, съществуващи на място, като за имот пл. № 432 от кв. 40, представляващ част от имот с пл. № 281 от предходния план, е посочено със съответното графично изображение – „v“ – че е ограден от запад и югоизток с материализирана на място ограда; регулационните линии за отредения за имот пл. № 432 парцел VІІІ съвпадат напълно с изградените на място огради по имотната граница на имота; квадратурата на имот пл. № 432 е 380 кв.м., като за част от него е отреден парцел VІІІ-432 с площ от 374 кв.м., а част от имота в североизточна посока с площ от 6 кв.м. попада в улична регулация /улица с о.т. 107-108/. При оглед на място вещото лице е установило, че, както е посочено и в регулационния план, по югоизточната имотна граница към дерето е изпълнена ограда от суха каменна зидария, която на места е полусъборена, а от състоянието ѝ е видно, че е правена преди много години. Вещото лице констатира, че в целия квартал 40 имотните граници на съседните УПИ VІІ-43, VІ-430 и V-429 са материализирани на място и дворищната и уличната регулация е приложена, т.е. регулационните линии съвпадат с имотните граници. Според заключението, по плана от 1931 година югоизточно от кв. 33 към съществуващото дере е била предвидена улица с о.т. 161-162 с ширина 6 метра. Вещото лице се позовава на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, съгласно който всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана на неговия имот, и това е причината при отчуждаване за улица собствениците на прилежащите й парцели да не получат обезщетение; преписки от този период за отчуждаване за откриване на предвидени по регулация улици не са съхранени в общината /което кореспондира с посочено в удостоверение с изх. № ДД-4-Б-03.798 /1/ от 04.01.2017 година на л. 11 от делото/, но фактът, че всички парцели /сега УПИ/, прилежащи на улица с о.т. 161-162 по стария план на с. Бериево, са с огради по предвидената улична регулация в права линия, показва, че регулацията е приложена. По плана от 1981 година между югоизточните регулационни линии на УПИ VІІІ-432, УПИ VІІ-431, УПИ VІ-430 и дерето няма предвидена улица с осови точки, а само пешеходна пътека; на място, поради изместване на дерето към парцелите, между дерето и имоните граници на посочените по-горе УПИ е останало разстояние между 4 и 5 метра, оформено като пешеходна пътека.
При тези установявания вещото лице прави следните изводи:
Парцел VІІІ-431 от кв. 33 по стария план на с. Бериево не е напълно идентичен с УПИ VІІІ-432 от кв. 40 по плана на селото от 1981 година – северната и югоизточната /към дерето/ регулационни линии съвпадат напълно, но има разлика в западната регулационна линия към бившия парцел VІІ-282, поради която разлика е и разликата от 5 кв.м. в площта между стария парцел и сегашния УПИ. Югоизточната регулационна линия на УПИ VІІІ-432 от кв. 40 по действащия план на селото съвпада с имотната граница на ПИ № 432 – тази регулационна линия на сегашния УПИ и на стария парцел VІІІ-281 съвпадат напълно. Измерена графично от регулационните планове, площта на УПИ VІІІ-432 от кв. 40 по действащия план на с. Бериево от 1981 година е 374 кв.м., а тази на парцел VІІІ-281 от кв. 33 по предходния план на селото от 1931 година е 379 кв.м. Улица с о.т. 161-162 по стария план на с. Бериево от 1931 година, преминаваща през част от имота на жалбоподателя, е открита и това ясно се вижда от факта, че по имотната граница на ПИ № 432, която е и регулационна линия на УПИ VІІІ-432 от новия план на селото, има изпълнена трайна ограда, отразена в кадастралния план с графичното обозначение за такъв вид ограда /“v“/. Вследствие подкопаване брега на дерето и изместването му към парцелите в кв. 40, разстоянието от регулационните линии на УПИ VІІ-431 и УПИ VІ-430 по новия план до брега на дерето е между 4 и 5 метра, т.е. ширината на улицата, предвидена по стария план от 6 метра, е намалена и по тази причина по новия план е предвидена само пешеходна пътека, ширината на която варира от 4 до 5 метра. Отчуждителна преписка за улица с о.т. 161-162 не е съхранена в архива на Община Севлиево, поради което не може да се определи точно кога е започнала и кога е приключила отчуждителната процедура, но последното е станало преди 1981 година, тъй като югоизточната линия на парцел VІІІ-432 от действащия план съвпада напълно с изпълнената, заснета и нанесена върху плана ограда на имота към улицата. Вещото лице сочи, че поради предвидената по стария план на селото ширина на улицата от 6 метра, за отчуждената част от имота не се изплаща обезщетение съгласно чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
С разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се продължава само временно - до изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично - по силата на закона. С изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени /в този смисъл ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК/.
Разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ предполага неприложена улична /за каквато се касае в процесния случай/, съответно дворищна регулация и изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ като условие за искане за изменение на ПУП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за частта в размер на 176 кв.м. от бившия имот с пл. № 281 по плана на с. Бериево от 1931 година отчуждителното действие на дворищнорегулационния план не е прекратено по силата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като уличната регулация е приложена и това е станало преди приемане на Застроителният и регулационен план на с. Бериево от 1981 година, в който оградата, изпълнена по имотната граница на ПИ № 432, която е и регулационна линия на УПИ VІІІ-432 от новия план на селото, е отразена в кадастралния план с графичното обозначение за такъв вид ограда /“v“/, като според вещото лице правата регулационна линия към бившата улична регулационна линия, а сега регулационна линия към пешеходна улица, говори именно за реализиране на улицата. Неоткриването на отчуждителна преписка, при данни за непълен общински архив в тази част, не означава, че не е била проведена отчуждителна процедура за откриване на улица. От твърдението на жалбоподателя, че не е налице обезщетяване за отнетата площ от имота, също не следва извод за непровеждане на процедура, тъй като съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ отчужденията на места, собственост на граждани, кооперации и обществени организации, за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи – за сметка и на народния съвет съгласно с правилника за приложение на този закон. Относима към процесния случай е разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, съгласно която при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Тази разпоредба регламентира т. нар. „улична тегоба“ и означава, че мястото, което се отнема от прилежащия парцел за улица, не се заплаща на собственика на отнетото място от държавата или от общината, т.е. собственикът понася тегобата /загубата/ на мястото си, но и той не заплаща нищо на държавата/общината за прокарване на улица покрай неговия парцел. Настъпилото съвпадение на имотните граници с регулационните линии по отношение на югоизточната граница на процесния имот говори за прилагане на дворищно-регулационния и уличнорегулационния план.
По изложените съображения съдът намира, че процесният отказ за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП е издадена от компетентен орган предвид представената по делото Заповед № 0427 от 26.04.2016 година на Кмета на Община Севлиево /л. 22-24/, с която на зам.-кмета са делегирани прамвомощия по ЗУТ, вкл. и такива, касаещи чл. 135, ал. 3 от ЗУТ /т. 3 от заповедта/, в писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Процесното оспорване се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Искането на ответната страна за присъждане на направените разноски за процесуална защита и съдействие е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено за сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение /л. 72-73/, по отношение на който размер не е налице възражение за прекомерност, а размерът е в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Т.Ц. *** против писмо с изх. № ДД-4-А-05.699/01/ от 17.05.2019 година,
подписано от зам.-кмет на Община Севлиево.
ОСЪЖДА К.Т.Ц. ***, ЕГН ********** *** сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: