и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 176/01.11.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 218/2005 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимите Антон Еленов Ангелов от с.Перперек, общ.Кърджали и Ивайло Боянов Маринов от с.Купците, общ.Джебел, обл.Кърджали за невиновни в това, че на 27.05.2002 год. в землището на с.Пиявец, общ.Момчилград, на 12.07.2002 год. в землището на с.Самокитка, общ.Кирково и на 08.09.2002 год. в землището на с.Старейшино, общ.Кирково, в съучастие като извършители, а на 04.06.2002 год. в землището на с.Старейшино, общ.Кирково, и на 20.09.2002 год. в землището на с.Самокитка, общ.Кирково в съучастие като извършители и с Нергюн Джемил Яшар от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС - лек автомобил "ВАЗ" с ДК № К 42-37 АВ, отнели чужди движими вещи - една крава на стойност 560 лв. от владението на Селвер Мустафа Мустафа от с.Пиявец, общ.Момчилград, една крава на стойност 810 лв. от владението на Ахмед Ахмед Мехмед от с.Старейшино, общ.Кирково, една крава на стойност 810 лв. от владението на Митко Манолов Митков от с.Старейшино, общ.Кирково, крава на стойност 675 лв. и юница на стойност 540 лв. от владението на Али Хасан Мустафа от с.Самокитка, общ.Кирково, една юница на стойност 500 лв. от владението на Емтулах Хабип Салим от с.Старейшино, общ.Кирково, един вол на стойност 750 лв. от владението на Ахмед Юсеин Авкат от с.Самокитка, общ.Кирково и един вол на стойност 1000 лв. от владението на Тефик Аптула Ахмед от с.Самокитка, общ.Кирково, или всичко на обща стойност 5 645.00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.302 от НПК /отм./ ги е оправдал по предявеното на всеки от тях обвинение по чл.195 ал.1 т.2, т.4, предл. първо и т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия Нергюн Джемил Яшар от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали за невиновен в това, че на 04.06.2002 год. в землището на с.Старейшино, общ.Кирково, в съучастие с Антон Еленов Ангелов и Ивайло Боянов Маринов, като извършител, и на 20.09.2002 год. в землището на с.Самокитка, общ.Кирково, в съучастие с Антон Еленов Ангелов и Ивайло Боянов Маринов, като помагач, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС - лек автомобил "ВАЗ" с ДК № К 42-37 АВ, като на 04.06.2002 год. е отнел чужди движими вещи - една крава на стойност 810 лв. от владението на Ахмед Ахмед Мехмед от с.Старейшино, общ.Кирково и една крава на стойност 810 лв. от владението на Митко Манолов Митков от с.Старейшино, общ.Кирково, а на 20.09.2002 год. е помогнал да бъдат отнети чужди движими вещи - един вол на стойност 750 лв. от владението на Ахмед Юсеин Авкат от с.Самокитка, общ.Кирково и един вол на стойност 1000 лв. от владението на Тефик Аптула Ахмед от с.Самокитка, общ.Кирково, или всичко на обща стойност 3 370.00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са били без постоянен надзор и кражбата е извършена от три лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, случаят не е маловажен и кражбата представлява опасен рецидив - Нергюн Яшар е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК /отм./ го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.2, т.4, предл.първо и т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и ал.4, във вр. с чл.29 ал.1, б "б", във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил предявените от Ахмед Ахмед Мехмед от с.Старейшино, общ.Кирково, обл.Кърджали, Али Хасан Мустафа от с.Самокитка, общ.Кирково, обл.Кърджали, Селвер Мустафа Мустафа от с.Пиявец, общ.Кирково, обл.Кърджали, Емтуллах Хабиб Халим от с.Старейшино, общ.Кирковмо, обл.Кърджали и Митко Манолов Митков от с.Старейшино, общ.Кирково, обл.Кърджали против тримата подсъдими граждански искове за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законните лихви върху претендираните суми, така както са били предявени. С присъдата съдът е зачел предварителното задържане на подс.Антон Еленов Ангелов, считано от 11.01.2004 год. до 23.11.2004 год.; както и е постановил вещественото доказателство – 1 бр. въже, изплетено от сезал, да се върне на подсъдимия Нергюн Джемил Яшар. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Момчилград, в който се твърди, че същата е неправилна и необоснована, като не кореспондиа със събрания доказателствен материал в наказателното производство. Излагат се съображения, че за да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд се е позовал единствено на обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание, като игнорирайки останалите доказателства по делото и необсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Намира, че неоснователно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство, като останалите доказателства по делото изцяло подкрепяли фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Били проведени на досъдебното производство следствени експерименти, които са били приети като годно доказателствено средство в наказателното производство, и в които подсъдимите Ангелов и Маринов са посочили мястото, времето и начина на извършване на отделните деяния, които пък от друга страна кореспондирали с показанията на пострадалите свидетели относно времето и мястото на извършените кражби. Посочените двама подсъдими са посочили за свой съучастник подсъдимия Нергюн Яшар, били са разпитвани три пъти на досъдебното производство, и във всички случаи са признали вината си, обяснили са извършените от тях престъпления, описвайки времето, мястото и начина на извършване на престъпните деяния, като два от разпитите са били проведени по реда на чл. 210 ал.3 от НПК. Същите са били приобщени по законоустановения ред към доказателствените материали. Посочва се в протеста, че твърденията на подсъдимите Ангелов и Маринов в съдебно заседание – че обясненията им на досъдебното производство са били дадени под натиск и след употреба на физическа сила от полицейски служители, са неподкрепени с доказателства, още повече, че разпитите им са били проведени пред съдия и в присъствието на защитници. Прокуратурата предлага въззивният съд да постанови решение, с което да отмени протестираната присъда и да постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Гражданските ищци Ахмед Ахмед Мехмед, Али Хасан Мустафа, Селвер Мустафа Мустафа и Митко Манолов Митков не изразяват становище по протеста, като предоставят на съда за решението. Не сочат нови доказателства. Ответниците по протеста – подсъдимите Антон Ангелов, Ивайло Маринов и Нергюн Яшар, лично и чрез защитниците си изразяват становище, че протеста е неоснователен. Молят да бъде потвърдена присъдата на Момчилградския районен съд. Не сочат нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед доводите на прокурора, изложени в протеста, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е основателен, макар и по различни от изложените в него доводи и съображения. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2002 год. през месеците май, юни, юли и септември били откраднати животни – крави и волове, собственост на свидетелите, жители на населени места в Община Кирково, като стойността на тези отнети животни възлиза на 5 645.00 лв. Направил е извода, че от наличните доказателства не е възможно да възприеме фактическата обстановка, описана в обвинителният акт. Приел е, че от свидетелските показания не се установява авторството и начина на извършването на деянията, за които са обвинени подсъдимите. Съдът е констатирал противоречията в обясненията на подсъдимите Ангелов и Маринов, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, и тези, дадени в съдебно заседание, като не е кредитирал първите от тях, обосновавайки се с личните възприятия на съдебния състав относно интелектуалните възможности на тези подсъдими. Изложил е съображения, че същите са в невъзможност да възпроизведат и разкажат най-обикновен случай, поради недоброто им владеене на български език и интелектуалните им възможности, поради което е приел, че едва ли същите биха разказали престъпната си дейност по начина, описан в протоколите за разпита им, проведен пред съдия. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, установяващи обстоятелството, че подс.Нергюн Яшар по време на осъществяване на деянията е бил на работа в района на гр.Свиленград, където е отглеждал тютюн. За да направи това, първоинстанционният съд се е позовал на липсата на други, посочени от прокурора доказателства, установяващи участието на този подсъдим в извършване на престъпленията, за които са му предявени обвинения. Не е приел за такива доказателства обясненията на другите двама подсъдими – Ангелов и Маринов, тъй като е счел, че в случая се касае за уговор на посочените двама подсъдими по отношение на третия подсъдим Яшар. Направил е крайният извод, че вината на подсъдимите не е доказана по несъмнен и безспорен начин, липсват доказателства да са извършили престъпленията, за които са обвинени, поради което ги е оправдал. С оглед изводите си относно наказателната отговорност на подсъдимите, съдът е отхвърлил предявените от гражданските ищци искове, които е счел за неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяване на протестираната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, в хода на съдебното следствие са били констатирани съществени противоречия между обясненията на подсъдимите Ангелов и Маринов, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от РС – Момчилград, поради което с определение в съдебното заседание, проведено на 20.12.2004 год. съдът е постановил прочитането на обясненията на тези подсъдими, дадени на досъдебното производство пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Това свое процесуално действие, обаче, съдът е основал на разпоредбата на чл.277 ал.3 от НПК /отм./, каквато всъщност в процесуалния кодекс липсва. Съдът не е посочил с определението си кои точно обяснения на подсъдимите Ангелов и Маринов е прочел и приобщил към доказателствените материали, имайки предвид че всеки от тях е бил разпитван на досъдебното производство по два пъти пред съдия, респ. на 12.09.2003 год. и на 13.10.2003 год. – подс.Ангелов, и на 18.09.2003 год. и 13.10.2003 год. – подс.Маринов. Въпреки констатираните противоречия в обясненията на посочените подсъдими, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, очертаващи коренно различна фактическа обстановка, от една страна, и обясненията им в съдебно заседание, от друга, в мотивите към протестираната присъда съдът не е извършил адекватен анализ и оценка на дадените обяснения от подсъдимите на досъдебното производство, като не е изпълнил по същество задължението, вменено му от императивната разпоредба на чл. 303 ал.3 от НПК /отм./– при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените от първоинстанционният съд съображения, мотивирали го да не даде вяра на обясненията на подсъдимите Ангелов и Маринов – личните възприятия на съдебния състав относно „интелектуалните възможности” на подсъдимите, не могат да бъдат споделени от настоящия състав. Това е така, тъй като личните възприятия на състава на съда са субективни, и е абсурдно само и единствено въз основа на тях да бъдат обосновавани изводи относно приемането или отхвърлянето на доказателства, относими към предмета на доказване, в полза на тезата само на една от страните. Следва да се отбележи още, че при отхвърлянето на обясненията на подсъдимите Ангелов и Маринов, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционният съд, очевидно вън от вниманието на първоинстанционният съд е останало обстоятелството, че протоколите за разпити на уличените лица са съставени по реда на НПК /отм./, имат изискуемото от разпоредбата на чл. 101 ал.1 от НПК /отм./ съдържание, подписани са от лицата, участвували при разпита - от самите уличени, дознател, съдия от първоинстанционния съд и защитниците на уличените, при което и съгласно разпоредбата на чл. 103 от НПК /отм./ същите са доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който последните са извършени и за събраните доказателства. По принцип, при установено противоречие в доказателствените материали по делото, няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други, но е длъжен да се мотивира, съобразно нормите на процесуалния закон, като смисълът на мотивирането на съдебните актове е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. Именно това не е сторил по делото първоинстанционният съд. Не е ясно от мотивите към обжалваната присъда кои точно от обясненията на подсъдимите Ангелов и Маринов съдът е приобщил към доказателствените материали по делото чрез прочитането им, но не е кредитирал; не е съпоставил същите с останалите доказателства по делото – обясненията на подсъдимите в съдебното следствие, свидетелските показания, протоколите за извършени следствени експерименти и другите писмени доказателства, т.е. не е формирал вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че разпита на пострадалите свидетели по делото – собственици на откраднатите животни, първоинстанционният съд е извършил изключително повърхностно и схематично, като показанията им не съдържат каквито и да било данни и обстоятелства, относими към предмета на доказване, напр. кога точно са откраднати животните на всеки от свидетелите, какви и колко точно животни, отличителни и индивидуализиращи белези на всяко от тях и т.н., които биха дали възможност на съда при съпоставянето им с другите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимите – тези на съдебното следствие и дадените на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, да направи изводи относно формирането на доказателствена съвкупност, която със своите вътрешна логичност и последователност може и следва да бъде кредитирана. При положение, че бе извършил такива съпоставка, анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и на приобщените към доказателствените материали обяснения на подсъдимите Ангелов и Маринов, дадени на по същото дело на досъдебното производство пред съдия от РС – Момчилград, съдът би могъл да достигне до други правни изводи относно доказаността на предявеното на всеки от подсъдимите обвинение. Всъщност, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда, което прави невъзможна проверката на обосноваността и законосъобразността на правните изводи на съда от настоящата инстанция. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че като не е изложил правно обосновани съображения в мотивите към протестираната присъда кои от противоречивите доказателствени материали приема и кои отхвърля; както и не е извършил съпоставка, анализ и оценка на цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, което по същество се приравнява на липсата на мотиви, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 352 ал.3 т.1 от НПК /отм./ - съществено е нарушил процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, с което е ограничил и нарушил процесуалните права на прокурора като страна в процеса, а именно: ограничил е основополагащото правомощие на прокурора да поддържа обвинението срещу подсъдимите Ангелов, Маринов и Яшар като лица, за които счита, че са извършили престъпление от общ характер, както и да реализира това свое правомощие, чрез постигане на тяхното осъждане. Тези съществени процесуални нарушения препятствуват проверката от настоящата инстанция на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта, на постановената присъда. Въпреки проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция – провеждане на разпит на подсъдимите, констатиране на противоречия между обясненията на подс.Ангелов и Маринов, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд и тези, дадени в съдебното заседание пред второинстанционния съд, респ. прочитане на обясненията им, дадени пред съдия на досъдебното производство и включването им към доказателствената съвкупност по делото, провеждане на подробен разпит на пострадалите от кражбите свидетелите, посочените по-горе съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд не биха могли да бъдат отстранени от въззивната инстанция, тъй като дори и при осъществяване на правомощията си на втора инстанция по същество по отношение на установяването на нови фактически положения, настоящата инстанция не би могла да постанови евентуално нова осъдителна присъда по отношение на оправданите от първоинстанционния съд подсъдими, поради допуснатите от същия съд множество съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимите /които са без значение при наличието на оправдателна присъда, с която в максимална степен за защитени техните права и интереси, но които биха имали значение при евентуалното постановяване на осъдителна такава/. Така, първоинстанционният съд е констатирал необходимостта от назначаване на защитници на подс.Ангелов и Боянов /без да посочи кое налага това/, изпратил е искания до Съвета на Адвокатската колегия – Кърджали, като не е назначил определените адвокати за защитници на посочените подсъдими с нарочен съдебен акт – определение. След изпълнение на действията по даване ход на делото по чл.269 – чл.273 от НПК /отм./, при започването на съдебното следствие не е прочетен обвинителният акт от прокурора, съгласно императивната разпоредба на чл.274 ал.1 от НПК /отм./ На проведеното на 16.05.2005 год. съдебно заседание не се е явил служебният защитник на подс.Ангелов, въпреки което съдът е дал ход на делото, разпитал е свидетел, едва след което и след изявлението на подс.Ангелов – че не може да се защитава сам, е отложил делото за друга дата, без впоследствие да повтори отново опороченото по този начин процесуално действие – разпит на свидетеля. По аналогичен на посоченият по-горе начин съдът е процедирал и при определянето на нов служебен защитник на подс.Ангелов, след изявлението на последния, че не желае да го защитава досегашния му защитник, като съдът не е назначил новоопределения от САК – Кърджали адвокат за защитник на подс.Ангелов със съдебен акт – определение. Вън от засягането на процесуалните права на прокурора и подсъдимите, за прецизност следва да се посочат и допуснатите от съда особено съществени нарушения на процесуалните права на конституираните в процеса граждански ищци: след конституирането на същите като граждански ищци в първото съдебно заседание, съдът не е взел становището им при извършването на процесуално-следствените действия по делото – прочитане на обясненията на подс.Ангелов и Маринов, дадени на досъдебното производство пред съдия, събиране на доказателства и по направените доказателствени искания от другте страни в процеса. Нещо повече, гражданските ищци не са взели участие в проведените на 01.02.2005 год., 11.04.2005 год., 16.05.2005 год. и 01.11.2005 год. съдебни заседания /на последното делото е приключило и е била постановена протестираната присъда/, като по делото липсват данни, от които да е видно, че същите са били призовавани или уведомявани по какъвто и да е начин за посочените съдебни заседания; нито пък в протоколите от тези заседания е отразено дали гражданските ищци са се явили и присъствували, или не. Или, с оглед изложените по-горе съображения относно допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд, следва да бъде отменена протестираната присъда, като следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което следва да бъдат отстранени съществените процесуални нарушения не само по отношение на прокурора, но и тези, засягащи процесуалните права и на подсъдимите и гражданските ищци, с оглед постановяването на законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и 2 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 176/01.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 218/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – Момчилград за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |