№ 495
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 002 от 4.01.2021 г. по т.д. № 1 095/2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VI-10 състав са отхвърлени предявените от „С.Г. Груп“ ЕАД - гр.
София срещу „Хидроенерджи Груп“ ООД - гр. София : 1) иск с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД за сумата 210 429.72 лева, представляваща главница по фактура № 754/
31.10.2017 г. и 2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 30 629.22 лева,
представляваща законна лихва за забава на плащането по главницата за периода от 8.11.2017
г. до 15.04.2019 г. като погасени чрез съдебно прихващане с насрещни вземания на
„Хидроенерджи Груп“ ООД към „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД - гр. Ямбол в общ
размер 279 360.14 лева (247 756.72 лева, с включен ДДС - обезщетение за вреди поради
разваляне на договора по чл. 88 от ЗЗД ; 28 986.34 лева, с включен ДДС и 2 617.08 лева, с
включен ДДС - неустойка за периода от 1.11.2017 г. до 10.11.2017г.), и иска по чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумата над 30 629,22 лева до 31 038,38 лева и за периода 01.11.2017 г. - 07.11.2017
г. като недоказан. , произтичащи от Рамково споразумение за доставка и приемане на
електроенергия, сключено на 13.07.2017 г. ; 3) иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД -
като неоснователен за разликата над сумата 30 629.22 лева
1
до пълния предявен размер 31 038.38 лева и за периода от 1.11.2017 г. до 7.11.2017 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „С.Г. Груп“ ЕАД - гр. София, в която се
твърди, че е неправилно.
Неправилно съдът приел, че договора е бил развален едностранно от ответника поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на продавача по договора.
Възражението за неизпълнен договор било заявено един ден след падежа на процесната
фактура. Освен това продавачът изрично поканил купувача да изпълни задължението си за
плащане на вече доставена електроенергия в тридневен срок. Незаплащането било „значима
причина“ за разваляне на договора по смисъла на чл. 10, ал. 5 от рамковото споразумение.
Неоснователно съдът приел, че вредите във връзка с прилагането на чл. 11 от рамковото
споразумение, са били установени в заключението на експертизата. Ответникът представил
фактури за закупуване на електроенергия до края на действието на разваления договор, но
не установил безспорно на каква цена е доставял заместващата електроенергия и какви
приходи е реализирал, т.е. дали действително е претърпял вреди в точно този размер.
Останало недоказано ответникът да се е съобразил със задължението си по чл. 12, ал. 5 от
споразумението - да ограничава своите вреди. Не било правилно да се приеме, че посочените
в представените на експертизата фактури са „единствени и най-изгодни“ и отговарят на
задължението за ограничаване на вреди.
Съдът не изложил мотиви защо приема за основателно възражението на ответника по чл. 90
от ЗЗД. Необоснован бил извода му, че липсата на „изявена готовност и след това
уведомление да възобнови доставки“ от страна на продавача, е достатъчно основание за
последвалите действия от страна на купувача и оправдава отказа му да престира. Изцяло
били пренебрегнати твърденията на ищеца, че продавачът е сочил стопанска непоносимост
и е търсил разрешение на създадената ситуация, а купувачът е предприел закупуване на
заместваща енергия по каквито цени е намерил за правилно, без оглед на задължението си
да не утежнява вредите си.
Молбата е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата
претенция да бъде уважена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Хидроенерджи Груп“ ООД - гр. София в писмения
отговор я оспорва като неоснователна, споделяйки правилния краен извод, че претенциите в
молбата са били погасени чрез прихващане с вземането на ответника. Изразено е единствено
несъгласие с извода на съда, че няма уговорка за непрехвърлимост на вземането,
произтичащ от тълкуването на клаузите в договора.
2
- 3 -
Това тълкуване не било съобразено с разпоредбите на чл. 20 и на чл.99 от ЗЗД, както и с
текста на чл.19 от рамковото споразумение, в който било предвидено задължение на
цедента за предварително уведомяване на длъжника. Валидното прехвърляне на вземането
задължително изисквало предварително писмено съгласие за това от длъжника, каквото
безспорно не било налице. В конкретният случай цедента сам се лишил от възможността да
упражни валидно предоставеното му право и да постигне желаните от него правни
последици за прехвърляне на вземането си. Съдът обаче, не обсъдил възражението на
ответника за така проявената недобросъвестност, за да отхвърли само на това основание
предявените искове.
По оплакванията на жалбоподателя изтъкнал на първо място липсата на аргументи срещу
извода на съда, че договора е бил правомерно развален едностранно от ответника поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на продавача.
Оспорил твърдението, че възражението за неизпълнен договор е било направено ден след
настъпване на падежа на въпросната фактура, тъй като писмото с това възражение е било
получено от продавача на 7.11.2017 г.- преди да е бил изпаднал в забава. Поканата за
плащане и определянето на тридневен срок в писмото от 8.11.2017 г. била получена след
отправеното възражение за неизпълнен договор. Затова и за продавача не била възникнала
твърдяната „значима причина“ за разваляне на договора.
Необосновано било оспорването, че не били доказани действително претърпени вреди от
ответника в точно претендирания размер - от представените доказателства се установили
както сключените заместващи сделки, така и разликата в цените по прекратения договор и
по заместващите сделки. В тази връзка било неоснователно твърдението на жалбоподателя,
че претърпените вреди се определяли от разликата между цената на закупената
електроенергията от трети доставчици и цената по която ответника я е продавал на своите
клиенти.
Преклудирано, като заявено едва пред въззивната инстанция, било възражението за липса на
доказателства относно обстоятелството, че цените на които била закупувана
електроенергията по заместващите сделки, са били най-изгодни (не най-ниски), тъй като
липсвали сравнителни данни за това. Освен това фактурите за закупената от трети
доставчици електроенергия, не били оспорени от ищеца, включително и във връзка със сега
направеното възражение.
Твърдението на жалбоподателя, че възникването на основателно съмнение за изпълнение на
3
договора след издаването на процесната фактура, не освобождава длъжника от плащането на
вече доставената
електрическа енергия показвало неразбиране на смисъла и значението на възражението за
неизпълнен договор като средство за защита на страната която го предявява.
Не отговаряло на истината оплакването, че съдът изцяло пренебрегнал твърдението на
ищеца за стопанска непоносимост, тъй като не било заявено нито в исковата, нито в
допълнителната искова молба, а и такова искане било неотносимо с оглед предмета на
делото.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „С.Г. Груп“ ЕАД - гр. София твърдял, че с договор за цесия,
сключен на 13.11.2017 г., „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД му прехвърлило вземането
си срещу „Хидроенерджи Груп“ ООД за сумата 210 429.72 лева - главница по фактура №
**********/ 31.10.2017 г. за доставена електроенергия за периода от 16.10.2017 г. до
31.10.2017 г. Длъжникът „Хидроенерджи Груп“ ООД бил надлежно уведомен за цесията на
16.11.2017 г., но не последвало плащане.
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да му заплати, както следва: на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 210 429.72 лева - главница по фактура № **********/
31.10.2017 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 31 038.38 лева - законната лихва
върху главницата за периода от 31.10.2017 г. до 15.04.2019 г.
В писмения отговор ответникът „Хидроенерджи Груп“ ООД - гр. София оспорил исковите
претенции.
Изтъкнал, че договора за цесия не е произвел действие за него, тъй като според уговорката в
чл. 19 от договора никоя от страните не е имала право да прехвърля правата и задълженията
4
си на трето лице без предварителното съгласие на насрещната страна, а той изрично изразил
несъгласието си за извършената цесия.
Ищецът не бил носител на правата по вземането срещу ответника, защото към деня на
сключването на договора за цесия - 13.11.2017 г., договорът между ответника и цедента бил
прекратен от ответника поради
- 5 -
неизпълнение на договорните задължения на цедента, с което действие било погасено и
неговото задължение към цедента чрез извършено прихващане с насрещни задължения на
последния.
На основание чл. 8, ал. 1 от договора за периода до прекратяването му - 10.11.2017 г. били
дължими като обезщетение за вреди сумите : 33 081.89 лева, с включен ДДС - по фактура №
**********/ 7.11.2017 г. ; 11 481.72 лева , с включен ДДС - по фактура № **********/
7.11.2017 г. и 4 432.32 лева, с включен ДДС - по фактура № 53/ 10.11.2017 г.
На основание чл. 11, ал. 2 от договора била дължима сума за разплащане в общ размер
252 642.24 лева, представляваща разликата между цената, на която продавачът се задължил
да доставя електроенергия за посочния период и цената на която, при спазване на правилата
за ограничаване на вредите, купувачът би могъл да купува електроенергия за периода до
30.06.2018 г. За тази сума били издадени фактури № 54/ 10.11.2017 г. и № 55/ 10.11.2017 г.
Със същата сума, с връчването на нотариалната покана, било извършено извънсъдебно
прихващане до размер на по - малката от сумите по насрещните вземания.
При условията на евентуалност, в случай че бъдел оспорен погасителния ефект на
прихващането, ответникът заявил възражение за съдебно прихващане с претендираната от
ищеца сума, със сумата 241 468.10 лева
В допълнителната искова молба ищецът оспорил твърдението, че договора за цесия не е
произвел действие за ответника, като изтъкнал, че поради неплащането на сумата, дължима
по въпросната фактура, неговият праводател е прекратил договора след като изтекъл срока,
който бил предоставен на ответника за плащането на задължението.
Оспорил и основателността на възражението за прихващане, като посочил, че този въпрос
не може да бъде предмет на производство, в което цедента не е страна. Това искане
трябвало да бъде оставено без уважение поради неотносимостта му към спора.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът изложил подробни съображения в
5
подкрепа на заявената в отговора защитна теза, като изложил аргументи срещу
оспорванията, направени от ищеца.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка
на спора.
В рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия, сключено на 13.07.2017
г., „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД се задължило да продава на „Хидроенерджи Груп“
ООД електрическа енергия в периода от 1.08.2017 г. до 30.06.2018 г. при цена и количества,
посочени в приложение 2а към споразумението, в което страните потвърдили
съществуването на отделен договор, който е част от това споразумение.
Доставчикът „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД издал фактура № **********/
31.10.2017 г. с получател „Хидроенерджи Груп“ ООД за енергия, доставена в периода от
16.10.2017 г. до 31.10.2017 г., в общ размер 235.8 МВч, при единична цена 74.50 лева, на
обща стойност 175 358.10 лева, без включен ДДС/ 210 429.72 лева, с включен ДДС и срок на
плащане 6.11.2017 г.
Във връзка с посочената фактура, с писмо изх. № 3479/ 7.11.2017 г. купувача уведомил
продавача, че поради причини, които не се дължат на непреодолима сила, е преустановил
изцяло доставките за периода от 1.11.2017 г. до 7.11.2017 г., което е неизпълнение на
основното му задължение по договора. Заявил, че на основание чл. 90 от ЗЗД прави
възражение за неизпълнен договор, като отказва да извърши плащане на сумата докато
продавачът не изпълни задължението си до края на срока на договора, евентуално до
представянето на банкова гаранция със срок на валидност 10 дни след изтичането на срока
на договора, в размер на 100 % от стойността на количеството електроенергия до края на
срока на договора. Изтъкнал, освен това, че е бил принуден да закупи договореното
недоставено количество на по - висока цена от друг доставчик, от което претърпял вреди в
размер на 44 563.61 лева, с включен ДДС, която сума продавачът дължал на основание чл. 8,
ал. 3 от договора и бил поканен да плати в срок от 5 дни издадените от купувача две
фактури.
В писмо с изх. № 104/ 8.11.2017 г. продавачът оспорил правото на купувача да направи
възражение по чл. 90 от ЗЗД, поради липса на насрещно изискуемо вземане срещу него,
както и правото да иска гаранция за обезпечаване на изпълнението. На основание чл. 87, ал.
1 от ЗЗД поканил купувача да плати задължението по фактурата в тридневен срок, но не по-
късно от 13.11.2017 г., като предупредил, че при неизпълнение ще пристъпи към
развалянето на договора.
6
В писмо с изх. № 3480/ 9.11.2017 г. купувачът защитил правомерността на заявеното от него
възражение, като произтичащо от неизпълнението на насрещното задължение на продавача.
Оспорил претенцията за заплащане на сумата по фактурата в дадения тридневен срок като
необоснована. Подчертал, че стриктно изпълнява задължението си за ограничаване на
вредите и призовал продавача да започне да изпълнява доставките.
В нотариална покана от 10.11.2017 г., рег. № 14 386, акт 144, том ІХ на нотариуса В. М.,
„Хидроенерджи Груп“ ООД посочило, че преустановяването на доставките за периода от
1.11.2017 г. до 7.11.2017 г. е основание за прекратяването на договора поради наличието на
значима
- 7 -
причина, по смисъла на чл. 10, ал. 5, б. „г“ от договора, поради което прекратява договора,
считано от 10.11.2017 г.
Заявило, че на основание чл. 8, ал. 1 от договора за периода до прекратяването му -
10.11.2017 г. продавачът дължи като обезщетение за вреди сумите : 33 081.89 лева, с
включен ДДС - по фактура № **********/ 7.11.2017 г. ; 11 481.72 лева , с включен ДДС - по
фактура № **********/ 7.11.2017 г. и 4 432.32 лева, с включен ДДС - по фактура № 53/
10.11.2017г.
На основание чл.11, ал.2 от договора била дължима сума за разплащане в общ размер
252 642.24 лева, представляваща разликата между цената, на която продавачът се задължил
да доставя електроенергия за посочения период и цената на която, при спазване на правилата
за ограничаване на вредите, купувачът би могъл да купува електроенергия за периода до
30.06.2018 г. За тази сума били издадени фактури № 54/ 10.11.2017 г. и № 55/ 10.11.2017 г.
Общият размер на задълженията на „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД бил 301 638.17
лева, с включен ДДС, а на „Хидроенерджи груп“ ООД- 210 429.72 лева, с включен ДДС,
поради което направил изявление за прихващане до размер на по - малката сума и поканил
продавача в срок от три работни дни от получаването на поканата да заплати разликата от
91 208.45 лева, с включен ДДС, по фактура № 55/ 10.11.2017 г.
С договор за цесия, сключен на 13.11.2017 г., „Дикс 2001- Електроснабдяване“ ООД
прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД, вземане спрямо „Хидроенерджи Груп“ ООД в размер на
210 429.72 лева, произтичащо от фактура № **********/ 31.10.2017 г., за сумата 3 000 лева,
която била платена в брой в деня на подписването на договора.
С нотариална покана от 13.11.2017 г., рег. № 15 944, акт 83, том 8 на нотариуса Ц. С., „Дикс
7
2001- Електроснабдяване“ ООД уведомило на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Хидроенерджи
Груп“ ООД за прехвърлянето на вземането. Поканата била връчена на адресата, чрез
търговския директор К. Г., на 16.11.2017 г.
В писмо с изх. № 106/ 14.11.2017 г. „Дикс 2001 - Електроснабдяване“ ООД, в отговор на
нотариалната покана от 10.11.2017 г., възразило срещу опита за прихващане на насрещни
вземания, тъй като „касаело неликвидни вземания, а именно бъдещи вреди“ и изразило
несъгласието си с основанието за едностранното прекратяване на договора. Заявило, освен
това, че счита договора за прекратен на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД поради неплащането
на сумата по фактурата от 30.10.2017 г., въпреки допълнително предоставения срок.
В писмо с изх. № 3485/ 15.11.2017 г. „Хидроенерджи Груп“ ООД изразил несъгласие с
оспорването на продавача относно вземането, като посочил, че същото се претендира като
предвидено в договора обезщетение, дължимо към настоящия момент и изтъкнал, че
договора е бил надлежно прекратен, считано от 10.11.2017 г., като приканил адресата да
заплати в предоставения му срок сумата по фактура № 55/ 10.11.2017 г. Изтъкнал, също
така, че не е давал и не дава съгласие на продавача да прехвърля свои вземания по договора
на трети лица.
В писмо с изх. № 3490/ 17.11.2017 г., във връзка с връчената му на 16.11.2017 г. нотариална
покана, „Хидроенерджи Груп“ ООД оспорило съществуването на вземане в полза на
адресата, тъй като същото било погасено с извършеното прихващане, считано от 10.11.2017
г. Отново заявило, че с оглед уговорките в договора, прехвърлянето от продавача на
вземания срещу него, му били непротивопоставими, ако не е дал предварително съгласие за
това.
В съдебното заседание на 21.07.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице В. Ц., от което се установява следното.
Считано от 1:00 ч. на 1.11.2017 г. поради непотвърждаване на дневния график за доставка на
ел. енергия от страна на продавача, купувачът формирал отрицателен небаланс и закупил
електроенергията по цена на недостиг - цена на балансираща енергия за покриване на
отрицателните небаланси на търговските участници за периода на сетълмент. (Това е цената,
по която търговските участници купуват от оператора на електроенергийната система
недостигащата им -консумирана над договореното количество, енергия в реално време от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД).
До 24:00 ч. на 1.11.2017 г. ответникът закупил енергия при референтна цена при недостиг за
8
КВч в общ размер на 24 189.89 лева, при съответстваща на закупеното количество енергия
договорна цена 11 115.40 лева. Разликата между цената на договорената с продавача
доставка и цената на балансиращата енергия за недостиг на „ECO“ ЕАД била 13 074.49 лева.
За периода от 00:00 часа на 2.11.2017 г. до 24:00 часа на 7.11.2017 г. ответникът закупил от
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД електро енергия на стойност 71 755.20 лева, при единична цена 83.05
лева за МВч. Разликата в цените била 64 368 лева. За същия период разликата между цената
на договорената с продавача доставка и цената на балансиращата енергия за недостиг на
„ECO“ ЕАД била 7 387.20 лева.
За периода от 00:00 ч. на 8.11.2017 г. до 24:00 ч. на 10.11.2017 г., ответникът закупил от
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД електроенергия на обща
- 9 -
стойност 35 878 лева, при единична цена 83.05 лева за МВч. Разликата в цените била 32 184
лева. За същия период разликата между цената на договорената с продавача доставка и
цената на балансиращата енергия за недостиг на „ECO“ ЕАД била 3 693.60 лева.
За периода от 00:00 ч. на 1.11.2017 г. до 24:00 ч. на 10.11.2017 г. общият размер на сумите,
платени като разлика между договорената с продавача цена и цената на балансиращата
енергия за недостиг на „ECO“ ЕАД бил 24 155.29 лева, без включен ДДС / 28 986.34 лева, с
включен ДДС.
Разходите, направени от ответника във връзка със заместващите сделки, били в общ размер
2 180.90 лева.
Сумата за разплащане по чл. 11, ал. 2 от договора била 206 463.94 лева, без включен ДДС /
247 756.72 лева, с включен ДДС.
Общата дължима сума била 232 800.13 лева, без включен ДДС / 279 360.14 лева, с включен
ДДС.
Фактура № **********/31.10.2017 г. била отразена в счетоводството на ответника с
операция К-т сметка 400 „Доставчици“ - 210 429.72 лева, била включена в дневника за
покупки и справката-декларация по ЗДДС за м. октомври 2017 г., като не се установило
плащане.
В съдебното заседание на 29.09.2020 г. е прието заключението на техническа експертиза,
9
изготвено от вещото лице Н. Б., от което се установява следното.
За периода от 1.11.2017 г. до 10.11.2017 г. в системата MMS били подадени дневни графици
от „Хидроенерджи груп“ ООД, като купувач, с насрещна страна „Дикс 2001 -
Електроснабдяване“ ООД, като продавач, със следните количества: на 1.11.2017 г.-150.7
MWh ; от 2.11.2017 г. до 10.11.2017 г. - по 144 MWh за всеки от дните.
За същия период в системата MMS имало потвърден от „Дикс 2001 – Електроснабдяване“
ООД само един час за доставка - от 00:00 до 01:00 часа на 1.11.2017 г. за количество от 6
MWh. Всички останали графици, подадени от ответника не били потвърдени за доставки.
За периода от 2.11.2017 г. до 10.11.2017 г. „Хидроенерджи груп“ ООД извършило доставки
от други доставчици.
При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в обхвата
на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема следното.
Исковата претенция е основана на твърдение за наличието на вземане в полза на ищеца,
придобито от кредитор на ответника по силата
на договор за цесия и произтичащо от виновно неизпълнение на задължението за плащане
на цената на доставена електрическа енергия.
Ответникът не оспорва съществуването на вземане в полза на продавача по рамковото
споразумение. Възраженията му са аргументирани с отричане на валидното прехвърляне на
вземането, с оглед наличието на специална уговорка в договора с кредитора - цедент и на
несъществуването на вземане в полза на последния към деня на сключването на договора за
цесия.
В конкретния случай въпросът за валидното прехвърляне на вземането се поставя с оглед
уговорката в чл. 19.1 от рамковото споразумение, която гласи следното : „Никоя страна няма
право да прехвърля своите права и задължения по споразумението на трето лице без
предварително писмено съгласие на другата. Съгласието не може неоснователно да се бави,
отказва или да не се предоставя.“
Вижда се, че забраната вземането да бъде прехвърлено на трето лице без предварителното
съгласие на длъжника, уговорена в съответствие с установената в чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
възможност договарящите страни да я предвидят, всъщност е изцяло дерогирана от втората
част на цитираната клауза, която съдържа несъвместимото с тази забрана задължение за
длъжника да даде такова съгласие във всички случаи. Каквото и да са имали предвид
страните при включването на цитираната разпоредба в съдържанието на договора,
10
очевидното вътрешно противоречие я обезсмисля и я прави практически неприложима. В
контекста на изложеното не става ясно и какво е значението на употребения там термин
неоснователно по отношение на евентуална забава за даване на съгласие, при положение, че
в крайна сметка задължението на длъжника да не откаже и да даде съгласие (което е едно и
също), е неотменимо. Тези съждения насочват към извода, че от гледна точка на
пораждането на действие на цесията спрямо длъжника, искането от кредитора на
предварително писмено съгласие за прехвърляне на вземането е чиста формалност, тъй като
на длъжника е отречено правото да откаже.
Следователно в отношенията между участниците в така създадената правна връзка е
приложима разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. От доказателствата се установява, че това е станало в деня на връчването на
ответника на изпратената от цедента нотариална покана, съдържаща уведомление за
извършената цесия - 16.11.2017 г. След тази дата задължението е следвало да бъде
изпълнено на цесионера - ищец по делото.
- 11 -
По възражението на ответника, че към тази дата претендираното вземане не е съществувало
в патримониума на цедента, тъй като е било погасено, съдът приема следното.
Възражението е основано на твърдението за прихващане с вземане срещу праводателя на
ищеца в размер на 301 638.17 лева, с включен ДДС, до размер на по - малката сума -
210 429.72 лева, с включен ДДС, извършено с изявление на ответника в нотариалната
покана от 10.11.2017г.
Задължителна предпоставка за извършването на извънсъдебно прихващане в хипотезата на
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД е към деня на изявлението на прихващащата страна активното вземане
да е изискуемо и ликвидно. В настоящия случай това изискване не е налице.
В глобалната сума, съставляваща активното вземане, са включени суми, дължими, както
следва : 1) на основание чл. 8, ал. 1 от договора - като обезщетение за вреди вследствие
недоставено количество електроенергия за периода до прекратяването на договора -
11
10.11.2017 г. и 2) на основание чл.11, ал.2 от договора - „сума за разплащане“,
представляваща „печалбите минус сбора на загубите и разноските, които търпи
прекратяващата страна в резултат от прекратяване на отделен договор“ (разликата между
цената, на която продавачът се задължил да доставя електроенергия за посочения период и
цената на която, при спазване на правилата за ограничаване на вредите, купувачът би могъл
да купува електроенергия за периода до 30.06.2018 г.).
Вземането по чл. 8, ал. 1 не е изискуемо. То е формирано от сумите по три фактури, по две
от които - № **********/ 7.11.2017 г. и № **********/ 7.11.2017 г. падежът е на 14.11.2017
г. (след деня на изявлението за прихващане), а по третата - № 53/ 10.11.2017 г. падежът е в
деня на изявлението - 10.11.2017 г., което означава, че получателят изпада в забава на
следващия ден.
Вземането по чл. 12, ал. 2 е сбора от сумите по фактури № 54/ 10.11.2017 г. с падеж
10.11.2017 г. и № 55/ 10.11.2017 г. с падеж 15.11.2017г. Следва да се изтъкне, че в деня на
прекратяването на договора, който е и деня на изявлението за прихващане, т.нар. „сума за
разплащане“ не е било възможно да бъде изчислена, тъй като не е имало обективни данни за
стойностите на отделните компоненти, които я формират - разноски, печалби и загуби. В
тази връзка относно ликвидността на тази част от вземането е нужно да се посочи и това, че
предоставеното в същата разпоредба право за прекратяващата страна „да изчисли своите
печалби и загуби към датата на предсрочно прекратяване по своя преценка, без да сключва
заместващи сделки“ не може да се приеме като безусловно. При наличието на изрично
възражение от
насрещната страна в писмото от 14.11.2017 г., че активното вземане е неликвидно, тъй като
има за предмет „бъдещи вреди“, ефектът на извънсъдебната компенсация не би могъл да се
осъществи.
Крайният извод, който произтича от неоснователността на обсъдените възражения на
ответника е, че в деня на сключването на договора за цесия цедентът - продавач по
рамковото споразумение е имал срещу купувача по същото споразумение действително
съществуващо вземане, което валидно е било прехвърлено на цесионера - ищец в настоящия
спор, като спрямо ответника прехвърлянето е породило действие в деня на получаването на
уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
При този извод, по отношение на съдебно заявеното възражение за прихващане съдът
съобрази следното.
В практиката на касационната инстанция е възприето принципното становище, че макар и
цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава
12
от правата, които има към цедента, като едно от най- важните средства за неговата правна
защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави. (Решение № 127
от 30.07.2018 г. по т.д. № 1103/ 2017 г. на ВКС, ІІ т.о.).
В приложимата за настоящия случай хипотеза на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД задължителна
предпоставка длъжникът да може да прихване задължението си срещу свое вземане към
предишния кредитор е да не се е съгласил с прехвърлянето на вземането. Тази предпоставка
е налице - изявление в този смисъл е изписания на ръка текст в нотариалната покана от
13.11.2017г. : „Не сме давали и не даваме съгласие за прехвърляне на вземането от „Дикс
2001 - Електроснабдяване“ ООД на „С.Г.Груп“ ООД.“
Вземането, с което ответникът претендира прихващане на задължението си към ищеца,
произтича от обезщетение за вреди по развален двустранен договор в хипотезата на чл. 88,
ал.1, т. 2 от ЗЗД. Затова основателността на въведеното в процеса възражение за прихващане
е обусловена от установяването от ответника, при условията на пълно главно доказване, на
възникнало в негова полза право да развали рамковото споразумение в хипотезата на чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД.
От неоспорените от страните писмени доказателства, както и от електронната
кореспонденция, водена между тях в периода от 7.11.2017 г. до 17.11.2017 г., се установява
задължение за купувача по договора да плати сумата по издадената от продавача фактура,
представляваща стойността на електроенергията, доставена през втората половина на м.
октомври 2017 г., чийто падеж, съгласно уговорката в чл. 13, ал.2, б. „б“ от Формуляра за
избор на вариант към рамковото споразумение, е „на петия
- 13 -
работен ден след получаване на фактурата по факс или по електронна поща“.
Купувачът обосновал отказа си да плати сумата (която не оспорил нито по основание, нито
по размер), с наличието на изискуемо вземане, което има срещу кредитора от същото
правно отношение, от което произтича и неговото задължение.
Съображенията, поради които настоящият състав преценява възражението за неизпълнен
договор като правомерно и надлежно упражнено, са следните.
За упражняването на правото по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
13
предпоставки: да съществуват две насрещни вземания от едно и също правоотношение ;
насрещните вземания да са изискуеми ; предметът на насрещната престация да не е
еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.
В настоящия случай всички изброени изисквания са налице. Задължението на купувача да
плати цената на доставената енергия и насрещното задължение на продавача да достави
количества електроенергия съобразно подадените от купувача дневни графици, произтичат
от рамковото споразумение от 13.07.2017 г., като и двете са изискуеми, и предметът на
насрещните престации не е еднороден.
По своята правна характеристика възражението за неизпълнен договор е средство за защита
на страната, която го заявява, като способства за едновременно изпълнение и за осигуряване
на реалното изпълнение на насрещното задължение. То поставя насрещната страна в забава,
като освобождава длъжника от последиците на собствената му забава и той продължава да
бъде изправна страна по договора. Друга твърде съществена пряка последица от
суспензивния ефект на упражненото възражение е възпрепятстването на кредитора по
паричното вземане да развали договора в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
длъжника по това вземане има извинителна причина да не изпълни своето задължение,
докато насрещното задължение не бъде изпълнено. Затова в конкретния случай изявлението
в този смисъл в писмото на продавача от 8.11.2017 г. не е могло да постигне желания правен
ефект, защото е било направено от неизправна страна.
В качеството си на изправна страна вследствие упражненото възражение по чл. 90, ал.1
от ЗЗД ответникът е имал право да развали договора при наличието на уговорените
предпоставки.
В чл. 10, ал.3 (а) от рамковото споразумение е предвидено, че ако по отношение на
страна възникне или продължава да съществува значима
причина, другата страна може да прекрати споразумението с предизвестие до първата, като в
предизвестието трябва да бъде упомената съответната значима причина, както и да бъде
определен деня, който ще бъде датата на предсрочно прекратяване.
В чл. 10, ал. 5 е дадено определение за „значима причина“, като сред изброените е и
тази в б. (г) - неизпълнение на задължение за доставка или приемане (освен когато има
освобождаване от това задължение съгласно чл. 7 - неизпълнение поради непреодолима
сила) в продължение на повече от 7 последователни дни или за повече от 7 дни общи през
срок от 60 дни.
Ищецът не спори, а и от неоспореното заключение на техническата експертиза се
14
установява, че за периода от 1.11.2017 г. до 10.11.2017 г. купувачът е подал дневни графици
за определени количества електроенергия, като за същия период продавачът потвърдил само
един час за доставка - на 1.11.2017 г., за количество от 6 MWh. По тази причина за периода
от 2.11.2017 г. до 10.11.2017 г. купувачът извършил доставки от други доставчици.
Тъкмо на това неизпълнение се позовал купувачът в изявлението за разваляне на договора в
нотариалната покана от 10.11.2017 г., като в съответствие с изискването в чл. 10, ал.3, (b)
определил 10.11.2017 г. за дата на предсрочното прекратяване.
Сериозен аргумент в подкрепа на извода за наличие на предпоставките в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД,
са изявленията на ответника в разменената между страните кореспонденция от този период.
В писмото от 7.11.2017 г., в което заявил възражението по чл. 90 от ЗЗД, купувачът
изтъкнал, че този акт е продиктуван от преустановяването изцяло на доставките на
електроенергия за периода от 1.11.2017 г. до 7.11.2017 г., което представлява неизпълнение
на основното задължение на продавача по договора. Освен това ясно посочил поведението
на продавача като причина, пораждаща основателно съмнение относно възможността да
изпълнява своите договорни задължения. Там той цитирал следното изявление на продавача
в e- mail от 2.11.20217 г., чието авторство ищецът не е оспорил: „продължаваме да се
опитваме да подновим изпълнение на договора, но въпреки усилията ни понастоящем не
можем да потвърдим за вероятната дата, от която това ще стане и дали въобще ще успеем да
преодолеем изключително големите трудности, които имаме“. В заключение изтъкнал, че
тези причини представляват реална опасност задълженията за доставка да не бъдат
изпълнявани за целия срок на договора (до 30.06.2018 г.), което създава за купувача големи
проблеми.
Окончателното преустановяване на доставките, което е безспорен факт, е потвърдило
сбъдването на тази негативна прогноза.
- 15 -
В хипотезата на развален договор за продължително изпълнение кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора на основание чл. 88, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД.
Съобразно уговорката в чл. 8 от рамковото споразумение ако страната, задължена да
достави електроенергия не достави договореното количество изцяло или отчасти в
15
съответствие с отделния договор, а неизпълнението не се извинява поради непреодолима
сила или неизпълнение на другата страна, доставящата страна заплаща на другата страна
като обезщетение за вреди сума за недоставеното количество електроенергия, равна на
произведението на : а) сумата, по която приемащата страна, действайки разумно съобразно
търговската практика е или би била в състояние да закупи или придобие на пазара по друг
начин количеството недоставена електроенергия, надвишаваща договорната цена и б)
количеството недоставена енергия. Тази сума се увеличава с надвишението на разходите за
пренос и други основателни и проверими разходи и разноски, направени от приемащата
страна в резултат от неизпълнение на доставящата страна.
Според заключението на счетоводната експертиза за периода от 00:00 ч. на 1.11.2017 г. до
24:00 ч. на 10.11.2017 г. общият размер на сумите, платени като разлика между договорената
с продавача цена и цената на балансиращата енергия за недостиг на „ECO“ ЕАД е 24 155.29
лева, без включен ДДС / 28 986.34 лева, с включен ДДС.
Разходите, направени от ответника във връзка със заместващите сделки, били в общ размер
2 180.90 лева.
Съгласно чл. 11 от споразумението освен сумата при прекратяване, която прекратяващата
страна изчислява и се плаща в съответствие с чл. 10, ал. 3, неизправната страна дължи и
сума за разплащане по отделен договор, която представлява печалбите минус сбора на
загубите и разноските, които търпи прекратяващата страна в резултат на прекратяването на
отделен договор.
Цитираната уговорка въплъщава в себе си съществените елементи на обезщетение за
развален договор в хипотезата на сключена сделка на покритие, по смисъла на чл. 323 от ТЗ.
Фактическият състав на приложимата правна норма включва следните елементи : договор за
търговска продажба, който е бил надлежно развален от изправната страна ; купуването на
стока от същия вид и качество от друг доставчик ; последващата доставка да е извършена в
подходящ срок след развалянето.
Наличието на първия от изброените елементи е установено в изложените по - горе мотиви.
Наличието на втория и третия елемент се установява от заключението на счетоводната
експертиза. Следователно
при наличието на установените в закона предпоставки, продавачът дължи обезщетение за
вредите, претърпени от купувача от сключването на сделка при по - неблагоприятни
условия, в случай че се установи разлика между цената по продажбата и цената по
заместващата сделка, която е в ущърб на изправната страна по договора.
Според заключението на експертизата неблагоприятната за ищеца разлика в условията, при
които е сключил сделката на покритие (т.нар. сума за разплащане по чл. 11, ал. 2 от
16
договора) се съизмерва със сумата 206 463.94 лева, без включен ДДС / 247 756.72 лева, с
включен ДДС.
Пълния размер на обезщетението по чл. 88, ал.1, пр. 2 от ЗЗД е равен на сбора от двете суми,
който е 232 800.13 лева, без включен ДДС / 279 360.14 лева, с включен ДДС.
В контекста на изложеното като неоснователно следва да бъде преценявано възражението
на въззивника, че ответникът не е установил „безспорно на каква цена е доставял по свои
договори така закупената електроенергия (наречена заместваща) и какви приходи е
реализирал, т.е дали действително е претърпял вреди в точно този размер“. Въпросът за
стойността на електроенергията по сделките на покритие е бил предмет на изследване в
заключението на счетоводната експертиза, констатациите в което са направени на база
предоставената информация от счетоводството на купувача. Процесуалният представител на
ищеца е следвало да релевира възражение в посочения в жалбата смисъл, както и да изрази
несъгласие с изводите на вещото лице при изслушването и обсъждането на заключението,
но в протокола от съдебното заседание на 21.07.2020 г. такива процесуални действия не са
отразени.
Крайният извод от изложените съждения е, че са налице предпоставките, обуславящи
извършването на съдебно прихващане на вземането на ответника, чийто общ размер
279 360.14 лева надвишава вземането на ищеца за главница в размер на 210 429.72 лева и за
лихва за забава за периода от 8.11.2017 г. до 15.04.2019 г. в размер на 30 629.22 лева.
На това основание предявените от ищеца искови претенции следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез съдебно прихващане.
Предвид изложените съждения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящият
състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските,
направени в настоящата инстанция, които са в размер на сумата 8 200 лева, представляваща
възнаграждение на адвокат
- 17 -
17
В.С. по договор за правна защита и съдействие от 1.06.2021г., платено в брой на същата
дата. Заявеното от въззивника, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като неговия размер е
съобразен с фактическата и правна сложност на спора и съответства адекватно на
положения адвокатски труд.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 002 от 4.01.2021 г. по т.д. № 1095/2019 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VI-10 състав.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД - гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 с ЕИК
********* да заплати на „Хидроенерджи Груп“ ООД - гр. София, ул. „Околовръстен път“
№ 36, ет.3, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 8 200 (осем
хиляди и двеста) лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18