Протокол по дело №3192/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1577
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20212230103192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1577
гр. Сливен, 23.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230103192 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв.
Т. Т. от АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответниците:
От редовно призованите ответници се явява М. П. С.. Всички се представляват по
пълномощие от адв. Г. М. от АК- Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно,
представено по делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че следва да се даде ход на делото в днешното заседание макар да
изглежда, че е възможно да са налице процесуални пречки за това. Така е, защото е вероятно
да се окаже, че не всички съсобственици на делбените имоти участват в настоящото
производството. Това становище се формира след депозирания от ответниците писмен
отговор и направени в него искане за включване в делбената маса на още няколко сгради,
построени в процесния поземлен имот, както и искане като страни- участници, да бъдат
конституирани още две физически лица. При преглед на документите в закрито заседание
съда прецени, че е добре, подходящо е, основните за всяко делбено производството в
първата му фаза въпроси, а именно- между кои лица и за кои имоти да бъде допусната
делбата, да бъдат разрешени не чрез писмена комуникация, кореспонденция между страните
и съда, т.е. извършване на процесуални действия в писмен вид, а устно- в съдебно
заседание. Поради това съда
1
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.
Както вече се коментира, то е образувано по иск за делба на съсобствен недвижим
имот- поземлен и намираща се в него сграда. Видно от скицата на този поземлен имот,
представена с исковата молба, в него освен заявената от ищеца сграда- №1, има още
няколко, но той иска делба само на нея.
Искът е подсъден на Сливенски районен съд по правилата на родовата и местната
подсъдност. С правно основание чл. 34 от ЗС е, съгласно който всеки от съсобствениците по
всяко време може да поиска делба на общите вещи. Ето защо тук следва да се отбележи, че е
без значение съгласието и дори мнението по този въпрос на останалите съсобственици.
Съдебната делба е уредена в ГПК като особено исково производство с текстовете на чл. 341
и сл. от ГПК.

На ответниците е връчен препис от исковата молба, като в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор. В него се прави искане в делбената маса да бъдат включени още
няколко сгради, както и като участници в производството- съделители, да бъдат
конституирани още две физически лица. Твърди се от ответниците, че в имота освен
заявената сграда № 1 се намират още седем, като правят искане по чл.341 ал.2 от ГПК шест
от тях да бъдат включени в делбената маса. За останалата, обозначена с №4 на скицата,
твърдят, че представлява гараж и е тяхна индивидуална собственост.
В отговорът си правят и искане, формулирано и в отделна молба, като участници в
производството да бъдат конституирани още две физически лица, като считат, че тези две
лица са съсобственици на всички сгради, с изключение на сгр.№4 и сгр.№ 1. Съдът указва,
че не той, т.е. не служебно, конституира съделителите и въобще страните в гражданския
процес, а това правят самите страни, в общия случай- ищеца, като насочи иска си и срещу
други лица. Разбира се, познати са изключения, като напр. т.н. главно встъпване и др..
Всъщност, когато съда констатира нередовност на исковата молба, я оставя без движение и
дава указания на страната да ги изправи. Точно така трябва да се постъпи и в случая, като
исковата молба, с която иска се насочи и срещу новите две лица, ако бъде депозирана
такава, също трябва да бъде вписана. След това на тези две лица ще им се връчи препис от
всички документи, с възможност за писмен отговор. Другата възможност е самите тези лица
да поискат с молба по чл.341 ал.1 от ГПК да вземат участие в настоящото дело.
Освен, че правят искане за включване на още сгради в делбата, ответниците правят
искане и за изключване на делбен имот, а именно- на част от сграда № 1- жилищната сграда,
тъй като твърдят, че са индивидуални собственици на тази част, защото са я придобили чрез
владение по давност, осъществявано от 1983г., а това е възможно според тях, защото тази
част представлява самостоятелен жилищен обект. В тази му част отговорът е нередовен,
защото не е описано какво представлява тази част - първи жилищен етаж, втори жилищен
2
етаж… Това налага оставянето му без движение в тази конкретна част с указание към
ответниците да я индивидуализират.
В становището си по това искане ищеца го оспорва като твърди, че първата
ответница и съпруга й приживе не са владяли, а са ползвали тази част от сградата, тъй като е
имало устна договореност с общия наследодател за начина, по който ще бъде разпределено
ползването на цялата сграда.
На свой ред ищеца прави искане в делбената маса да бъде включена и сграда № 4
твърдейки, че тя е обща на страните. Тук може да се коментира, че тава искане е
недопустимо, защото ищеца не е съсобственик в тази сграда, за да може да иска тя да бъде
включена в делбата.

Съдът УКАЗВА, че настоящото изложение представлява и доклад по делото.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да вземат становище по иска за делба,
доклада и дадените указания, след което ще събере доказателства по делото.

АДВ. Т.: Уважаеми г-н съдия, поддържам становището, което съм изготвил от
13.03.2023г. Не възразявам да бъдат включени в делбата и другите двама съсобственици- Д.
С. Д. и Я. С. Д.. По отношение на обект № 4, както казахте гараж, моля същия да бъде
включен в делбената маса, тъй като съгласно решение №398/ 04.06.1987г., което съм го
цитирал в становището, ползването на отделни части от сградата под устна договорка не
изключва иск за делба на цялата сграда в реални граници.
По отношение на давностно владение- няма такова владение, а има, както казах преди
малко, устна договорка за ползване на части от жилищната сграда. Още повече, че общия
наследодател е живял със съпругата си в приземния етаж, а родителите на ищеца са живеели
и продължават да живеят в западната част от жилищната сграда, а ответниците- в източната
част на жилищната сграда. В момента има два входа към жилищната сграда № 1, която е
описана в скицата- вход, от който влиза ищеца и вход, от който влизат другите двама
съсобственици. Считам, че е възможно да се извърши съдебна делба на сградата и правя
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Моля да ми бъде даден срок да изготвя молбата, с която да предявя иска и срещу Д.
С. Д. и Я. С. Д. и да я представя.

АДВ. М.: Г-н председател, от името на моите доверителки поддържа така
представения писмен отговор, с всички искания в него. Поддържам и молбата по чл. 341
ал.1 и 2 от ГПК за включване в делбената маса на всички сгради, построени в имота, освен
сграда № 4, която представлява гараж и е строена от наследодателя на моите доверителки,
като за това той е получил изрично разрешение да построи такъв в двора на родители си.
3
Поддържам искането си така, както сме го написали в отговора, частта от жилищната
сграда, която представлява хол, спалня, кухня, външна баня и външна тоалетна, като сме
пропуснали да запишем и сега уточнявам, че същите се намират на втория етаж от
жилищната сграда, а останалата част се ползва от ищеца, да бъде признато, че е собственост
на моите доверители по давност. Поддържам искането по отношение конституиране на
страните, които са наследници на общия наследодател и са прехвърлили тяхната идеална
част от жилищната сграда и част от дворното място на ищеца, да бъдат включени и
конституирани като страни в делбения процес, защото всички останали сгради са
съсобствени.
Заявявам, че твърденията, че не може да се отдели част от жилищната сграда като
самостоятелен обект и не може при допускане на делбата да се признае давностно владение,
не са верни. Има много голяма съдебна практика, която в момента няма да цитирам, а ще я
представя в хода по същество, когато разглеждаме този въпрос. Поддържам искането за
назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение стаите, които
сме описали, находящи се на втори етаж и се ползват от моите доверители по волята на
общият им наследодател към 10.03.1983 г., представляват ли самостоятелен обект. Вещото
лице да се запознае с доказателствата по делото, със сградата, с това кой как ползва същата
и да каже тези стаи, които сме описали представляват ли жилищен обект, тъй като къщата
има два входа и двора има два входа и може ли да се достига до тях без да се нарушават
правата на другите съсобственици.

СЪДЪТ: Видно е, че страните правят доказателствени искания преди съда още да е
разпределил доказателствената тежест межу тях. Общо по този въпрос- за доказването, може
да се каже, че принципа в съдебната делба е, че всяка страна има интерес и право да докаже,
че заявената за делба вещ е съсобствена, както и основанието, на което е възникнала
съсобствеността, въобще обстоятелства, при които съда може да направи извод, не само, че е
налице съсобственост, но и какво е участието на всеки от съсобствениците в правото на
собственост. Т.е., подходящо е тук да се дадат указания, че всяка страна следва да докаже
собствените си твърдения и възражения.
Съдът указва, че доказателствените искания, вкл. и назначаването на експертиза, ще
бъдат преценени от съда по същество по-късно, тъй като на първо място се налага иска за
делба да бъде насочен и срещу Я. С. Д. и Д. С. Д., тъй като съда е съгласен, че с дарствения
си акт те са се разпоредили, в полза на ищеца, със своите идеални части само от поземления
имот и сграда № 1, като по този именно начин той е станал съсобственик. Тук може да се
коментира, че в нотариалния акт, в който е извършен договора за дарение, поради
техническа грешка или не, е записано, че дарителите прехвърлят на надарения
собствеността върху целия поземлен имот, но това не е възможно. Така е, защото по силата
на настъпилото преди това, по-рано във времето, наследственото правоприемство, след
смъртта на С. Д. К. и М. Т.а К.а, всеки от тях-дарителите, е станал собственик на по 1/3
идеална част /тъй като те двамата наследяват с брат си, т.е. наследниците са трима, а
4
съгл.Закона за наследството децата наследяват по равно/, а основен принцип в правото е, че
никой не може да прехвърли повече права от онези, които притежава. Ето защо съда ще
счита по това дело, че с въпросния нот.акт на настоящия ищец са прехвърлени толкова
идеални части, колкото и от жилищната сграда- сгр.№1, а именно- 2/3.
Назначаването на експертизата във връзка с искането на ответниците за изследване
на въпроса- ползваните или владяни от тях помещения от втория етаж на жилищна сграда,
представляват ли самостоятелен обект на правото на собственост, е опосредено и от
доказването, което трябва да проведат те- ответниците, за това каква е етажността на
сградата, както и че първата от ответниците и съпруга й приживе са владяли тази част, като
доказването трябва да обхваща всички въпроси, относими към давностното владение-
период на ползване, на владение на вещта, т.е. упражнявана фактическа власт, намерение
вещта да се свои, както и владението да е било необезпокоявано, непрекъснато, спокойно.
Т.е., има смисъл да се назначава съдебно-техническа експертиза за изследване на
обстоятелството дали тези части представляват самостоятелен жилищен обект само ако бъде
проведено доказване, че те са владяни от споменатите лица, по указания от съда начин.
Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърдението си, че ползването
на частите от жилищната сграда е било разпределено в разговори с общия наследодател
приживе.

АДВ. М.: Уточнявам, че жилищната сграда не е двуетажна къща, а едноетажна, с
приземен жилищен етаж.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
Дава на ищеца триседмичен срок да депозира нарочна искова молба, с която иска за
делба да бъде насочен и срещу Я. С. Д. и Д. С. Д., за делба на сградите, построени в
поземления имот, с №№ от 2-8 вкл., в които според съда тези лица са съсобственици.
Разбира се, друг е въпроса, но той е по същество, дали сграда № 4 следва да бъде допусната
с решението на съда до делба.
УКАЗВА на ищеца, а и на ответниците, че ако указанието не бъде изпълнено, съда
ще прекрати производството, и то не само, защото указанието не е изпълнено, а защото
съдебна делба, в която не вземат участие всички съсобственици, е недопустима.

Съдът УКАЗВА, че настоящото изложение представлява и доклад по делото.

По доказателствените искания на страните, становището на съда, е следното:
5
На основание чл. 148 от ГПК съда следва в днешното съдебно заседание да се
произнесе по доказателствени искания на страните. Съдът счита, че приложенията на
исковата молба и писмения отговор са относими и необходими за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото и поради това
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства
приложенията на:
- исковата молба – нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден
на основание обстоятелствена проверка, № 75, том II, дело № 466/1973г.; удостоверение за
наследници на С. Д. К., изх. № 19/04.02.2021г., издадено от кметство с. Злати войвода; скица
на поземлен имот №15-597476/04.06.2021г., ведно с извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имот на СГКК Сливен; удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от
ДОПК с изх. №**********/19.07.2021г., издадено от общ. Сливен; нотариален акт № 47, том
I, рег.№ 736, дело № 46/2021г. на нотариус при РС-Сливен; нотариален акт № 50, том I, рег.
№ 736, дело № 49/2021г. на нотариус при РС-Сливен.
- отговора на исковата молба – удостоверение за данъчна оценка №
**********/28.04.2021г. на дирекция МДТ на общ. Сливен; декларация за построяването на
гаража в имота с идентификатор 30990.501.165.4.


Съдът няма да насрочва делото в съдебно заседание днес, защото това зависи от
изпълнението или не, на дадените преди малко указания.

Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:30 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6