О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2016
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 542 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от „Уникредит Булбанк” АД, чрез адв. М.Ж., с искане
за изменение в частта за разноските на Решение № 508/15.04.2016 г. по
настоящото дело. Молителят излага становище за незаконосъобразност на съдебния
акт в частта за разноските, като сочи, че съдът не е следвало да присъжда
сторените от насрещната страна разноски, поради липсата на представен от нея списък. В условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, като
твърди, че жалбата от насрещната му е връчена без приложенията, т.ч. – без
пълномощно и договор за правна помощ. С горното обосновава допустимостта на
възражението си по чл. 75, ал. 5 от ГПК, като иска намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение до минималните размери, предвидени в чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна Й.Т.Й., чрез адв. Д.А., с който се излага становище за
недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските,
поради липса на представен списък от молителя в срока по чл. 80 от ГПК, както и
поради преклудиране на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В условията на
евентуалност, моли съда да остави молбата без уважение, като неоснователна.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по делото пред Варненския окръжен съд е
образувано по жалба на Й.Т.Й., ЕГН **********,*** качеството му на наддавач по
публична продан по изп.д. №20127180400834 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, рег. №718 с район на действие ВОС, срещу незаконосъобразни
действия на посочения ЧСИ, изразяващи се в постановяване на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.01.2016г., който имот представлява ап.29 с
идентификатор 10135.4502.38.10.2, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“
бл.405, вх.16, ет.1. В жалбата се излага, че постановлението следва да бъде
изцяло отменено, тъй като наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, както и имотът не е възложен
по най-високата предложена цена.
С Решение № 508/15.04.2016 г. по делото съставът на ВОС
се е произнесъл, като е отменил постановлението за възлагане на недвижим имот
от 29.01.2016 г., като е върнал делото на ЧСИ за провеждане на нова публична
продан, осъждайки „Уникредит Булбанк” АД да заплати на жалбоподателя Й.Т.Й.
сумата от 1610 лева, представляваща сторените пред инстанцията разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В конкретния случай, Йовчо Й., своевременно – с
подадената жалба срещу постановлението за възлагане е претендирал присъждане на
разноски в производството, изготвяйки списък на същите по чл. 80 от ГПК.
Жалбата, ведно с искането за присъждане на разноски, оформено като списък по
чл. 80 от ГПК, е редовно връчена на насрещната страна „Уникредит Булбанк” АД, която
с подаденото възражение вх. № 8422/22.02.2016 г. е оспорила нейната
основателност, но не е извършила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Анализът на нормативното предписание на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на
насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя
характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да
присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е
констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя
инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Срокът за предявяване на
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в
съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания,
свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по
което страните, в условията на кумулативност:
не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа
не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от
насрещната искания във връзка с разноските /напр. в производство по чл. 288 ГПК, когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал.
5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на
съдебния акт по делото. Редовно връченият препис от жалбата на Йовчо Т.Й. срещу
постановлението за възлагане е осигурил възможност на молителя да предяви
своевременно възражението си прекомерност по отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение. Задължение на страната е било да организира защитата си така,
че да осигури надлежното упражняване на правата си в рамките на преклузивния за
това срок. Процесуалните преклузии са насочени към обезпечаване на бързина и
дисциплина в процеса и последиците от тяхното пропускане следва да се понесат
от съответната страна, която не е организирала защитата си съобразно тях.
Предвид изложеното, като несвоевременно заявено, искането по чл.78, ал.5 ГПК за
намаляване на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се
явява преклудирано.
С оглед гореизложеното, молбата за изменение на Решение №
508/15.04.2016 г., постановено по настоящото дело следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
12158/25.04.2016 г., подадена от„Уникредит Булбанк” АД, чрез адв. М.Ж., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 508/15.04.2016 г., по
въззивно гражданско дело № 542 по описа на ВОС за 2016 година.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване,
по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.