Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 21.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 89 по описа на РС-Харманли за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Р.С.А., ЕГН:**********
*** чрез пълномощника адв.Т.Д. против Наказателно постановление №271-1120 от 13.01.2021
година на Директора на ОД на МВР-Хасково.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Сочи, че АУАН не бил предявен и връчен на
жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка не отговаряла на
действителността, тъй като жалбоподателят носел предпазна маска.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за
присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника адв.Д. поддържа жалбата и
моли за уважаването й.
Административнонаказващият
орган /АНО/ ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На
25.12.2020г., около 10:00
часа, в гр.Харманли, на пл. „Възраждане” , пред магазин „Билла” имало струпани
хора. При извършената от органите на реда проверка било установено, че жалбоподателят
Р.А. нямал поставено средство, покриващо носа и устата, както и не била спазена
дистанцията от
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 271-1120
от 25.12.2020г. от К.П. *** за нарушение по чл.209 ал.1, вр. чл.63 ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ), като
в същия е посочено, че жалбоподателят нямал поставено средство,
покриващо носа и устата, при наличие на струпване на хора и неспазена
дистанцията от
Административнонаказващият орган (АНО) в
издаденото от Директора на ОД на
МВР-Хасково Наказателно постановление №271-1120 от 13.01.2021 година е приел за доказана описаната в АУАН
фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен
начин е описана фактическата обстановка. С така извършеното АНО е приел
за нарушен чл.209а ал.1, вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ.
Предвид това и на основание чл.209а ал.4, пр.2 вр. чл.209а ал.1 от ЗЗ му
е наложена глоба от 300 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това
органи съгласно чл.209а ал.3 и ал.4 от ЗЗ, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47,
ал.1, б. „а” от ЗАНН, което не се и оспорва от страните. Спазени са и сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
При издаването на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и при издаването на атакуваното наказателно
постановление (НП) съдът констатира допуснати редица съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.
На първо място съдът счита за неспазена разпоредбата
на чл.43 ал.4 от ЗАНН, доколкото по делото се установи, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя съгл. показанията на свидетелите К.П. и Р.Р., които
заявиха, че са уведомили проверяваните лица, че ще им бъдат съставени актове и
са ги поканили да дойдат с тях, за да им бъдат съставени същите, но последните
отказали, което наложило съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Това е
допустимо съгл. чл.40 ал.2 от ЗАНН, предвиждащ възможност за съставяне на АУАН
в отсъствие на нарушителя, когато последният след покана, не се яви за
съставяне на акта. Но само по себе си това не води до отпадане на задължението
за подписване и предявяване на акта на нарушителя, дори и в случаите на
съставянето му в негово отсъствие, доколкото чл.43 ал.4 от ЗАНН изисква в тези
случаи актът да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. В случая това не е сторено, като вместо да изпрати АУАН за
подписване и предявяване, актосъставителят е оформил същия при условията на
отказ на нарушителя да подпише акта, регламентиран в чл.43 ал.2 от ЗАНН. Това
обаче е недопустимо, доколкото актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя,
като по делото няма данни да му е бил предявяван, поради което и жалбоподателят
не е имал въобще обективната възможност да се запознае със съдържанието на акта,
да изложи възраженията си против него в законния срок и съответно да подпише
или да откаже да го подпише. Предвид
това съдът счита за неспазена процедурата по предявяване и подписване на акта
съгл. изискванията на чл.43 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение,
накърняващо правата на жалбоподателя и е неотстранимо от съда.
Също така в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата
на чл.209 ал.1, вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ, която е неотносима към настоящия случай,
доколкото визира неизпълнение на задължение за явяване на задължителен профилактичен медицински преглед,
изследване или имунизация. Действително това нарушение може да бъде преодоляно
при издаването на НП съгл. чл.53 ал.2 от ЗАНН, стига по несъмнен начин да е
доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Но това не е
сторено, доколкото и в НП е посочена ненадлежна правна квалификация на
нарушението посредством позоваването на разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ, вр.
чл.63 ал.1 от ЗЗ. Съгл. чл.209а ал.1 от ЗЗ, в действащата му към датата на
нарушението редакция, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Следователно
въвеждането на противоепидемичните мерки е регламентирано в чл.63 ал.4, ал.7 и
чл.63а ал.1 и ал.2 от ЗЗ, а не в посочения чл.63 ал.1 от ЗЗ, който предвижда
единствено, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.
Освен това доколкото нормата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ е с
бланкетно съдържание и препраща към други нормативни актове, в случая заповед
на министъра на здравеопазването, то последната не само задължително следва да
се посочи конкретно и правилно при правното квалифициране на нарушението, но и
какви са съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които са нарушени.
В настоящия случай от страна на актосъставителя и наказващия орган в текстовата
част на двата акта като констатирано нарушение е посочено само, че не се спазва
заповед на министъра на здравеопазването, без обаче да е ясно коя е тази
заповед и какви точно мерки са били наложени с нея и съответно да се прецени обхващат
ли същите извършеното от жалбоподателя, за да се ангажира отговорността му за нарушение
по чл.209а ал.1 от ЗЗ. Затова и непосочване
на конкретната заповед на министъра на здравеопазването, която е нарушена, води
до несъставомерност на административното нарушение, вменено на нарушителя,
поради бланкетния характер на нормата на чл.209а ал.1 от ЗЗ и
отговорността за неспазване на противоепидемични мерки. Посочването на заповедта
на министъра на здравеопазването, въвеждаща противоепидемични мерки, а оттам и
правната квалификация на нарушението, е от съществено значение с оглед
гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение
му е наложено административно наказание. Констатираните от съда нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя - да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се
защитава срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложените съображения,
атакуваното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 200
лв. за адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №271-1120 от 13.01.2021 година на Директора на ОД на МВР-Хасково,
с което на Р.С.А., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.209а ал.1, вр. чл.63
ал.1 от Закон за здравето, на основание чл.209а ал.4, пр.2 вр. ал.1 от ЗЗ, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да
заплати на Р.С.А., ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер
на 200 лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :