Решение по дело №621/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 210
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20223630200621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Шумен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630200621 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г. на Началник
сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на ИВ. В. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Д. от АК Благоевград, като
поддържа жалбата и прави искания.
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2021г. в 12,00 часа свидетелите И.П.С. и П.С.П. – служители в сектор „ПП“
при ОДМВР – Шумен, на път I – 2 км.112.997 в посока път SHU 1180 извършили проверка
на лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № С 5870 ВТ, управляван от жалбоподателя,
собственост на Н.Д., ЕГН **********, видно от договор за покупко-продажба №909 от
19.02.2021г.
В хода на проверката било констатирано, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от 23.04.2021г.
На жалбоподателя ИВ. В. П., управляващ процесното МПС, бил съставен АУАН
Серия GA № 445424 на 12.06.2021г., за нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДВП.
Образуваната административно - наказателна преписка била прекратена на осн. чл.
33, ал.2 от ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
С постановление от 13.12.2021г., прокурор при ШРП отказал да образува
наказателно производство по чл. 345, ал.2 от НК.
Настоящото административно наказателно производство е образувано по реда на чл.
1
36, ал.2 от ЗАНН. Било издадено наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на ИВ. В. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП, а именно за това, че на 12.06.2021г., около
12,00 часа, в Община Шумен, на път № I-2 на км.112.997 в посока път SHU1180,
управлява лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № С 5870ВТ, собственост на Н. Д. ЕГН
**********, видно от договор за покупко-продажба № 909 от 19.02.2021г., който не е
регистриран по надлежния ред в Р.България и е със служебно прекратена регистрация на
осн. чл. 143, ал.15 от ЗДВП, считано 23.04.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приобщената преписка с вх. № 4944/2021г. по описа на РП -
Шумен и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта, както и от показанията на допуснатия до разпит
свидетел - собственик на процесното МПС.
Съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяната му.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място, МПС е било управлявано от жалбоподателя и се е движило, както и, че е било
нерегистрирано по надлежния ред за Р България, тъй като е било със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 23.04.2021г.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П. и св. С., доколкото същите са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота фактите и обстоятелства във връзка
с възприетото от тях, относно движението на МПС на посочената дата и час. Освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели. Показанията им кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
От приложения в с.з. договор за покупко - продажба от 19.02.2021г.се установява, че
св. Н.Н. е закупил процесното МПС през месец февруари 2021г.
Относно обстоятелствата свързани с регистрацията на процесното МПС в показанията си
св.Н. заяви:
«…………….на място разбрахме, служителите на МВР ни уведомиха, че е
управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация. В този момент и аз
разбрах, че моят автомобил е със служебно прекратена регистрация. И аз го разборах
тогава и П. го разбра тогава. И двамата не знаехме за тази служебно прекратена
регистрация. Ако знаех, никога нямаше да тръгна, защото от София до Шумен щях да
мина пред десет полицейски патрула, още по-малко да дам на друг човек да управлява. До
сега само лизингови автомобили съм управлявал . Аз карам, карам, връщам ,вземам нова.
Не знам какво да правя, ако купя кола на старо ……………»
Съобразно посоченото в §6, т.18а от ДР на ЗДвП и в §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, понятието „Регистрация“ представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
В чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 е регламентирано, че собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията,
като в чл.145, ал.2 от ЗДвП е посочен срокът в който приобретателят на регистрирано ППС е
длъжен да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес.
След като е извършена промяна на собствеността върху превозното средство,
непредприемането на действия от страна на новия собственик в срок да регистрира
придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, превозното средство
следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143 ал.15 от ЗДВП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
2
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В случая приложение намира именно
разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
законовия срок. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона. Нито в
закона, нито в наредбата е регламентирано задължение на контролните органи да
уведомяват собствениците при служебно прекратяване на регистрация на МПС на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а само извършват отбелязване в автоматизираната
информационна система, ако в законовия срок собственикът не изпълни задължението си да
регистрира МПС.
Служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП няма
характера на принудителна административна мярка, поради което не се издава и заповед за
прилагането й, следователно не е налице и индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
В конкретната ситуация собственикът на МПС-то, св.Н. безспорно не е изпълнил
задължението си и както се установява от показанията му, не е уведомил за това
обстоятелство своя приятел- жалбоподателя преди същия да поеме управлението на МПС
на датата на извършената проверка.
Не се споделят възраженията, изложени в жалбата за допуснати процесуални
нарушения. Действително в АУАН е посочено нарушение чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДВП и е
изписано – повторно управлява МПС. Съдът намира, че това обстоятелство не е довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото административно -
наказателната преписка по АУАН е била прекратена осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН и изпратена
на ШРП, като е последвал отказ за образуване на наказателно производство. Същевременно
съобрази, че НП е съставено на 16.12.2021г. или три дни след издаване на постановлението
от ШРП за отказ да образува нак. производство от 13.12.2021г., като в този случай НП е
съставено на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН. Съдът не споделя и заявеното от
представителя на жалбоподателя относно субективната страна.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер
от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се
спори, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал процесното МПС на път,
отворен за обществено ползване. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и
не се оспорва и от жалбоподателя, че към този момент автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация, т.е. на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал
нерегистриран по надлежният ред за Р България лек автомобил.
Съдът приема, че жалбоподателят, управлявайки процесното МПС, е извършил
визираното нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДП.За да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване
наличието на вина. Вината, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена във
формите – умисъл и непредпазливост.
При непредпазливостта деецът, макар да не е желаел настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният
резултат ще настъпи. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“ и се
характеризира с това, че деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Съобразно чл.7, ал.1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл. 7 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи . В производството не се събраха
доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел,
че същият е със служебно прекратена регистрация, поради което не се касае за умишлено
нарушение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, следва да се съобрази и обстоятелството, какво качество има
санкционираното лице. Служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично,
3
ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява. Т.е.
задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика. В конкретният случай
собственика на МПС в предвидената за това форма и не е изпълнил задължението си да го
регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на 23.04.2021г. Към
момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания автомобил и се
явява единствено ползвател и водач на МПС, като за него няма задължение да регистрира
ППС. Но за административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са
извършени по непредпазливост, а за да е налице непредпазливост е необходимо
кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява
не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение във
всеки случай.
В настоящия казус изключението на чл.7 ал.2 от ЗАНН не е предвидено в ЗДвП,
поради което съдът приема, че при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателя следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В конкретната
ситуация, според установеното по делото, жалбоподателя, извършвайки услуга на приятел,
управлявал автомобила на процесната дата, а след него с друго МПС се движел и
собственика на процесното МПС, като съдът приема, че жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да изиска такава информация от собственика на автомобила, преди да предприеме
пътуването с този автомобил. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало е технически преглед, има ли сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач. Уведомяването от органите
на КАТ, че МПС е със служебно прекратена регистрация не е елемент от фактическия
състав по прекратяване на регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на
жалбоподателя. Водача е длъжен да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Съгласно чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК, незнанието на
фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
А в настоящия казус, незнанието на факта, че управляваният от водача-
жалбоподател автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност./В горния смисъл е последователната
практика на ШАС - КАНД № 14 /2021г., КАНД № 258 / 2020г., КАНД №181 / 2020г. ;
Решение №85 от 18.04.2022 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №49/2022 год., Решение №203
от 07.10.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №179/2020 год., Решение №236 от
25.09.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019 год., Решение №169 от 30.07.2020
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение №112 от 23.06.2020 год. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др./Съдът счита, че е налице приложното поле
на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с
действителната фактическа обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и е основание за реализирането на административно – наказателна
отговорност. По делото не съществува спор относно личността на административно –
наказателно отговорното лице, качеството му на водач на МПС. От обективна страна
осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законово установения режим за
движение по пътищата в Р България. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Наложените наказания са в минимално предвидения размер.
Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено, като се има предвид
характерът на този вид нарушения и евентуалните последици, които биха могли да
настъпят. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на
вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В
случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се
определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Типичните случаи на нарушение от този вид са
именно такива от вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
4
санкционира два случая на административни нарушения: когато се управлява автомобил,
нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с регистрационен номер не са
поставени на определените за това места. Процесното нарушение е от първия вид и не се
различава от останалите нарушения. Водачите на МПС, които управляват автомобили по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да
изпълняват стриктно задълженията си като водачи, доколкото с поведението си биха могли
да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в
движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването
на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. По
делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които би могло да се изключи
обществената опасност на конкретното деяние.
С оглед искането на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред, в минимален размер 80 лв.
Водим от горното ,съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на ИВ. В. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ИВ. В. П., ЕГН **********, адрес: гр.
ГР.С.******************************, да заплати на ОДМВР гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г. на Началник
сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.В.П., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Д. от АК Благоевград, като
поддържа жалбата и прави искания.
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2021г. в 12,00 часа свидетелите И.П.С. и П.С.П. – служители в сектор „ПП“
при ОДМВР – Шумен, на път I – 2 км.112.997 в посока път SHU 1180 извършили проверка
на лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № С 5870 ВТ, управляван от жалбоподателя,
собственост на Н.Д. ЕГН **********, видно от договор за покупко-продажба №909 от
19.02.2021г.
В хода на проверката било констатирано, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от 23.04.2021г.
На жалбоподателя И.В.П., управляващ процесното МПС, бил съставен АУАН Серия
GA № 445424 на 12.06.2021г., за нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДВП.
Образуваната административно - наказателна преписка била прекратена на осн. чл.
33, ал.2 от ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
С постановление от 13.12.2021г., прокурор при ШРП отказал да образува
наказателно производство по чл. 345, ал.2 от НК.
Настоящото административно наказателно производство е образувано по реда на чл.
36, ал.2 от ЗАНН. Било издадено наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.В.П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП, а именно за това, че на 12.06.2021г., около
12,00 часа, в Община Шумен, на път № I-2 на км.112.997 в посока път SHU1180,
управлява лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № С 5870ВТ, собственост на Н.Д. ЕГН
**********, видно от договор за покупко-продажба № 909 от 19.02.2021г., който не е
регистриран по надлежния ред в Р.България и е със служебно прекратена регистрация на
осн. чл. 143, ал.15 от ЗДВП, считано 23.04.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приобщената преписка с вх. № 4944/2021г. по описа на РП -
Шумен и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта, както и от показанията на допуснатия до разпит
свидетел - собственик на процесното МПС.
Съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяната му.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място, МПС е било управлявано от жалбоподателя и се е движило, както и, че е било
нерегистрирано по надлежния ред за Р България, тъй като е било със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 23.04.2021г.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П. и св. С., доколкото същите са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота фактите и обстоятелства във връзка
с възприетото от тях, относно движението на МПС на посочената дата и час. Освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели. Показанията им кореспондират със събраните по
1
делото писмени доказателства.
От приложения в с.з. договор за покупко - продажба от 19.02.2021г.се установява, че
св. Н.Н. е закупил процесното МПС през месец февруари 2021г.
Относно обстоятелствата свързани с регистрацията на процесното МПС в показанията си
св.Н. заяви:
«…………….на място разбрахме, служителите на МВР ни уведомиха, че е
управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация. В този момент и аз
разбрах, че моят автомобил е със служебно прекратена регистрация. И аз го разборах
тогава и Първанов го разбра тогава. И двамата не знаехме за тази служебно прекратена
регистрация. Ако знаех, никога нямаше да тръгна, защото от София до Шумен щях да
мина пред десет полицейски патрула, още по-малко да дам на друг човек да управлява. До
сега само лизингови автомобили съм управлявал . Аз карам, карам, връщам ,вземам нова.
Не знам какво да правя, ако купя кола на старо ……………»
Съобразно посоченото в §6, т.18а от ДР на ЗДвП и в §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, понятието „Регистрация“ представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
В чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 е регламентирано, че собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията,
като в чл.145, ал.2 от ЗДвП е посочен срокът в който приобретателят на регистрирано ППС е
длъжен да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес.
След като е извършена промяна на собствеността върху превозното средство,
непредприемането на действия от страна на новия собственик в срок да регистрира
придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, превозното средство
следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143 ал.15 от ЗДВП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В случая приложение намира именно
разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
законовия срок. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона. Нито в
закона, нито в наредбата е регламентирано задължение на контролните органи да
уведомяват собствениците при служебно прекратяване на регистрация на МПС на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а само извършват отбелязване в автоматизираната
информационна система, ако в законовия срок собственикът не изпълни задължението си да
регистрира МПС.
Служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП няма
характера на принудителна административна мярка, поради което не се издава и заповед за
прилагането й, следователно не е налице и индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
В конкретната ситуация собственикът на МПС-то, св.Н. безспорно не е изпълнил
задължението си и както се установява от показанията му, не е уведомил за това
обстоятелство своя приятел- жалбоподателя преди същия да поеме управлението на МПС
на датата на извършената проверка.
Не се споделят възраженията, изложени в жалбата за допуснати процесуални
нарушения. Действително в АУАН е посочено нарушение чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДВП и е
изписано – повторно управлява МПС. Съдът намира, че това обстоятелство не е довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото административно -
наказателната преписка по АУАН е била прекратена осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН и изпратена
на ШРП, като е последвал отказ за образуване на наказателно производство. Същевременно
съобрази, че НП е съставено на 16.12.2021г. или три дни след издаване на постановлението
от ШРП за отказ да образува нак. производство от 13.12.2021г., като в този случай НП е
съставено на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН. Съдът не споделя и заявеното от
представителя на жалбоподателя относно субективната страна.
2
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер
от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се
спори, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал процесното МПС на път,
отворен за обществено ползване. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и
не се оспорва и от жалбоподателя, че към този момент автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация, т.е. на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал
нерегистриран по надлежният ред за Р България лек автомобил.
Съдът приема, че жалбоподателят, управлявайки процесното МПС, е извършил
визираното нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДП.За да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване
наличието на вина. Вината, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена във
формите – умисъл и непредпазливост.
При непредпазливостта деецът, макар да не е желаел настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният
резултат ще настъпи. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“ и се
характеризира с това, че деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Съобразно чл.7, ал.1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл. 7 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи . В производството не се събраха
доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел,
че същият е със служебно прекратена регистрация, поради което не се касае за умишлено
нарушение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, следва да се съобрази и обстоятелството, какво качество има
санкционираното лице. Служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично,
ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява. Т.е.
задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика. В конкретният случай
собственика на МПС в предвидената за това форма и не е изпълнил задължението си да го
регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на 23.04.2021г. Към
момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания автомобил и се
явява единствено ползвател и водач на МПС, като за него няма задължение да регистрира
ППС. Но за административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са
извършени по непредпазливост, а за да е налице непредпазливост е необходимо
кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява
не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение във
всеки случай.
В настоящия казус изключението на чл.7 ал.2 от ЗАНН не е предвидено в ЗДвП,
поради което съдът приема, че при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателя следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В конкретната
ситуация, според установеното по делото, жалбоподателя, извършвайки услуга на приятел,
управлявал автомобила на процесната дата, а след него с друго МПС се движел и
собственика на процесното МПС, като съдът приема, че жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да изиска такава информация от собственика на автомобила, преди да предприеме
пътуването с този автомобил. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало е технически преглед, има ли сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач. Уведомяването от органите
на КАТ, че МПС е със служебно прекратена регистрация не е елемент от фактическия
състав по прекратяване на регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на
3
жалбоподателя. Водача е длъжен да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Съгласно чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК, незнанието на
фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
А в настоящия казус, незнанието на факта, че управляваният от водача-
жалбоподател автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност./В горния смисъл е последователната
практика на ШАС - КАНД № 14 /2021г., КАНД № 258 / 2020г., КАНД №181 / 2020г. ;
Решение №85 от 18.04.2022 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №49/2022 год., Решение №203
от 07.10.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №179/2020 год., Решение №236 от
25.09.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019 год., Решение №169 от 30.07.2020
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение №112 от 23.06.2020 год. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др./Съдът счита, че е налице приложното поле
на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с
действителната фактическа обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и е основание за реализирането на административно – наказателна
отговорност. По делото не съществува спор относно личността на административно –
наказателно отговорното лице, качеството му на водач на МПС. От обективна страна
осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законово установения режим за
движение по пътищата в Р България. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Наложените наказания са в минимално предвидения размер.
Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено, като се има предвид
характерът на този вид нарушения и евентуалните последици, които биха могли да
настъпят. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на
вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В
случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се
определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Типичните случаи на нарушение от този вид са
именно такива от вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
санкционира два случая на административни нарушения: когато се управлява автомобил,
нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с регистрационен номер не са
поставени на определените за това места. Процесното нарушение е от първия вид и не се
различава от останалите нарушения. Водачите на МПС, които управляват автомобили по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да
изпълняват стриктно задълженията си като водачи, доколкото с поведението си биха могли
да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в
движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването
на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. По
делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които би могло да се изключи
обществената опасност на конкретното деяние.
С оглед искането на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред, в минимален размер 80 лв.
4