Р
Е Ш Е
Н И Е
№………….
гр. Карлово 29.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
с участието на секретаря Красимира
Божакова, като разгледа НАХД № 24 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № ***година на ВПД Началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ К** на К.Х.Н. ЕГН ********** ***, на основание
чл.174, ал.2, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както са отнети на основание Наредба № ** на МВР 15
контролни точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят К.Н. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.П.
поддържа жалбата, излага доводи в насока, че не бил точно и коректно посочен номера на отнетото СУМПС в АУАН и НП,
непосочване на коя хипотеза на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е нарушена,
управляваният от жалбоподател автомобил се движил, но не бил с работещ двигател
и, че деянието представлява маловажен случай.
Ответната по жалбата страна – РУП Карлово, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище
се моли да се потвърди НП.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на актосъставителя И.В.С. и св. Ц.Й.К., приложените
и приети писмени такива – Заповед № **-1500/29.01.2019г., Заповед № **., АУАН серия GА №***., НП № **.,
справка за водач нарушител, НП № ***година, талон за мед. изследване, протокол
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина № ***., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за концентрация на алкохол в кръвта, справка за СИ преминал ПП анализатори на
алкохол в дъха, съдът намира за установено следното:
На
29.10.2019г. служителите на РУП Карлово св. С.
и св. К. били автопатрул
нощна смяна по пътен контрол, като се намирали в град С., на ,ул. А.П.“ и
забелязали, че пред тях се движи л.а.
марка „Рено“ модел “Канго“ с рег. № **, което
обърнало посоката и продължило движението
си по същата улица. Те го последвали и се движили след него около 300 м.,
когато до №13а от улицата автомобила спрял. До него спрели и служителите на РУП
Карлово. Св.С. слязъл от патрулният автомобил, отишъл до водача на л.а. марка „Рено“ модел “Канго“
с рег. № **, представил му се и поискал документите му за проверка. Установил
самоличността на водача /жалбоподателя/ и го изпробвал за наличие на алкохол в
кръвта с апарат „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDМ **, като уредът отчел концентрация на алкохол в
кръвта 0,77 на хиляда. Водачът пожелал лабораторно изследване на кръвта. Бил му
издаден талон за медицинско изследване. Била му взета кръвна проба в указаното
време и място.
За
констатираното, срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GА №***., в който нарушението е квалифицирано
като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В АУАН било отразено, че жалбоподателя
няма възражения, като такива не е депозирал и в тридневен срок.
С
протокол за химическа експертиза № ***. била установена концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.76 на хиляда.
Въз
основа на съставения АУАН и резултата от извършеното лабораторно изследване,
материализирано в протокола на изготвената химическа експертиза, на 25.11.2019г.
компетентният орган съгласно Заповед № **. - ВПД Началник група към ОДМВР П.., РУ К.. издал атакуваното наказателно
постановление /НП/ № ***година с което на жалбоподателя на основание чл.174,
ал.2, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както са отнети на основание Наредба
№ **на МВР 15 контролни точки за нарушението, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН, но
наказващия орган е приел, че е налице повторност и за
това е наложено наказание по чл.174, ал.2, във вр. с
чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата по отношение на нарушението, които да налагат неговата отмяна.
Нарушението на
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с
управление на моторно превозно средство под въздействие на алкохол, като в
чл.174, ал.1 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите
на минимума и максимума и при наличие на която водач, управлявайки МПС осъществява
състава на визираното нарушение, включително и санкцията за това. За да се
ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е
установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в
производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Същият оспорва констатациите по акта едва в жалбата
си до РС Карлово, като твърди, че е преместил автомобила си, без да включи
двигателя му и то само за да го паркира пред дома си. Това негово твърдение се
опровергава от показанията на свидетелите К.
и С., като последният с категоричност
потвърждава пред съда, че автомобила на
жалбоподателя е бил с работещ двигател, тъй като няма как жалбоподателя да обърне
и завие и да направи маневра на
кръстовището, без автомобилът да е преведен в движение и да е запален, т.е. с
работещ двигател. Жалбоподателя управлявал автомобила около 300 метра със скорост около 20-30 км./ч. и св.С. бил зад него. За
това съдът приема, че жалбоподателя е управлявал МПС. АУАН има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от
доказателствата в производството пред съда. Според съда, отразеното в него е
изцяло потвърдено от гласните и писмените доказателства по делото. От показанията
на свидетелите и от констатациите по акта се установява, управлението на
автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.77 на
хиляда /съгласно АУАН/.
Количеството
на алкохолната концентрация първоначално е било измерено по предвиден в закона
начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а
пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките на
определеното време му била взета кръв за извършване на такова. Резултатът от
химическото изследване е 0.76 на хиляда алкохол във взетата кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за тази
концентрация, надлежно индивидуализирана в НП е било наложено наказанието.
Неоснователно
е твърдението за наличие на процесуално нарушение /и то за съществено/ в НП
изразяващо се в неконкретизиране на точната хипотеза на нарушението /по чл.
чл.174, ал.1 от ЗДвП/, тъй като е наложено
наказание по чл.174, ал.2 от ЗДвП, съгласно който всички деяния по чл.174, ал.1
от ЗДвП представляват нарушение.
Неоснователно
е и твърдението за наличие на процесуално нарушение изразяващо се в неточно и некоректно
посочване на номера на отнетото СУМПС в АУАН и НП, тъй като това обстоятелство
е без каквото и да е значение за извършеното нарушение за което е наказан
жалбоподателя.
Извършеното
нарушение не представлява и маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Последната
разпоредба е относима
за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Деянието - управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5
промила, само по себе си застрашава
сериозно обществените отношения, свързани с безопасността на движението
по пътищата и подлежи на санкциониране, съгласно чл.174, ал.1 от ЗДвП, без да е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено наказание
единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5
промила. Т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на алкохол в кръвта,
която не оказва негативно въздействие върху водача. В конкретния случай е
установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.76 промила,
като това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на
обществена опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност /управление
на МПС/, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител,
поради което и в конкретния случай съдът не счита,че следва и може да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
Съдът
счита, че не е налице съществено процесуално нарушение поради наличие на
разминаване между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация в
АУАН и НП, изразяващо се в следното: изложените в АУАН обстоятелства са относими към състава на нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, а в НП наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.174, ал.2 от ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който при условията на повторност е извършил нарушението по ал.1, като в
обстоятелствената част на НП се съдържа констатация за повторност,
като в наказателното постановление са изложени всички обстоятелства, относими към съставомерните
признаци на нарушението – посочено е наказателното постановление, с което е
констатирано предходно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и кога е влязло в
сила.
Повторността
на нарушението е обективен факт за наличието на който е необходимо извършването
на второ по ред нарушение в двугодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, а когато наказанието е лишаване от право да се управлява МПС –
срокът започва да тече от неговото изтърпяване, съгласно нормата на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП, съдържаща легално определение на понятието “повторно нарушение”, а
именно „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Видно
от събраните доказателства жалбоподателя е бил наказан за същото по вид
нарушение на ЗДвП - чл.174, ал.1 –
управление след употреба на алкохол с НП № **. на РУП К.., с глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Това НП е
връчено лично на Н. на 15.07.2019г. и е влязло в законна сила на 23.07.2019г.
Това обстоятелство обаче няма как да е било известно на актосъставителя
при съставянето на АУАН.
Относно
наказанието: Предвидените кумулативни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС са
определени в минималния размер – за глобата 1000.00лв., а за лишаването от
право да управлява МПС - 12 месеца, поради това не подлежат на корекция. Правилно
е определен броя на отнетите контролни точки, като липсата на индивидуализация
на конкретната разпоредба на Наредба № Iз – 2539 по
никакъв начин не ограничава правата на
нарушителя да разбере какво е извършеното от него нарушение и следващото му се
наказание, а оттам не е налице основание за отмяна на наказателното
постановление.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление /НП/ № ***година на ВПД Началник група към ОДМВР
Пловдив, РУ Карлово, с което на К.Х.Н. ЕГН ********** ***, на основание чл.174,
ал.2, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както са отнети на основание Наредба №
**на МВР 15 контролни точки за нарушението.
2.РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ……………….
К.Б.