№ 6553
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110151919 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 278360/ 02.09.2024 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД против Ю. Б. А., роден на 10.07.1965 г., с ЕГН
**********, гражданин на Кралство Швеция.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата
молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е
международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има
качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна
подсъдност по чл. 113 ГПК.
Не се спори, че ответникът е гражданин на Кралство Швеция. От извършената
справка в НБД „Население“ се установява, че това лице е заявило на 01.01.1980 г. настоящ
адрес в гр. София, на ул. „Хайдушка поляна“ № 16, а на 07.03.2005 г. е заявило същия адрес
и като свои постоянен адрес. Във върнатото в цялост съобщение до ответника, приложено на
л. 37 от делото, е отбелязано от длъжностното лице по призоваването, че е невъзможно да се
осъществи връчване на адресата на адреса, доколкото не съществува № 16, а има само № 12
и № 18.
Видно от удостоверение за наследници на Б. М.А., издадено на 01.02.2008 г. /на л.8 от
делото/, Ю. А., роден на 10.07.1965 г., и М.А., роден на 11.08.1971 г, са синове на
починалото лице, като и двамата имат постоянен адрес в Кралство Швеция.
Видно от Нотариален акт № 138 от 06.08.2020 г. за покупко - продажба /на л.9 от
делото/, по силата на който В. А.а, М.А. и Ю. Б. А., са се разпоредили с правото си на
собственост върху процесния топлоснабден имот /ап. 44 в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 16,
вх. 3, ет. 2/ в полза на трето лице, Ю. Б. А. се е легитимирал пред нотариуса, изповядал
сделката, като гражданин на Кралство Швеция, роден на 10.07.1965 г. в гр. София, Р.
България, с личен идентификационен номер 650710-9392, притежаващ паспорт № 90404048,
издаден на 07.09.2013 г. от Полицейско управление в окръг Стокхолм, Кралство Швеция, с
1
ЕГН **********, постоянно живущ в Кралство Швеция, град Лидингьо, ул. К.А“ 6 /така
е отразено в Нотариалния акт/. Въз основа на известните данни по делото, съдът приема, че
Ю. А. и Ю. Б. А. са имена на едно и също лице.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът Ю. Б. А. /Ю. А./ няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с
потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от
арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не
може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл.
117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът няма обичайно местопребиваване, а и реално
съществуващ регистриран постоянен и настоящ адрес /предвид данните, удостоверени от
длъжностното лице по призоваването във върнатото в цялост съобщение на л. 37 от делото/
в Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в
смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в
съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната
компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е
българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване
в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на
спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и
съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете,
предявени с искова молба с вх. № 278360/ 02.09.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД
против Ю. Б. А., роден на 10.07.1965 г., с ЕГН **********, гражданин на Кралство
Швеция, с местоживеене в Кралство Швеция, град Лидингьо, ул. К.А“ 6, въз основа на
която е образувано гр.д. № 51919/ 2024 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51919/ 2024 година, по описа на Софийски
районен съд, 138 – ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2