№ 10743
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110132551 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу В. С. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, Н. В. М., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС и Н. В. М./с променено фамилно име на Т./, ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 9999/14.12. 2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната кара и
кадастралните регистри ,засягащо самостоятелния обект е със Заповед ******* 16.06.2020г.
на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС, самостоятелния обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор ************** с предназначение Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **************,
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ на едно ниво, с площ
от 67,69 кв. м. с прилежащи части: 43,40% идеални части от общите части на сградата при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************.2, под обекта:
**************.1, **************.4, над обекта: няма.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **************.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *****14.12. 2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната кара и
1
кадастралните регистри ,засягащо самостоятелният обект е със Заповед *******16.06.2020г.
на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС самостоятелния обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор ************** с предназначение Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **************,
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА на едно ниво, с площ от 16,07
кв. м. с при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************., под
обекта: няма, над обекта: **************
3. 1/3 ( една трета ) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
9999/14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната кара и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
*******16.06.2020г. на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС с площ от 1160
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване ( до 10 м ) , предишен идентификатор - няма, номер по предходен план
****, квартал 8, при съседи: *********.***, *********.*** *********.*** *********.***
*********.***, като така описания имот е идентичен с имота описан в Протокол за съдебна
делба - 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот
пл. №****, кад. лист **** при съседи: НА, н-ци на ДП, н-ци на ВМ и ОМ
Твърди се, че тримата ответници - В. С. М., Н. В. М. и Н. В. М. са наследници на
покойната сестра на ищцата - М Д. М., починала на 06.06.2010г. Поддържа се, че преживе
на ищцата и М Д. М. по спогодба, постигната по гр.д.№******/1990г. СРС били поставени
в общ дял процесните имоти.
Излагат се твърдения, че от месец юни 2010г. ответниците не са извършвали каквито и
да са правни или фактически действия по отношение на имотите/ етаж от къща с гараж в
сградата и идеална част от дворното място/, не са ги ползвали и владели. Ищцата сочи, че от
смъртта на сестра й М Д. М. на 06.06.2010г. единствено тя владеела имотите, ползвала ги и
стопанисвала, извършвала всички необходими ремонти - основни и текущи се. Поддържа, че
никой от ответниците по никакъв начин не е нарушил или смутил упражняваното от нейна
страна владение- никога не са ползвали, владели или живели в имота. Ответниците не са
заплащали за имота и дължимите данъци. Същите не са заплащали и дължимите
консумативи за имота, като ток и вода, като партидите са на името на ищцата. Прави се
извод,ч е по отношение на трите имота, в нейна полза е изтекла предвидената в чл.79 ЗС
десет годишна придобивна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Н. В. М., В. С. М. и Н. В. Т./ с променено
фамилно име от М./ не са подали отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание
ответниците се представляват от упълномощени адвокати, като оспорват исковете.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е съдебно-спогодителен протокол от 24.04.1990 г. по гр.д.
№******/1990 г. на IV Районен съд-София, 9 състав. Видно от същият на основание чл. 288,
ал. 2 ГПК в общ дял на М Д. М. и Р. Д. М се възлага следният недвижим имот- част от втори
2
етаж и частично като първи етаж на ската, североизточната част от сградата, находяща се в
АДРЕС с площ от 67.69 кв.м., състоящ се от самостоятелен вход, входно антре, две стаи,
кухня, 1/3 ид.ч. от външната тоалетна, гараж с площ от 16.07 кв.м., находящ се на първия
етаж под едната стая, 43.40% ид. части от общите части на сградата и 1/3 ид.част от
дворното място, цялото от 600 кв.м, съставляващо имот план. №****, кадастрален лист
****, при съседи НХА, н-ци ДСП, н-ци ВМ и ОМ
Не се спори, а и са представени схеми на самостоятелни обекти с идентификатори
************** и **************.4, видно от които същите са идентичини с описаните част от
първи и втори етаж от сградата, находяща се в АДРЕС, които са възложени в общ дял на М Д.
М. и Р. Д. М.
Представено по делото е Удостоверение за наследници изх. №2260/27.11.2013 г. видно
от което М Д. М. е починала на 06.06.2010 г. и е оставила за наследници В. С. М.- съпруг, Н.
В. М.- дъщеря и Н. В. М.-дъщеря.
Приложена по делото е Фактура №******/20.01.2023 г. от доставчик „ЮЛ“ ЕАД и
получател Р. М за снабдяване, разпределение и консумация на електрическа енергия за
обект с адрес гАДРЕС за период от 12.12.2022 г. до 11.01.2023 г. Приложена е и
фактура№*****/20.02.2018 г. от доставчик „ЮЛ“ АД и получател Р. Д. за доставяне на
питейна вода за обект с адрес гАДРЕС за период от 13.01.2018 г. до 13.02.2018 г.
В рамките на проведеното съдебно дирене са разпитани четирима свидетели.
АИВ живее в къща-близнак до тази, в която живее ищцата като се познават от
рождението си са израснали заедно. Той разказва, че покойната сестра на Р. – И също
живеела в къщата, но около 1980 г. съпругът й придобил жилище от военните и се изнесли
от имота заедно с децата си. Свидетелят сочи, че след смъртта на И в имота са идвали
роднини на децата й да се видят с Р., но са оставали за малко. Разказва, че за къщата се
грижи Р., тя направила вътрешна тоалетна, а мъжът е няколко пристройки, от които се влиза
в хола. Свидетелят заявява, че баща му е извършвал разделение на къщата когато той е бил
на около 25-26 години. Описва частта от къщата в която живее Р. като сочи, че на първия
етаж е гараж, за втория етаж се минава покрай гаражите и има стълби и се влиза. Има антре,
от дясно има мокро помещение с пералня, баня и вътрешна тоалетна. От лявата страна има
една стая, спалня и хол и от хола се влиза в пристройката.
Свидетелят ГХ живее в къщата, която се намира над къщата на Р., сочи, че от едната
страна е АВ, улицата е от долната страна, аз той от горната страна. И неговата къща и
къщата на ишцата са на АДРЕС. Сочи, че дворът й е около 600 кв.м. и тя го ползва сама.
Първите години тя живеела заедно със сестра й, после сестра й се омъжила и се изнесла с
мъжа си към „ГБ“. Свидетелят не е виждал децата на М от както са били на около 6-7
години. Той не е виждал и не знае други хора да са идвали при Р. за спорове за имота, като
сочи, че тя сама поддържа и ремонтира къщата си, а той и св. В са и помагали с ремонти
дейности.
Свидетелят ВВ е отраснал заедно с ищцата и е бил съученик на сестра й М. Сочи, че М
живеела заедно с ищцата на АДРЕС през 80те години. Разказва, че дворното място е около
600-700 кв.м., като едната част се ползва от Р., а другата от братовчед й А. В нейната част тя
има градинка, засяла е цветя и домати. Разказва, че ищцата е поддържала и ремонтирала
имота, с мъжа й са правили изолация и покрив. Свидетелят заявява, че е чувал от М
преживе, че „всичко остава на Р.“, а тя отива да си живее в апартамента. Децата на М също
нямали претенции, но нито от Р., нито от М е чувал дали документално са уредили нещата.
Свидетелят Г Т. познава страните, тъй като е сестра на ЕТ- съпруг на ответницата Н..
Свидетелката знае кой е процесния имот- бащината къща на Р. и М. М след като се омъжила
е започнала да живее заедно със съпруга си в жилището на АДРЕС, а Р. си останала да си
живее в родната къща. Имало е дългогодишен диалог между двете фамилии, като Н. заедно
със сестра й Н. и баща им - В са считали, че това е имот, който е бил бащин на леля М.
Свидетелката не е присъствала на разговор, при който Р. да е заявявала, че тя е едноличен
собственик, че ще стопанисва имота до края на живота си. Свидетелката разказва, че през
месец септември 2023 г. дъщерята на ищцата Б имала сватба като било обсъждано Б да бъде
упълномощеното лице за една евентуална бъдеща сделка. Н., Н. и В са ходили до К да
подпишат нотариално пълномощно в полза на Б- за прехвърляне на техните дялове към
3
нея, които тя да възмезди.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост, намиращ правното
основание в разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 78 ЗС.
Ищцата следва, при условията на пълно и главно доказване, да докаже основанието, на
което почива правото й на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************.4 и 1/3 (
една трета ) идеална част от поземлен имот с идентификатор *********. С оглед
твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност на ид.ч. на ответниците ищцата
следа да докаже че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато за конкретни периоди с намерението да свои имотите, т. е. да придобие
собствеността върху тях. Ищцата следва да докаже, че е извършила действия, с които е
обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. / ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/.Ответниците могат да навеждат
обстоятелства, отричайки правата на ищцата, и да ангажират доказателства за установяване
на тези обстоятелства.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че процесните имоти са възложени в общ дял на ищцата Р. А. и сестра й М
М.-наследодател на ответниците, като при извършената делба те са придобили по ½ ид.ч. от
същите имоти.
В процесният случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност
по отношение на собствената на ответниците 1/2 ид.ч. от имота.
Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни права, е уредена в чл. 79
ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно
и недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - / *****/. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
4
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случай на съсобственост, тъй като
всеки от съсобствениците има право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не
винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху
идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява
само държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС,
В ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена, т.е. презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Както бе посочено по-горе ищцата и наследодателката на ответниците още през 1990 г.
са придобили по 1/2 ид.ч. от имотите. Основанията въз основа на които е възникнала
съсобствеността между страните- възлагането им в общ дял не представляват такива
изключващи владението на съсобственика. Тъй като основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение, презумпцията на чл.69 ЗС в
отношенията между съсобствениците се счита оборена.
Възможно е този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
С оглед твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност на ид.ч. на
ответницата, ищцата с оглед разпределената доказателствена тежест е следвало да докаже,
че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за конкретни
периоди с намерението да свои имота/ид.ч. на ответницата/, т. е. да придобие собствеността
върху него.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които не си противоречат и се
кредитират от съда, се установява, че действително още от 80-те години наследодателя на
ответниците, респективно ответниците не живеят в имотите. а фактическата власт/ поне за
последните 30 години/ се упражнява от ищцата. Тази фактическа власт обаче не може да
бъде приравнена на владение. Ищцата Р. А. е била владелец на своите 1/2 ид.ч. и държател
на 1/2 ид.ч. за сестра си М М., а след смъртта й през 2010 г. държател на идеалните части на
В. С. М., Н. В. М. и Н. В. Т..
Действията, изразяващи се в заплащането на разходите за неговото ползване, могат да
5
съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна
проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите
събрани доказателства. /Решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 4611 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В процесният случай заплащането на
режинйи разноски и извършването на нормалните ремонтни дейности за ползване на вещта
остават неподкрепени от други доказателства и не са годни самостоятелно да обусловят
промяна в субективния елемент на упражняваната фактическа власт върху имота и не
представлява изразяване на воля за своене на идеалните части от имота на ответниците.
Ищцата въпреки възложената й тежест и поисканите и събрани доказателства не е
установила да е извършила действия, с които е обективирала спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат правно на разноски и такива следва
да им бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, което с оглед
на предмета на спора, броя на ответниците, проведените съдебни заседания и фактическата
и правна сложност, съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ГПК на Р. Д. А., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, срещу В. С. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, Н. В. М., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС и Н. В. Т. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 9999/14.12. 2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната кара и
кадастралните регистри ,засягащо самостоятелния обект е със Заповед ******* 16.06.2020г.
на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС, самостоятелния обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор ************** с предназначение Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **************,
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ на едно ниво, с площ
от 67,69 кв. м. с прилежащи части: 43,40% идеални части от общите части на сградата при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************.2, под обекта:
**************.1, **************.4, над обекта: няма.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **************.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *****14.12. 2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната кара и
кадастралните регистри ,засягащо самостоятелният обект е със Заповед *******16.06.2020г.
на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС самостоятелния обект се намира на
6
етаж 1 в сграда с идентификатор ************** с предназначение Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **************,
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА на едно ниво, с площ от 16,07
кв. м. с при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************., под
обекта: няма, над обекта: **************
3. 1/3 ( една трета ) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
9999/14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната кара и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
*******16.06.2020г. на Началника СГКК - София, адрес на имота: АДРЕС с площ от 1160
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване ( до 10 м ) , предишен идентификатор - няма, номер по предходен план
****, квартал 8, при съседи: *********.***, *********.*** *********.*** *********.***
*********.***, като така описания имот е идентичен с имота описан в Протокол за съдебна
делба - 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот
пл. №****, кад. лист **** при съседи: НА, н-ци на ДП, н-ци на ВМ и ОМ
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на идеалните части,
собственост на ответниците В. С. М., Н. В. М. и Н. В. Т..
ОСЪЖДА Р. Д. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК наВ. С. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, Н. В. М., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и Н. В. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС , съдебно-деловодни разноски в размер на
3000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7