№ 33
гр. Разград , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500267 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Прима – М“ ЕООД гр. Разград чрез пълномощник
против Определение № 2839 от 08. 10. 2020 г. по гр. д. № 1344/ 20 г. по описа на
Разградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Прима-М“ ЕООД за
допускане на обезпечение чрез задържане на МПС „Тойта Версо“ с рег. № РР2442ВС,
собственост на С. В. В., до изпълнение на задължението.
Твърди се, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде
отменено и да бъде допусната поисканата обезпечителна мярка.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество
се явява неоснователна.
Гр. д. № 1344/ 2020 г. е образувано пред РРС по подадена от жалбоподателя искова
молба за установяване на вземането му срещу ответника С. В. В. в размер на 675 лв. за
престой и съхранение на автомобила на последния „Тойота Версо“, рег. № РР2442 ВС за
периода м. 05. 2018 г. до 31. 07. 2020 г. , за което има издадена по реда на чл. 410 ГПК
Заповед за изпълнение № 2749/ 06. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 1060/ 20 г. на РРС. В исковата
молба се съдържа особено искане да бъде допуснато право на задържане на процесното
МПС„Тойота Версо“, рег. № РР2442 ВС. За да остави без уважение молбата, районният съд
е приел, че не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК и че поисканата обезпечителна
1
мярка е недопустима.
При тези данни, въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна.
Правото на задържане, регламентирано в чл. 72, ал. 3 от ЗС по правната си същност не е
обезпечителна мярка, а се предявява като възражение срещу ревандикационен иск, каквато
претенция в настоящия случай не е налице. Търговското право на задържане по чл. 315, ал.
3 от ТЗ и правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД са предвидени като процесуално средство
за защита на ответника. И в двете хипотези – по чл. 72, ал. 3 от ЗС или по чл. 91 от ЗЗД,
когато се отнася за движими вещи, правото на задържане отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта,
съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по
предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ.
Предвид изложеното, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд,
че особеното искане на ищеца за допускане право на задържане на процесното МПС не
представлява обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397 от ГПК, поради което обжалваното
определение, с което е оставено без уважение искането, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2839 от 08. 10. 2020 г. по гр. д. № 1344/ 20 г. по
описа на Разградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2