Решение по дело №1977/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Галина Владимирова	и с участието
на прокурора	Владислав Томов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1977/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.С.М., ЕГН: **********, гр.Варна, чрез адв.В.М., против Решение № 1126/30.07.2020г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1664/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 17-0442-000199/30.03.2017г. на н-ка на РУП към ОДМВР-Варна, РУ 04 - Варна, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно установена фактическа обстановка, противоречие на фактическите констатации на съда и логическото мислене и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че от приложените по делото снимки не може по никакъв начин да се установи спрян ли е автомобила на жалбоподателя или е бил в покой, както и дали първо е пристигнал обозначения полицейски автомобил, и кой от двата автомобила е пристигнал първи. Твърди и наличие на очевидна липса на безпристрастност от страна на съда, т.к. св.А. и св.Б. нямат незначителни противоречия в показанията, а значителни такива - както по отношение на извършения полеви тест за наркотици, по отношение отказа на водача да бъде тестван и отвеждането му в МБАЛ - Варна към ВМА - София за медицинско изследване. Твърди, че е оспорил констатациите - че е отказал проверка, като нарушението не може да му се вмени във вина, т.к. посочената разпоредба е относима само в случаи, при които лицето, управляващо МПС е спряно за проверка и откаже да му бъде извършена такава за алкохол и/или наркотици. Твърди, че за наложената с НП глоба е изтекла абсолютната давност. Твърди и че в противоречие с установената трайна съдебна практика ВРС е приел, че разминаването в правната квалификация на нарушението в АУАН и НП не е съществено. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а в НП - чл.174, ал.3 от ЗДвП, което нарушение не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - ОДМВР-Варна, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор С.д. № 12278/07.10.2020г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 28.02.2017г. около 10:30 часа в гр.Варна, кв.А., по ул.“П.“, посока ул.“** **“ В.С.М. управлявал собствения си л.а. „Ауди А4“ с peг. № В****ВВ. По това време смесен екип, формиран от мл.автоконтрольор и служител от охранителна полиция при Четвърто РУ- св.В. А. и св. Т. Б., осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка М.. При проверката на М. било обяснено, че следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер Друг Чек 3000“. М. отказал да му бъде извършена проверка, като споделил с проверяващите, че е употребил наркотици. Предвид отказа на водача, св.А. издал на възз.талон за медицинско изследване №0400911, в което вписал, че той отказва да бъде пробван за наркотици или други упойващи вещества, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на въззивника в 11.25ч. на 28.02.2017г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване св.А.
посочил – „отведен“. Междувременно, служителите на реда докладвали за случая на ОДЧ при Четвърто РУ-Варна, като на място бил изпратен екип от двама оперативни работници- свидетелите И. И. и А. П., които извършили проверка на автомобила на въззивника за наличието на наркотични вещества. За проверката те съставили протокол по реда на ЗМВР. Действията на полицейските служители по проверката на автомобила на възз. за наркотични вещества, били възприети от св.А. Х. , който по това време се намирал на терасата на дома си - фамилна къща на ул.„П.“ №15. Св.Х. се познавал с М., тъй като последният живеел в същата фамилна къща. Св.Х. направил 2 бр. снимки на проверката с мобилния си телефон от терасата на дома си.

Впоследствие около 13.20ч. на същия ден, М. бил отведен от органите на полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където бил приет от д-р М. П. изпълняваща длъжността „Началник мултипрофилно спешно отделение“. Д-р П. съставила Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб.№11088/28.02.2017г., в който вписала данните на М.. Тъй като той отказал даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в протокола, което било удостоверено с подписите на М., на св.А. и на освидетелстващия лекар П.. Посещението му било отразено и в журнала на лечебното заведение, където било вписано, че М. е доведен от В. А. от Четвърто РУ за проба за наркотици с талон №0400911. Отразено било и че лицето отказва кръвна проба. На същия ден срещу В.М. бил съставен АУАН № 812705/28.02.2017г. (№ 199/30.03.2017г.) за това, че „на 28.02.2017г., около 10,30 часа в гр.Варна….управлява собствения си л.а. Ауди А4 с рег.№ В****ВВ 1/ като отказва да му бъде извършена проверка в сградата на 04 РУ-Варна с полеви тест „Дрегер друг чек 3000“ за наркотични вещества или техните аналози. 2/ Издаден талон за мед.изследване № 0400911. Отказва да му бъде взета кръвна проба видно от протокол № 1108/28.02.2017г., с което виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 17-0442-000199/30.03.2017г., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на В.М. са наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган - н-ка на 04 РУ ОДМВР-Варна, оправомощен със Заповед № 8121з-748/26.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, както и че са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. За неоснователно е прието възражението за изтекла давност като в тази връзка ВРС е съобразил, че давностните срокове за погасяване на административнонаказателното преследване се съдържат в Общата част на НК и същите са приложими на основание чл.11 ЗАНН. Съобразявайки ТП № 1/27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, както и разпоредбите на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, ВРС е приел, че в случая абсолютната давност за преследване е 4 години и половина, който срок започва да тече от датата на извършване на нарушението -28.02.2017г. и към момента не е изтекъл. Прието е, че давността е прекъсната с предприемането на действия по връчване на НП на 26.04.2017г., поради което съгласно чл.81, ал.3 от НК наказателното преследване не се изключва в случая, т.к. не е изтекъл срок, който надвишава една втора от срока по предходната разпоредба. ВРС е съобразил и че административнонаказателното производство е проведено без допуснати процесуални нарушения като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е недвусмислено е посочено, че М. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство - полеви тест. За неоснователно е прието оплакването в жалбата за противоречие между АУАН и НП, което да води до неяснота за какво нарушение е наказано лицето, като в тази връзка са изложени мотиви, че АУАН и НП съдържат идентични фактически обстоятелства. Относно посочването в АУАН като нарушена на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, ВРС е приел, че се касае за нередност в акта, която е отстранена от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Тъй като фактите в АУАН и НП са идентични, ясни и недвусмислени, М. е имал възможност да разбере в какво е обвинен. По същество ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, осъществяването от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Обсъждайки поотделно събраните гласни доказателства и ценейки ги в съвкупност със събраните писмени такива, ВРС е приел, че същите са последователни, логични и в пълнота разкриват извършената на място проверка. Безспорно в случая М. е имал качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Липсват каквито и да било доказателства М. да е съдействал на проверяващите. Дали тестът е бил на място или в РУ е ирелевантно, т.к. водачът е отказал да бъде тестван. Видно от ДЗ на п.сл. А., в системите на МВР М. е установена като неправоспособен водач, поради което е отведен в РУ и задържан, в който смисъл е изготвената заповед за задържане във връзка с престъпление по чл.343в НК. По изложените съображения ВРС е приел, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника, вкл. чрез заявеното от него, че отказва да бъде изпробван, защото е употребил наркотици. На същия е издаден талон за медицинско изследване, като е отведен в МБАЛ - Варна към ВМА - София, където е отказал да даде кръвна проба, удостоверено по предвидения в Наредба № 30/27.06.2001г. ред. Изложени са и подробни мотиви относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие между фактическите констатации на съда и правилата на логическото мислене, както и че при извеждане на правните изводи на съда, въз основа на установените факти, са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила. ВРС е анализирал в детайли показанията на разпитаните по делото свидетели, посочил е кои и защо кредитира, и в коя част. Предвид отразените в АУАН и НП дата, час и място на проверката, както и въз основа на приетия по делото доклад за проверени лица АП-411-414 - какъвто наряд са изпълнявали св.А. и св.Б., ВРС обосновано е приел, че същите безспорно са се намирали в района, в който е посочено, че е извършена проверката. Правилно е съобразено, че показанията на посочените свидетели - относно това, че именно смесеният екип, намиращ се в обозначения полицейски автомобил, е спрял автомобила на касатора за проверка, кореспондират с доклада за проверени лица и превозни средства и с докладната записка на св.А.. В подкрепа на този извод ВРС е обсъдил и приложените снимки, изготвени от св.Х.. Доколкото на снимките са заснети както проверявания автомобил, така и обозначения и другия служебен автомобил, правилно ВРС е заключил, че този свидетел не е очевидец и снимките не отразяват началото на проверката, респ. не е кредитирал показанията на св.Х., че първо цивилни полицейски служители за започнали проверката. В тази връзка, неоснователно касаторът се домогва да опровергае установените от ВРС факти като се позовава на разположението на автомобилите в момента на тяхното заснемане. Обосновано от събраните доказателства ВРС е отхвърлил и възражението, че М. изобщо не е отвеждан в МБАЛ-Варна при ВМА за медицинско изследване. Че М. е воден за изследване и същият е отказал такова, безспорно се установява от протокола за медицинско изследване - подписан от самия М., от св.А. и от д-р П., както и от амбулаторния журнал - Книга за регистрация на амбулаторно болни за 28.02.2017г. Дали е спазено изискването  по чл.10, ал.1 от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество е ирелевантно, доколкото разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнително деяние - отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, а в случая М. е наказан за това, че е отказал извършването на полеви тест.

Неоснователно е и оплакването за противоречие между АУАН и НП, което препятства установяване на действителната воля на АНО. Действително в АУАН е посочена некоректна правна квалификация - цитирана е общата разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, но както правилно е приел ВРС, АУАН и НП съдържат идентични факти, сочещи на нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП като нередовността в акта е отстранена от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Неоснователни са и оплакванията за погасяване на административнонаказателното преследване по давност. Както правилно е приел ВРС, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по препращане от чл.11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл.81, ал.2 НК и давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. По арг. от чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършване на нарушението - в случая от 28.02.2017г. По арг. от чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва със съставянето на АУАН, издаването на НП, предприемането на действия за неговото връчване и от самото връчване на НП. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова тригодишна давност. В случая започналата да тече на 28.02.2017г. давност е прекъсната на 30.03.2017г. - с издаване на наказателното постановление, на 26.04.2017г. - когато лицето е търсено за връчване на наказателното постановление, като считано от тази дата, до датата на връчване на НП - 21.04.2020г., тригодишният давностен срок не е изтекъл. Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал.3 от НП, т.к. считано от 28.02.2017г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК

 

РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260051/25.08.2020г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД № 1539/2020г.

           

ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН: **********, гр.Варна да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

           

Решението е окончателно.

 

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.