Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
14.01.2021 Град К.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На шестнадесети
декември две хиляди
и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
305 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединените
искове е с правно основание чл. 227, ал.1 и чл. 216, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - Д.С.С. твърди, че постъпил на военна служба през 2001г. във Военно формирование ****град С.. През 2005г. бил привиден на служба в град К.- Военно формирование ****, а по- късно във Военно формирование ****- К., където служил до 10.05.2019г., когато бил прекратен договора му за кадрова военна служба и отчислен от списъчният състав на формированието, след 18 години военна служба. Със Заповед № КВ-151/20.03.2019г. на Министъра на отбраната бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, на основание чл.163 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ). На основание чл.73, ал.8 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ със Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г. на Командира на 61 самоходен артилерийски дивизион град К., бил отчислен от списъчния състав на Военно формирование ****К.. При така описаната хронология твърди, че прослужил във въоръжените сили общо 18 години.
Сочи, че на основание чл.227, ал. 1 от ЗОВС, при освобождаване от военна служба следвало да получи еднократно парично обезщетение в размер на 18 брутни месечни възнаграждения по 2029.47 лева, на обща сума 36530.46 лева. Със заповед № ЗЛС-115 /20.06.2016г. на командира на Военно формирование **** - К.му било определено обезщетение в размер на 20000.00 лева, на основание чл.227 от ЗОВС по повод на по-късно отменено от ВАС освобождаване от служба и последващото му възстановяване на основание по чл. 172, ал.2 от ЗОВС. Паричното обезщетение ответникът привел на ЧСИ Г.И.- С.З., за сумата от 20 000.00 лева, за задължения на Д.по изпълнително дело. Последното било пречка да върне получената сума от 20000.00 лева, каквото било изискването на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-12/2010г. на Министъра на отбраната. Затова, ответникът при освобождаването на ищеца от кадрова военна служба през 2019г., относно полагащото се обезщетение по чл.227 от ЗОВСРБ, следвало да приложи разпоредбата на чл. 27, ал.2 от Наредба № Н-12/2010г.
Със заповед № ЗЛС-22/2019г. на Командир на 61 самооходен артилерийски дивизион, на ищеца му изплатили сумата от 5108.16 лева. Общо към освобождаването му от служба на 10.05.2019г. му изплатили сумата от 25108.16 лева (20 000 и 5108.16) и останала неизплатена част в размер на 11422.30 лева, за която сума предявява настоящият осъдителен иск. Сумата следвало да му бъде изплатена до 30 дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчният състав на военното формирование на основание чл.9,ал.3, т.1 от Наредба № Н-12/2010г. до 10.06.2019г. Освен претендираната главница, ответникът дължал и мораторна лихва за закъсняло плащане от датата на изискуемостта - 10.06.2019г. до завеждане на исковата молба в съда -18.12.2019г. в размер на 609.19 лева и законна лихва върху присъдената сума от завеждане на иска в съда до окончателно изплащане на сумата.
Твърди, че по време на службата със Заповед на 61 самоходен артилерийски дивизион гр. К.за периода от 29.10.2108г. до 09.05.2019г. ищецът, ведно с основната си длъжност - заместник командир на рота, изпълнявал и задълженията на командир на рота, която била през същият период вакантна по смисъла на чл.216, ал.1 от ЗОВС. Изпълнявал и двете длъжности до прекратяване на договора му за военна служба и отчисляване от списъчния състав на формированието на 10.05.2019г. Така следвало да получи допълнително възнаграждение в размер на 25% от основното възнаграждение за вакантната длъжност на основание чл. 216, ал.1 от ЗОВС. Допълнителната сума, която следвало да получава ежемесечно била в размер на 326.75 лева или за 7 месеца общо 2 287.25 лева, за което предявава и втори обективно и кумулативно съединен исков. Освен претендираната главница, ответникът дължал и мораторна лихва за всяко закъсняло плащане от датата на изискуемостта – 26-то число на месеца за който се отнася до момента на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на главницата както следва:
- за месец октомври 2018г. (от 29.10. до 31.10.2018г. - 3 дни) - сумата 44.70 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.10.2018г. до 18.12.2019г. в размер на 05.20 лева;
- за месец ноември 2018г. - сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.11.2018г. до 18.12.2019г. в размер на 35.22 лева;
- за месец декември 2018г. – сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.12.2018г. до 18.12.2019г. в размер на 32.49 лева;
- за месец януари 2019г. - сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.01.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 29.68 лева;
- за месец февруари 2019г. - сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.02.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 26.87 лева;
- за месец март 2019г. сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.03.2019г. до 18.12.2019г в размер на 24.32 лева;
- за месец април 2019г. сумата 326.75 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.04.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 21.51 лева;
- за месец май 2019г., от 01.05. до 10.05.2019г., т.е. за 10 дни - сумата 149.00 лева, ведно с мораторната лихва, считано от датата на изискуемостта 26.05.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 8.57 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: Неизплатена част от обезщетението при освобождаване от служба по реда на чл. 227/2019г. към 10.05.2019г. в размер на 11 422.30 лева, ведно с мораторната лихва за закъснялото плащане върху главницата от 11 422.30 лева с падеж 10.06.2019г. до завеждане на иска 18.12.2019г. в размер на 609.19 лева, както и неизплатено допълнително възнаграждение за заемане на вакантна длъжност за периода от 29.10.2018г. до 10.05.2019г. общо за 2 287.25 лева, ведно с мораторната лихва върху главницата от 2 287.25 лева в общ размерна 183.86 лева. Претендира и законната лихва от завеждане на исковете в съда до окончателно изплащане на присъденото и направените по делото разноски, като при уважаване на исковите претенции посочва банкова сметка ***, както следва: *******.
Ответникът - ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ *****град К.моли съда да отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 227, ал.1 и чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, връзка чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение съгласно ЗОВСРБ, както следва: 11 422.30 лева за неизплатена част за 18 месечни брутни възнаграждение и 2 287.25 лева - допълнително възнаграждение за вакантна длъжност, като неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер. Намира предявените искове с правно основание чл. 227 и чл. 216 от ЗОВСРБ срещу военно формирование *****- К.са процесуално допустими: налице е активна и пасивна легитимация на страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ГПК „Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити”. Съгласно заповед ОХ-217/26.02.2019г. на Министъра на отбраната, Военно формирование *****- К.е разпоредител с бюджетни кредити от по-ниска степен.
Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер. Твърди, че със Заповед на министъра на отбраната с № КВ-531/23.11.2015г., на ищеца Д.С. му е бил прекратен договорът за военна служба и същият бил освободен от длъжност и от военна служба, считано от 21.06.2016г. Със Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на Военно формирование ****-К.било разпоредено на К.С. да се изплати еднократно обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ в общ размер от 20 640.75 лева. На основание чл. 199 от ЗОВСРБ било изплатена сума за не ползван платен годишен отпуск в размер на 1245.00 лева. Със същата заповед било заповядано на ищеца да му бъде изплатено полагащото му се вещево доволствие за 2015 г. и 2016 г., и на основание чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ било изплатено и еднократно парично доволствие.
С решение № 11746 от 05.10.2017г. по адм.д. № 9188/2017г. Върховен административен съд на Република България било потвърдил решението на тричленния си състав за отменяне на горе цитираната заповед за освобождаване на военнослужещия. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за освобождаване, военнослужещият С. бил възстановен на длъжност „Заместник-*******, той и командир на взвод за ремонт и евакуация” във военно формирование ****-К.със Заповед № КВ-503 от 01.12.2017г. на Министъра на отбраната, считано от 05.10.2017г. След подаден рапорт на 18.12.2018г. от военнослужещия, Министърът на отбраната със своя Заповед № КВ-151/20.03.2019г. прекратил договора му за военна служба, на основание чл. 163 от ЗОВСРБ.
Със Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г. на Командира на Военно формирование ****-К., К.С. бил отчислен от списъчния състав на формированието, считано от 10.05.2019г. С цитираната заповед било заповядано на ищеца С. да се изплатят 3 (три) брутни месечни възнаграждения на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 228, ал. 1 от ЗОВСРБ в размер на 5108.16 лева. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че му се дължи неизплатената част от 15 месечни възнаграждения в размер на 11 422.30 лева. Мотивите за това са следните:
Съгласно чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Съгласно чл. 227, ал. 2 от ЗОВСРБ, при последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, които са получени по чл. 1. Не се спори, че към влизане на закона в сила по отношение на ищеца е приложима разпоредбата на § 3 от ПЗР, според която офицерите и сержантите, заварени на кадрова военна служба към момента на влизане на закона в сила, се смятат за военнослужещи по този закон.
Действащата норма чл. 227, ал. 2 от ЗОВСРБ, към момента на освобождаване от военна служба на ищеца казва, че при последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1. Тоест приспадат се брой брутни месечни възнаграждения, което води до несъмнения извод, че на ищеца е изплатено максималното възнаграждение за прослужените години към онзи момент.
В настоящия случай за прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни - К.С. получил 15 брутни месечни възнаграждения. Юридически това е освобождаване от военна служба, независимо дали е законно или не. Юридически освобождаването от военна служба през 2019г. се явявало последващо освобождаване и на основание чл. 227, ал. 2 от ЗОВСРБ, като били приспаднати 15 брутни месечни възнаграждения, които били получени при първото освобождаване от военна служба. Затова в Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г. на Командира на Военно формирование ****-К.било заповядано на К.С. да се изплатят 3 (три) брутни месечни възнаграждения за периода от възстановяването му до последващото му освобождаване - 2 години 10 месеца и 19 дни. При първоначалното освобождаване ищецът имал прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни, а при второто - 2 години 10 месеца и 19 дни и при сумиране на прослужените години се получавали още 3 брутни месечни заплати. К.С. бил поканен с уведомление с peг. № 3-704/01.04.2019г. да представи документ, че е възстановил получените обезщетения, съгласно заповед № ЗЛС - 115/20.06.2016г., по съображение, че същите се явявали платени на отпаднало основание, а в случай на невъзстановяване, ще му бъде изплатено обезщетение в размер за прослужени 3 години. С. не възстановил обезщетението получено при първоначалното освобождаване от военна служба, независимо, че били получени на отпаднало основание. С отмяната на освобождаването на същия, по силата на горе цитираното съдебно решение, отпаднало и основанието за извършеното плащане от страна на военното формирование. Поради това се дължало възстановяване на обезщетението, получено от С., като платено без основание (в хипотезата на отпаднало основание), считано от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за освобождаване. От него момент задължението му било изискуемо. Разрешението се следва от института на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 55 от ЗЗД, доколкото след отмяната на заповедта за освобождаването на военнослужещия, липсва основание за изплатеното обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ. За С. възникнало задължение да върне полученото от него обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, като получено при отпаднало основание, което той не е сторил и поради тази причина при последващото му освобождаване от военна служба са му били изплатени 3 брутни месечни възнаграждения.
Сочи, че чл. 234 от ЗОВСРБ регламентира начина за формиране на размера на обезщетенията по чл. 227 от ЗОВСРБ. Обобщено: за прослужени общо 18 години 4 месеца и 5 дни на военна служба - получени 18 брутни месечни възнаграждения. Ищецът получил обезщетение в размер на максимално определеното от законодателя. При повторно освобождаване от военна служба се приспадали съответния брой брутни заплати изплатени като обезщетение по предишното приключило правоотношение, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването на правото да се претендира обезщетение за тях било вече погасено и тъй като в закон не било предвидено преизчисляване на обезщетението на базата на размера н възнаграждението преди последващото освобождаване. Противното би довело до индексиране на вече изплатено обезщетение, посредством преизчисляването му на друга база, което няма опора в действащия нормативен ред.
Твърди, че нормата на чл. 227, ал.1 била категорична и ясна по отношение на начина на формиране на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба - толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Т.е. обезщетението се определя като брой брутни заплати, а не като сумите по тези заплати. Правилно на ищеца при повторното му освобождаване били заплатени 3 брутни заплати. За прослужените години на военна служба преди уволнението, ищецът получил следващото му се обезщетение и правото да претендира обезщетение за тях било вече погасено. Поради това, предявеният иск за сумата 11 422.30 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение при освобождаване от военна служба, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че на основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ му се дължи допълнително възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „*******” в размер на 2 287.25 лева. Мотивите за това са следните:
За да се уважи искът за заплащане на допълнително възнаграждение за временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност, каквито са твърденията в исковата молба, следва: 1. да съществува постигнато съгласие между ищеца и командира за това временно изпълнение - тоест, че именно ищецът е определен за временно изпълнение на задълженията на вакантната длъжност, да е посочен периода, през който лицето ще изпълнява вакантната длъжност, както и да е установено, че съобразно уговореното ищецът реално е изпълнявал както своите, така и на вакантната длъжност задължения през процесния период от време; 2. крайният резултат от това да е обективиран в заповед на правоимащия командир за временно изпълнение на задълженията на вакантната длъжност; 3. фактически да е установено реалното изпълнение на задълженията на вакантната длъжност.
Твърди, че от справка с peг. № 3-1097/04.06.2019г. било видно, че ищецът не е разполагал с работно време за изпълнение на функции по посочената длъжност, тъй като за исковия период, в който били включени общо 134 работни дни, ищецът имал реално отработени 27 дни, а останалите дни бил в платен отпуск и в отпуск поради временна неработоспособност. От тези 27 работни дни, ищецът общо 12 работни дни е бил в процес на сдаване на длъжността и реално отново бил в невъзможност да изпълнява претендираната от него длъжност. Реално за целия исков период ищецът имал отработени 15 работни дни. В същото това време, поради отсъствието му ищецът не е бил натоварван със задължения за длъжността „*******“, тъй като на изпълняващия тази длъжност било възложено цялостното управление на ротата и отговорността за бойната й готовност; правилното използване и съхраняване на въоръжението, бойната техника, бойните припаси и имуществото на ротата; организацията и провеждането на занятията с ротата; ръководеното на подготовката на подчинените; всекидневното водене на отчетността на ротата и взводовете в нея, както и на правилното съхранение на дълготрайните активи и материалните запаси в хранилищата водещи се в ротата; ръководене и контрол на извършените ремонти от техниците в ротата; съхранението на изделията в дивизиона; указанията на заместник-командира на дивизиона по логистично осигуряване и др., а тези дейности изискват непрекъснато присъствие и систематичност при осъществяването им. Фактът, че ищеца не е изпълнявал задълженията на вакантната длъжност „*******” се потвърждавал и от месечните производствени планове на Военно формирование ****за месеците: ноември, декември, януари, февруари, март, април и май. Плановете се изготвяли от командира на ротата. През всичкото това време задълженията на вакантната длъжност били изпълнявани от с.л. П.Ч.. Върху всички планове фигурира подписа на с.л.Ч., което по категоричен начин удостоверява, кой действително е изпълнявал задълженията на командир на ротата. Плановете се изготвяли през месеца предхождащ месеца на изпълнението им, т.е. планът за месец януари, се изготвя през месец декември, и там фигурирал подписа на изготвилия го. Единствено на плана за месец ноември били изписани имената на ищеца, но положения подпис не бил негов, а на този, който действително е планирал мероприятията за следващия месец. След изпълнение на дейностите заложени в месечните производствени планове, се изготвял анализ към месечния план, който се изготвял от командира на ротата и показвал процентът изпълняемост на планираните задачи за съответния месец. Анализът се изготвял през месеца, следващ месеца на изпълнението на производствения план. В нито един от приложените към преписката анализи, не фигурирали имената и подписите на ищеца, в качеството му на изготвил документа, а още повече в качеството му на временно изпълняващ длъжността *******.
Твърди, че ищецът подал рапорт за прекратяване на договора за военна служба на 18.12.2018г. по реда на чл. 163 от ЗОВСРБ - с писмено тримесечно предизвестие, което недвусмислено указвало на работодателя, че след изтичане на този срок ищецът ще счита договора за прекратен. При наличие на стартирала процедура за прекратяване на договора за военна служба от ищеца било невъзможно назначаването му за временно изпълняващ, поради факта че не съществувало правно основание за това.
Според разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност. Назначаването се извършвало от командира или началника, който имал правомощия да назначава на вакантната длъжност - алинея 2 на нормата, в случая това условие не било осъществено, а това е основната причина, формираща основанието за възникването и получаването на претендираните допълнителни възнаграждения.
В случая няма издавана такава заповед от правоимащия командир и дори само на това основание, били неоснователни предявените от ищеца искове за присъждане на претендираните допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, заедно с обусловените от уважаването им акцесорни искове за мораторни лихви за забава в плащането им по чл. 86 ЗЗД, защото наличието й е кумулативно законово условие (conditio sine qua non), без което не може въобще да възникне (наред с изпълнението, след издаването й, на задълженията на същата длъжност) правото на ищеца да получи такива възнаграждения (чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/).
Твърди, че актът за сдаване и приемане на длъжността „******* на 61 самоходен артилерийски дивизион” не представлявало упражняване от ищеца на функциите на вакантната длъжност, както и не е правопораждащ факт, обуславящ назначаването на ищеца на вакантната длъжност. Това е така, тъй като в заповедта за назначаване на комисия за извършване приемане и сдаване на вакантната длъжност липсвало изричното волеизявления на компетентния за това орган, съгласно изискването на ал. 2 на чл. 216 от ЗОВСРБ, за назначаване на ищеца да изпълнява и вакантната длъжност. Напротив, процесът на сдаване и приемане изрично касаело единствено и само отговорност за брой наличен личен състав и носене на отговорност на зачислените материалните средства, а функционалните задължения, като обучение на личния състав, водене занятия, а задълженията регламентирани в чл. 196 и чл. 197 вр. чл. 152 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) не били включени в този процес.
Мотивиран от изложените съображения счита, че предявените искове по чл. 227, ал. 1 и чл. 216 от ЗОВСРБ са неоснователни и недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е постъпил на военна служба през 2001г. във Военно формирование ****град С., като през 2005г. бил привиден на служба в град К.- Военно формирование ****, а по-късно във Военно формирование ****– К..
Видно от представените писмени доказателства от ответната страна, които не са оспорени от ищеца, с Договор за военна служба № 38-123/10.05.2010г. сключен между Министерството на отбраната и Д.С.С., ищецът е назначен на длъжност – заместник командир на 2-ра механизирана рота във военно формирование 2МБ на поделение 34750.
Със Заповед на министъра на отбраната с № КВ-531/23.11.2015г. на ищеца му е прекратен договорът за военна служба и същият е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 21.06.2016г. Със Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на Военно формирование ****-К.е разпоредено на ищеца, като заместник командир на 2МР във военно формирование **** - К.да му бъде изплатено следното:
- парично обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ в общ размер от 20 640.75 лева;
- на основание чл. 199 от ЗОВСРБ изплатена сума за не ползван платен годишен отпуск в размер на 1 245.00 лева, от която сума 124.50 лева са ДОД;
- полагащото му се вещево доволствие за 2015г. в размер на 480.00 лева и за 2016г. – в размер на 281.97 лева;
- еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ в размер на 400.00 лева.
Паричното обезщетение, общо в размер на 22839.34 лева, ответникът привел на ЧСИ Г.И.- С.З., за задължения на ищеца по изпълнително дело, което се установява от представеното преводно нареждане от 01.08.2016г. (лист 35 от делото) и Писмо от ЧСИ Г.И.- С.З.(лист 111-112 от делото).
По делото е безспорно, че с решение № 11746 от 05.10.2017г. по адм.д. № 9188/2017г. Върховен административен съд на Република България е потвърдено решението на тричленния състав на ВАС за отменяне на горе цитираната заповед за освобождаване на военнослужещия.
Видно от представената Заповед № КВ-503 от 01.12.2017г. на Министъра на отбраната, считано от 05.10.2017г., ищецът е възстановен на длъжност „Заместник-*******, той и командир на взвод за ремонт и евакуация” във военно формирование ****-К.. Видно от представеното уведомление (лист 39 от делото), в същото се съдържат данни, че Министърът на отбраната със своя Заповед № КВ-151/20.03.2019г. (представена по делото на л. 44 от делото) е прекратил договора на ищеца за военна служба, на основание чл. 163 от ЗОВСРБ, считано то 11.04.2019г., като на ищеца му е указано да възстанови обезщетението в размер съгласно Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на Военно формирование ****-К.. Със Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г. на Командира на Военно формирование ****-К., ищецът бил отчислен от списъчния състав на формированието, считано от 10.05.2019г. С цитираната заповед е заповядано на ищеца С. да се изплати следното:
- на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 228, ал. 1, чл. 234 и чл. 235 от ЗОВСРБ на ищеца да се изплати еднократно парично обезщетение в размер на разликата между полагащото му се при освобождаването от военна служба от 18 прослужени години и изплатеното, съгласно Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на Военно формирование ****-К., възлизащо на 5108.16 лева;
- сумата от 62.05 лева, на основание чл. 19, т. 2 от Наредба № Н-9/04.04.2018г.
По делото са представени месечни производствени планове на 61 самоходен артилерийски дивизион за месеците – ноември 2018г., декември 2018г., януари 2019г., февруари 2019г., март 2019г., април 2019г. и май 2019г., както и анализ на месечния производствен план за периода от месец ноември 2018г. до април 2019г., видно от които ищецът - Д.С.С. не се е подписвал „за командир на рота на логистично осигуряване“. Същите са били подписвани от лицата - Д.С., П.Ч.и Х.М.
Видно от представената Справка рег. № 3-1097/04.06.2019г., издадена от 61 самоходен артилерийски дивизион за Д.С.С. е използвал:
- за периода от за периода от 22.11.2018г. до 12.12.2018г., ищецът за е ползвал болничен лист за 25 календарни дни;
- за периода от 22.11.2018г. до 12.12.2018г. е ползвал болничен лист за 20 календарни дни;
- на 17.12.2018г. е ползвал болничен лист за 1 работен ден;
- за периода от 03.01.2019г. до 07.01.2019г. е ползвал 3 работни дни платен годишен отпуск;
- за периода от 09.01.2019г. до 05.02.2019г. е ползвал 20 работни дни платен годишен отпуск;
- за периода от 06.02.2019г. до 19.02.2019г. е ползвал болничен лист за 14 календарни дни;
- за периода от 20.02.2019г. до 15.03.201г. е ползвал 3 работни дни платен годишен отпуск;
- за периода от 21.03.2019г. до 29.03.2019г. е ползвал болничен лист за 9 календарни дни и
- за периода от 30.03.2019г. до 21.04.2019г. е ползвал болничен лист за 23 календарни дни.
Във връзка с предявените искове, съдът е допуснал по един свидетел на страните. Свидетелят, осигурен от ищцовата страна - С.И.К.твърди, че работел в „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД от около 10 години и работата му била свързана с военнослужещи. Във връзка с работата познавал ищеца. Офисите на фирмата им били в района на поделението, където работел Д.С.. От месец октомври 2018г. до средата на 2019г. е виждал Д. сутрин да влиза на работа, говорили си докато дойде време да влиза вътре в поделението, за да започне работа. Сочи, че не бил запознат с естеството на работата на командирите на рота. Уточнява, че в посочения период от време, често виждал Д.С., но не може да каже, че ежедневно се срещали, тъй като имал работа и по други складове извън К..
Свидетелят, осигурен от ответната страна - П.С.Ч., военнослужещ във военно формирование ****– К.твърди, че Д.С. не е изпълнявал задълженията на вакантна длъжност „Командир на рота“ през периода месец октомври 2018г. - май 2019г. През този период никой не е изпълнявал тази длъжност. Твърди, че не ищецът, а той се подписвал, в качеството му на „За командир“ по документацията, която се водела в ротата, която касаела ежедневна дейност и която трябвало да се представя на командира. В задълженията на командира на рота за логистично осигуряване се включвала отговорността за личния състав на ротата, материалните средства и техниката, които били в ротата. Тези задължения на командира на рота не могли да се изпълняват от разстояние, трябвало да присъства личността, т.е. лицето, което било назначен в даденото формирование. Тази дейност не могла да бъде изпълнявана дистанционно или от разстояние. Посочва, като пример какво включват задълженията за един ден от дейността на командира на ротата, а именно - присъства на сутрешния развод, проверя наличността на хората, които са в деня на работа, изпълнява поставените задачи от командира на формированието - батальон или дивизион, представя нужната документация за деня или за следващия ден, като планове, разписания, заповеди за стрелби, кормувания и документация нужна за самото ежедневие на процеса в самата рота или която е свързана с дейността на дивизиона, в който служат. Приемането на материалните средства и техниката неозначавало, че се изпълнява самата длъжност, защото за това трябвало да има заповед за назначаването, като командир на рота.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база приложените по делото документи и след направени справки и изчисления, имащи връзка с поставените задачи се установява следното:
1. По отношение на въпроса – какъв е размерът на обезщетението полагащо
се на Д.С. при освобождаване от военна служба за 18 прослужени години към
10.05.2019г., отчитайки брутното му месечно възнаграждение към 10.05.2019г. по
чл. 227 от ЗОВС, включително и допълнителното възнаграждение по чл. 216, ал.1
от ЗОВС, което следвало да получи, вещото лице посочва следното:
Размерът на обезщетението на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни на база Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на военно формирование **** – К.е 20640.75 лева и същото е изчислено на база брутно трудово възнаграждение в размер на 1 376.05 лева.
Съгласно чл. 24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и чл.227, ал.8 от ЗОВСРБ, обезщетението на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 20640.75 лева е необлагаем доход. С Платежно нареждане на 01.08.2016г. е платено обезщетение, на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни в размер на 20 640.75 лева. Сумата е преведена на ЧСИ Г.И.по изпълнително дело № 20147650400018.
Няма данни ищецът да е възстановил обезщетението, изплатено му на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ.
Със Заповед № ЗЛС 22/09.05.2019г. на Командира на военно формирование ****-К., ищецът е отчислен от списъчния състав на формированието, считано от 10.05.2019г. и е заповядано на същия да се изплатят 3 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 228, ал. 1 от ЗОВСРБ за 2 години 10 месеца и 19 дни, в размер на 5108.16 лева.
К.С. има прослужени общо 18 години, 7 месеца, 21 дни.
При платено обезщетение за 15 прослужени години, съгласно чл. 227, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, на ищеца се полага обезщетение в размер на 3 брутни месечни възнаграждения, като базата за изчисляване на обезщетението е брутното трудово възнаграждение на ищеца към 09.05.2019г. в размер на 1702.72 лева.
Съгласно чл. 24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и чл. 227, ал.8 от ЗОВСРБ, обезщетението на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 5108.16 лева е необлагаем доход.
От сумата 5108.16 лева, представляваща обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, на ищеца са преведени 497.95 лева по личната му банкова сметка, ***.21 лева са преведени на ЧСИ Д. Д.по изпълнително дело № 0095/2014г.
Претендираното обезщетение по чл.227 от ЗОВС с отчитане брутното месечно възнаграждение към 10.05.2019г., включително и претендираното допълнителното възнаграждение по чл. 216, ал.1 от ЗОВС е в размер на 6088.41 лева.
2. По отношение на въпроса – какъв е размерът на неизплатената част от
полагащото се обезщетение при уволнение към 10.05.2019 г., вещото лице посочва
следното:
Разликата между начислено обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ и претендираното обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ с отчитане брутното месечно възнаграждение към 10.05.2019г., включително и претендираното допълнителното възнаграждение по чл. 216, ал.1 от ЗОВС е 980.25 лева.
3. По отношение на въпроса – какъв е размерът на мораторната лихва на закъснялото неизплатено обезщетение по т.2 при освобождаване от военна служба за периода 10.06.2019г. до завеждане на иска на 18.12.2019г., вещото лице посочва следното:
Мораторната лихва върху претендираното неизплатено обезщетение определено по т.2 от ССЕ от 980.25 лева, при освобождаване от военна служба за периода 10.06.2019г. до завеждане на иска на 18.12.2019г. възлиза в размер на 52.28 лева.
4. По отношение на въпроса
– да се определи полагащото се
допълнително възнаграждение на Д.С. при назначаване на вакантна длъжност -
командир на рота за времето от 29.10.2018 г. до 10.05.2019 г. и има ли плащане
по това задължение на ответника, вещото лице посочва следното:
Няма данни да е изплащано допълнително възнаграждение на Д.С. за назначаване на вакантна длъжност - командир на рота за времето от 29.10.2018г. до 10.05.2019г.
Претендираните възнаграждения за периода от 29.10.2019г. до 10.05.2019г. при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност ******* е в общ брутен размер от 2 084.81 лева, помесечно както следва:
5. По отношение на въпроса – какви са мораторните лихви за неизплатено
допълнително месечно възнаграждение за периода от 26.10.2018г. до 18.12.2019г.
за заемане на вакантна длъжност по т.4, вещото лице посочва следното:
Мораторните лихви за претендирано неизплатено допълнително месечно възнаграждение за периода от 26.10.2018г. до 18.12.2019г. за заемане на вакантна длъжност по т.4 от ССЕ са в общ размер на 178.73 лева.
В проведено открито съдебно заседание
на 14.10.2020г., приетото заключение на вещото лице е оспорено от ищеца, в
частта относно т. 1 от
същото, което според страната влече като грешени, резултати по останалите
точки, с изключение на т.4, съдът е допуснал допълнителна експертиза, формулирана
от процесуалния представител, като е задължил вещото лице да определи размера
на претендираното обезщетението, полагащо се на Д.С. при освобождаване от
военна служба към 10.05.2019 г. за 18 прослужени години, като в това брутно
месечно възнаграждение начисли и допълнителното възнаграждение за временно
изпълняващ вакантната длъжност, по чл. 216 от ЗОВС, без да се съобразява с
нормата на чл. 227, ал.1 от ЗОВС, като при евентуално заплатено обезщетение да
посочи разликата на дължимото такова с оглед претендираното; на база дължимо
обезщетение да изчисли и претендираните лихви, респ. неустойки.
От изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база приложените по делото документи и след направени справки и изчисления, имащи връзка с поставените задачи се установява следното:
1. По отношение на въпроса – да се определи размерът на претендираното обезщетение
полагащо се на Д.С. при освобождаване от военна служба за 18 прослужени години
към 10.05.2019г. за 18 прослужени години, като в това брутно месечно
възнаграждение начисли и допълнителното възнаграждение за временно изпълняващ
вакантна длъжност по чл. 216, ал.1 от ЗОВС, без да се съобрази с нормата на
чл.227, ал.1 от ЗОВС, вещото лице посочва следното:
К.С. има
прослужени общо 18 години, 7 месеца, 21 дни. Брутно трудово възнаграждение, на
база за определяне претендираното обезщетение
към 09.05.20219г. е 2029.47 лева. Претендираното обезщетение с отчитане брутното месечно
възнаграждение към 10.05.2019г., включително и претендираното допълнителното
възнаграждение по чл. 216, ал.1 от ЗОВС, е в размер на 36 530.46 лева. Съгласно чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и чл.227,
ал.8 от ЗОВСРБ, обезщетението на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ е необлагаем
доход.
2. По отношение на
въпроса – при евентуално заплатено обезщетение да се
посочи разликата на дължимото такова, с оглед претендираното, вещото
лице посочва следното:
Заплатено е
обезщетение в общ размер на 25 748.91 лева. С платежно нареждане на
01.08.2016г. е платено обезщетение на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни
в размер на 20640.75 лева. Със Заповед № ЗЛС 22/09.05.2019г. на командира на
военно формирование ****- К.е заповядано на ищеца да се изплатят 3 брутни
месечни възнаграждения, на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
228, ал. 1 от ЗОВСРБ за 2 години 10 месеца и 19 дни в размер на 5108.16
лева. Разликата между
претендираното и изплатено обезщетение е в размер на 10 781.55 лева.
3. По отношение на
въпроса – на база
дължимо обезщетение да изчисли и претендираните лихви, респ.неустойки,
вещото лице посочва следното:
Мораторната лихва върху претендираното неизплатено обезщетение определено
по т.2 от ССЕ (10781.55 лева) при освобождаване от военна служба за
периода 10.06.2019г. до завеждане на иска на 18.12.2019г. е 572.02 лева.
Други доказателства от значение
по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По отношение на исковете с
правно основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира
следното:
Допълнително възнаграждение, което се изплаща на кадровите служещи, се дължат при наличие на посочената от законодателя в специалните ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ причина, формираща основанието за възникването и получаването му. В случая такава причина ще е налице, само при назначаването на ищеца за временно изпълняващ вакантната длъжност през исковия период, което според чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ може да стане само при условията и по реда на чл. 216 от ЗОВСРБ. Според чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ, това назначаване се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на вакантната длъжност. В настоящия случай, по делото не се ангажираха доказателства, ищецът да е назначен за временно изпълняващ вакантната длъжност – „командир на рота на логистично осигуряване“, съответно това да е обективирано в заповед на правоимащия командир или началник, съгласно която ищецът да е приел за временно изпълнение задълженията на вакантната длъжност.
Тоест, заповед по чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ за назначаването на ищеца за временно изпълняващ тази вакантна длъжност не е представена по делото и няма данни да е издавана такава за исковия период. От показанията на разпитаните свидетели не се установи реалното изпълнение на задълженията на вакантната длъжност от ищеца. В тази връзка, разпитания свидетел, осигурен от ищцовата страна само свидетелства за това, че е виждал ищеца в поделението, но не сочи каква длъжност е изпълнявал. Още повече, за процесния период, ищецът преимуществено е бил в отпуск – платен и поради нетрудоспособност, което се установи от представената и неоспорена по делото справка. Независимо от това, само заповед по чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ, а не и фактическото изпълнение без такава за изпълнение на задълженията на същата длъжност, може да бъде причина, съответно основание за възникване на претендираните от ищеца права и вземания за допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, за временното изпълнение на задълженията на същата длъжност за исковия период (чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 45, ал. 1 ППЗОВСРБ).
Доколкото по делото не се установи издаване на такава заповед за процесния период от 29.10.2018г. до 09.05.2019г. и само на това основание, претендираните от ищеца искове са неоснователни за присъждане на процесните допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, заедно с обусловените от уважаването им акцесорни искове за мораторни лихви за забава в плащането им по чл. 86 от ЗЗД, тъй като наличието й е кумулативно законово условие (conditio sine qua non), без което не може въобще да възникне (наред с изпълнението след издаването й на задълженията на същата длъжност) правото на ищеца да получи такива възнаграждения (чл. 216, ал. 2 ЗОВСРБ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ).
Ето защо, при установените по делото обстоятелства,
съдът намира, че предявените от ищеца главни искове по чл. 216 от ЗОВСРБ са недоказани
по своето основание и поради това следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни, заедно с обусловените от уважаването им акцесорни искове по чл.
86 от ЗЗД.
По отношение на иска с правно
основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното:
С оглед решението на съда по иска с правно основание чл. 216 от ЗОВСРБ, съдът приема, че претенцията на ищеца по чл. 227 от ЗОВСРБ е неоснователна, тъй като в базата за определяне на обезщетението по тази разпоредба не се включва претендираното от него допълнително възнаграждение по чл. 216 от ЗОВСРБ за временното изпълнение на вакантна длъжност.
Съгласно ал. 1 и ал. 2 на чл. 227 от ЗОВСРБ, при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
В случая, от приетите по делото писмени доказателства и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективна и безпристрастна се установи, че размерът на обезщетението на основание чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужени 15 години, 9 месеца и 2 дни на база Заповед № ЗЛС-115 от 20.06.2016г. на Командира на военно формирование **** – К.е 20640.75 лева, която сума е преведена с платежно нареждане на 01.08.2016г. на ЧСИ Г.И.по изпълнително дело № 20147650400018 във връзка със задължения на ищеца. По делото не се ангажираха доказателства, ищецът да върнал това обезщетението след възстановяването му на работа, съгласно Заповед № КВ-503 от 01.12.2017г. на Министъра на отбраната. Установи се, че със Заповед № ЗЛС 22/09.05.2019г. на Командира на военно формирование ****-К., ищецът е отчислен от списъчния състав на формированието, считано от 10.05.2019г. и е заповядано на същия да се изплатят 3 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 228, ал. 1 от ЗОВСРБ за 2 години 10 месеца и 19 дни, в размер на 5 108.16 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, ищецът има прослужени общо 18 години, 7 месеца, 21 дни. При платено обезщетение за 15 прослужени години, съгласно чл. 227, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, на ищеца се полага обезщетение в размер на 3 брутни месечни възнаграждения, като обезщетението на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ възлиза в размер на 5108.16 лева и същото му е изплатено, както следва: на ищеца са преведени 497.95 лева по личната му банкова сметка, ***.21 лева е преведена на ЧСИ Д. Д.по изпълнително дело № 0095/2014г.
Ето защо, при установените по делото обстоятелства, съдът намира, че предявения от ищеца иск по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ е недоказан по своето основание, поради това следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, заедно с обусловения от уважаването му акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски, изчерпващи се в случая с дължимото му се в размер от 300 лева по чл. 25, ал. 1 от НЗПП адвокатско възнаграждение, тъй като е юридическо лице, съгласно чл. 60д, ал. 1 ЗОВСРБ, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (л. 23), които разноски поради това следва да се възложат в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените Д.С.С. *** с ЕГН ********** искове за осъждането на ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ *****град К., представлявано от Командира на военно формирование *****град
К.- б.г.Д.Д., да му заплати по банкова сметка ***, сумата общо
от 2 287.25 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за заемане на вакантна длъжност за периода от 29.10.2018г. до 10.05.2019г., на
основание чл. 216 от ЗОВСРБ, ведно с мораторната лихва върху претендираната
главница общо в размер на 183.86 лева, дължима за периода от 26.10.2018г. до
18.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените Д.С.С. *** с ЕГН ********** искове за осъждането на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ *****град К., представлявано от Командира на военно формирование *****град К.- б.г.Д.Д., да му заплати по банкова сметка ***, сумата общо от 11 422.30 лева, представляваща неизплатена част от обезщетението при освобождаване от служба по реда на чл. 227 от ЗОВСРБ към 10.05.2019г., ведно с мораторна лихва за закъсняло плащане върху претендираната главница от датата на изискуемостта - 10.06.2019г. до завеждане на исковата молба в съда -18.12.2019г. в размер на 609.19 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, Д.С.С. *** с ЕГН ********** да заплати на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ *****град К., представлявано от Командира на военно формирование *****град К.- б.г.Д.Д., сумата от 300.00 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ст.А.