Решение по дело №155/2020 на Административен съд - Стара Загора

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 450        18.12.2020г.      град Стара Загора

 

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

                    

                                                                       СЪДИЯ: РАЙНА Т.ОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. Т.ОВА административно дело № 155 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.      

Образувано е по жалба на Р.И.К. ***, подадена чрез пълномощника й адв. К.М. ***, против Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, издадени от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която са потвърдени и изменени с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане, респ. на осигурителния доход и съответно за допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като необосновано са приели че декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото й състояние за ревизирания период. Твърди, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че няма неустановени и недоказани приходи и съотв. че липсва несъответствие между приходи и разходи за всяка една от годините в рамките на ревизирания период. Сочи, че в нарушение на законово регламентираните процесуални правила и изисквания, не са обсъдени, анализирани и преценени всички събрани доказателства относно финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице, начина на неговото формиране и произхода на средствата, като при издаването на ревизионния акт формално е обсъдено подаденото възражение. Счита, че за нея и за съпруга й са налице общи парични потоци, което обстоятелство е било необходимо да бъде съобразено, като определянето на допълнителни данъчни и осигурителни задължения е следвало да се извърши след анализ на общия финансов поток на двамата съпрузи. Направено е искане Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, в частта, в която е потвърден и изменен с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на допълнително установените задължения по отношение на Р.К. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че обжалваният Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, в частта, в която е потвърден и изменен с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Твърди, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосновано ревизиращите органи са приели наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и съотв. след направен анализ са констатирали наличието на доходи с неустановен произход, които не са декларирани и обложени и са формирали основата за облагане, респ. осигурителния доход, за определянето на размера на допълнително установените публични задължения. Поддържа, че доколкото наличието на основанието за извършване на ревизия по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства и фактическите констатации при извършената ревизия по чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното,  в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените факти и обстоятелства. Счита, че установената от органите по приходите фактическа обстановка не се променя от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като излага съображения, че ангажираните гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на роднини и близки на жалбоподателката и на нейния съпруг, не следва да бъдат кредитирани. Оспорва се и доказателствената стойност като доказателствени средства на представени по делото документи /разходни касови ордери/, респ. на възможността същите да бъдат възприети като доказателства за действително изплатени суми на Р.К.. Обосновава, че в случая събраните по делото писмени и гласни доказателства не опровергават фактическите констатации в ревизионния акт и в ревизионния доклад, поради което жалбата се явява недоказана, като такова и неоснователна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

По отношение на Р.И.К. е била извършена Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г., в хода на която е установено, че при съпоставка между доходите и разходите за всяка година от проверявания период се установява превишаване на разходите. За извършената проверка е съставен Протокол № ПФ-16002418000414-073-001/ 04.02.2019г. (л. 279 и сл.).

 

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419001042-020-001 от 19.02.2019г., издадена от В.И.И. на длъжност Началник на сектор /л. 755 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Р.И.К. ***, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд  за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията е възложено на Т. И. Б. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Г. Й. – Главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-001/ 19.02.2019г. е връчена на Р.К. на 22.03.2019г. С последващи Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-002 от 24.06.2019г. и Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-003 от 18.07.2019г., издадени на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е удължен срокът за извършване на ревизията, като е определено, че ревизията следва да завърши до 22.08.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В.И.И. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки, съставени са протоколи за присъединяване на документи, изпратени са искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, вкл. изискани са данни от НАП и НСИ, Агенцията по вписванията, РУ „СО“ и др. за операциите/движението/ по банковите сметки на Р.К., притежавани имоти и движимо имущество, платени данъци и такси, осигурителни плащания и т.н. До Р.К. е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице изх. № Р-16002419001042-040-001 от 08.05.2019г., вкл. са изискани писмени обяснения относно източници и размер на доходите към 01.01.2013г., във връзка с което ревизираното лице да декларира данни за разполагаема сума на паричните средства в брой към началото и края на данъчните периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. вкл., както и обичайния размер на извършваните разходи за издръжка и живот за същите периоди, при прилагане на документи удостоверяващи произхода на сумата и къде се съхранява.

            На 17.07.2019г. е изготвено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №16002419001042-139-001 (л.689), което е връчено на ревизираното лице чрез пълномощника му с известие за доставяне на 23.07.2019г. (л.686). Съответно с  Уведомление №16002419001042-113-001 от 17.07.2019г.,  на основание чл.124, ал.1 от ДОПК (л. 692), ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, и  по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи и източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно  финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на  имущественото му и финансовото му състояние за ревизирания период, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното лице чрез пълномощника му с известие за доставяне на 23.07.2019г. (л.685).

            С Протокол №16002419001042-ППД-001 от 29.07.2019г. към ревизионното производство е присъединен Протокол КД-73 за приключване на ПСИДФЛ № ПФ-16002418000414-073-001/ 04.02.2019г., с приложенията към него (л. 674 и сл.) 

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Т. И. Б. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Г. Й. – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419001042-092-001/ 30.08.2019г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Р.И.К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периодите на 2013г. 2014г., 2015г. и 2016г. и за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2013г. 2014г., 2015г. и 2016г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Т. Б. и В. Й., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.  

            Констатирано е, че за ревизираните периоди Р.К. няма регистрация като ЕТ и по ЗДДС; не е декларирала дейност чрез регистрация по ЕГН, като К. е самоосигуряващо се лице чрез „Архитект И.К. 2004“ ЕООД. Съгласно представените писмени обяснения в хода на извършената на Р.К. Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическото лице за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. /приключила с Протокол № ПФ-16002418000414-073-001/04.02.2019г., който протокол ведно с приложенията към него е присъединен към материалите по ревизионното производство с Протокол №16002419001042-ППД-001 от 29.07.2019г./, към 01.01.2013г. Р.К. и съпругът й са разполагали със сумата от 300 000 лева в брой, от който 250 000 лева са съхранявани в ползван трезор в Експресбанк и 50 000 лева налични в брой /л.589 и сл./. Посочено е, че сумата е семейни спестявания на К. и съпруга й, които са плод на доходите им от трудови правоотношение като архитекти за периода 1990г. – 2013г. В писменото обяснение са посочени следните приходи и разходи, касаещи проверявания период:

            Приходи за 2013г. – 182 553лв., от които: 20 553лв. от съпруга й; 2 000лв. изтеглени от разплащателната й сметка; 80 000лв. - безвъзмездно получени от майката на съпруга й - Ж. К. и  80 000лв. - безвъзмездно получени от баща й И.Е.;

Разходи за 2013г. – 190 000 лева, която сума включва вноски по открити депозити в ТБ; 12 111 лева - издръжка на домакинството; 97 000 лева - захранване на разплащателна сметка; 1476 лева - внесени осигуровки и 21 960 лева – попълнен недостиг на оборотни средства в „Архитект И.К. 2004“ ЕООД;

Приходи за 2014г. – 149 502 лева, от които: 19 502 лева от съпруга й; 50 000 лева - безвъзмездно получени от майката на съпруга й - Ж. К. и 80 000 лева - безвъзмездно получени от баща й И.Е.;

Разходи за 2014г. – 169 000 лева, която сума включва вноски по открити депозити в ТБ; 12 054 лева - издръжка на домакинството; 96 470 лева -  захранване на разплащателни сметки; 1476 лева-  внесени осигуровки и 24 000 лева – попълнен недостиг на оборотни средства в „Архитект И.К. 2004“ ЕООД;

            Приходи за 2015г. – 42 904 лева, от които: 2 000 лева – изтеглени от разплащателна сметка; 20 904 лева – от съпруга й и 20 000 лева - безвъзмездно получени от баща й И.Е.;

Разходи за 2015г. – 148 000 лева, която сума включва вноски по открити депозити в ТБ; 12 035 лева - издръжка на домакинството; 57 000 лева -  вноски по разплащателна сметка и 1476 лева внесени осигуровки;

            Приходи за 2016г. – 37 988 лева, която сума включва суми, изтеглени от разплащателни сметки и 11 563 лева – от съпруга й;

            Разходи за 2016г. – 94 000 лева, от които 5 524 лева разходи за пътувания в чужбина; 75 000 лева вноски по разплащателни сметки; 12 000 лева - издръжка на домакинството и 1476 лева внесени осигуровки.         

         В представени в хода на ревизията писмени обяснения (л.730) Р.К. е посочила, че на 01.01.2013г., заедно със съпруга си, са разполагали със сумата от 300 000 лева в брой, която представлявала семейни спестявания, както и парични средства, изтеглени от касата на дружеството „Архитект И.К. – 2004“ ЕООД през 2012г. и предходни години от Р.К. – едноличен собственик на дружеството. Сумите са представлявали налични, но неизползвани за дейността на дружеството парични средства, изтеглени през 2010г. - 150 000 лв.; през 2011г. – 103 000лв. и през 2012г. – 47 000лв., за което към писмените обяснения ревизираното лице е приложило разходни касови ордери. Посочено е, че сумата към 31.12.2012г. (съответно към 01.01.2013г.) е съхранявана от ревизираното лице и от съпруга й – една част в дома им, както и в ползвани от тях трезори в Експресбанк. На 31.12.2013г. (съответно на 01.01.2014г.) ревизираното лице е посочило, че е разполагало със сума в размер на 104 600 лева в брой; на 31.12.2014г. (съответно на 01.01.2015г.) - със сумата от 9 500 лева, след направени разходи и получени приходи през годината; на 31.12.2015г. (съответно на 01.01.2016г.) - със сумата от 9 900 лева, след направените през годината разходи и получени приходи; на 31.12.2016г.  - със сумата от 3 900 лева.  

Въз основа на събрани доказателства за имущественото и финансовото състояние на сочените като дарители лица  - майката на съпруга й - Ж. К. и  баща й И.Е., ревизиращите органи не са приели като реално получени суми част от сочените като дарени парични средства. Като недоказано е прието и твърдението на ревизираното лице за изтеглени /изплатени/ от касата на дружеството „Архитект И.К. – 2004“ ЕООД през 2010г. - 150 000лв.; през 2011г – 103 000лв. и през 2012г. – 47 000лв., поради документална необоснованост в счетоводството на дружеството на сочените като извършени стопански операции. След извършен анализ и съпоставка на финансовото и имущественото състояние на Р.К. от гл.т на получени доходи и доказани приходи и направените през периода 2013г. – 2016г. разходи за придобиване на недвижимо имущество и внасяни парични суми в търговски банки, е направен извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, са приложени чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК за определяне на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за определяне на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г. и осигурителния доход за определяне размера на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Изготвен е паричен поток на ревизираното лице, като за налични парични средства към 01.01.2013г. е приета сумата от 4850 лева в брой и не са възприети твърденията за получени дарения от роднини /за сумата над 48 386.60лв. от баща й И.Е. и за  сумата над 39 562.96лв. от майката на съпруга й Ж. К./, както и за изтеглени суми от „Архитект И.К. – 2004“ ЕООД. При съпоставка между доходи /приходи/ и разходи е прието за установено, че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите му за ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход, както следва: недекларирани доходи с неустановен произход за 2013г. в размер на 43 172,46лв.; за 2014г. – 138 647.15лв.; за 2015г. – 59 556.04лв. и за 2016г. – 26 115 67 лева.

 С оглед приетото от ревизиращия екип наличие на предпоставките за приложението на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и определена основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, е направено предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 30.08.2019г. както следва:

• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 3 574.21 лева и лихва в размер на 1 935.55 лева;

• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 13 121.68 лева и лихва в размер на 5 772.52 лева;

• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 5 150.64 лева и лихва в размер на 1 741.44 лева;

• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 937.78 лева и лихва в размер на 458.64 лева.

Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, е приложен специфичния процесуален ред по ДОПК за определяне на осигурителния доход за 2013г., 2014г.,2015г. и 2016г. и съотв. са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и лихвите за просрочие към тях на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, както следва:

• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 2 734.08 лева и лихва в размер на 1480.59 лева;

• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 3 041.28 лева и лихва в размер на 1 337.93 лева;

• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 3 348.48 лева и лихва в размер на 1 132.12 лева;

• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 3 342.81 лева и лихва в размер на 791.19 лева;

• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 1 068 лева и лихва в размер на 578.36 лева;

• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 1 188 лева и лихва в размер на 522.63 лева;

• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1 308 лева и лихва в размер на 442.24 лева и

• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 1 305.78 лева и лихва в размер на 309.06 лева;

• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 1 708.80 лева и лихва в размер на 925.37 лева;

• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 1 900.80 лева и лихва в размер на 836.20 лева;

• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 2 092.80 лева и лихва в размер на 707.58 лева и

• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 2 089.25 лева и лихва в размер на 494.50 лева.

           

Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002419001042-092-001/ 30.08.2019г. Р.К. е подала възражение, с което се оспорва наличието на основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК и направените от органите на приходната администрация констатации, че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите като недекларирани доходи с неустановен произход. По подробно изложени съображения се възразява срещу предложените за установяване данъчни и осигурителни задължения.

 

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, с който по отношение на Р.И.К. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.11.2019г., както следва: за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 3 574.21лв. и лихва в размер на 2 009.03лв.; за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 13 121.68лв. и лихва в размер на 6 042.26лв.; за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 5 150.64лв. и лихва в размер на 1 847.32лв.; за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 937.78лв. и лихва в размер на 498.48лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 3 555.60лв. и лихва в размер на 1536.80лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 3 862.80лв. и лихва в размер на 1 400.45лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 4 170.00 лева и лихва в размер на 1 200.96лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 4 164.33лв. и лихва в размер на 859.91лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 1 320лв. и лихва в размер на 600.31лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 1 440лв. и лихва в размер на 547.05лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1 560лв. и лихва в размер на 469.12лв.; за вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 1 557.78лв. и лихва в размер на 355.90лв.; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 2 112лв. и лихва в размер на 960.50лв.; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 2 304 лв. и лихва в размер на 875.28 лева; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 2 496лв. и лихва в размер на 750.60лв. и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 2 492.45лв. и лихва в размер на 537.44лв или общо данъчни и осигурителни задължения в размер на 48 912.39лв. и лихви за просрочие към тях в размер общо на 20 471.41лв.  Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В.И. и от Т. Б., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от Р.К. възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002419001042-092-001/ 30.08.2019г., като същото е прието за неоснователно. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, е прието, че правилно е констатирано наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК по отношение на ревизираното лице и че Р.К. има доходи с неустановен произход през ревизираните периоди, обусловили определянето на данъчната основа и на осигурителния доход по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

 

            Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, са връчени на Р.К. на 18.11.2019г., съотв. на 03.12.2019 по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Р.К. е обжалвала изцяло издадените РА № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и РА № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА по административен ред с подадени жалби до Директора Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив.

С Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, в частта му относно допълнително установените по отношение на Р.К. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, за вноски за ЗО за 2013г., 2014г. и 2015г. и за вноски за ДЗПО – УПФ за 2013г., 2014г. и 2015г., като РА е изменен в частта за допълнителното установените задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2016г. и прилежащите лихви към тях, при определен размер на задълженията, както следва: за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2016г. – 1 686.05лв. и лихва в размер на 432.79лв. и за вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица за 2016г. -  1 053.78лв. и лихва в размер на 270.49лв. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи и направения въз основа на тях извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като се сочи, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на РА, са приети като недоказани и неоснователни. Обсъдени са твърденията на ревизираното лице за получени средства от роднини, като е прието, че доколкото се касае за дарение на движимо имущество – пари, направено чрез предаването им, е следвало да се установят няколкото обстоятелства, а именно – факта на предаване на парите, размера на сумите, намерението за надаряване и наличие на договор, както и фактическото наличие на средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер. Според решаващия административен орган нито един от тези факти не е установен с надлежни  доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на административното производство. Посочено е, че твърденията за получени суми следва да се преценяват от гледна точка на факта, че става дума за свързани лица и в хипотезата на чл.57, ал.4 от ДОПК във вр. с § 1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК – обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на свързан субект с ревизираното лице. Прието е, че след направения анализ на събраните доказателства, правилно и законосъобразно ревизиращите не са кредитирали като получени парични средства от дарение в сочения от Р. К. размер и в този смисъл ревизиращото лице не е доказало произхода на паричните средства, съотв. не е оборило констатациите за наличието на доходи с неустановен произход през ревизираните периоди, обусловили определянето на данъчната основа и на осигурителния доход по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Като недоказани са възприети и твърденията на Р.К. за получени парични средства от „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД, по съображения, че  представените разходни касови ордери за изплатени суми през 2010г., 2011г. и 2012г. сами по себе си не можело да бъдат доказателствено средство за наличие на финансов ресурс в Р.К. и съпруга й, тъй като при ревизията е установено, че тези разходни касови ордери не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. При преглед в хода на административното обжалване на публикуваните от дружеството годишни счетоводни отчети и по точно на отчета за паричните потоци се установило, че за тези периоди няма отразено плащане на парични средства на съдружниците (собствениците). С оглед на което решаващият орган е приел, че предвид събраните доказателства и установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, по несъмнен начин е доказано наличието на основанието по чл.121, ал.1, т.7 от ДОПК облагането да бъде извършено по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, като приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за ревизираните периоди, е законосъобразен. По отношение на установените от ревизиращите органи задължения по ДОО и ЗО е посочено, че е допусната грешка при определянето на годишния осигурителен доход за 2016г., върху който се дължат ЗОВ за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО – при изчисляването на окончателните осигурителни вноски за годишно изравняване не е приспаднат дохода, върху който осигуреното лице е направило авансови вноски. При прилагането на чл.155, ал.8 от ДОПК, РА е изменен в частта за допълнително установените на Р. К. задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за 2016г. – вноски за ЗО и вноски за ДЗПО – УПФ и съотв. прилежащите лихви към тях.

  

            Решение № 42/ 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е получено от пълномощника на ревизираното лице чрез пощенски оператор на 04.02.2020г. /л. 127 по делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата И.Е.И., Я.И.Е., В.И.К., Н. Д. И. и И.Д.К.. Свидетелят И.Е. – баща на жалбоподателката Р.К., заявява, че с неговата съпруга, преди тя да почине, решили да уредят взаимоотношенията между дъщеря им Р. и сина им Я. във връзка с наследственото имущество. На сина си прехвърлил апартамента в гр. Стара Загора и къщата в с. Кирилово, а след като свидетелят се пенсионирал му прехвърлил и фирмата си „ГЕОКАД“ с всички активи. Компенсирал дъщеря си Р. парично, за да не бъде ощетена, като на траншове и дарил около 150 000 лева общо. Парите били спестявания на свидетеля от доходи от осъществяваната през годините трудова и търговска дейност, като част от сумите изтеглил от банковите сметки на „ГЕОКАД“ ЕООД, за което имал генерално пълномощно от сина си. За дарените суми изготвил разписки, като в съдебно заседание свидетелят потвърждава, че подписът на тези разписки е изпълнен от него. Противоречието между размера на дарената сума, посочен в дадените от него обяснения в хода на ревизионното производство и този, посочен в разписките, свидетелят обяснява с това, че пред ревизиращите органи е посочил глобално сумата, която е дал на дъщеря си през годините. Свидетелят Я.Е. – брат на жалбоподателката Р.К., заявява, че преди години родителите им решили преживе да разпределят имуществото си между него и сестра му Р.. Свидетелят получил почти цялото недвижимо имущество – апартамент, къща, а през 2010г. с договор баща му И.Е. му прехвърлил и фирмата. Баща му казал, че мисли да компенсира поетапно сестра му равностойно на това, което Я.Е. е получил, а само активите на фирмата били над 130 000 – 140 000лв. За конкретна сума, която ще бъде дадена като компенсация на сестра му Р., не са говорили. Свидетелят лично не е виждал разписките, които са били изготвени за дарените на сестра му от техния баща суми, на разбрал, че става въпрос за около 150 000 лева. Посочените парични средства според свидетеля били спестявания на баща му от осъществявана в предходни години търговска дейност – печалба от предишната фирма СД „Универсал 5“ и от „ГЕОКАД“ ЕООД, като последното дружество преди прехвърлянето му от И.Е. на Я.Е. е имало неразпределена печалба. Свидетелят В.И.К. – понастоящем управител на счетоводната къща, обслужваща „ГЕОКАД“ ЕООД, заявява, че майка му е дългогодишна счетоводителка на „ГЕОКАД“ ЕООД. През годините е помагал на майка си при изготвянето на годишните счетоводни отчети и подаваните данни към статистиката за фирмата. По счетоводни данни, за периода от основаването на фирмата /2002г./, до 2009г., е имало около 202 000 лева неразпределена счетоводна печалба, която след 2010г. /след прехвърлянето на фирмата от И.Е. на сина му Я.Е./ поетапно е започнала да се разпределя, като управителят на дружеството Я.Е. и баща му И.Е. са теглили суми от банковите сметки на дружеството. От споделеното от И.Е. на майката на свидетеля последният знае, че И.Е. е имал идея да разпредели имуществото между дъщеря си и сина си, като фирмата и голяма част от недвижимите имоти останат за сина му, а дъщеря му да бъде компенсирана с пари. Какъв е размера на паричната компенсация свидетелят не знае. Свидетелката Н. Д. И. – сестра на съпруга на Р.К. – И.К., заявява, че родителите им са решили недвижимите имоти в по-голямата си част да бъдат прехвърлени на нея, а брат й да бъде компенсиран с пари. В годините на няколко пъти свидетелката е давала пари на брат си /И.К./, за компенсация на полученото от нея наследствено недвижимо имущество – сумарно около 50 000 лева. Брат й изготвял разписките, свидетелката ги подписвала и давала парите в брой. Знае, че по аналогичен начин са били уредени взаимоотношенията между Р.К. и нейния баща и брат -  Р. била компенсирана с парични суми от нейните родители, тъй като по-голямата част от наследствените недвижими имоти и фирмата били прехвърлени на брат й. Свидетелят И.Д.К. – съпруг на жалбоподателката, заявява, че недвижимите имоти – собственост на родителите на съпругата му Р.К., били прехвърлени на нейния брат, включително и фирмата на тъста му, като жена му била овъзмездена в годините с пари. Сумата, която приблизително получила Р. общо била около 150 000 лева, като отделно през годините са получавали като помощ и други парични средства. Съответно в семейството на свидетеля сестра му получила недвижимото имущество на техните родители, а И.К. бил възмезден парично от майка му и сестра му. Документално получаването на сумите било оформяно с разписки с майка му.

 

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението, съобразно поставените от съда въпроси, е определено  съотношението между приходите и разходите на Р.К. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г., представено в различни варианти в зависимост от началното салдо и от възприемането като получени /респ. неполучени/ на сочените от ревизираното лице суми /по дарение и от „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД. В зависимост от получените резултати при различните варианти за хипотезите, при които е установено превишение на разходите над приходите, вещото лице е изчислило и какъв би бил размера на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съотв. размера на дължимите ЗОВ, както и лихвите върху дължимите суми. Съгласно заключението, след извършена проверка в счетоводството на „ГЕОКАД“ ЕООД и анализ на оборотните ведомости, е установено, че през всяка от годините в периода 2009г. – 2013г. дружеството е реализирало печалби, които през следващата година са били отнасяни като неразпределени. Неразпределената печалба се е натрупвала през целия период, като към 01.01.2013г. същата възлизала на 379 855.28лв., като през нито една от годините за посочения период нямало разпределяне на печалбата. Дружеството е започнало да разпределя частично неразпределените печалби от 2013г. Според заключението на вещото лице за определянето на движението на паричните средства във връзка с изплатени от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД на Р.К. /изтеглените от касата на дружеството/ парични суми през 2010г., 2011г. и 2012г. съгласно представените РКО, следва да се извърши анализ на оборотните ведомости на дружеството и счетоводното отразяване на плащанията, което в случая е направено по Д-т см. 499 „Други кредитори“/К-т см. 501 „Каса“.

Заключението на изпълнената ССчЕ е оспорено и от двете страни по делото, като пълномощникът на жалбоподателката го е оспорил в частта му по вариантите, при които вещото лице е приело, че има несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице. Въпреки направените оспорвания на заключението съдът го кредитира изцяло, тъй вещото лице е отговорило подробно, компетентно, обективно и обосновано и е дало заключение по всички поставени въпроси. Кой от тези варианти се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и съответно следва да се вземе предвид при определяне на приходите и разходите на ревизираното лице, а оттам и да се преценява наличието на установените с РА задължения и техния размер, е въпрос по съществото на спора и не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на направените в заключението изчисления.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, в частта, в която е потвърден и изменен с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /жалбата е изпратена чрез пощенски оператор на 18.02.2020г. – л.126 по делото/, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.      

           

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В.И.И., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-001 от 19.02.2019г., ЗИЗВР № Р-16002419001042-020-002/ 24.06.2019г. и ЗИЗВР № Р-16002419001042-020-003/ 18.07.2019г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.И..  

            Възложената ревизия на Р.К. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419001042-020-001 от 19.02.2019г. органи по приходите - Т. И. Б. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Г. Й. – Главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002419001042-092-001/ 30.08.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на  чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -  чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, са издадени от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Р.И.К. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-001 от 19.02.2019г. и от Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001042-020-001 от 19.02.2019г., така и РД № Р-16002419001042-092-001/ 30.08.2019г. и РА № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г., поправен с РА № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.  Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

           

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице са данни за укрити приходи или доходи респ. когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 21.04.2020г.

 

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК, като в потвърждаващото РА Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, е възприето и се поддържа единствено наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателката оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за установяване на задълженията за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди.

           

            Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, на които се основава извода им за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, са обосновани с установено несъответствие на финансовото и имущественото състояние на Р.К. от гл.т на получени доходи и доказани приходи и направените през периода 2013г. – 2016г. разходи за придобиване на недвижимо имущество и внасяни парични суми в търговски банки.

 

            Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК.

Както беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е опровергана презюмираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон.

 

Спорните по делото въпроси касаят формираните паричните потоци за ревизираните години, от гл.т на непризнатото от органите на приходната администрация: 1. наличие на твърдяното от ревизираното лице начално салдо към 01.01.2013г. – сума в размер на 300 000 лева, представляваща семейни спестявания и парични средства, изтеглени от касата на дружеството „Архитект И.К. – 2004“ ЕООД през 2012г. и в предходни години от Р.К., която сума към 31.12.2012г. (съответно към 01.01.2013г.) е съхранявана от ревизираното лице и от съпруга й – една част в дома им, а друга - в ползвани от тях трезори в Експресбанк;  2. направени дарения от И.Е.И. (баща на ревизираното лице), на семейството на К. в размер общо на 150 000 лева през различни години в рамките на ревизирания период и 3. Получена от Н.И. (сестра на съпруга на ревизираното лице) сума общо в размер на 50 000 лева преди и през ревизираните периоди, която сума представлявала компенсация за уравняване на дяловете от наследствено имуществено на родителите им.

 

Нито в хода на ревизионното производство, нито в производствата по обжалването на РА /по административен и по съдебен ред/, са ангажирани каквито и да е било доказателства за получена от съпруга на ревизираното лице - И.К., сума в общ размер на 50 000 лева, от сестра му Н.И..  Всъщност твърдението за получена от И.К. сума от 50 000 лева от сестра му, преди и през ревизираните периоди, която сума представлявала компенсация за уравняване на дяловете от наследствено имуществено на родителите им, е релевирано едва в съдебната фаза на процеса. Действително разпитаната в качеството на свидетел Н.И. сочи, че в годините на няколко пъти свидетелката е давала пари на брат си /И.К./, за компенсация на полученото от нея наследствено недвижимо имущество – сумарно около 50 000 лева, като брат й изготвял разписки, а Н.И. ги подписвала и давала парите в брой. Твърдените като изготвяни разписки обаче не са представени по делото. Нещо повече – съгласно заявеното от св. И.К. /съпруг на ревизираното лице/, документално паричното му възмездяване за полученото от сестра му наследствено имущество е било оформяно с разписки от майка му, като свидетелят изрично сочи, че със сестра си /Н.И./, за получени от нея пари, разписки няма.  При липсата на каквито и да е било надлежни доказателства за предоставяне на парични средства от Н.И. на И.К. /съпруг на жалбоподателката/ във връзка с уреждане на взаимоотношения, касаещи наследствена маса, вкл. доказателства за размера на предоставената сума, датата /годината/ на нейното предоставяне, предаването, респ. получаването на паричните средства и с оглед противоречивите показания на свидетелите Н.И. и И.К. относно това кой е давал паричните средства и съотв. съставял разписките за дадени/получени парични суми, твърденията на Р.К. за получена от съпруга й сума общо в размер на 50 000 лева от сестра му Н.И. преди и през ревизираните периоди, представляваща  компенсация за уравняване на дяловете от наследствено имуществено, се явява недоказано, поради което посочената сума /респ. ½ от сумата/, не следва да се включва при формирането на паричните потоци на ревизираното лице за периодите на 2013г. – 2016г.

 

Следващият спорен въпрос по делото касае твърдяното като получено от ревизираното лице дарение от баща й И.Е.И. общо в размер на 180 000 лева през различни години в рамките на ревизираните периоди. Съгласно разпоредбата на чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая не се твърди наличието на договор за дарение, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи. Но доколкото дарението може да се извърши и чрез предаване, при наличие на обоснованост на твърдените като дарени суми, те следва да се вземат предвид при формиране на паричния поток на ревизираното лице. За целите на данъчното облагане обосноваността на дарението и доказването на факта на неговото извършване, е свързано с установяването на реалното предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на дарителя да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението, вкл. дали дарителят е притежавал сумата, за да може да я даде на надарения. В случая обаче е налице съществено противоречие между доказателствата, ангажирани в подкрепа на твърдението на ревизираното лице, че е получател въз основа на дарение от И.Е. на сума в размер общо на 180 000 лева през 2013г., 2014г. и 2015г. В представените писмени обяснения в хода на извършената по отношение на Р.К. Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическото лице за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. /материалите от която проверка са присъединени по ревизионното производство – л.394 по делото/, И.Е.И. сочи, че е предоставил на дъщеря си и на съпруга й сумата в размер на 180 000 лева, като паричните средства са предоставени безвъзмездно в дома му в присъствието на съпругата му, а поради факта, че Р.К. му е дъщеря и парите са дадени безвъзмездно, за предаването им няма съставени документи. В обяснението се сочи също, че сумите са предоставени в брой, както следва: за 2013г. – 80 000 лева, от който 20 000 лева през м. януари 2013г., 20 000 лева през м. октомври 2013г. и 40 000 лева през м. ноември 2013г.; за 2014г. – 80 000 лева, от който 25 000 лева през м. март 2014г., 35 000 лева през м. август 2014г. и 30 000 лева през м. декември 2014г. и за 2015г. – 20 000 лева, от който 10 000 лева през м. март 2015г. и 10 000 лева през м. декември 2015г. В обяснението е пояснено, че дадените безвъзмездно суми на Р.К. и на съпруга й са предмет на семейни спестявания на дарителя и съпругата му. Част от предадената сума произтичала от доходите, които дарителят е получил от СД „Универсал 5“, което дружество към датата на даденото обяснение, е заличено, а друга част от сумата произтичала от продажбата на гараж през 1999г., като суми са теглени от сметки от ПИБ и Уникредит Булбанк на дарителя и съпругата му. Посочено е, че сумите са предадени в брой, а преди предаването им са съхранявани в дома на дарителя.

 

В хода на ревизията от Р.К. обаче са представени разписки за получени суми - дарения от баща й /л.731 и сл. по делото/, съдържанието на които съществено се разминава с периодите от време на извършените дарения, посочени от И.Е.И. и техния размер, още повече, че И.Е. в обясненията си сочи, че разписки въобще не са съставяни. Така в разписка с дата 10.06.2014г., подписана от И.Е.И. и от Р.И.К., е посочено, че последната е надарена със сумата от 80 000 лева, като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата; в разписка с дата 15.01.2015г., подписана от И.Е.И. и от Р.И.К., е посочено, че последната е надарена със сумата от 20 000 лева, като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата; в разписка с дата 06.02.2015г., подписана от И.Е.И. и от Р.И.К., е посочено, че последната е надарена със сумата от 30 000 лева, като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата; в разписка с дата 18.01.2016г., подписана от И.Е.И. и от Р.И.К., е посочено, че последната е надарена със сумата от 20 000 лева, като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата. Освен същественото несъответствие между посочените в разписките суми и периодите на предаването им, с посоченото в дадените пред органите на приходната администрация писмени обяснения от дарителя И.Е., в случая не се събраха и достатъчно доказателства, че дарителят е притежавал сочените за дарени средства. Действително в показанията си свидетеля В.И.К. сочи за наличие на неразпределена печалба от „ГЕОКАД“ ЕООД, което дружество до 2010г. е било собственост на И.Е.И.. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводната експертиза, в която е посочено наличие на неразпределена печалба от 379 855,28лв на това дружество към 01.01.2013г. Но от ревизиращото лице, чиято е доказателствената тежест при ревизии, извършвани по реда на чл.122 от ДОПК, не са представени каквито и да било доказателства, че даренията са реализирани именно от тази неразпределена печалба. Не води до друг фактически извод установените от ССчЕ тегления на парични средства от банковите сметки на „ГЕОКАД“ ЕООД от страна на И.Е.И. в периода 2013г. – 2015г. При съпоставка на размера на изтеглените суми и датите, на които са извършени тегленията от банковата сметка на дружеството, с посоченото от И.Е. в дадените от него обяснения, респ. с отразеното в посочените по-горе разписки за дарени от И.Е. на Р.К. суми, не може да се направи извод, че произходът на дарените парични средства се свързва са разпределение на неразпределена печалба на „ГЕОКАД“ ЕООД, формирана в периода, през който И.Е. е бил собственик на фирмата. Всъщност самият И.Е.И. в обясненията си сочи съвсем различен произход на твърдените за дарени средства, а именно – получени доходи от друго дружество – СД „Универсал 5“ (а не от „ГЕОКАД“ ЕООД), както и доходи от продажбата на недвижимо имущество. Действително житейски възможно и оправдано е И.Е. да е компенсирал с парични средства дъщеря си за извършеното прехвърляне на фирмата и на наследствените недвижими имоти на сина си. Възможно е и да е вярно твърдението, че през годините /след 2006г./ И.Е. е предоставял парични средства на семейството на дъщеря си /за закупуване и ремонт на недвижими имоти, дарение и т.н/, общо възлизащи на 180 000 лева, представляващи спестявания от дългогодишната трудова и търговска дейност на лицето. Но твърденията на ревизираното лице Р.К. за получени въз основа на дарение от баща й И.Е. суми – през 2013г. – 80 000 лева; през 2014г. – 80 000 лева и през 2015г. – 20 000 лева, съдът приема за недоказани - тези твърдения не само че не се потвърждават от представените разписки за дарени суми /поради несъответствие между твърдения от Р. К. размер на дарените парични средства и периодите /годините/, в които са  извършени даренията и тези, посочени в разписките/, но и с оглед противоречивите данни, съдържащи се в дадените от И.Е. обяснения в хода на проведеното ревизионно производство, в показанията при разпита му като свидетел по делото и в събраните писмени доказателства, не може да се установи нито кога точно са предадени на К. твърдените като дарени от баща й суми; нито какъв точно е размерът на дарените парични средства от И.Е. на Р.К. през ревизираните години; нито каква сума е получена през всяка една от тези години; нито какъв е произходът /източникът/ на дарените парични средства и дали дарителят фактически е разполагал със сумата и респ. е имал възможността да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението. Всички тези обстоятелства сочат на недоказаност на твърденията на Р.К. за направени от И.Е.И. дарения в нейна полза за сумите и през годините, посочени в обясненията на ревизираното лице, като в настоящото съдебно производство Р. К. не обори верността на обективираните в оспорения РА фактически констатации досежно дарените парични средства от баща й И.Е. през периода 2013г. – 2016г. С оглед на което във формирания паричен поток на Р.К. следва да бъде включена ½ от приетата от органите на приходната администрация като безвъзмездно предоставена от И.Е. на семейството на Р.К. сума в общ размер на 48 386.60 лева за периода 2013г. – 2016г. съобразно документално доказаните възможности на И.Е. да предостави безвъзмездно парични средства /формирани като положителна разлика между общо декларирани доходи и доходи от пенсии и паричен разход по данни от НСИ и разход за закупуване на недвижими имоти/, като получените по дарение суми се включат в паричния поток на ревизираното лице, както следва: през 2014г. – 14 193.30 лева и през 2015г. – 10 000 лева.  

 

Третият спорен по делото въпрос се свързва с твърдението на ревизираното лице за притежавана от Р. К. и съпруга й И.К. в началото на ревизирания период /към 01.01.2013г./ сума в размер на  300 000 лева, получена от Р.К. от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД. В подкрепа на това твърдение в ревизионното производство от Р. К. са представени заверени копия от 3 бр. разходни касови ордери, издадени от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД на Р.К., от които се установява изтеглянето на пари от касата на дружеството, както следва: на 31.12.2010г.  - сумата от 150 000 лева, като в ордера е отразено дебит с/ка 499 и кредит с/ка 501; на 31.12.2011г. - сумата от 103 000 лева, като в ордера е отразено дебит с/ка 499 и кредит с/ка 501; на 31.12.2012г. - сумата от 47 000 лева, като в ордера е отразено дебит с/ка 499 и кредит с/ка 501 (л.741 – л.743). Ордерите са придружени с писмени обяснения на Р.К., в които е посочила, че на 01.01.2013г., заедно със съпруга си, са разполагали със сумата от 300 000 лева в брой, която представлявала семейни спестявания, както и парични средства, изтеглени от касата на дружеството „Архитект И.К. – 2004“ ЕООД през 2012г. и в предходни години от Р.К. – едноличен собственик на дружеството. Сумите са представлявали налични, но неизползвани за дейността на дружеството парични средства, като през 2010г. са изтеглени 150 000 лева; през 2011г – 103 000 лева и през 2012г. – 47 000 лева. Посочено е, че сумата към 31.12.2012г. (съответно към 01.01.2013г.) е съхранявана от ревизираното лице и от съпруга й – една част в дома им, както и в ползвани от тях трезори в Експресбанк. Както органите по приходите в оспорения РА, така и Директорът на „ОДОП“ – Пловдив в Решение № 42/ 27.01.2020г. са приели, че доколкото в публикуваните от дружеството /„Архитект И.К. – 2004“ ЕООД/ годишни счетоводни отчети и по точно на отчета за парични потоци за посочените периоди, няма отразено плащане на парични средства на съдружниците (собствениците) и тъй като разходните касови ордери не са намерили отражение във вторичните документи и регистри на дружеството, тези РКО не могат да послужат като доказателства за действително изплатени на Р.К. суми.

Представените пред ревизиращия екип разходни касови ордери са първични счетоводни документи и представляват свидетелстващи документи - частни документи, които имат материална доказателствена сила само когато доказват неблагоприятни за издателя или представилото ги лице факти. В случая РКО доказват благоприятни факти и следователно не се ползват с материална доказателствена сила, поради което, за да бъде прието за установено настъпването на обективираните в тях факти, следва да са налице доказателства въз основа на които да се направи извод за фактическото извършване на документираната стопанска операция. Това може да стане с всички доказателствени средства, при съблюдаване на ограничението по чл.158, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.57, ал.2 от ДОПК относно свидетелските показания. За преценка на достоверността на РКО на първо място следва да се вземе предвид, че тези документи са представени заедно с дадените от Р.К. писмени обяснения от 25.07.2019г. в хода на ревизията, преди ревизираното лице да се е запознало с фактическите твърдения на ревизиращите органи. От това косвено може да бъде направен извод, че документите не са били съставени с цел опровергаване на фактическите констатации по РД, респ. РА, като стопанските операции, отразени в РКО, действително са извършени. Съображенията на ревизиращите органи за липса на документална доказаност за получени суми от „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД се основават единствено на оборотните ведомости на дружеството за 2013г. и 2014г., без да са съобразени тези от 2010г., 2011г. и 2012г., през които периоди всъщност се сочи, че са извършени стопанските операции. А за определяне на движението на паричните средства в дружеството е било необходимо да се вземат и салдата през предходните години. Във връзка с последното следва да се отбележи, че по делото са налице данни, че „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД действително е разполагало с посочените в касовите ордери суми към съответните периоди т.е налице е обективна възможност за изтегляне на тези суми от касата на дружеството от собственика Р.К.. Съгласно заключението на изпълнената ССчЕ от извършения анализ на оборотните ведомости на дружеството се е установило, че крайното салдо на дружеството за 2010г. е 221 976.61 лева, за 2011г. – 121 976.61 лева, а за 2012г. – 75 000.75 лева. Следователно по счетоводни документи дружеството е разполагало през съответните периоди със суми, които са по-големи от твърдените за изтеглени и след като са налице първични счетоводни документи за извършване на тегления от касата на дружеството в размер, който не надвишава сумите, с които дружеството е разполагало, се налага извод за необоснованост на приетото от ревизиращите органи, че Р.К. не е получила сумата от 300 000 лева, посочена в разходните касови ордери, респ. че със съпруга си И.К. не са разполагали с тази сума в началото на ревизирания период. Следва да се отбележи, че както в съставения РД, така и в издадения въз основа на него РА, единствените съображения на ревизиращите органи за недостоверност  и необоснованост на документираните с РКО счетоводни операции, се свързват с: 1. направените при прегледа на оборотните ведомости на „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД за 2013г. и 2014г. констатации за дебитния и кредитния оборот за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. по см. 499 и 2. Липсата на логика сумата от 300 000 лева към 01.01.2013г. да бъде държана в брой - в дома на съпрузите и в банков трезор, а на по банков влог, който да носи доходи от лихви. Както вече беше посочено, според заключението на вещото лице по изпълнената ССчЕ, за определянето на движението на паричните средства във връзка с изплатени от „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД на Р.К. /изтеглените от касата на дружеството/ парични суми през 2010г., 2011г. и 2012г. съгласно представените РКО, е следва да се извърши анализ на оборотните ведомости на дружеството през предходните години /2009г., 2010г., 2011г. и 2012г./ и счетоводното отразяване на плащанията през годините, за които се твърди че са били извършени. В случая констатациите на органите по приходите не се основават на извършени такива проверки и анализи. Доколкото в правото на Р. К. и нейния съпруг е да изберат начина и мястото, на което да съхраняват разполагаемите парични средства, очевидно съображението за „нелогичност“ част от сумата от 300 000 лева да бъде съхранявана в банков трезор, а друга в дома на съпрузите, вместо да бъде вложена по банкови сметки с цел получаването на доходи от лихви, не може да бъде основание да се приема, че Р.К. и И.К. не са разполагали с тази сума към 01.01.2013г., още по малко може да обуслови необоснованост на документираните с РКО стопански операции. А относно соченото от процесуалния представител на ответника, че е „безспорно установено, че в публикуваните от дружеството годишни счетоводни отчети и по-точно в отчета за паричните потоци за тези периоди няма отразено плащане на парични средства на съдружниците/ собствениците“, следва да се отбележи следното: На първо място констатацията, че „в публикуваните от „Архитект И.К. - 2004“ ЕООД годишни счетоводни отчети отчета и по-точно в отчета за паричните потоци за тези периоди няма отразено плащане на парични средства на съдружниците/ собствениците“, е направена едва в производството по обжалване на РА по административен ред /стр.6, последен абзац от Решение № 42/ 27.01.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив/. При условие, че в хода на ревизионното производство не е била извършена насрещна проверка „Архитект И.К. 2004“ ЕООД и не е било изпратено Искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица във връзка с изясняване на това дали има изплатени на Р.К. от дружеството парични суми преди 01.01.2013г. /в какъвто смисъл са били твърденията на ревизираното лице/, съотв. не е извършена каквато и да е било проверка /в счетоводството на дружеството и по документи/, дали са изплатени от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД, респ. получени от Р.К. суми преди 01.01.2013г., какво е основанието за плащането/получаването и дали стопанските операции са били надлежно счетоводно отразени чрез документирането им в съответните първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, очевидно изводът на решаващия административен орган за документална необоснованост на обективираните в РКО стопански операции, не се основа на извършени в хода на ревизията процесуални действия, на събрани и приобщени към преписката надлежни доказателства. Всъщност констатациите на ревизиращите органи се основават единствено на представените от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД документи в хода на извършената по отношение на Р. К. Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. по ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-262/ 09.01.2019г. Но както изисканите от дружеството с посоченото искане документи, справки и информация, така и представените в отговор такива от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД, касаят предоставени от дружеството респ. получени от Р. К. суми за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. /л. 391 по делото/, като изрично в писмените обяснения на управителя на дружеството е посочено, че се предоставя изисканата информация за определения в ИПДСПОТЛ период. Документи, информация, писмени обяснения и т.н за предоставени от дружеството респ. получени от Р. К. суми през 2010г., 2011г. и 2012г., касаещи релевантните периоди /с оглед твърденията на ревизираното лице/, не са били изисквани и събирани по реда на ДОПК в хода на проведеното ревизионно производство. В този смисъл изводът на ревизиращите органи за документална недоказаност на получени от Р.К. суми, изплатени от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД, в общ размер на 300 000 лева към 01.01.2013г., съотв. за недостоверност на обективираните в РКО касови плащания – на 31.12.2010г. - 150 000 лева; на 31.12.2011г – 103 000 лева и на 31.12.2012г. – 47 000 лева, се явява необоснован. Поради тези съображения съдът намира, че половината от посочената сума - 150 000 лева, следва да се приеме за налична в началото на ревизирания период по отношение на Р.К., при формиране на паричния поток на ревизираното лице. 

 

С оглед на гореизложеното съдът счита, че по отношение на Р.К. в началното салдо за ревизирания период следва да се включи сумата от 150 000 лева /представляваща ½ от получената от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД към 01.01.2013г. сума в общ размер на 300 000 лв./, като при формиране на паричния поток на Р.К. следва да бъде включена ½ от приетата за доказана от органите по приходите като безвъзмездно предоставена от И.Е. на семейството на Р.К. сума в общ размер на 48 386.60 лева за периода 2013г. – 2016г., при включване в паричния поток на Р. К. за 2014г. като приход от дарение на сумата от 14 193.30 лева и за 2015г. – 10 000 лева. Следва да бъде взета предвид и ½ от приетата от ревизиращите органи и неоспорена от жалбоподателката като безвъзмездно предоставена от Ж.С. К. /майка на съпруга й, починала през 2015г./ сума в общ размер на 39 562.96 лева за периода 01.01.2013г. – 31.12. 2014г. съобразно документално доказаните възможности на Ж. К. да предостави безвъзмездно парични средства, при включване в паричния поток на Р. К. за 2014г. като приход от дарение на сумата от 19 781.48 лева.

 

Сумата от 150 000 лева, наред с признатите от ревизиращите органи налични парични средства в банкови сметки и в брой, образуват начално салдо към 01.01.2013г. от 499 316.09 лева. При това начално салдо и отчитане на останалите обстоятелства така, както са ги приели органите на приходната администрация, съотношението между приходите и разходите на Р.К. за всяка една от годините в рамките на ревизирания период – 01.01.2013г. – 31.12.2016г., съобразно заключението на изпълнената ССчЕ /вариант 20, предл.3, л. 843 по делото/, е следното: за 2013г. -  парични средства в началото на периода /по банкови сметки и в брой/ в общ размер на 499 316.09 лева; постъпления през периода – 28 944.93 лева; разходи през периода – 213 519.03 лева; парични средства в края на периода в банка – 212 764.45 лева и без установено несъответствие между приходи и разходи в края на периода; за 2014г. -  парични средства в началото на периода в общ размер на 314 741.99 лева; постъпления през периода – 99 462.12 лева; разходи през периода – 57 366.33 лева; парични средства в края на периода в банка – 359 532.61 лева и установено несъответствие /превишение/ на разходите над приходите в края на периода - 2 694.83 лева; за 2015г. -  парични средства в началото на периода в общ размер на 359 532.61 лева; постъпления през периода – 97 090.84 лева; разходи през периода – 34 494.01 лева; парични средства в края на периода в банка – 471685.48  лева и установено несъответствие /превишение/ на разходите над приходите в края на периода – 49 556.04 лева и за 2016г. -  парични средства в началото на периода в общ размер на 471 685.48 лева; постъпления през периода – 108 509.53 лева; разходи през периода – 114 292.36 лева; парични средства в края на периода в банка – 492 018.32 лева и установено несъответствие /превишение/ на разходите над приходите в края на периода - 26 115.67 лева.  Въз основа на горното и доколкото за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. не е налице несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице, липсва основание за определяне на задължения на Р.К. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. С оглед установеното несъответствие /превишение на разходите над приходите/ за периодите 01.01.2014г. – 31.12.2014г.; 01.01.2015г. – 31.12.2015г. и 01.01.2016г. – 31.12.2016г., са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г. и 2016г., при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с неустановен произход, както следва: за 2014г. - доход с неустановен произход в размер на 2 694.83 лева; за 2015г. – доход с неустановен произход в размер на 49 556.04 лева и за 2016г. – доход с неустановен произход в размер на 26 115 67 лева. По съображения, които ще бъдат изложени по-долу в решението, че установеният по реда на чл. 122 и сл. ДОПК по отношение на Р.К. като облагаем доход с неустановен произход за периодите на 2014г., 2015г. и 2016г., не представлява осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за ЗОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, при определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, не следва да се приспадат изчислените от вещото лице в заключението /л.858 по делото, вариант 20, предл. трето/ като дължими ЗОВ по годишно изравняване за фонд ДОО, за фонд ЗО и за фонд ДЗПО – УПФ във връзка с посочените по-горе облагаеми доходи с неустановен произход, а се следва приспадане единствено на авансовото внесените от Р. К., като самоосигуряващо се лице ЗОВ за ДОО, УПФ и ЗО съответната година /1476.72лв./. В този смисъл за 2014г. данъчната основа за облагане е 1218.11лв., а размерът на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. е в размер на 121, 81лв.; за 2015г. данъчната основа за облагане е 48 079.32лв., а размерът на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. е в размер на 4 807.93лв.; за 2016г. данъчната основа за облагане е 24 638.95лв., а размерът на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. е в размер на 2 463.89лв.   

 

По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ: Фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения са обосновани с обстоятелството, че на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по см. на чл.5, ал.2 от КСО Р.К. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал.2 от КСО/. Въз основа на констатацията че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход, ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи с неустановен произход се дължат ЗОВ от Р.К. като самоосигуряващо се лице и които доходи формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен размера на окончателните осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В закона обаче липсва презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10 от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на основание чл. 122, ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните доходите на физическото лице, не се презюмира от закона като доход от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. Следва да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход /респ. осигурителен доход/ до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, е необходимо органите по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на получените средства. В случая наличието на някоя от хипотезите на чл.123, ал.1 от ДОПК не е доказано в хода на ревизионното производство /липсват каквито и да е установявания и подкрепени с доказателства констатации за явно съществено превишаване стойността на имуществото на лицето с приходи/доходи или явно съществено превишение на разходи над получени средства/, поради което необосновано ревизиращите органи са призюмирали наличието на осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ при прилагането на чл.123, ал.1 във вр. с чл.124а от ДОПК. По делото няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите над приходите/, формиращ установения доход с неустановен произход, е от трудова дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО. След като не е доказано че установеното превишение на разходите над получените доходи представлява доход от трудова дейност и съотв. осигурителен доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, не се дължат ЗОВ в предвидените от закона размери за самоосигуряващи се лица. В този смисъл е налице последователна съдебна практика – Решение № 5324 от 27.04.2017г. на ВАС по адм. дело № 6334/2016г., Решение № 6618 от 7.05.2019г. на ВАС по адм. дело № 642/2019г., Решение № 14818 от 4.11.2019г. на ВАС по адм. дело № 7610/2019г. и др.

 

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна. Оспореният РА № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г.  и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, потвърдени и изменени с Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която по отношение на Р.И.К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. и задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. и прилежащите лихви за просрочие към тях, като издаден в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменен. Ревизионният акт в частта за установените по отношение на Р.К. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г. следва да бъде изменен, като бъде намален размера на задълженията до посочения по-горе размер /за 2014г.  – 121. 81лв. и за 2015г. - 4 807.93лв/. Съответно следва да бъдат намалени и размерите на акцесорните задължения за лихви към 12.11.2019г. при определянето им чрез използването на електронния лихвен калкулатор на НАП. Предвид въведената с разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК забрана със съдебното решение РА да се изменя във вреда на жалбоподателя, независимо, че според приетото от съда дължимия се от ревизираното лице данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. е в размер на 2 463.89лв., в тежест на жалбоподателката следва да остане определения в РА размер на това задължение и съотв. на прилежащите лихви за просрочие.

 

При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателката Р.К. се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 5 635 лева /от общо направените и доказани такива в размер на 6 632 лева - за внесена държавна такса в размер на 10 лева; за внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 622 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева/. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото това възнаграждение не превишава съществено минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 740 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.К. ***, ЕГН **********, Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, издадени от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърдени и изменени с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, с която по отношение на Р.И.К. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.11.2019г., както следва: за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 3 574.21 лева и лихва в размер на 2 009.03 лева; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 3 555.60 лева и лихва в размер на 1536.80 лева; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 3 862.80 лева и лихва в размер на 1 400.45 лева; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 4 170 лева и лихва в размер на 1 200.96; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 4 164.33 лева и лихва в размер на 859.91 лева; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 1 320 лева и лихва в размер на 600.31 лева; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 1 440 лева и лихва в размер на 547.05 лева; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1 560 лева и лихва в размер на 469.12 лева; за вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 1 053.78 лева и лихва в размер на 270.49 лева; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 2 112 лева и лихва в размер на 960.50 лева; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 2 304 лева и лихва в размер на 875.28 лева; за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 2 496 лева и лихва в размер на 750.60 лева и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 1 686.05 лева и лихва в размер на 432.79 лева, като незаконосъобразен.

 

ИЗМЕНЯ по жалба на Р.И.К. ***, ЕГН **********, Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, издадени от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърдени и изменени с  Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която по отношение на Р.И.К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. и за 2015г. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.11.2019г., като НАМАЛЯВА, както следва: размера на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. – от 13 121.68 лева на 121. 81 лева и размера на прилежащите лихви от 6 042.26 лева на 56.09 лева и размера на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. – от 5 150.64лв. на 4 807.93 лева и размера на прилежащите лихви от 1 847.32 лева на 1 724.40 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.К. ***, ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-16002419001042-091-001/ 12.11.2019г. и Ревизионен акт № П-16002419201916-003-001/ 28.11.2019г. за поправка на РА, издадени от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 42 от 27.01.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която по отношение на Р.И.К. е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 937.78 лева и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.11.2019г., в размер на 498.48 лева, като неоснователна.

 

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на Р.И.К. ***, ЕГН **********, сумата от 5 635 /пет хиляди шестстотин и тридесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата.   

            ОСЪЖДА Р.И.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите сумата от 740  /седемстотин и четиридесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: