РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Търговище, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500180 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№ 20213500500180 по описа на Окръжен съд-
Търговище за 2021г. е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на въззивника-
ищец КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ “П.....”, със седалище и с адрес на
управление: гр.Попово, бул.“Б....", № ЕИК: ....., представлявано от
председателя Х. Ц. Ц., чрез адвокат Цв.Х. от АК- Търговище ПРОТИВ
Решение №59 от 26.05.2021 год., постановено по гр.дело №722/2020год. по
описа на PC-Попово, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ “П.......”, представлявано от председателя
Х. Ц. Ц. против СТ. Д. Й. с ЕГН:********** и ПЛ. БЛ. Й. с ЕГН:**********,
двамата от гр.Попово, ул.„А....“, №...иск за СОЛИДАРНО осъждане на
ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца СУМАТА от 4 100.00 лв. /четири
хиляди и сто лева/, представляваща падежирала главница по Договор за заем
1
№ 1958/01.10.2015г„ за периода от 20.11.2015г. до 20.08.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 09.10.2020г., до окончателното изплащане на
задължението, ОТХВЪРЛИЛ е предявения от КООПЕРАТИВНО
СДРУЖЕНИЕ “П.......” против СТ. Д. Й. е ЕГН:********** и ПЛ. БЛ. Й. с
ЕГН:**********, и двамата от гр.Попово, ул.„А.....“, №....иск за
СОЛИДАРНО осъждане на ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца СУМАТА
от 16 502.89 лв. /шестнадесет хиляди петстотин и два лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 20.10.2015г.-
20.08.2020г. Присъдил е разноски.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, чрез
процесуалния си представител въззивникът моли съда да го отмени, като
постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Писмен отговор, по реда и в срока по реда на чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемите-ответници, не е постъпил.
Не се направени доказателствени искания от страните.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, постъпила е молба от
пълномощника му адвокат Ц.Х. от АК- Търговище, в която се поддържа
жалбата, претендират се разноски и се прави възражение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните възнаграждения на адвоката
на ответниците като се иска намаляване на същото до размерите, определени
от Закона за адвокатурата.
За въззиваемите СТ. Д. Й., ЕГН:********** и ПЛ. БЛ. Й., с
ЕГН:********** се явява адвокат Д.Д.- АК- София, същият поддържа
изпратено от него писмено становище преди открито заседание, в което е
оспорена жалбата, счита същата за бланкетна и претендира прилагане
правилото на чл.269 от ГПК- приложение на ограничения въззив. Счита, че
единствен аргумент във въззивната жалба е касателно възражението на
ответниците за изтекла давност, но въззивникът е лишен от правен интерес да
оспорва решението в тази му част. Моли съда бланкетната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски в размер на по 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за всеки
един от двамата въззиваеми, представя списък на разноски.
2
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Въззивната жалба е бланкетна, не отговаря на изискването на чл.260, т.3
от ГПК- липсва указание в какво се състои порочността на решението. За
пълнота- не съдържа конкретни основания, от които може да се извлекат
доводи за наличие на твърдените неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Настоящият състав е ограничен както
изтъкнахме по-горе от въведения в чл.269 от ГПК ограничен въззив и може
да се произнася само в обжалваната конкретна част на решението, той е
ограничен от посоченото в жалбата. Такава обаче в настоящата жалба липсва.
Следва жалбата да бъде отхвърлена.
Само за прецизност и за пълнота на настоящите мотиви съдът взема
отношение по исковите претенции и мотивите на първоинстанционното
решение. Присъединява се към мотивите, същите са подробни и
аргументирани. Тъй като настоящата инстанция счита, решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено излага и свои мотиви в тази насока.
3
Фактическата обстановка е правилно изяснена и интерпретирана от
първоинстанционния съд, фактите са подведени под правно релевантните
норми и доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност.
За да бъде уважен искът за главница, ищецът носи тежестта да докаже,
че е налице валидно сключен договор за заем с ответника- въззиваем СТ. Д.
Й., че ищцовата страна е изправен кредитор по договора /предоставила е на
заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора са
изискуеми, поради настъпил падеж, че вторият ответник - ПЛ. БЛ. Й. е
съпруга на кредитополучателя, към момента на сключване на договора за
кредит.
На първо място трябва да се изследва обстоятелството дали са налице
елементите от фактическия състав на договора за заем. Елементите от
фактическия състав на договора за заем са установени в разпоредбата
на чл.240, ал.1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид договор. От
даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е
реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен
съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо,
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда
на чл.290 от ГПК, за да има договор за заем следва да има постигнато
съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално предаване на сумата,
предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален договор, който се
счита сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по
него едната страна да даде, а другата да получи в заем парична сума. Ищецът
е този, който твърди, че това основание е договор за заем и в негова тежест е
при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса при
условията на чл.154 от ГПК, че процесната сума е дадена като заем,
предадена е на ответника и той я е приел като заем. Ищецът, който е и
въззивник, следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на
договора за заем- поето насрещно задължение за връщане на сумата от
ответника и други условия на договора, ако има такива- срок на връщане,
лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
4
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния.
Касателно лихвата, която е претендирал ищецът- въззивник, то
настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и в
тази насока, а именно: Съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014г.
на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, размерът на законната лихва е ОЛП (0.01 % за 2015г.)+ 10 % или
10.01 %. ГЛП по договора е 25.01 % и в случая надвишава двукратния размер
на законната лихва, респ. клаузата е недействителна, което има за последица
недължимост на претендираната договорна лихва.
С оглед изхода на делото на възивника не се дължат разноски. За
прецизност следва да се изтъкне, че процесуалният представител на
въззивника е депозирал молба в съда, постъпила в съда на 13.09.2021г. по
електронна поща, но без да е подписана с електронен подпис. Съдът не следва
да я разглежда. Едва след приключване на съдебното заседание същата молба
е постъпила в съда в писмен вид, подписана от пълномощника на въззивника.
Не са представени доказателства за сторени разноски и списък на разноски, а
се претендират присъждане на такива.
Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски с депозираното
становище, в открито съдебно заседание на 13.09.2021г. поддържа
претенцията си за присъждане на такива, представя списък на разноски.
Настоящият състав счита, че такива се дължат и присъжда разноски на
въззиваемите в размер на по 1 500.00лв. за всеки един от двамата въззиваеми.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №59 от 26.05.2021г. на Районен
съд- Попово, постановено по гр. дело №722/2020г., като правилно и
законо-съобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “П.......”, със седалище и адрес на управление: гр. Попово,
бул. “България” №52, е ЕИК: *********, представлявано от председателя
Х.Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Д. Й. с ЕГН: ********** от гр.Попово, ул. „А....
№..., СУМАТА от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски за
5
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “П........”, със седалище и адрес на управление: гр. Попово,
бул. “Б....” №.., с ЕИК: ....., представлявано от председателя Х. Ц. Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. БЛ. Й. с ЕГН: **********, и двамата от гр.Попово, ул.
„А.... № ...СУМАТА от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията
по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6