Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на първи декември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Катя Петрова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2472 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на дирекция „Обслужване“
при ТД на НАП Варна срещу Решение № 1284/29.09.2022г. постановено по НАХД №
20223110202634/2022г. по описа на ВРС, 44 състав, с което е отменено НП № 11-3621 от 04.05.2011г.
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Сочи, че има разлика между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, а съгласно ал.2 на същия член „Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието“. Сочи, че НП е връчено на 13.06.2022г., обжалвано е и не е влязло в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, лично в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1284/29.09.2022г. постановено по
НАХД № 20223110202634/2022г. по описа на ВРС, 44 състав, с което е отменено НП № 11-3621 от
04.05.2011г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП Варна. С НП на Р.Н.Д.
– Й. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО за
нарушение по чл.92, ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200лв. за това, че Р.Н.Д. – Й., като представляващ ДЗЗД „Р.“ не е
изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2009г. в
териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството, в
законоустановения срок до 31.03.2010г.
Въззивният
съд е приел от фактическа страна следното: на 20.10.2010г. инспектор по
приходите при ТД на НАП Варна установил при извършване на проверка, че Р.Н.Д.
– Й., като представляващ
ДЗЗД „Р.“ не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
2009г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството,
в срок до 31.03.2010г. Направен е извод за извършено административно нарушение
на чл.92, ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО и е съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП,
предмет на проверка от въззивния съд. Посочената фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства и същата
е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
Съдът е приел, че жалбата срещу НП е подадена в предвидените форма и срок,
от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на оспорване и е
допустима. По същество извел извод за основателност на жалбата. Въззивният съд констатирал,
че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни
органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за
форма. За да отмени наказателното постановление е приел, че към установените
факти относно датите на извършване на нарушението и издаване на НП следва
субсидиарно да се приложи чл.82, ал.1, т.5 от НК при съобразяване на Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС и е направил извод, че абсолютната
давност за административно-наказателно преследване е изтекла. На изложените съображения
ВРС е отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция преценява възраженията в касационната жалба като неоснователни. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата отмяна.
Съдът намира за правилни изводите на ВРС, за изтекла
абсолютна давност за административно наказателно преследване. Доколкото в ЗАНН
няма конкретна уредба, то по отношение на института на давността, е приложим
режима на НК, уреден в чл. 80 и 81. В горната насока са и задължителните
указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване
се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. За да се
формира института на абсолютната давност обаче следва да намери приложение
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Ето защо независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 НК.
Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание
"глоба", както е в настоящия, възможността дадено лице да бъде
санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на
деянието. Към настоящият момент този срок е изтекъл – нарушението е извършено
на 01.04.2010г. съответно абсолютния давностен срок е изтекъл на 01.11.2014год.,
както правилно е посочил въззивният съд, поради което
административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е
погасена по давност.
С оглед доводите в касационната жалба за приложимост на
чл.82 от ЗАНН, следва да се посочи, че в случая не е предмет на обсъждане
изпълнителската давност, която започва да тече от влизане в сила на НП. Факти
относно тази давност не са изследвани и в решението на ВРС липсва позоваване на
същата. Давността, която е изследвана от въззивния съд е регламентираната в
чл.80, ал.1, т.5 НК вр. чл.81, ал.3 от НК давност изключваща наказателното преследване, приложима съгласно указанията дадени в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд.
Направено е искане от касатора за присъждане на разноски
което с оглед изхода на спора е неоснователно.
Не е направено искане от касационния ответник за
присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1284/29.09.2022г. постановено по НАХД № 2022**********/2022г.
по описа на ВРС, 44 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.