№ 265
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000286 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Г. К. А. от *****
срещу решение № 177 от 29.04.2025г. по търг.дело № 323/24г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея
срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинена и средна телесна повреда, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.06.2019г. в с.Попович, община Бяла, предизвикано виновно
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *****
за разликата над 24 000лв. до 40 000лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно по отношение на присъдения размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за
възникване на отговорността на застрахователя. Сочи, че съдът е направил
1
нужния анализ на доказателствата, но не е отчел в достатъчна степен
значението им при определяне размера на обезщетението. Твърди, че сериозно
са подценени тежестта на нанесените травми и претърпените неимуществени
вреди.
Твърди, че присъденото обезщетение е сериозно занижено и не отговаря
на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че съдът
приема, че към момента на медицинската експертиза функциите на крайника
са възстановени, но не отчита реално продължаващите болки, трудности при
движение, неудобствата в ежедневието и факта, че ищцата е майка на малко
дете, за което трябва да полага ежедневни грижи. Твърди, че съдът не е
обсъдил в пълнота доказателствата за продължаващи болки и трайни
затруднения в движенията на ляв горен крайник, включително показанията за
увреждане на нерв, изтръпване на пръсти и ограничена подвижност, макар да
са потвърдени от свидетелите и вещото лице.
Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване от пострадалата,
както и определения процент на съпричиняване. Твърди, че в приетата
КСМАТЕ е дадено категорично заключение, че в конкретния случай с оглед на
механизма на ПТП, предпазният колан не би могъл да ограничи зоните на
травмите на ищцата. Излага, че не са налице основания за намаляване на
размера на обезщетението поради съпричиняване.
Твърди, че при определяна на размера на обезщетението, съдът не е
отчел социално-икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна части и да уважи предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законна
лихва, считано от 06.03.2024г. до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София е депозиран
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, претендира
2
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Г. К. А. срещу ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 16.06.2019г., причинено виновно от Д. Г.Г. при управление на
лек автомобил с рег.№ *****, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Предмет на въззивно производство е решението на първоинстанционния съд,
в частта му, с която предявеният осъдителен иск за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 24 000лв. до 40 000лв. В
осъдителната му част за сумата 24 000лв. първоинстанционното решение е
влязло в сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 16.06.2019г. и вината на водача Г.. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Г. вреди при управлението
на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
От заключението на приетата от първата инстанция КСАТМЕ,
кредитирано от въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадено,
от обясненията на експертите в съдебно заседание, от представените
медицински документи и влязлата в сила присъда на наказателния съд,
въззивният съда приема за установеното, че при пътно-транспортното
произшествие пострадалата А. е получил счупване на лява раменна кост.
3
Приета е в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД като на 19.06.2019г. е проведено оперативно лечение – репозиция
и метална фиксация със заключващ пирон. Изписана е от болницата на
21.06.2019г. с мека имобилизация за 30 дни. Няма писмени доказателства за
усложнения по време на възстановителния период. Посочено е от експерта, че
травматичните увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 3 – 4
месеца. От извършения от експерта преглед при изготвяне на експертизата
функцията на левия горен крайник към настоящия момент е възстановена без
дефицит, съхранени са движенията в лява раменна става, силата и захватът на
двете ръце е еднакъв. Налице са оплаквания от болки в лявото рамо.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.А.А. – баща на
въззивницата и З.Р.С., нейна леля, съставът на въззивния съд приема за
установено, че след ПТП А. е изпитвала силни болки. В началото се е
нуждаела от чужда помощ за да се обслужи, като в болницата и е помагала
леля и. Свидетелите в показанията си сочат, че А. е изпълнявала дадените и
препоръки като е провела и рехабилитация, както и че имплантът, който и е
поставен при операцията е отстранен в Белгия. Писмени доказателства за тези
обстоятелства няма представени по делото. Съдът приема за установено, че
пострадалата и към момента се оплаква от болки в ръката и рамото.
По отношение на състоянието на ръката на А. към момента, съдът
кредитира изцяло заключението на приетата по делото експертиза
установяващо, че функцията на левия горен крайник към настоящия момент е
възстановена без дефицит, тъй като същото е дадено след извършен преглед
на въззивницата. Поради което и съдът не дава вяра на свидетелските
показания, че към момента А. не може да си движи пълноценно ръката, че
ръката и няма сила, че не може да я свива. Представените с исковата молба
амбулаторни листи за извършени прегледи са от месец юли 2019г.,
непосредствено след ПТП и извършената операция, а не към момента на
производството по делото.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
4
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 30 000лв. като паричен
еквивалент на всички понесени от А. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла и ще продължава да търпи
в резултат на пътно-транспортното произшествие от 16.06.2019г. Към момента
на ПТП ищцата е била на 19 години. За да определи този размер съдът
изхожда от на първо място от вида на получената травма – счупване на лява
раменна кост, извършеното оперативно лечение и последваща необходимост
от махане на импланта. Съдът съобрази и обичайният период за
възстановяване от около 3 – 4 месеца, както и че възстановителният период е
протекъл без усложнения. Съдът отчита, че към момента, съобразно
заключението на експерта, функциите на пострадала ръка са възстановени без
дефицит, налице са болки при по-продължително отвеждане на ръката. При
определяне на размера от 30 000лв., въззивният съд съобрази и датата на
увреждането – м.юни 2019г. и обществено-икономическата конюнктура в
страната към този момент, ориентир за която са както официално
оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр.,
така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“, макар
последните да се явяват само помощен критерий.
По възражението за съпричиняване
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалата А. е допринесла за собственото си увреждане тъй
като е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Установено е по делото, че пострадалата А. е била пътник в лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ *****, пътувала на задна дясна седалка. От
приетото от първата инстанция заключение на КСАТМЕ, съдът приема за
установено, че А. е пътувала без поставен обезопасителен колан, което
представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП. От приетото по делото
заключение на комплексната експертиза, обективно и компетентно дадено и
кредитирано от въззивния съд изцяло и от обясненията на експертите в
5
съдебно заседание, съдът приема за установено по делото, че в момента на
удара тялото на пострадалата вследствие на създадените от удара инерционни
сили се е насочило напред в ляво и е налице съприкосновение с гърба на
предните седалки. В обясненията в съдебно заседание експертите уточняват,
че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан конкретните
увреждания по тялото нямаше да се получат.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение,
е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване на
доказано. Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, ако правилно поставеният обезопасителен колан
би задържал тялото на пострадалия към облегалката на задната седалка и А.
не би получила конкретните увреждания на лява раменна кост.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалата в размер на 20 %, доколкото отговорността на виновния водач на
6
лекия автомобил е значително по-голяма и именно неговото поведение е
причината за настъпването на произшествието.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди и процент на съпричиняване, дължимото
от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата
24 000лв. Поради което и решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски за въззивно производство следва да
бъдат присъдени на застрахователното дружество, а именно сумата 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на
въззивна жалба без явяване в съдебно заседание на основание чл.78 ал.3 и ал.8
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 29.04.2025г. по търг.дело № 323/24г.
по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от Г. К. А. от ***** срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена и средна телесна
повреда, вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2019г. в с.Попович, община
Бяла, предизвикано виновно от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***** за разликата над 24 000лв. до 40 000лв.
ОСЪЖДА Г. К. А. от *****, ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София, ЕИК 00694286,
сумата 100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивна жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8