Решение по дело №1117/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 843
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20207050701117
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2020г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

             

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

                                  МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

 

 при секретаря Елена Воденичарова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело № 1117/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

      Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „П.“ ЕООД гр.Варна, чрез адв.Ю.Д. срещу Решение № 399/05.03.2020г. постановено по НАХД  № 360/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0009898/10.11.2019г. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че в случая е било недопустимо издаването на АФ. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и електронния фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. 

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН  първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено  нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С обжалваното решение ВРС е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0009898/10.11.2019г. на ОД МВР Варна, с който на „П.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1, във връзка с чл.638 ал.4 от КЗ, за това, че на 10.11.2019г. в 10ч. по бул.“Княз Борис І“ до авт.спирка Акациите било установено управление на  МПС товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В****ВХ, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -  нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство 11743с9. При тези констатации и след извършени справки  на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено,  че към дата 10.11.2019г. за товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В****ВХ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на “П.“ ЕООД, ЕИК *********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС.

За да потвърди ЕФ съдът е приел от фактическа страна, че нарушението е установено по нормативно установения по ЗДвП ред - със стационарно техническо средство, като на собственика на МПС-то е съставен обжалвания ЕФ, в който мястото на деянието, деня и часа, и квалификацията на деянието са описани ясно и точно. Налице е снимка от техническо средство, което е преминало съответния метрологичен контрол.

От правна страна съдът е приел, че възможността за налагане на наказанието с ЕФ, а не с НП е предвидена в чл. 647, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счел е, че при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните правила. Изложил е мотиви, че в ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по  чл. 638, ал. 4 от КЗ, като законосъобразно е определен и размерът на глобата. Нарушението безспорно е установено чрез заснемане с надлежно техническо средство, като същото не се и оспорва.

Обсъдил е наведените от въззивника възражения като е приел същите за неоснователни, във връзка с което е изложил мотиви.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният ЕФ, като е извел правилни и обосновани изводи. Аргументирано и правилно при кредитиране на събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е доказано.

Не се констатира нарушение на материални и процесуални норми. В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно, че дружеството, което притежава МПС - "Грейт Уолл стийд 5“ с ДК № В ** **ВХ, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърдения за различна фактическа обстановка не са направени и не са ангажирани доказателства, оборващи тези констатации. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна  съгласно даденото § 1, т. ЗЗ от КЗ легално определение за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

В случая не е налице спор по делото, че „П.“ ЕООД е собственик на МПС "Грейт Уолл стийд 5“ с ДК № В ** **ВХ, което не е спряно от движение и по отношение на което не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и тези обстоятелства не се оспорват от него. Ето защо правилно за извършеното административно нарушение е бил санкциониран на основанието посочено в ЕФНГ.

При това положение обоснован е и извода, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение именно по чл.483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в КЗ абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН и липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение  № 399/05.03.2020г., постановено по НАХД № 360/2020г. по описа на Варненски районен съд.

 

 

 Решението е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                         2.