РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1977/4.11.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и девети октомври                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

         Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

        като разгледа докладваното от съдията АНД № 3302 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Х.А.Х.,ЕГН ********** с адрес ***, срещу Наказателно постановление 18-0819-001323 от 25.05.2018г на, на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на възз. са наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.  на основание члл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.37, ал.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

     В жалбата  моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и не ясна фактическа обстановка.

  В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.С.. Последният поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като излага аргументи за недоказаност на нарушението.

  Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

      На 12.03.2018 г., около 09.30 часа св.М.В. управлявала лек автомобил марка „Дачия“ с рег.№ В5313РС по ул.“Струга“, гр.Варна, посока бул.“Цар Освободител“. На кръстовището с бул.“Цар Освободител“ тя била първи автомобил и при светване на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба предприела маневра завиване на дясно, по бул. „Цар Освободител“, посока центъра на града. В същото това време възз. Х. управлявал мотоциклет „Хонда Дилан“ с рег.№В5255К като се движил от бул.“Ян Палах“, посока бул .“Цар Освободител“. На кръстовището с бул.“Цар Освободител“ възз. също бил първи на светофара, като бил позициониран в лентата за направо и за ляв завой. При светване на разрешителен зелен сигнал възз.предприел завиване на ляво, по бул.“Цар Освободител“, посока центъра на града. В този участък от пътя пътното платно било с две ленти посока центъра на града. В същото това време св.В. също извършвала маневра десен завой , като навлязла в дясната пътна лента на бул.“Цар Освободител“ посока центъра. Веднага след като извършила маневрата завиване на дясно и след като навлязла в дясната пътна лента, автомобилът й бил ударен от възз.Х. в задната лява странична част /задна лява врата/. От удара възз. паднал в ляво от автомобила на пътното платно, а моторът му се сурнал по пътя. Произшествието било възприето от св.Д.И., който по това време изчаквал на забранителен червен сигнал на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Струга“. Имало и други случайни очевидци, неустановени в хода на делото, които преместили мотоциклета на въззивника върху тротоара вдясно. На място бил извикан екип на спешна помощ, който отвел възз. в болницата за извършване на преглед. Впоследствие на място пристигнал и екип на Сектор „ПП“-Варна, в който участвал св.Г.П..

    Органите на реда се осведомили за настъпилото произшествие от установените на място свидетели, като изготвили протокол за ПТП и фотоснимки на двете МПС. След като бил прегледан на място се завърнал и възз.Х..

При така установеното св.Г.П. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.37, ал.1 и  чл.101, ал.1,т.1 от ЗДвП, като приел, че „на 12.03.2018г. в гр.Варна по ул.Струга посока бул.Сливница, управлява мотоциклет Хонда с рег.№ В5255К собственост на Ю.Я. и на кръстовището с бул.Цар Освободител при извършване на маневра ляв завой не пропуска и се блъска в движещия се в дясната лента л.а. Дачия с рег.№В5313РС. ПТП с незн.мат.щети. Не носи контролен талон към СУМПС“. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

 Впоследствие  било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и правните  констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.07.2019г., видно от отбелязването в НП.

 В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по фотоснимки, изготвени при съставяне на Протокол за ПТП №528 от 13.02.2018г.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповед, от приобщените в хода на съдебното следствие фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Съдът кредитира показанията на св.Г.П., който посочи, определени факти и обстоятелства от процесния случай, посочи, че фактическата обстановка е установена от заварените на място свидетели- другият участник в ПТП-св.В. и други лица. Потвърди, че при пристигане на място възз. не е бил там, а в болнично заведение. Посочи, че не помни подробности за механизма на ПТП . Съдът намира, че напълно житейски логично и правдоподобно е св.Г.П. да не помни подробности относно конкретната пътна ситуация предвид длъжността, която заема, свързана с ежедневно посещение на ПТП.

 Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля М.В.. Макар св.В. да е участник в пътния инцидент, съдът не установи основания да счита същата за предубедена и заинтересована от изхода на делото. Нейните показания са в унисон с показанията на полицейския служител П. и са еднопосочни с показанията на св.Д.И. – случаен свидетел на случилото се. Показанията на В. са еднопосочни и с обективните находки установени и описани в протокола за ПТП относно двете МПС, както и с фотоснимките приложени в хода на съдебното следствие.  

Съдът кредитира показанията и на св. Д.И.. За този свидетел не бе установено познанство с който и да е от участниците в ПТП, като стана ясно, че същият е случаен очевидец на инцидента. Неговите показания кореспондират с тези на св.В. и св.П., както и с писмените доказателства, и с приложените фотоснимки по делото. Ето защо съдът ги кредитира в цялост.

Съдът не кредитира и отхвърли като достоверност показанията на св.С.Х., че е била случаен очевидец на ситуацията, като е управлявала зад възз. и е възприела развилата се пътна ситуация. На първо място нито един от разпитаните по делото свидетели- нито В., нито И. съобщават на мястото на инцидента да е присъствала жена, която да е съобщила, че е видяла ситуацията. Напротив и двамата свидетели сочат , че жена е пристигнала впоследствие. Св.В. посочи, че след болницата възз. е пристигнал на място с жена си, а св. И. пък посочи, че след откарването на възз. в болница на място е пристигнала жена, която е тръгнала към болничното заведение, като той останал с впечатление, че е близка на водача. Нещо повече, твърденията на св.Х., че св.В. е навлязла в лявата пътна лента и че е ударила мотора, управляван от въззивника в задната му част са в тотално противоречие не само с показанията на св.В., която съобщава че е била в дясна пътна лента и , че е ударена от възз. в лявата задна врата . Те са в противоречие и с показанията на нищо незаинтересования от изхода на делото свидетел И., който също е категоричен, че В. се е движила в дясната пътна лента, както и че е била ударена от мотоциклета, като ударът е бил в задната лява част на автомобила / св. И. сочи калника на лявата страна на автомобила/. Нещо повече нейните показания са в противоречие и с обективните находки от произшествието описани в протокол за ПТП , където е посочено, че по автомобила на св.В. има охлузвания в лява странична част, а по мотоциклета били налични охлузвания само в предната част. Показанията и са в противоречие и с приобщените по делото фотоснимки, където по задната част на мотора не са видими следи от удар, такива се наблюдават в предната му част, а по автомобила на свВ. са заснети следи по лявата задна врата. Ето защо показанията на тази свидетелка по отношение на механизма на настъпване на ПТП са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства, кредитирани по делото и от обективните находки отразени на фотоснимките. Поради това и съдът не кредитира в тази част показанията на свидетелката като ги отхвърли като достоверност. В останалата им част съдът ги кредитира.  Макар св.Х. да отрече роднинска или съпружеска връзка с възз., а да посочи, че познанството й с него датира от датата на инцидента, съдът остана с впечатление, че  нейните показания целяха единствено оневиняване на възз. и далеч надхвърлят случайно познанство, но горното не е предмет на настоящото дело.

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 11.07.2019г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор , оправомощен съгласно същата заповед.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Действително неправилно в АУАН и НП е посочено, че управлява по ул.Струга, вместо по бул. Ян Палах , но пък е посочено че е управлявал по път посока бул.Сливница, като на кръстовището с бул.Цар Освободител е предприел маневра завой на ляво. Горното описание не налага съмнение, къде е реализирано ПТП, а и важното в случая е че възз. може да разбере в какво точно е обвинен, а именно за отнето предимство при извършена маневра завиване на ляво. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че при завиване на ляво е отнел предимството на друг автомобил и за това, че не е носил КТ към СУМПС . Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това и съдът не споделя възражението в жалбата, че е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

     Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като формално е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Това нарушение, според настоящия състав не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на въззивника да разбере в какво е обвинено. В административно-наказателния процес значение имат само нарушенията, които са ограничили правото на защита на наказания субект, а това не е сред тях.

    При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

 

    По пункт първи от НП :  1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.  на основание члл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.37, ал.1 от ЗДвП

      Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при управлението на горепосочения мотоциклет и при завиване на ляво за навлизане в друг път  не е пропуснал насрещно движещото се МПС, управлявано от св.В. и завиващо надясно , което е довело до настъпването на ПТП. Налице е пряка причинно следствена връзка между нарушението от страна на жалбоподателя и настъпилото ПТП. Неоснователни са възраженията, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като от събраните в с.з. гласни доказателства се установи, че в действителност въззивникът, с управлявания от него мотоциклет е извършил процесната маневра и не е пропуснал автомобила, управляван от св.В. в срещуположната посока и завиваща надясно, в следствие на което е настъпило ПТП. Налице е верига от преки и косвени доказателства относно авторството на деянието. Авторството на деянието и механизмът на настъпване на произшествието е установен по безспорен начин от показанията на св.В., св.И. и св.П., от обективните находки по двете МПС обективирани в протокола от ПТП и фотоснимките по делото. Съдът по-горе в мотивите си посочи защо показанията на св.Х. са изолирани от доказателствената съвкупност и защо не се кредитират в посочените части.Всички други кредитирани гласни и писмени доказателства сочат, че именно възз. извършвайки маневра е отнел предимството на движещата се срещуположно и завиваща на дясно  св.В., като е ударил управлявания от нея автомобил в задната лява странична част, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. Извършващият маневра завой на ляво на кръстовището при всички случаи е длъжен да пропусне тези, които се движат срещуположно и извършват маневра на дясно, Автомобилите на кръстовището са били видими за нарушителя. 

   Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, като разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи: „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. А нормата на чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП предвижда неспазване правилата за предимство. Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Обстоятелството, че по автомобила на св.В. са причинени материални щети освен от нейните показания и показанията на св.П.  по делото, е видно и от изготвения протокол за ПТП.

    Съобразно чл.2 ал.1 от  Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

   Съгласно чл.3 от Наредбата, при ПТП с пострадали лица се съставя протокол за ПТП - приложение № 1, именно който е издаден и в конкретния случай, тъй като възз. е имал наранявания вследствие на ПТП. В този протокол обаче са описани и щетите по МПС управлявано от В.- а именно охлузвания по лява странична част.

   Отделно от това при огледа на мотоциклета управляван от въззивника също са констатирани щети , което се установява както от протокола за ПТП, така и от изготвените и приложени по делото фотоснимки.

  Съприкосновението на МПС, управляван от въззивника и засегнатия автомобил е възприето лично от св.В. и св.И., чиито показания както бе споменато по-горе съдът кредитира изцяло.

      С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двете МПС  има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на св.В. са причинени материални щети.

      По отношение на авторството на деянието:

     От приобщените по делото гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът е управлявал процесния мотоциклет, което не се оспорва от него и в жалбата му и в с.з.. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че мотоциклетът е управляван от въззивника.

  С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.37, ал.1 ЗДвП. Нарушението, което му  е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.37, ал.1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Същото е безспорно  установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лева. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15, ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия  случая, тъй като въззивникът отдавна е отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна възможност да редуцира наложеното наказание по този пункт от НП. 

    Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Възз. е водач, който притежава СУМПС от 25.06.1982г. , т.е. повече от 35 години, като видно от справката за нарушител/ водач, не веднъж е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП. Налице са  общо 6 влезли в сила НП за различни нарушения на ЗДвП. Многократно – общо 4 пъти срещу него са издавани и фишове, включително и за превишена скорост. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Само така, според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

     Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено по този пункт от НП като правилно и законосъобразно.

 

    По пункт втори от НП:  административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

     Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно при извършената му проверка на 12.03.2018г. от органите на полицията въззивникът не е носил, съответно представил на контролните органи КТ към СУМПС, обстоятелство което не се оспорва от въззивника. Въпреки горното, настоящият състав намира, че в случая вмененото нарушение  не е извършено от въззивника по следните съображения. Законовите разпоредби са категорични, че само лице което има качеството на водач е длъжен при управление на МПС да носи горепосочените три документ. От материалите по делото е видно, че към момента на извършената му проверка от органите на полицията, Х. не е имал качеството на водач, не е управлявал МПС, а напротив непосредствено преди проверката е бил пасажер в автомобила на друго лице върнало го на произшествието. Поради горното и възз. не е имал задължение, след като не управлява МПС да носи КТ към СУМПС. Ето защо деянието по този пункт от НП се явява абсолютно несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Поради това и НП по подлежи на отмяна като постановено в противоречие с материалния закон в този негов пункт.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                     Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление 18-0819-001323 от 25.05.2018г.на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на Х.А.Х.,ЕГН ********** с адрес ***  е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.  на основание члл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.37, ал.1 от ЗДвП;

        ОТМЕНЯ пункт втори от Наказателно постановление 18-0819-001323 от 25.05.2018г.на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на Х.А.Х.,ЕГН ********** с адрес ***  е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

                                

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                    СЪДИЯ при РС- Варна