№ 2163
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120102176 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С*****, представлявано от З.С.Б., с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът Т. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Б*****, дължи на ищеца сумата от 1628.14 лева главница по договор за
потребителски кредит № ***** от 06.05.2023 г. между Т. и „****“ АД, 373.94
лева договорна лихва за периода от 10.06.2023 г. до 10.05.2024 г., 246.75 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2023 г. до 29.12.2024 г.,
както и законната лихва, начислена върху главницата, считано от 30.12.2024 г.
до окончателното й изплащане, вземанията за които „****“ АД е прехвърлило
на ищцовото дружество с приложение от 13.05.2024 г. към договор за цесия от
01.02.2022 г. и за които по ч. гр. д. № ***/2024 г. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между „****“ АД и Т. е сключен договор
за паричен заем, по силата на който на последния е предоставен кредит в
размер на 1500 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат, ведно с договорна
лихва в размер на 40 % и застрахователна премия от 128.14 е сключен договор
за паричен заем, на 12 месечни погасителни вноски. Поддържа, че с
приложение от 13.05.2024 г. към договор за цесия от 01.02.2022 г. е придобил
вземанията на „****“ АД към Т. Т..
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-
1
деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна е оспорила исковете. Посочено е, че
договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, тъй
като застрахователната премия не е ясно дали е заплатена и към кого, а с нея
се увеличава размерът на кредита и възнаградителната лихва. Това води до
промяна на годишния процент на разходите, който е над допустимия размер
Моли се съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № *****/06.05.2023 г.,
сключен между „****“ АД и Т., ведно с общи условия към него. В
приложението към договора е посочено, че на кредитополучателя се
предоставя заем в размер на 1628,14 лева, от които 1500 лева кредит и 128,14
лева застрахователна премия. Срокът на договора е 12 месеца, като първата
вноска е с падеж 10.06.2023 г., а последната – 10.05.2024 г. с размер на
погасителната вноска 166,84 лева, видно от погасителния план. Уговорен е
годишен лихвен процент 40 % фиксиран годишен процент на разходите 48,21
%. Посочено е, че общият размер на всички плащания е 2002,08 лева.
Представено е извлечение от счетоводна сметка,
обслужваща процесния кредит, видно от което сумата по договора за кредит е
заплатена, както следва: сумата 696,06 лева е за погасяване на задължения по
стар заем с отпусната сума по нов заем и сумата 803,94 лева е преведена на
кредитополучателя. Приложено е платежно нареждане – разписка за
извършено плащане от 06.05.2023 г., издадено от „***“, с наредител „****“
АД и получател Т. И. Т. за сумата 803,94 лева с основание договор *****.
Приложено е допълнително споразумение към договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключено на 15.02.2024 г. между
„****“ ЕАД, „****“ ЕООД и „****“ АД, от една страна като цеденти, и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД като цесионер, в който е описано, че
първите дружества продават и прехвърлят чрез цесия на купувача вземанията
си към длъжници по договори за кредит, описани подробно в приложението,
като в приложение 13.05.2024 г. фигурира и ответникът Т.. Представено е
уведомление до длъжника за цесията.
Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е
посочило, че на при проверка в базата данни на „****“ АД е установило, че се
съдържа информация за ответника Т., както и снимки на личната му карта и
снимка на самия него. Същият е отпрaвил искане към кредитора за
кандидатстване за потребителски кредит, като е попълнил форма за
2
кандидатстване за финансова услуга по електронен път чрез уебстраница
www.Xtra.bg. След попълване на параметрите на кредита клиентът е
достигнал до стъпка, в която чрез маркиране на празни чекбоксове с
хиперлинкове към документи и натискане на бутона „Вземи сега“, той e
потвърдил, че се е запознал с документите стандартен европейски формуляр,
договор за финансова услуга „Xtra” и общите условия. Вещото лице е
посочило, че този чекбокс е задължителен – клиентите не могат да завършат
процеса по кандидатстване, без да маркират този чекбокс. На посочения от
клиента имейл *****@abv.bg са изпратени 2 имейла с приложения на
документите, както и информация за присъединяване към групов
застрахователен договор. Посочено е, че заявлението на Т. е прието и следва
да получи сумата от 803,94 лева на каса на ***. На клиента е изпратен код на
СМС за процесния договор и подписването от страна на кредитополучателя е
станало на 06.05.2023 г. от IP адрес 37.63.15.60. В онлайн платформата са
отразени всички елементи на договора и начинът на сключването му.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на
Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на вземането „****” АД и ответника,
възникнало по силата на сключен договор за кредит, по което последното е
изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на
основанието на претенцията си за главница по настоящото дело. По делото е
безспорно установено чрез представения договор и приетата съдебно-
техническа експертиза, че на 06.05.2023 г. „****“ АД като заемодател и Т. като
заемополучател са сключили договор за заем. По делото е представена
разписка за получена от Т. сума по договора в размер на 803,94 лева, а относно
остатъка от главницата, посочена в договора – 1500 лева, в размер на 696,06
лева е представено извлечение от счетоводна сметка, в която е посочено, че
тази сума е използвана за погасяване на стар заем. Т. е потвърдил сключването
на договора и неговите параметри, включително размерът на усвоената сума
от 1500 лева, подписвайки същия електронно. Поради това съдът намира за
доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение
между „****“ АД и ответника, цитирано в исковата молба, и неговия предмет
– предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне
3
предоставения му заем, като връща ежемесечно уговорена в погасителния
план към договора погасителна вноска. Действието на договора се е
прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 10.05.2024 г.
По отношение на включената в размера на главницата
застрахователна премия в размер на 128,14 лева съдът намира, че няма
основание същата да бъде включена в общия размер на главницата. Няма
данни по делото да е сключен договор за застраховка, касаещ процесния
договор за кредит, с оглед установяване на дължимостта на сумата, нито има
доказателства кредитодателят да е заплатил премията от името на
кредитополучателя.
На следващо място, незаконосъобразно ответникът
приобщава към главницата застрахователната премия, тъй като тя
представлява съществен разход по кредита. Видно от разпоредбата на чл. 4.2
от договора сключването на застраховка не е задължително за ответника, от
което следва, че тя е извън обхвата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, но същата е
включена в предварително подготвен от ищеца документ и липсват други
възможности на кредитополучателя да обезпечи задълженията си по договора,
като по този начин размерът на главницата, дължима от кредитополучателя,
нараства. Не е ясно как е определена застрахователната премия на
застрахователя, като по този начин потребителят е поставен в положение да
заплати допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в
полза на трето лице. Това трето лице обаче няма данни да е сключило договор
за застраховка за конкретния договор за заем и тази застрахователна премия да
е заплатена от страна на ищеца. Ето защо и в тази част искът за главница
следва да бъде отхвърлен.
Поради това съдът намира, че искът за главница е
основателен до размера от 1500 лева. В тежест на ответника бе да докаже, че е
изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне
предоставения му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете,
уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от
страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест.
Ответникът е получил отправеното от „****“ АД чрез
неговия пълномощник „Агенция за събиране на вземания” ЕООД (видно от
приложеното по делото пълномощно) уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да
изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор,
то да е изпълнил валидно. В случая кредитополучателят не е изпълнявал
4
задълженията си по договора нито към стария, нито към новия кредитор.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
Следва да се обсъдят възраженията на ответника за
недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на
ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския
кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към
датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,
договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира, че възражението за неспазване разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е неоснователно. В договора е посочена общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит. По делото е представен погасителен план, който е
предоставен и на кредитополучателя, като в него е упоменато какъв е
размерът на главницата и лихвата, включени в месечната вноска от 166,84
лева.
Съдът обаче намира, че договореният размер от 40 %
годишна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
лихвата е свръхпрекомерна и икономически необоснована. Съгласно трайната
практика на ВКС уговорките за лихви, надвишаващи трикратния размер на
законната лихва, представляват клаузи, накърняващи добрите нрави (напр.
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.). Следователно при
преценка съответствието на спорната възнаградителна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 12,77
%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 40 % годишно е по-висок от трикратния размер на законната лихва.
С оглед изложеното съдът намира, че уговорката противоречи на
добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
5
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ответника.
Ето защо съдът намира, че исковете са частично
основателни. Следва да се уважи искът за главница до размера от 1500 лева, а
искът за присъждане на договорна лихва е неоснователен и следва да бъдат
отхвърлен. Върху главницата е дължима и лихва за забава в размер на
законната за претендирания период от 11.06.2023 г. (датата, следваща дата на
изискуемост на първата месечна погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2024 г. Съдът
направи изчисления на дължимата законна лихва в онлайн калкулатор, като
същата възлиза на сумата 318,04 лева, който размер е над претендирания,
поради което искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 246,75 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на
ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 647,07 лева в
настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 150 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Т.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б*****, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****,
представлявано от З.С.Б., сумата 1500 лева главница по договор за
потребителски кредит № ***** от 06.05.2023 г. между Т. и „****“ АД, 246.75
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2023 г. до
29.12.2024 г., както и законната лихва, начислена върху главницата, считано от
30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, вземанията за които „****“ АД е
прехвърлило на ищцовото дружество с приложение от 13.05.2024 г. към
договор за цесия от 01.02.2022 г. и за които по ч. гр. д. № ***/2024 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено спрямо ответника, че дължи
на ищеца главница над присъдения размер от 1500 лева до пълния
претендиран размер от 1628.14 лева, както и сумата 373.94 лева договорна
лихва за периода от 10.06.2023 г. до 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
6
и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от З.С.Б., сумата от 647,07
лева (шестстотин четиридесет и седем лева и седем стотинки) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7