РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. ХАСКОВО, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500448 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 9/12.01.2024 година, постановено по гр.д. № 807/2023
година, РС-Димитровград е признал за установено по отношение на П. Л. Б. от
***, че дължи на Етажна собственост - Димитровград, ***, представлявана от
пълномощника си адвокат Д. Д., сумата от 3812,61 лева, от които 3412,61 лева
- дялово задължение за ремонт на покрива на ЕС и 400 лева - дължима вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №668/16.11.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1414/2022г. по описа на РС-
Димитровград. С оглед изхода на делото, сторените от ищеца деловодни
разноски в размер на 986 лева са възложени в тежест на ответника.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
П. Л. Б., който подава въззивна жалба с оплаквания за неправилност на
съдебния акт поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.
1
Настоява, че районният съд неправилно е приел за доказано, че са взети
валидно процесните решения на ОС на ЕС от 08.08.2022 година. Неправилно
било прието, че към апартамента на ответника се припадат 9,155 ид.части от
общите части на сградата, а от там и размера на участието на ответника в
общите разноски за поддържането на сградата. Не било доказано, че се касае
за цялостен ремонт на покрива, като събраните по делото доказателства
сочели само на частичен такъв. Не било доказано, също, дали и как било
извършено заплащането за работата по този ремонт. С тези и останалите
доводи, изложени във въззивната жалба, въззивникът прави искане за отмяна
на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира
присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Етажна собственост -
Димитровград, *** подава отговор на въззивната жалба. Оспорва същата с
доводи за неоснователност. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли същото да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски за
въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на
страните, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
2
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422 във
връзка с чл. 415 ал. 1 ГПК специален установителен иск по чл. 38 ЗУЕС във
връзка с чл. 48 ал. 4 и ал. 8 вр. чл. 50 ЗУЕС. Ищецът – Етажната собственост
претендира, че на общо събрание на ЕС е взето решение за ремонт на покрива
и в тази връзка – да се съберат в касата на ЕС сумата 37276 лева, като
дяловото участие да бъде определено съобразно % идеали части, припадащи
се на всеки отделен обект на собственост, след което с тази сума да се плати за
извършването на ремонта. Освен това, на същото Общо събрание на ЕС било
гласувано всеки собственик в ЕС да внесе еднократна парична вноска в
учреден фонд „Ремонт и обновяване“. Ответникът, в качеството му на законен
наследник на Р.З.Б., бил собственик на апартамент *** и за неговия имот
били определени задължения както следва: 3412,61 лева – дялово участие за
ремонт на покрива и 400 лева – еднократното вноска във фонд „РиО“.
Единствен от ЕС ответникът не изпълнил задължението си към ЕС.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с
твърдения, аналогични на тези по въззивната жалба. Районният съд е уважил
предявения иск, като е приел за установено, че твърдените от ЕС решения са
били приети валидно, че ремонтът е бил доказан, както и заплащането на
стойността му, както и че ответникът не е внесъл приетите с решение на ОС
на ЕС суми.
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без
да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал отговори на всички поставени от страните
въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от
направения от първоинстанционния съд. Поради което и на основание чл. 272
ГПК ХОС препраща към тях.
Както вече бе посочено по-горе, относно правилността на
3
обжалваното решение, въззивният съд се произнася само в рамките на
своевременно въведените оплаквания, освен ако не се касае за неправилно
приложение на императивна правна норма. Липсва основание да се приеме
нарушение на закона с императивен характер, поради което съдът следва да се
ограничи само в рамките на направените от въззивника доводи. Те са четири
групи – за пороци на решението на ОС на ЕС от 08.08.2022 година, за
неправилно изчислено дяловото участие на въззивника в общите за ЕС
разходи, за недоказаност на извършването на цялостен ремонт на покрива и
направа на реални разходи за тях, за това, че наследодателят на ответника в
течение на годините предплатила суми за поддържането на блока, значително
превишаващи нейното дялово участие в ремонта.
Възраженията на въззивника са неоснователни. Няма спор по
делото относно това, че въззивникът се явява собственик на самостоятелен
обект, попадащ в процесната Етажна собственост. В качеството си на такъв
той има задължение по чл. 6 ал. 1 ЗУЕС да изпълнява решенията на органите
на управление на ЕС, каквото е Общото събрание, както и да заплаща
разходите за ремонт на общите части на сградата, какъвто е покривът. По
делото е представен и приет като доказателство Протокол №1/08.08.2022г. от
проведеното общо събрание на собствениците/ползвателите на СОС в режим
на ЕС с адрес в Димитровград, ***, от който се установява, че на 08.08.2022г. е
проведено общо събрание, на което са присъствали лично или чрез
представител собствениците/ползвателите на 80,337% ид.ч. от общите части
на ЕС. Ответникът Б. в качеството му на собственик на ** от ЕС не е
присъствал на това ОС. При наличие на изискуем кворум, събранието е взело
редица решения, в това число – за определяне на идеалните части на СОС в
режим на ЕС и конкретно за ап.7 - 9,155%; за извършване на неотложен
ремонт на покрива на ЕС и неговия обем; за избор на оферта на стойност
37276 лева и възлагане изпълнението на ремонта; за събиране на необходимата
сума за заплащането на извършените ремонтни работи – общо и като
задължение за всеки отделен собственик (задължението за ап.7 е определено в
размер на 3412,61 лева); за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и за
внасяне на еднократна парична вноска от по 400 лева от всеки собственик.
Съдържанието на представения протокол позволява да се приеме, че ОС е
проведено при кворум по чл. 15 ЗУЕС, по правилата на чл. 16 ЗУЕС, както и
че решението е прието в съответствие с чл. 17 ЗУЕС и в съответствие с
4
правомощията на общото събрание по чл. 50 ЗУЕС. Няма твърдения, нито
доказателства за това – решението да е било оспорено и отменено по
установения в чл. 40 от ЗУЕС ред. От тук следва, че решението е влязло в
законна сила и е произвело целения ефект – създало е за собствениците на
обекти в ЕС задължение за внасяне на процесните вноски. Щом като
въззивникът е бил несъгласен с решението на ОС на ЕС за необходимост на
ремонта, за набиране на средства от него и останалите разрешени от ОС на ЕС
въпроси, то е имал правото да го обжалва в предвидения от закона срок и ред.
След като не го е сторил, то решението е такова каквото е прието и обвързва
съда.
Неоснователно е и възражението на ответника за неправилно
определяне на ид.ч. от общите части на сградата, относими към неговия
апартамент и които са послужили за основа при изчисляване на дяловото му
участие в понасянето на разноските. Според представения и приет като
доказателство по делото документ за собственост на притежавания от
въззивника апартамент **, действително припадащите се ид. части за ап. 7 са
8,91%. Но от събраните по делото доказателства става ясна причината, поради
която Общото събрание на собствениците е приело по-високи размери на
дяловото участие за всеки собственик: не във всички нотариални актове,
издадени за отделните обекти в процесната етажна собственост са били
посочени идеалните части от общите части на сградата. Така е станало
невъзможно само по документи за собственост да се определи дяловото
участие на всеки собственик и то по начин да се достигне 100 % ид.части,
респ. дялово участие на отделните собственици. Съгласно разпоредбата на
чл.17 ал.4 от ЗУЕС, когато в документите за собственост на СОС в режим на
етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите
части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки
самостоятелен обект се определят, като съотношение между сбора на площта
на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта,
разделен на сбора на площта на всички самостоятелни обекти и придадените
складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти.
Ал.5 т.1 от същата разпоредба предвижда, че по реда на ал.4 се определят и
идеалните части от общите части въз основа на представените данни от
собствениците или информацията по чл.23 ал.1 т.10, когато сборът от
процентите на ид.части на собствениците в общите части на сградата не е
5
равен на 100. Определените ид.части по този ред се одобряват с решение от
общото събрание с мнозинство не по-малко от 2/3 от самостоятелните обекти
във входа или сградата. Именно такова решение са приели на 08.08.2022
година участниците в процесната ЕС, ето защо съдът приема, че дяловото
участие на ответника в понасянето на разходите за ремонта на покрива е
определено правилно – в съответствие със закона.
На следващо място, събрание по делото релевантни и допустими гласни
доказателства, правилно обсъдени от РС, оборват твърдението на въззивника
за това, че извършеният ремонт на покрива на сградата е бил частичен, а не
цялостен. При условията на пълно и главно доказване ищецът установява
както общата сума на разходите, понесени за материали и труд на майсторите,
така и че тези суми реално са били изплатени (в последната част гласните
доказателства намират опора в разписки за извършени плащания). Ответникът
не представи доказателства, с които да обори изнесеното от свидетелите,
както и не ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си. Не
ангажира доказателства и в подкрепа на довода си за предварително, в течение
на годините, предплащане от страна на неговата праводателка на парични
средства, които да послужат за покриване на дължимите от него разноски за
ремонт на покрива. От представената от ищеца касовата книга на ЕС се
установява, че Руска Б.а действително е плащала разноски за извършени
подобрения по общите части в етажната собственост, но не за ремонт на
покрива, а за други подобрения. Следователно, извършените от праводателя
на въззивника плащания в касата на ЕС се явява ирелевантни и не могат да
бъдат отнесени за сметка на погасяване на задължението му, възникнало по
силата на решенията на ОС на ЕС от 08.08.2022 година.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ответникът, като наследник на Р.З.Б.
и собственик на апартамент, находящ се в Димитровград, ***, дължи на
Етажна собственост - Димитровград, ***, сумата от 3812,61 лева, от която
3412,61 лева, представляваща дялово задължение за ремонт на покрива на ЕС
и 400 лева -дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 14.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №668/16.11.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1414/2022г. по описа на РС-Димитровград и задълженията не са изпълнени
6
и до настоящия момент.
Поради гореизложеното ХОС се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд за това, че предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК и при условията
на чл. 272 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено
като правилно законосъобразно.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение и на
основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, по направеното искане от
процесуалния пълномощник на въззиваемия, въззивникът следва да бъде
осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/12.01.2024 година, постановено по гр.д.
№ 807/2023 година, РС-Димитровград.
ОСЪЖДА П. Л. Б., с ЕГН **********, от ***, да заплати на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ- Димитровград, **, представлявана от пълномощника си
адвокат Д. Д., сумата в размер на 700 лева – деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7