РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15837 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от И.К.К. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6282,08 лв. (след допуснатото изменение на
иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з.
на 03.06.2021 г.), представляваща разликата над признатото от застрахователя и
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от
21.05.2019 г. за Застраховка „Каско +”, клауза „Пълно
каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 29.11.2019 г. в гр. Варна, кв.
„Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 36 на л. а.
марка „БМВ“, модел „530 Д“, с peг. № В 2229 ВТ,
вследствие на умишлен палеж, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № 440119031028865/21.05.2019 г., до действителната
стойност на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 10.12.2020 г., до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът
твърди, че на 21.05.2019 г. сключил с ответника Застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ на
личния си автомобил със срок на действие от 22.05.2019 г. до 21.05.2020 г.
Сочи, че автомобилът бил застрахован за 13 000 лв., като застрахователната
премия възлизала на 1123,39 лв., която до настоящия момент заплатил на четири
разсрочени вноски, първата от които в размер на 293,02 лв. на 21.05.2019 г. при
сключване на застраховката. Излага, че на 29.11.2019 г. около 02,20 часа в гр.
Варна, кв. „Виница“, на ул. „Св. Прокопий Варненски“
пред № 36, личният му автомобил бил умишлено запален и изгорял напълно, като за
инцидента били уведомени Първа РСПБЗН - Варна и Пето РУ „Златни Пясъци“. По
случая било образувано досъдебно производство № 569/2019 г. по описа на Пето РУ
- Варна. Твърди, че на същата дата уведомил за събитието застрахователя, който
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис-заключение по образуваната щета. В описа било отразено, че автомобилът е
изгорял изцяло и не подлежи на възстановяване. Ищецът сочи, че през м. юли 2020
г. получил Постановление за спиране на наказателното производство по
образуваното ДП № 569/2019 г. по описа на Пето РУ - Варна, тъй като авторът на
деянието не бил разкрит. Поддържа, че застрахователят го уведомил с получено на
18.08.2020 г. Уведомление с изх. № 0-92-10541/17.08.2020 г., че е налице
„тотална щета“ и за да му изплати обезщетение, следва да прекрати регистрацията
на автомобила. Това било сторено на 27.08.2020 г., за което ищецът представил
на ответника необходимите документи. Сочи, че на следващия ден предал
автомобила за скрап на „Екологична компания“ ЕООД, за което получил сумата в
размер на 98 лв. Навежда довод, че на 04.09.2020 г. му било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6619,92 лв., която сума счита за доста
под действителната стойност на автомобила. Поддържа, че след като МПС е
увредено до степен на неизползваемост и е негодно за употреба по предназначение
изцяло, тоест налице е „тотална щета“, следва да му бъде изплатено обезщетение
за действителната му цена – в случая 13 000 лв., от която сума следва да
се приспадне заплатената до момента сума в размер на 6 619,92 лв. и сумата
получена за останките от автомобила в размер на 98 лв. При тези съображения
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„Д.з.“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните към датата на настъпване на инцидента, както и обстоятелствата,
изложени от ищеца относно подаденото уведомление за щета, по повод което била
образувана застрахователна преписка под № 44010311909436, и извършения оглед на
автомобила, при който се установило, че същият е цялостно изгорял и не подлежи
на възстановяване. Навежда се довод, че за действителна стойност на автомобила,
съгласно чл. 12.3.1 от ОУ е приета сумата от 7119,92 лв., от която е
приспадната сумата от 500 лв. за предаване останките му за скрап, поради което
след представяне на изискани от застрахователя документи, било изплатено по
банков път дължимото обезщетение от 6619,92 лв. Ответникът намира, че исковата
претенция значително надвишава действителната стойност на лекия автомобил.
Твърди, че е налице надзастраховане на МПС, тъй като затрахователната сума в размер на 13 000 лв.
значително надвишавала действителната стойност на вещта, съобразена към датата
на сключване на процесния застрахователен договор.
Моли за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключенията
по назначените съдебни автотехнически експертизи,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № 26191/12.02.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 15.04.2021 г., че между тях е сключен договор за имуществено застраховане от 21.05.2019 г.
за Застраховка „Каско +”, клауза „Пълно каско“ за притежавания от ищеца л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д“, с peг. № В 2229 ВТ, по застрахователна полица № 440119031028865/21.05.2019
г., със срок на действие от 22.05.2019 г. до 21.05.2020 г., както и че в
резултат на извършен на 29.11.2019 г. палеж автомобилът на ищеца е изгорял
напълно, констатирано от застрахователя при извършен оглед и описано в
опис-заключение по образувана преписка по щета № 44010311909436 и на 04.09.2020
г. е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6619,92 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства – Застрахователна полица №
440119031028865 от 21.05.2019 г., Сметка за платена застрахователна премия от
21.05.2019 г., Опис-заключение по щета № 44010311909436/29.11.2019 г.,
Удостоверение № 460 000-3758 от 05.12.2019 г. на Пето РУ – Варна,
Удостоверение с рег. № 716801-500/16.12.2019 г. на ПРСПБЗН-Варна, Постановление
№ 15464/2019 г. на ВРП за спиране на наказателното производство, Уведомление с
изх. № 0-92-10541/17.08.2020 г. на „Д.з.“ ЕАД и Сметка за платена
застрахователна премия от 29.11.2019 г.
Съгласно
посоченото в приложената по делото Застрахователна полица № 440119031028865 от
21.05.2019 г. застрахователната сума за по договора за имуществено застраховане е 13 000 лв., като процесният
автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“,
с
peг. № В 2229 ВТ към датата на застраховането му е с
лява дирекция на управление, според записванията в раздел „Обект на
застраховката“ – 2-ри абзац, 3-ти ред от Застрахователна полица №
440119031028865 от 21.05.2019 г..
Изяснява се
от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 27.08.2020 г., в което
е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Видно от Договор
за покупко – продажба № 005844/29.08.2020 г. и Удостоверение
№ 001458/29.08.2020 г. в съответствие с изисквания на Наредбата за излезлите от
употреба моторни превозни средства, останките от автомобила са предадени за
скрап на 29.08.2020 г., за което ищецът е получил сумата от 98 лв.
Според
допусната и неоспорена от страните първоначална САТЕ, извършила изследване въз
основа на представените по делото доказателства и направени справки от ценовите
листи на търговски сайтове за употребявани автомобили, както и друга техническа
литература, средната пазарна цена на процесния
автомобил, определена по метода на пазарните аналози, към датата на
застрахователното събитие – 29.11.2019 г. е 12 350 лв., а към момента на
сключване на застрахователния договор 12 900 лв. При изслушването си в
съдебно заседание на 15.04.2021 г. вещото лице пояснява, че е допуснало грешка,
като е заложило за критерий при определяне на пазарната цена на автомобила
ръчна скоростна кутия, тъй като същият е с автоматична скоростна кутия, поради
което цената е по-висока с около 8-10%. Допълва, че по номера на рамата на
моторното превозно средство е възможно да се установи с какви екстри е било
произведено, но това не се отнася за автомобилите, които имат поръчкови добавки.
По искане на
процесуалния представител на ответника е допуснато изслушването на допълнително
заключение по назначената САТЕ, поради изследването на пазарни аналози на
автомобили, които са с ръчна скоростна кутия в първоначалната експертиза, като
на вещото лице е възложено да направи проучване по рамата на автомобила, както
и на снимковия материал, който е направен от застрахователя при сключване на
застрахователната полица, за да отговори на поставените въпроси, отчитайки
обстоятелството, че процесният автомобил е бил с
автоматична скоростна кутия. Фактът, че същият е с автоматична скоростна кутия
е изрично признат от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание
на 15.04.2021 г.
От
заключението по допълнителната САТЕ се установява, че средната пазарна цена на
застрахованата вещ, определена по метода на пазарните аналози, към момента на
сключване на застрахователния договор – 21.05.2019 г. е 15 200 лв., а към
датата на застрахователното събитие от 29.11.2019 г. – 14 550 лв. Вещото
лице е достигнало до фактическия (доказателствен)
извод, че процесният автомобил е бил оборудван с
детайли за оптичен тунинг – „М-пакет“, който включва
предна броня, задна броня и облицовките на двата прага, при направен обстоен
анализ на предоставения снимков материал от архива на застрахователя от момента
на сключване на застрахователния договор. Заключението е основано на подробно
пазарно проучване от ценовите листи на търговски сайтове за употребявани
автомобили, като са изследвани пазарни аналози на автомобили с автоматична
скоростна кутия, оборудвани с посочения оптичен тунинг,
съобразно събраната информация при проучването на рамата (VIN) на автомобила и заснетия снимков материал към
датата на сключване на застрахователната полица и към заключението са
представени сравнителни снимки.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като допълнителната експертиза е изготвена компетентно
и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства, направило е необходимите справки,
анализирало е снимковия материал, предоставен от ответника и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата допълнителна САТЕ. Настоящият
съдебен състав не възприема доводите на ответната страна за необоснованост и
неправилност на заключението по допълнителната експертиза с твърдението, че
автомобилът е бил произведен с дясна дирекция и не е бил оборудван с „М-пакет“.
Посочените възражения, релевирани във второто съдебно
заседание от страна на ответника са преклудирани, а
освен това са и неоснователни. Ирелевантно е дали
застрахованият автомобил е бил произведен с дясна дирекция на управление и
оборудван фабрично с „М-Пакет“, доколкото категорично по делото е изяснено, че
същият е бил с лява дирекция на управление към датата на сключване на
застрахователния договор, което изрично е посочено в същия, а също така се
налага изводът, че автомобилът е бил оборудван с оптичен тунинг,
съобразно извършеното проучване и изследвания снимковия материал, направен към
датата на сключване на застраховката.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната
норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито
застрахователно събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор
за имуществено застраховане на увредената, респ. погиналата вещ. В тежест на
ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи при условията
на пълно и главно доказване тези материални предпоставки и размера на вредата,
а ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение в срок, съотвeтно
противопоставените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В разпоредбата
на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице,
което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От буквалния текст на нормата
се изяснява, че в случая законодателят
е уредил една допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск
в процесуален смисъл, за която съдът следи
служебно. Следователно, преди
ищецът да предяви иска си
пред съда, той трябва да
е преминал през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която
по правната си същност съдържа
белезите на едно рекламационно производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към
ответното застрахователно дружество на 29.11.2019 г., но не е съгласен с
изплатеното му обезщетение в размер на 6619,92 лв.
Както бе
изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период между тях е съществувало
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“. Не е спорно също така, а и от събраните писмени доказателства
по несъмнен начин се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие, както и погиването на застрахованото МПС, вследствие
на покрит застрахователен риск. В този смисъл настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ задължението на
застрахователя да заплати на застрахования застрахователно обезщетение по чл.
405, ал. 1 КЗ, са осъществени в обективната действителност. Спазено е
изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, като върху
свидетелството за регистрация е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на автомобила е поради настъпила тотална щета.
Според
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т. о., Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК,
I т.о., Решение № 22 от
26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, II т.о, застрахователното обезщетение при вреди на имущество
е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането.
При тези правни
съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение следва да се определи, съобразно действителната стойност на
погиналата застрахована вещ към датата на застрахователното събитие –
29.11.2019 г., а именно средната пазарна цена на процесния
автомобил към тази дата, която съгласно заключението на допълнителната САТЕ възлиза
на 14 550 лв. Отговорността на застрахователя обаче се равнява на
договорената максимална застрахователна сума, уговорена в застрахователния
договор, а именно 13 000 лв. От същата следва да се приспадне сумата от 98 лв.,
която ищецът е получил при предаване на останките от автомобила за скрап, съставляваща
имуществена облага за ищеца, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне
неоснователно обогатяване на увредения – арг. чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. (В този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Неоснователно се явява
възражението на ответното дружество за надзастраховане
на процесната вещ, предвид установения размер на
действителната стойност на процесния автомобил към
датата на неговото застраховане, а именно 15 200 лв., която е по-висока от
посочената в застрахователния договор застрахователна сума от 13 000 лв.
Следователно,
застрахователното обезщетение е в размер на сумата от 12 902 лв., но тъй като
ответникът е заплатил на ищеца на 04.09.2020 г. по процесната
застрахователна преписка сумата от 6619,92, остатъкът от дължимото
застрахователно обезщетение се равнява на 6282,08 лв.
С оглед
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 1096,28 лв., представляваща сбор
от заплатени държавна такса, депозит за съдебна автотехническа
експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно
своевременно релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца в
размер на 770 лв., съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и доколкото същият е под минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 772,92 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 6282,08 лв. (шест хиляда двеста осемдесет и два лева и осем стотинки), представляваща разликата над признатото от застрахователя
и изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
от 21.05.2019 г. за Застраховка „Каско +”, клауза
„Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 29.11.2019 г. в гр. Варна, кв.
„Виница“, ул. „Св. Прокопий Варненски“ № 36 на л. а.
марка „БМВ“, модел „530 Д“, с peг. № В
2229 ВТ, вследствие
на умишлен палеж, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна
полица № 440119031028865/21.05.2019 г., до действителната стойност на
автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.12.2020 г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1096,28 лв. (хиляда деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: