ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. С.
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503276 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.278 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение № 263868/10.11.21г.,постановено по гр.д.
№7102/19г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с,с което е оставено без уважение
искането на С. К. Т.. да бъде изменено решение № 262248/25.11.20г. по гр.д.№
7102/19г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.в частта му за разноските.
Частният жалбоподател С. К. Т. чрез пълномощника си адв.А.К. счита
атакуваното определение за незаконосъобразно и иска неговата отмяна,като
се намали размера на адв.възнаграждение на ответника адекватно на реалната
правна и фактическа сложност на делото под минималния размер на
възнаграждението,предвиден в НМРАВ № 1/04г.до размер на
427,34лв.,евентуално в размер на 569,78лв.без ДДС по
съображения,изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба - „Еконт експрес“ООД,ЕИК-*********
чрез пълномощника си адв.Р.С.,намира същата за допустима,но
неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана на обжалва съдебния акт
страна,поради което е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество съдът,след като обсъди доводите в
частната жалба и след преценка на доказателствата,намира за установено
следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по пет
обективно съединени иска с правно основание чл.262,ал.1 от КТ,чл.128 от КТ
и чл.177 от КТ, с цена на исковете 1811,36лв.,1778,07лв.,1010,57лв.,200лв.за
иска по чл.128 от КТ и 200лв.за иска по чл.177 от КТ,или в общ размер от
5000лв.,предявени като частични от С. К. Т. против „Еконт експрес“ООД.
По делото са проведени повече от 10 съдебни заседания,изготвени
са две експертизи,разпитан е свидетел,представени са писмени доказателства
в голям обем.
Съдът е постановил решение № 262248/25.11.20г.,с което е уважил
частично само единият от предявените искове,като е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата от 88,09лв.,представляваща трудово възнаграждение
за м.септември 2018г.,а останалите искове е отхвърлил.Присъдил е
разноски,като на ответника е присъдил такива на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 1414,63лв.от
претендираните 1440лв.,без да обсъди направеното своевременно със
становище на ищеца преди последното проведено съд.заседание възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение.
На 16.09.21г.е депозирана молба по чл.248 от ГПК от С. К. Т.,с което
иска изменение на решението в частта за разноските,присъдени на
ответника.Излагат се доводи в две направления: На първо място неправилно
съдът приел,че са представени от отв.дружество доказателства за направени
разноски в размер на 1440лв.,тъй като такива разноски били посочени само в
представения списък по чл.80 от ГПК,но съобразно единствения представен
по делото ДПЗС уговореният и заплатен адв.хонорар бил в размер на 936лв.с
ДДС.
На второ място се твърди,че определеният адв.хонорар на ответника е
прекомерен,като адекватният такъв бил в размер на 580лв.Имало съдебна
практика,(но не се цитира такава!),насочена към намаляване на хонорарите и
под минимума на адв.възнаграждения,предвиден в НМРАВ и такъв бил и
настоящият случай.Следвало да се има предвид при определяне размера на
разноските конкретната доказателствена тежест,разпределена за всяка от
страните и положените от нея усилия в тази насока.Твърди се,че насрещната
страна не е реализирала кой знае какви действия по събиране на
доказателства и от всички проведени 16 открити съд.заседания
2
процесуалният представител на ответника се явил само на едно.
С атакуваното определение районният съд само е препратил към
мотивите,изложени в съд.решение,без да изложи каквито и да било мотиви по
доводите в молбата по чл.248 от ГПК и без да се произнесе (отново!) по
възражението за прекомерност на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
По делото са представени с отговора на исковата молба пълномощно
и договор за правна защита и съдействие,сключен между дружеството-
ответник и Адвокатско дружество „С.,М. и С.“,представлявано от управителя
Р.С.,АК-Русе с договорено адв.възнаграждение в размер на 936лв.От
приложената към договора фактура от 02.08.19г.е видно,че така уговореното
възнаграждение е с включен ДДС и е заплатено по банков път.По делото са
представени два списъка по чл.80 от ГПК-първият,(на л.583 от
първоинст.дело),е за сумата от 936лв.по ДПЗС,а вторият,представен в
последното проведено съд.заседание (на л.797 от първоинст.дело),вече е за
1440лв.-„По договор за права защита и съдействие“.Друг ДПЗС обаче,освен
първият за сумата от 936лв.,по делото не е представен.Ето защо настоящата
инстанция намира,че претендираните от ответното дружество разноски за
адвокатско възнаграждение са доказани само до размера от 936лв.с
ДДС.Съобразно отхвърлената част от исковете и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
дължимата от ищеца сума,която същият следва да заплати на ответника за
разноски,(които са само за адв.възнаграждение),е в размер на
919,51лв.Поради изложеното следва да се отмени атакуваното определение на
ПдРС,с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските,като се намали
размерът на същите и следва да се измени решението,като се намали размера
на адв.възнаграждение на ответника от 1414,63лв.на 919,51лв.
Що се отнася до възражението за прекомерност,следва да се
отбележи,че така определеният размер на адв.възнаграждение не е над
минимума по НМРАВ № 1/04г.Предявени са пет обективно съединени
иска,възнаграждението по които съобразно цената на всеки от исковете,е в
общ размер над 1500лв.съгласно Наредбата.В този смисъл е безпредметно да
се обсъжда фактическата и правна сложност на делото,тъй като
претендираното възнаграждение е по-ниско от минималното,предвидено по
Наредбата.
3
За пълнота настоящата инстанция намира за нужно да отбележи,че не
споделя „съдебната практика“ за намаляване на адв.възнаграждения под
минимума,предвиден в Наредбата“,още повече,че жалбоподателят така и не
се позовава на конкретна практика на съдилищата в тази насока.
Предвид изложеното по-горе,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 263868/10.11.21г.,постановено по гр.д.
№7102/19г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с,с което е оставено без уважение
искането на С. К. Т. да бъде изменено решение № 262248/25.11.20г. по гр.д.№
7102/19г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.в частта му за разноските,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 262248/25.11.20г., постановено по гр.д.
№7102/19по описа на ПдРС,15-ти гр.с.в частта му за разноските,като
НАМАЛЯВА размера на съдебните разноски за адв.възнаграждение,които С.
К. Т. е осъден да заплати на „Еконт експрес“ООД,ЕИК-*********, от
1414,63лв.на 919,51 (деветстотин и деветнадесет лв.и 51 ст.)
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4