Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети юни през две
хиляди и четиринадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
10440 по описа на състава за 2013г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2
от КЗ.
Ищецът М.Б.Б. (непълнолетен, със
съгласието на родителя С.М.Н.) поддържа твърдение, че претърпял неимуществени
вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били
причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 29.07.2008г. на ул. „М.” в кв. „И.” в гр. К.. Самото произшествие било реализирано при
описаната в исковата молба фактическа обстановка, в следствие на виновното
противоправно поведение на водача на лекотоварен автомобил „Ф.Т.”
с рег. № С *****, който нямал
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. При
изложените фактически твърдения, относно механизма на настъпване на вредоносния
резултат, ищецът претендира за осъждане на ответника (с оглед особената му
нормативно установена функция) да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева, заедно със
законната лихва, считано от деня на настъпване на процесното ПТП - 29.07.2008г. до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода
на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените
съдебни разноски за настоящото производство.
Исковата претенция е оспорена от
ответника Г. фонд. Без да оспорва настъпването на описания вредоносен резултат,
ответникът оспорва преди всичко допустимостта на исковата претенция, по съображения,
изведени от чл. 288, ал. 11 от ГПК, доколкото пред него не била отправена
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. При условията на
евентуалност, ответникът навежда доводи за неоснователност на иска за
присъждане на застрахователно обезщетение, като твърди, че водачът на
процесното ПТП изобщо не е реализирал противоправно поведение, респ. че същия
не е станал причина за настъпването на травматичните увреди, които ищецът
твърди да е претърпял. Навежда доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение, с оглед принципа на справедливостта и действително претърпения
обем на вредите. По претенцията за присъждане законната лихва – поддържа
становище за неоснователност, като отрича да е изпадал в забава. Моли за
отхвърляне на предявените искови претенции и претендира за осъждане на ищеца да
му заплати направените съдебни разноски.
Третото лице- подпомагащо
ответника И.З.С., оспорва предявената искова претенция. Твърди, че лично бил
постигнал спогодба с родителите на ищеца, тъй като по повод на процесното събитие им заплатил сумата от
300 лева.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите като доказателства
Протокол за оглед на местопроизшествие от 29.07.2008г. и Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 03.01.2008г. на прокурор при РП К.
установяват настъпването на инцидент, при който управляван от И.З.С. лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег.
№ С ***** преминавал по ул. „М.” в кв. „И.” в гр. К.. Въз основа на показанията на
разпитаните в досъдебното производство свидетели, прокурорът е приел, че
товарният автомобил е заобиколил препятствия по пътната настилка и е преминал в
непосредствена близост до тухлена ограда с височина от
Страните не спорят, а представената и приета като
доказателство справка от ИЦ на ГФ
установява, че гражданската отговорност на собственика и водача на лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег.
№ С ***** не е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” към датата на
инцидента - 29.07.2008г.
От съдържанието на прието като доказателство писмо
с изх. № 24-01-61/20.02.2014г. се установява, че след предявяването на иска, но
преди датата на първото открито съдебно заседание, ищецът е предявил към Г.
фонд писмена претенция с молба с вх. № 24-01-61/04.02.2014г. за изплащане на
обезщетение, във връзка с процесния инцидент от 29.07.2014г. по която е
образувана преписка по щета с № 210028/2014г. по описа на ГФ. Писмото с
цитирания номер обективира уведомление на Г. фонд до ищеца, за отказа да бъде
изплатено обезщетение.
Приетият като доказателство медицински документ –
Епикриза ИЗ № 8035 установява травматична увреда, която е била получена от ищеца
и от която той е бил лекуван. Този документ е обект на изследване от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза сочи, че получените от ищеца травматична увреда се изразява в сложно
счупване на лявата предмишница, изразяващо се в счупване на лакетната кост и
изкълчване на главичката на лъчевата кост в областта на лакета. Травмата е
причинила на пострадалия болки и страдания в продължение на 3-4 месеца, колкото
е траел и възстановителния период. Към момента на изготвяне на заключението,
експертът е констатирал, че състоянието на ищеца е напълно възстановено. Вещото
лице сочи, че механизмът на увредата е директен
удар върху лакетната кост, със завъртане на предмишницата или при фиксирана
мишница или на мишницата при фиксирана предмишница.
Заключението на приетата съдебна авто-техническа
експертиза (в открито заседание) сочи, че извършения в досъдебното производство
оглед на процесния лекотоварен автомобил
„Ф.Т.” с рег. № С ***** констатира следи в дясната му част – изстъргана
замърсена част около дясната задна гума, охлузвания с дължина около
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искова претенция, която се основава на твърдението на
ищцата, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т.2 КЗ, ответникът е
длъжен да изплати на обезщетение за претърпени вреди – настъпили в следствие на
противоправното поведение на водач, който е управлявал без валидно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Предпоставките за основателността на иска са на първо място - наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, вкл. настъпване на вредоносен резултат и установяване
на виновно противоправно поведение на водача и на второ място - липсата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
След комплексна преценка на събраните доказателства, съдът приема, че предявеният
иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ.
Наведените от ответника доводи в противната насока са неоснователни. В
действителност, по аргумент от разпоредбата на чл. 288, ал.11 от КЗ следва да
се направи извода, че предявяването на писмена претенция до Г. фонд за
доброволно (извънсъдебно) уреждане на претенцията за изплащане на обезщетение има
характер на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
срещу Г. ф.. Споменатата
процесуална пречка обаче, както се вижда е отпаднала, тъй като при даване на
ход на делото в първата съдебна инстанция
на 06.02.2014г., ответникът вече е бил сезиран с писмено искане за
изплащане на обезщетение (молба с вх. № 24-01-61/04.02.2014г.), а осемнадесет
дни по- късно е постановил изричен отказ да изплати търсеното обезщетение.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение се явява
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Събраните доказателствени средства установиха
по категоричен начин само твърдението за причиняването на телесните увреждания
на ищеца.
В хода на съдебното дирене обаче, не бяха установени другите две
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег.
№ С *****, които са противоправен характер на поведението на водача на
споменатото МПС и необходимата пряка причинно- следствена връзка между това
поведение и релевирания вредоносен резултат.
За да достигне до този извод, съдът съобрази преди
всичко,че от всички ангажирани от ищеца доказателствени средства, единствен
източник на данни за механизма на настъпването на ПТП се съдържат в изготвения
от органите на досъдебното производство Протокол за оглед на
местопроизшествието. Този протокол обаче съдържа само отделни констатации,
свързани с външното (физическо) състояние на процесния лекотоварен автомобил „Ф.Т.”, а те
на свой ред могат да имат само косвено значение за установяване на механизма на
настъпване на описания в исковата молба инцидент.
Изводите, които е възприел органът на
Прокуратурата на РБ в изготвеното от него Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 03.10.2008г. по никакъв начин не обвързват
доказателствените изводи на настоящия състав на съда.
Приетите в настоящото производство две съдебни
експертизи категорично обосновават извода, че травматичната увреда на пострадалия е била причинена в следствие на
падане на пострадалия, а не в
следствие на съприкосновение между тялото на пострадалия и корпуса на
лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег. № С *****. Нещо повече – вещото
лице Й. е категоричен в даденото при приемане на заключението свое становище,
че зацапванията от прах и дребни драскотини по дясната част на товарния автомобил не биха могли да бъдат причинени в
следствие на съприкосновение на автомобила с човешко тяло (т.е. с тялото на
пострадалия).
Не на последно място, заслужава да се отбележи, че дори механизмът на
процесния инцидент с пострадалия да е бил реализиран именно по описания в исковата молба, но недоказан в настоящото производство начин
– този инцидент пак не би могъл да бъде квалифициран като пътно- транспортно
произшествие от гледна точка на пострадалия. Както вече беше споменато, липсва непосредствено
съприкосновение между МПС и пострадалия, липсва и пряка
причинно- следствена връзка между поведението на водача и поведението на
пострадалия. Връзката между поведението на водача и травмата на пострадалия би
могла да бъде само опосредена, поне от два независими фактора – т.нар. „уплахата”
на пострадалия и нетипичното негово местонахождение преди да настъпи травмата,
а именно: върху тухлена стена, построена на границата на пътното платно. Впрочем,
доколкото би било хипотетично доказано, споменатото особено местонахождение на
пострадалия не позволява той да бъде определен изобщо като „участник в
движението” по смисъла на ЗДвП.
При липсата на необходимите предпоставки за възникване на гражданска
отговорност за водача на лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег. № С *****, не възниква и
основание за изплащане на обезщетение по чл. 288 от КЗ от страна на ответника- Г.
фонд.
По всички изложени съображения, предявените искови претенции следва да
бъдат изцяло отхвърлени, като недоказани по основание.
По
претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора, ответникът има право да
получи от ищцата направените съдебни разноски.
Съобразявайки изпълнението на задължението на ответника
по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че той има право да получи от ответника сумата
от 1310 лева за съдебни разноски, вкл. процесуално представителство при
условията на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат - адв. А.,***, срещу
Г. ф. *** иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ - за сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП от 29.07.2008г., заедно със
претенция за законната лихва върху претендираната сума, считано от 29.07.2008г.
до дена на окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Б.Б. да
заплати на Г. ф. - на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 1310 лева (хиляда триста и десет лева) за съдебни разноски,
направени в първоинстанционното производство.
Решението е постановено
при участие на И.З.С.,***, в качеството на трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: