Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 466 25 март
2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети
състав, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Златина Бъчварова
2.
Атанаска Атанасова
Секретар Й.Б.
Прокурор Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Златина
Бъчварова касационно административнонаказателно дело
номер 453 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М.И.Ч. ***, к-с
„Славейков“, бл.64, вх.3, ет.2, против решение № 260377 от 27.10.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 2250/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е изменен електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 3533422, издаден от ОД МВР Бургас, с
който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.3, т.3 с.з., на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лева, като съдът е
преквалифицирал приложената санкционна разпоредба по чл.189, ал.4 ЗДвП във
вр.чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП и е намалил размера на наложената санкция от 150.00/сто
и петдесет/ лева на 100.00/сто/ лева.
Касаторът,
редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано.
Иска да се отмени, както и електронния фиш.
Ответникът, редовно уведомен, не се
представлява и не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба,
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Приел
е за доказано от събраните доказателства, вкл. снимки, изготвени чрез системата
за видеоконтрол TFR1-М 644, че автомобилът,
собственост на М.И.Ч., съгласно представена по делото справка за регистрация на
МПС, е бил управляван на 18.04.2020 г. в
18.16 ч. със скорост от 73 км.ч./ с
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/ при максимално разрешена скорост
в населено място от 50 км.ч. При липса на подадена декларация от нея като
собственик на автомобила по чл.189, ал.5 ЗДвП, съдът е обосновал правилния извод,
че презумпцията по чл.188, ал.1 ЗДвП не е оборена и че правилно е ангажирана
отговорността й като субект на административнонаказателна отговорност. Приел е
още, че не е доказано автомобилът да е
бил регистриран да извършва обществен превоз на пътници, нито пък да е
извършвал подобна дейност към момента на заснемането му, т.е, че нарушението не
е извършено с автомобил, предназначен за обществен превоз на пътници. Изложил е
мотиви, че недоказването на това обстоятелство е довело до неправилно
определяне размера на наложеното административно наказание, което при доказано
управление на автомобил в населено място с превишена скорост от 23 км.ч. е следвало да бъде наложено на основание
чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП в размер на 100.00 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните
съображение:
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.
Възражението, че при установени с мобилни АТСС превишавания на
скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, а следва
административнонаказателната отговорност да се реализира по общия ред със
съставяне на АУАН и издаване на НП не намира опора в закона. Касаторът
неправилно се позовава на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, ред. ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г., тъй като приложима в конкретния казус, с оглед датата на
извършване на нарушението - 18.04.2020 г. е тази в сила от 21.01.2017 г., бр.
54 от 2017 г. Именно въз основа на последната и като е взел предвид издадената Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./, районният съд е
достигнал до правилния извод, че съставянето на електронен фиш в процесната
хипотеза е възможно.
По повод съдържанието на електронния фиш, районният съд е приел,
че същият съдържа всички задължителни реквизити, както и че в случая не намират
приложение общите правила на ЗАНН, доколкото е налице специалната норма на
чл.189, ал.4 ЗДвП, регламентираща съдържанието му. Тези мотиви се споделят от
настоящата инстанция. Производството по издаване на електронния фиш е специално
и строго формално, поради което разпоредбите на ЗАНН, касаещи реквизитите на
наказателното постановление, не намират приложение по аналогия по отношение
на електронния фиш.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че е
допуснато нарушение на материалния закон при издаване на НП, което е основание
за отмяна на НП, а не за неговото изменение. По делото не е доказано наличието
на признак от квалифицирания състав по чл.183, ал.3, т.3 ЗДвП, а именно, че
нарушението е осъществено с автомобил за обществен превоз на пътници по смисъла
на легалните дефиниции в §6, т.29 ДР ЗДвП и §1, т.1 ДР от Закона за
автомобилните превози/ ЗАвтПр/, но доколкото е безспорно установено, че е
нарушена забраната по чл.21, ал.1 ЗДвП и че са осъществени всички елементи от
основния състав на нарушението по чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, които са били предявени
на санкционираното лице с електронния фиш, районният съд е разполагал с възможност
да го измени като наложи предвиденото в основния състав по-леко по размер
наказание глоба, съобразно чл.337, ал.1, т.2 НПК.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, което
следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение №
260377 от 27.10.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2250/2020
г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: