Пловдивска районна
прокуратура е внесла с мотивирано постановление,
предложение обвиняемият В.С.К. да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това че : на 28.04.2017 г. в гр. Пловдив при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Мазда" с peг.
№ ****, е нарушил правилата за движение, а именно:
- Чл.6 т.1 от ЗДвП
- „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка"
- Чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението".
- Чл.47 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство".
- Чл.50, ал.1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство"
и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.А.Р. ЕГН **********,
изразяваща се в разкъсно- контузна рана на дясното коляно с непълно счупване на
горния край на голямопищялната кост и разкъсване на съединително- тъканната
връзка на капачката на долен десен крайник- престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура,
разписана в глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна
прокуратура- Пловдив поддържа изложеното в мотивираното постановление и моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание в
рамките на законоустановения минимум. Акцентира върху обстоятелството, че от
събраните и проверени в рамките на досъдебната фаза на процеса доказателствени материали, по един
категоричен и несъмнен начин се установява, както механизма на деянието, така и
съпричастността на обвиняемия в извършването му. Сочи се, че естеството на
получените от пострадалия Р.травматични увреди се изяснява от заключението по
назначената СМЕ в рамките на досъдебното производство. Изтъква се, че деянието
е извършено при форма на вина непредпазливост, като деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Предлага се, на обвиняемия да не бъде налагано наказание лишаване от
правоуправление, тъй като той не е с множество регистрирани нарушения по
смисъла на ЗДвП, а и за изпълнение на служебните си задължения има необходимост
ежедневно да ползва МПС.
Защитникът на обвиняемия се солидаризира с изложеното от
представителя на държавното обвинение. Сочи, че обвинението е несъмнено
доказано от събраните и проверени в рамките на досъдебната фаза от процеса
доказателствени материали. Защитникът акцентира върху личността на обвиняемия
като изтъква, че последният е с добри характеристични данни, трудово ангажиран
е и се стреми срочно да покрива финансовите си задължения. Сочи, че обвиняемият
не е осъждан до момента и не е извършвал тежки нарушения по смисъла на ЗДвП.
Моли се, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимално предвидения от закона размер.
Моли се, да не бъде налагано наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като
обвиняемият ползва ежедневно МПС във връзка с изпълняваните от него трудови
функции.
В правото си на лична защита обвиняемият поддържа
казаното от своя защитник. Изразява съжаление за стореното.
С последната си дума, моли да му бъде наложено
административно наказание „глоба” в минимален размер. Моли да не бъде лишаван
от правоспособност да управлява МПС, тъй като от това зависи упражняването на
професията му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
В.С.К. е роден на *** г. в ******, живущ
***, ****, б.г., със средно- специално образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН **********.
Обвиняемият
К. е правоспособен водач на МПС от категории „В“, „М“ и „АМ“ и притежава СУМПС
№ ********* валидно до 26.09.2024г. Наказван е за извършени административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, с влезли в законна сила общо два броя наказателни
постановления.
На инкриминираната дата- 28.04.2017
г., свидетелят П.А.Р. (който също бил правоспособен водач на МПС, с валидно свидетелство
за правоуправление) управлявал собственото си превозно средство - лек автомобил
„Нисан Ноте" с peг. № ******по платното за движение на пътна връзка на
надлез „Родопи" в гр.Пловдив, в посока от юг на север. Времето било ясно,
а пътната настилка била асфалтова, суха, участъкът от пътя бил равен,
видимостта - добра. По същото време пътувал и обв. В.К., който управлявал
своето превозно средство- лек автомобил „Мазда", като се движел по платното
за движение по ул. "Кукуш" в гр.Пловдив, в посока от запад на изток.
Обвиняемият К. достигнал кръстовището на ул."Кукуш" и „ръкава на
надлез Родопи“, където забелязал знак „СТОП“, указващ му да спре и да пропусне
придвижващите се по ръкава на надлез „Родопи“ водачи. Въпреки това, обв. К. не спрял, за да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС и навлязъл в ръкава на надлез
„Родопи“. Така, обв. К. пресякъл траекторията на движение на лек автомобил „Нисан Ноте", управляван от св.Р.( който се движел по пътя с
предимство) и между двете превозни средства настъпил удар.
За превозното средство на св. Р., инициалният удар настъпил в предната част, а за превозното средство на обв. К. - в
дясната му страна. От
настъпилия сблъсък между двете МПС, за св. Р.настъпили травматични увреждания - разкъсно-контузна рана на дясното
коляно с непълно счупване на горния край на голямопищялната кост и разкъсване
на съединително тъканната връзка на капачката и счупване на петната кост на дясното
ходило, които довели до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник
за три месеца. След удара между двете превозни средства, същите се установили
на мястото и в положението отразени в изготвения протокол за оглед и съставения
към него фотоалбум. В
рамките на досъдебното производство, били назначени и изгответни две
автотехнически експертизи. Според заключението, изготвено от вещо лице С.,
непосредствено преди инициалния удар, скоростта на МПС „Мазда Примаси“ е била
около 30 км/ч., а на МПС „Нисан Ноте“- около 48 км/ч. Посочено е, че от
техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП е несъобразяването на
обв. К. с променящата се пътна обстановка и е управлявал автомобила си по
начин, който не е безопасен. Според експертното заключение, изготвено от вещо лице М., скоростта на движение на лек автомобил „Мазда" в момента на удара е
била около 48 км/ч., а тази на лек автомобил „Нисан Ноте" - около 44 км/ч.
При липса на обективни данни за намаляване скоростта на двете МПС-та преди
момента на удара следва да се приеме, че това са били скоростите им и преди
произшествието. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на лек
автомобил „Мазда" в кръстовището, водачът на лек автомобил „Нисан
Ноте" е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Посочено е, че водачът на лек автомобил „Мазда" е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако бе спрял на знак „СТОП“, за да пропусне лек автомобил „Нисан
Ноте". Основно причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на лек автомобил „Мазда" - обв. В.С.К., преди навлезе в кръстовището, не е спрял, за да пропусне движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Нисан Ноте".
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателствени материали, а именно: гласните
доказателствени средства, обективирани в прооколите за разпит на св. Н./ л. 33/,
св. Б./ л. 34/, св. Р./ л. 35- 36/,
св. Р./ л. 37/, писмените доказателствени средства- Протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.04.2017г., ведно с албум за посетено местопроизшествие
към него ( л. 19- 28 от досъдебното производство); писмени доказателства- Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 28.04.2017г. / л. 40- 41 от д. пр/, Карта
за регистрация на ПТП от 28.04.2017г. / л .42 от д. пр./, Полица за сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите № BG/02/116002845056
oт 05.11.2016г. ( л. 44 от д. пр.), Опис на материални щети, извършен от
представител на „Бул Инс“ / л. 53- 56 от д. пр./, медицинска документация на Р.-
епикриза, амбулаторни листи и болничен лист / л. 61- 66 от д. пр./, както и от
назначените и изготвени в досъдебното производство Автотехническа експретиза на
вещо лице С./ л .72- 89 от д. пр./, Автотехническа експертиза, ведно със скица
към нея, изготвена от вещо лице М./л. 93- 109 от д. пр./, Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 100/ 18 на вещо лице З.Х.Н. / л .70 от д. пр./.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление. Съдът счита за нужно да посочи, че така изготвените
експертизи се допълват и допринасят за пълното, всестранно и обективно изясняване
на релевантни по делото въпроси. Констатира се от съда разминаване в
заключениятa на вещите лице досежно скоростта, с която са се
придвижвали л.а. „Нисан Ноте“ и л.а. „Мазда Премаси“, непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП. В заключението, изготвено от вещо лице С.е
посочено, че скоростта на „Нисан Ноте“ е била 48км/ч., а на „Мазда Премаси“- 30
км/ч., а в заключението на вещо лице М.е отразено, че скоростите са били, както
следва- за „Нисан Ноте“ 44км/ч., а за „Мазда Премаси“- 48км/ч. При прочитът на
заключенията на вещите лица се изяснява, че разликата в стойностите на
измерената скорост на придвижване не е съществена досежно крайния извод на съда
за причините за настъпването на ПТП. Както бе вече изложено, при описанието на
фактическата обстановка на процесния случай, основна причина за настъпването на
ПТП не е несъобразената скорост, а обстоятелството, че обв. К. не се е
съобразил с поставения на кръстовището пътен знак „Б2“- „Спри. Пропусни
движещите се с предимство“ ( чл. 49, т. 2 Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци).
За пълнота на изложението, съдът счита
за нужно да посочи, че обвиняемият, в рамките на проведеното в настоящата
инстанция съдебно следствие, сам потвърждава извода, че не е съобразил със
знакът „Стоп“, поставен на кръстовището. Трайно установено е в съдебна практика
положението, че обясненията на подсъдимия ( в случая обвиняемия) имат
двойствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде „априори“
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. В случая, обясненията на
подсъдимия изцяло кореспондират с отразената по- горе фактическа обстановка и
приобщения по надлежен ред към делото доказателствен материал.
Отново за пълнота на изложението следва
да се обоснове и годността на изготвената по делото автотехническа експертиза
от вещо лице М.. Действително, в същата е посочено, че като изходни данни
вещото лице е съобразило показанията, които обвиняемият е дал като свидетел,
преди привличането му в качеството на обвиняем. Трайна е съдебната практика, че
тези свидетелски показания, дадени от обвиняемия преди да бъде привлечен в това
си качество, са лишени от доказателствена стойност. Посочването на тези
показания в изходните данни, използвани за целите на експертизата обаче, не е
довело до нейното опорочаване. Видно от констативно- аналитичната част на
експертизата, при оформяне на правно-релевантните си изводи, вещото лице е
използвало преимуществено обективните находки по делото, съдържащи се в
протокола за оглед и фотоалбума към него, както и показанията на свидетелите-
очевидци.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че с поведението си обвиняемият е осъществил всички
съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по
смисъла чл. 343,
ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал, 1 НК,
доколкото на 28.04.2017 г. в гр.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
"Мазда" с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно, а
именно: чл. 50 ал. 1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“ и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на П.А.Р. ЕГН **********, изразяваща
се в разкъсно- контузна рана на дясното коляно с непълно счупване на горния
край на голямопищялната кост и разкъсване на съединително- тъканната връзка на
капачката на долен десен крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е типична бланкетна,
като за преценка за съставомерността на деянието се препраща към правилата за
движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно
установената съдебна практика, бланкета на нормата може да бъде запълнен само с
такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка
и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат ( Решение № 289/18 година, I- во
наказателно отделение, постановено по наказателно дело № 1237/2016 на ВКС ).
От приетото за установено
по делото, се изяснява, че обв. К. е нарушил именно правилото за поведение, разписано
в чл. 50, ал. 1 ЗДвП. К. ***, посока от запад на изток. Достигайки кръстовището
на ул. „Кукуш“ с ръкав на надлез „Родопи“, обв. К. не се е съобразил с
поставения на ул. „Кукуш“ пътен знак „Стоп“. Продължил е движението си и е
отнел предимството на придвижващия се по платното за движение на пътна връзка
на надлез „Родопи“ пострадал- св. П.Р.. Вследствие на това се е достигнало и до
инициалния сблъсък между управляваните от обвиняемия и пострадалия леки
автомобили, който е довел и до причиняването на травматични увреди на св. Р..
Следва да се изложи
принципното разбиране, че чрез поставените пътни знаци, до знанието на водачите
на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти-
техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в
съответствие с тях. Съобразно чл. 49, т. 2 Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, пътен знак „Б2“ означава: "Спри! Пропусни движещите се с
предимство!". Когато знакът е позициониран така, че обективно дава възможност водачът
своевременно да го възприеме, но той не се съобрази с предписанието му и не предвиди
поведението си с повелята на пътния знак, то ще носи и отговорност за
настъпилите вредни последици, т.е. няма да е налице случайно събитие. В
конкретния случай, пътният знак е бил позициониран на видимо за обвиняемия
място и не са съществували обстоятелства от обективен характер, които да
препятстват възможността му своевременно да го възприеме. Обв. К. обаче, не се
съобразил с него, съответно не е пропуснал движещото се по пътя с предимство
МПС, управлявано от пострадалия Р.и е настъпило ПТП. Предвид това, обвиняемият следва
да носи отговорност за проявеното от него нехайство при управлението на МПС.
Деецът притежава специалното качество, изискуемо от
закона, за да бъде субект на престъплението, а именно правоспособен водач на
МПС.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза
се установява и наличието на съставомерния по чл.
343 ал.1 б."б" пр. II-ро
престъпен резултат- причинена средна телесна повреда на пострадалия П.А.Р., изразяваща се в разкъсно- контузна рана на дясното
коляно с непълно счупване на горния край на голямопищялната кост и разкъсване
на съединително- тъканната връзка на капачката на долен десен крайник.
Престъплението по чл. 343 НК
се отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От една страна
той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай, това е изводимо
от обективните находки по делото- макар и събитието да е настъпило в тъмната
част на денонощието, атмосферните условия са били добри- пътят е бил сух,
видимостта не е била ограничена, не са съществували и каквито и да било други
пречки от обективен характер, които биха затруднили обв. К. своевременно да
възприеме пътен знак „Стоп“, да приведе в покой управляваното от него превозно
средство и да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо- не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. В процесния случай, задължението на обвиняемия да предвиди
настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на
правоспособен водач на МПС. Конкретната му фактическа възможност да предвиди
общественотоопасните последици, не е била препятствана от външни фактори, чието
действие върху обвиняемия да е било неизбежно. Както бе посочено вече, деецът,
бидейки правоспособен водач на МПС е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Управлението на МПС е дейност, която разкрива
опасност и специфики. Именно и предвид това, само лица, придобили съответната
правоспособност биват допускани да управляват МПС по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване. Предвид специалната им подготовка, то разбирането, което
се налага е, че поведението им във всеки един момент, трябва да е съответно на
пътната обстановка, съобразено със знаците и маркировката и възникналите в
процеса на придвижване опасности.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2, вр. чл. 342 ал 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода или пробация; обвиняемият не е
осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
По
отношение на останалите нарушения, вменени на обв. К., а именно: Чл.6 т.1 от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка"; Чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; Чл.47 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство", то съдът счита, че деецът не следа да носи
отговорност по тези текстове.
Както
бе посочено и по- горе, нормата на чл.
343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като съдържанието на същата, следва да
бъде попълнено със съответното правило за поведение от ЗДвП, което се намира в
пряка причинно- следствена връзка с вредоносното събитие. Нормата на чл. 6, т.
1 ЗДвП съдържа общо правило за поведение, установяващо задължение водачите на
МПС да се съобразяват с пътните знаци. След като в настоящия случай, е налице
конкретна норма, несъобразяването с диспозицията на която е довело до
настъпването на ПТП със средна телесна повреда, то отговорността на дееца не
следа да бъде ангажирана по чл. 6, т. 1 ЗДвП, а по чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Чл. 20,
ал. 2 ЗДвП изобщо не се намира в пряка причинно- следствена връзка, доколкото
ПТП не е настъпило поради движение с несъобразена скорост, а поради
несъобразяване с предписанието на пътен знак. Същото се отнася и за
нарушаването на чл. 47 ЗДвП- не се установява обв. К. да се е придвижвал със
скорост, която да препятства възможността му своевременно да приведе в покой
управляваното от него МПС.
Поради това, обв. К. следва да бъде признат за невинен
за това, че на 28.04.2017 г. в гр. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил "Мазда" с peг. № ****, е
нарушил правилата за движение, а именно: чл.6 т.1 от ЗДвП -
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка"; чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл.47 от ЗДвП - „Водач
на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство" и на основание чл. 304 НПК, да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение в тази му част.
ПО РАЗМЕРА
НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия К., съдът
съобрази, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
По
отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът отчете: добрите
характеристични данни на обвиняемия- неосъждан, с добра личностна
характеристика, работещ.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лв. Този размер на санкцията
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия,
като съдът счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия, без
да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели
и употребената държавна репресия.
От справката
на обв. К. за нарушения по смисъла на ЗДвП е видно, че същият няма извършени множество
нарушения по смисъла на ЗДвП- процесното
деяние се явява изолирано в живота му на фона на около шестнадесет години стаж
като правоспособен водач. Ясно е, че конкретното деяние е откъслечно нарушение,
а не поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на поведение.
Предвид това, съдът счита, че не следва на основание чл. 78а, ал.4 НК, да
постановява и лишаване от право да се управлява МПС, предвидено в нормата на
чл. 343г, вр. чл. 343 НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, обвиняемият К.,
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР- Пловдив, сума в размер от 707 / седемстотин и седем / лева,
представляваща разноски, сторени в рамките на досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.