Решение по дело №1901/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 161
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20172100101901
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 50                       Година 2019,27.02.                             Град Бургас

 

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                        

 

Бургаски окръжен съд                                                       Граждански състав

На     четвърти февруари                          Година две хиляди и деветнадесета

В  публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                Членове:  ………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като                     разгледа                докладваното              от           съдията

гражданско    дело номер   1901   по   описа          за         2017             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Й.Т.Т. и Г.Т.Т. *** са предявили обективно съединени искове против Община Камено с административен  адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 за осъждане на ответника да им заплати обща  сума от 50 000 лева  за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди както следва: на Й.Т. – обезщетение за унищожени вещи в размер на 7 600 лв., обезщетение за възстановяване на имот за транспорт и труд по ремонта му  в размер на 2 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева; за Г.Т. - обезщетение за унищожени вещи в размер на 26 130 лв., обезщетение за възстановяване на имот от уврежданията, включително и за труд за ремонта му  в размер на 3 270 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева. Ищците твърдят, че първият от тях-Й.Т., е собственик на двуетажна къща, находяща се в с. Полски извор, община Камено, която е предоставил в заем за послужване на своята сестра – ищцата Т.. Последната живее в имота от 2015 год. заедно с приятеля си и общото им дете, като заплаща данъците за имота, поддържа го и е закупила обзавеждане за него. На 24 срещу 25 октомври 2017 год. в резултат на силен дъжд къщата е наводнена и находящото се в нея обзавеждане е унищожено или увредено, а в дворното място са донесени от пороя тиня, чакъл и фракция от пътя. Ищците твърдят, че причинените им от наводнението щети са в резултат на некачествен ремонт на пътя и канала за оттичане на водата на селото, който е започнал през 2015 г. и е извършен от строителни работници, наети от община Камено. Сочат, че  многократно са сезирали кмета на общината, че наетите от него лица не извършват ремонта качествено и това ми създава неудобства и проблеми при ползването му , но мерки от страна на общината не са предприети. Считат, че бездействието на служителите на общината – да осъществят контрол при строителните работи, е причина те да са извършени некачествено. За вредоносният резултат е допринесло и бездействието на службите за контрол в община Камено, във връзка с вмененото им задължение по чл. 167, ал.1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП - да контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и маркировка, като сигнализират незабавно за препятствията и ги отстраняват във възможно най – кратък срок. В резултат на гореизложеното при силният дъжд от 24 срещу 25 октомври се е стигнало до унищожаването и повреждането на имуществото им, което е подробно описано в исковата молба по вид и стойност. Следствие на изложеното ищецът Т. претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в опасения, притеснение, нервност и изостряне на отношенията му със сестра му и родителите. Ищцата Т. също претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, нервност, отчаяние, депресия и тревожност. Молят, да бъде назначена съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи, които да отговорят на въпроси посочени в исковата молба. Претендират съдебно- деловодни разноски. Представят доказателства.

Предявените искове са с правно основание в чл. 49 от ЗЗД от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът Община Камено с  административен  адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 чрез пълномощника си адв. Живко Бойчев оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претърпените от ищците вреди са в резултат на бедствие от паднали валежи от над 250 литра на квадратен метър, за което кмета на община Камено е обявил бедствено положение със Заповед № РД-09-070/25.10.2017 г. В тази връзка излага доводи, че общината не може да бъде отговорна за претърпените от ищците вреди, тъй като те са  причинени от непреодолима сила- природно бедствие. Счита за неправилно и позоваването на нормата на чл. 167, ал.1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като в случая не се касае на пътно транспортно произшествие и произтичащи от  него вреди. Подчертава, че изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, включително и на отводнителната канализация /канавки/  са от компетентността на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на общината. Сочи, че в исковата молба произволно са описани вещи и имущество, без да се представят доказателства за собственост, година на производство, амортизация и т.н. На следващо място твърди, че за описаната от ищците „домашна ракия“ трябва да бъдат представени доказателства, че е законно придобита – да се установи произхода й, в противен случай е недопустимо да се търси обезщетение за тази вещ. Ответникът твърди, че за част от сградата, за която се претендират имуществени вреди, няма налична строителна документация и строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Оспорват се и твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди, като се сочи, че те не са изпитали пряко уплаха и стрес от събитията на 24 срещу 25 октомври 2017 год., тъй като са спели. Прави възражения във връзка с доказателствените искания на ищците. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Представя доказателства.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,  намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от  съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът Й.Т. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. Полски извор, построена в УПИ № ХIII-148 в кв. 32 по плана на селото. На 24 срещу 25 октомври 2017 год. е имало проливни валежи на територията на с. Полски извор, община Камено.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на  проливните валежи в имота на ищеца е проникнало голямо количество  дъждовна вода , която е увредила   сградата и част от движимите му вещи. От свидетелските показания се установява, че ищцата Т. живее в имота на Т. и голяма част от движимите вещи ,находящи се в него, за които се претендира обезщетение, са нейна собственост. За установяване на щетите претърпени от двамата ищци са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания, назначени и приети са съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи.

На основание чл. 161 от ГПК съдът намира, че ищците са подали искане с вх. № 94-00-2591/01.11.2017 г. до общината за описване нанесените им щети от наводнението, но от страна на общината не са предприети действия по повод отправеното искане. От разпита на свидетелите се установява, че нанесените щети в следствие на наводнението са сериозни. Водата е достигала до 70 см височина и е нанесла значителни вреди на мазилките по стените, като са унищожени и подовите настилки. Всички мебели, по голямата част от които са били нови и складирани на първия етаж са били залети от вода и кал, поради което увредени по начин непозволяващ използването им.

От показанията на свидетелят И., помагал на ищцата в почистването на къщата се установява, че са изхвърляни, поради негодността им за употреба всички движими вещи - цлата покъщнина от първия етаж – кухненско и детско оборудване, гардероб, скрин, легло, килими и т.н., строителни материали и дрехи. Всички, намиращи се на първия етаж електроуреди и инструменти също са били залети и подгизнали от вода и кал. Сходни са и показанията на свидетеля М., който е съсед на ищците и също е пострадал от наводнението.

За вида и обема на щетите е дала показания и свидетелката З., която е съставила описа на увреденото и унищожено имущество, приложен по делото. Свидетелката в качеството на вещо лице, ангажирано от застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в производствата му по установяване на щети по  застрахователни претенции, е съставила посочения опис, във връзка с сключена от ищеца Т. застраховка № 111217213026477  с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕОАД чрез посредник ЗКБ „Орел“ ООД. Установено е по делото, че ищецът не  е получил застрахователно обезщетение. От изисканото и приложено по делото копие на преписка, образувана по уведомление за щета № 11122131706639 е видно, че застрахователя е констатирал настъпилата щета и с оглед вида и размера й, е определил размер на дължимото обезщетение, но поради липса на годно правно основание не го е изплатил /застрахователното събитие е настъпило преди влизане в сила на  застрахователното покритие по застраховката/. При разглеждане на искането за изплащане на застрахователна премия, застрахователя е приел, че причината за настъпване на застрахователното събитие са проливните дъждове с наднормено количество валежи в региона на гр. Бургас.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че претърпените от ищеца Т. имуществени вреди са в размер на 3 999 лева, а претърпените от ищцата имуществени вреди са в размер на 20 344 лева.

Съдът намира за доказани твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и морални страдания. Всички разпитани по делото свидетели заявяват, че Т. е била разстроена, травмирана и все още изпитва страх при всеки дъжд. Тъй като събитието се е случило през месец октомври, времето било дъждовно и студено, поради което ищцата се  и разболяла.

 Недоказани останаха твърденията на ищеца Т. за претърпени от него неимуществени вреди. Доказателства в тази насока не бяха  ангажирани. Разпитаните по делото свидетели са описали претърпените само от ищцата неимуществени вреди.Следва да се отбележи ,че не се установи  братът на ищцата  да е присъствал по време на събитието, а  не се събраха и данни да е присъствал и при разчистването на имота непосредствено след него.

За да  бъде основателен иск за обективна, безвиновна отговорност на възложител на работа в хипотезата на чл.49 от ЗЗД , е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на нормата, а именно: ответникът –в случая Община Камено, да е възложил  изпълнението на определена работа, като при  или по повод изпълнението лицата, осъществяващи възложението, с действия или бездействия, виновно да са  причинили вреда на трети лица, в случая на ищците. Вината на изпълнителите се предполага до доказване на противното. Необходим елемент от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане е и  установяването на причинно-следствена  връзка между вредата и виновното деяние-действие или бездействие на лицата, на които ответника е възложил работа. В случая безспорно вреди са налице. Не се установи обаче твърдението на ищците, че имота им се е наводнил в резултат на некачествен ремонт, осъществен по възлагане от ответника на отводнителния канал  минаващ по протежение на улицата и от  нейна тази страна ,на която има излаз имота на ищеца,обитаван от неговата сестра-ищцата и домакинството й.

 Тези твърдения се опровергават от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съпоставена с показанията на свидетеля В.М. и изложените факти от самите ищци. От заключението на вещото лице, което съдът изцяло възприема, тъй като не страда от вътрешни противоречия ,  обосновано  е и констатациите му съвпадат с данните от   другите събрани по делото доказателства , се установява, че в община Камено липсват строителни книжа за изграждане на техническа инфраструктура – улица, тротоари, отводнителна система, канализация, както и за рехабилитация, основен ремонт, реконструкция на улица пред УПИ № ХIII-148 в кв. 32 по плана на с. Полски извор, на която се намира наводненият имот. Имотите от западната страна на улицата, където се намира имотът на ищците, са разположени на различна надморска височина и се намира по-ниско от улицата. Самата тя е с наклон към канавката, не е асфалтирана, изпълнена е с нетрайна трошенокаменна настилка, като липсват тротоари и на много места са демонтирани бордюрите. Не са направени никакви благоустройствени мероприятия, техническата инфраструктура на улицата пред имота на ищците не е поддържава в изправност от община Камено към момента на огледа. Трасето на отводнителната канавка преминава между уличното платно и затревената площ пред регулационните граници на имотите. Към момента на огледа експертът е констатирал, че канавката по протежение на улицата не е добре почистена от наноси и има задържана вода, а ширината и дълбочината й е различна по трасето, не е направен необходимия наклон за оттичане на повърхностните води. На север от улицата има непочистена и неподдържана незастроена площ,през която преминава трасето на канавката,като тя е затлачена до три имота над този на ищците. Така наречения от жителите на селото “кривия канал“ завива вдясно в края на двата квартала и се заустява в бетонова тръба ф 500, която е затлачена от пръст и наноси и при интензивни валежи през нея не могат да се оттичат дъждовните води от канала. Пред имотите  на собствениците над канавката сда поставени сглобяеми стоманобетонови трапецовидни елементи, които служат за преминаване като мостчета. Не е осигурен достъп до входовете на собствениците, тъй като тези елемента не са свързани с улицата,имотите и затревените площи пред регулационните граници на имотите,като собствениците сами са направили тази връзка. В заключение вещото лице е посочило,че отводнителният канал,така както е изграден,не може да поеме значителни валежи без да се засегне имота на ищците, като се има предвид,че се намира в най-високите части на делото. Канавката не е облицована и непрекъснато от откосите ще се свлича прост и от наноса на водата ще се затлачва. Необходимо е да се укрепят откосите,да се направи необходимия наклон по трасето на канавката, тъй като  при обилни валежи ще се оттича  голямо количество води, която ще подкопава откосите и няма да се побира в нея, а ще се разлива по дворовете разположени по трасето на улицата. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание за приемане на заключението му,става ясно, че причината за наводнението е комплексна,като освен недоброто поддържане, а и самата идея за правенето на канавка и начина по който изначално е направена. Канавка се прави с бетонови елементи, откоси, с определена дълбочина и ширина,с необходимия наклон. Изводът, който следва да се направи е, че  самото изпълнение на отводняването  на улицата  само чрез ров в пръстта , разкопан  от багер, не може да осъществи това предназначение.

  Ответникът, чрез процесуалния си представител, също изрично е заявил, че технически документи за ремонт няма, тъй като такъв не е извършван. Не бяха ангажирани  и събрани  доказателства за извършени от Община Камено разходи за дейности по рехабилитация, основен ремонт или  реконструкция на улица пред УПИ № ХIII-148 в кв. 32 по плана на с. Полски извор.

От разясненията на вещото лице в съдебно заседание също така става ясно, че всъщност общински багер е изкопал и правил почистване на канавката, а не строително-монтажни дейности, които представляват по същността си ремонт. Горните изводи се подкрепят от изложените конкретни обстоятелства за извършени през 2015 год. по твърдения на свидетеля В.М. и самите ищци в исковата им молба ,от служители на Община Камено действия по улицата пред дома им. Безспорно е, че на това “съоръжение“ –канавка, е правено само почистване, като тя е била разширена, премахнати са били положените преди това  пред всяко дворно място по няколко бетонни тръби за оттичане на водата, и са били поставени бетонни пе-образни мостчета за осигуряване на достъп до дворните места, а не за целите на отводняването. Не се установява твърдяното от ищците изпълнение на строително – ремонтни работи ,за да може да се изследва и прецени дали то е било качествено. От изложеното  също така не може да бъде направен извод, че претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди не биха настъпили, ако ответника бе ремонтирал канала, находящ се до пътното платно. Вещото лице изрично е пояснило,че самата идея за направа на канавката  и начина на направата са в основата на проблемите с отводняването.

При това положение, съдът намира, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Не се установява той да е възложил ремонт на канавката през 2015 год.,който да е осъществен некачествено и в резултат на който да е настъпило наводнението през 2017 год. За отговорността по чл.49 от ЗЗД е без значение собствеността върху ремонтирания обект. Собственикът на  дадена вещ отговаря на основание чл.50 от ЗЗД за вредите произлезли от нея.Поради това не подлежи на изследване въпросът  чия е собствеността на улицата, на която излаз има  наводнения имот,при невъведени фактически основания с исковата молба за правна квалификация по чл.50 от ЗЗД. Без значение за отговорността по чл.49 от ЗЗД е и чие е било задължението по закон да бъде изградена  такава канавка или отводнително съоръжение на улицата, което да  е годно да изпълни  това предназначение. Позоваването на текстове  на Закона за пътищата  е несъстоятелно и поради това, че няма никакви доказателства от които да се направи извод, че улицата, на която се намира наводнения имот попада в изключението по чл.1,ал.2,т.2 , а именно,че  тя е  едновременно  улица в населено място  и участък  от републикански или общински път. Нямат отношение и  посочените текстове на Закона за движение по пътищата,тъй като залегналите в него задължения са насочени към постигане на прогласената  в ал.2 на чл.1 от него  цел да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства,сред които не фигурира и   предпазване на имотите, с излаз към улиците от наводняване чрез осъществяване на отводнителни съоръжения. Същевременно, от фактическите твърдения ,изложени в исковата молба е видно, че не се търси отговорност от ответника за бездействие на негови длъжностни лица по изпълнение на вменено от закон задължение изграждане на годна отводнителна система или съоръжение или предприемане на други превантивни мерки за избягване на наводнения на имоти от проливни дъждове.

С оглед на всичко изложено по-горе претенциите са неоснователни и следва да бъдат  отхвърлени. Поради неоснователност на главните  искове, неоснователни се явяват и предявените искове  за присъждане на законната лихва върху предявените суми.

         По разноските:

Предвид изхода на делото, ищците дължат заплащане на направените и претендирани в производството от ответника разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представил не е представил списък на разноските. Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че  договореното адвокатско възнаграждение е в размер от 2 000 лева за защита в настоящото производство. Същевременно, от записаното в   частта „начин и срок на плащане“ – по банков път,следва да се приеме, че сумата не се плаща в брой  при подписване на договора, а плащането по уговорения начин следва да се удостовери с надлежен банков документ. Необходимостта от прилагане на банков документ не отпада и от отбелязванията по-надолу в договора, че сумата  от 2000 лв. е платена  по сметка. До приключване на разглеждането на делото в настоящата инстанция банков документ за плащане  не е приложен. При това положение не може да се приеме, че този разход е направен от ответника, въпреки че е поискал присъждането му при устните състезания,за да се произнесе съдът положително в тази насока.

По изложените съображения и на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Окръжен съд – Бургас,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Й.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на Община Камено с административен адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 да му заплати обща  сума от 11 600 лева  за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили от наводнение на 24-25 октомври 2017 год., причинено от некачествен ремонт  през 2015 год. на канавка  пред УПИ ХІІІ-148 в кв.32 по плана на с.Полски извор, община Камено, както следва: сумата от 7 600 лв., представляваща обезщетение за унищожени вещи, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за възстановяване на имота му и сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената обща  сума от датата на предявяване на иска-20.12.2017 год.  до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на Община Камено с административен адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 да й заплати обща  сума от 38 400 лева  за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, настъпили от наводнение на 24-25 октомври 2017 год., причинено от некачествен ремонт  през 2015 год. на канавка  пред УПИ ХІІІ-148 в кв.32 по плана на с.Полски извор, община Камено както следва: сумата от 26 130 лв., представляваща обезщетение за унищожени вещи, сумата от 3 270 лева, представляваща обезщетение за ремонт на обитавания от нея имот и сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената  обща сума от датата на предявяване на иска-20.12.2017 год.  до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                               СЪДИЯ: