РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Д. П. Бозаджиев
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500560 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. И. ЕГН ********** с адрес : гр.
************ чрез адв. Д. К. от АК гр. Б., със съдебен адрес : гр. ****************** срещу
решение № 170/27.11.2024 г., постановено по гр.дело № 536/2024 г. по описа на Панагюрски
районен съд , с което съдът е приел за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Г. И. И., ЕГН: ********** от ******************** дължи на
„Кредито“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ главница
по Договор за кредит № ОL00069982 от 07.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2024г., до окончателното плащане, за която е издадена Заповед
за изпълнение № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024 г. на Районен съд – Панагюрище, като
е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че Г. И. И., ЕГН: ********** дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК:
********* сумата от 88,55 лв. /осемдесет и осем лева и 55 ст./ мораторна лихва върху
главницата за периода 08.12.2024г. – 29-04.2024г.В жалбата се излага, че решението на
Панагюрски РС е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства. По -подробни
доводи и съображения се излагат в депозираната по делото писмена молба под формата на
1
писмена защита. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е изцяло
незаконосъобразно , тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
които макар и да са косвени ,но доказвали, че ответникът по първоначалния иск не е бил
страна по спорното договорно правоотношение, тъй като през м. ноември 2022 г. е станал
обект на извършено спрямо него престъпление , като чрез въвеждането му в заблуждение и
чрез използването на трето лице и на технически способи и средства е била „открадната
неговата самоличност „ . Бил е подведен и е извършил регистрация в платформата „
Евротръст“ на 04.11.2022 г. , като неговата електронна поща е била сменена с нова
електронна поща и са били добавени два нови телефонни номера. От този момент ,
ответникът бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис в платформата „
Евротръст“. Осъзнавайки какво се е случило, ответникът поискал от платформата да бъде
блокиран неговия електронен подпис и подал жалба по прокуратурата , но към 22.12.2022 г.
установил, че на негово име са били сключени общо 15 броя бързи кредити. Твърди , че и
процесният договор бил такъв. Твърди , че по делото са събрани доказателства, които по
макар и косвен начин доказват защитната теза на ответника. Поддържа фактическите
твърдения за начина, по който ответникът е бил въведен в заблуждение за сключване на
договора за кредит от разстояние и е получил предоставения й кредит. Отправя искане за
отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е
подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя
са неоснователни, като излага подробни съображения. Сочи, че първоинстанционният съд е
изяснил всички необходими факти , спазени са както материалните , така и процесуалните
норми. Моли се за потвърждаване на решението на Панагюрски РС и присъждане на
разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на жалбоподателя.
Пазарджишки окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в частта, в която
съдебното решение е с негативен характер за ответника, именно в частта в която
установителната искова претенция за съществуването на вземането за главница в размер на
500,00 лв. е била уважена – жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
2
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Кредито" ООД против Г. И. И. за установяване
съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумите 500.00 лв. главница, ведно със
законна лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за
забава в размер на 88,55 лв. за периода 08.12.2022 г. до 29.04.2024 г. по Договор за
потребителски кредит № OL00069982 от 07.11.2022 г., сключен между „Кредито" ООД и Г.
И. И., за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч.
гр. д. 338/2024г. на Районен съд-Панагюрище. Твърди се, че между ищеца, в качеството му
на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател е сключен индивидуален
Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., съобразно изискванията на ЗПФУР.
По силата на сключения договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 500,00
лв. със срок на издължаване 30 дни, при ГЛП от 0% и ГПР 0%. Страните уговорили, че при
сключване на договора ще се дължи сумата за експресно разглеждане на кредита в размер на
110.00 лева, съобразно желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да
изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Излага, че заемната сума била преведена
по личната банкова сметка на ответника. С това Дружеството е изпълнило задълженията си
по Договора. Заемът следвало да бъде погасен на 07.12.2022 г. - на една погасителна вноска.
Твърди се, че Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на
дължимите суми и не е извършил никакви плащания на падежа, с което изпаднал в забава и
дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 88,55 лв. за периода
08.12.2022 г. до 29.04.2024г. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът се
снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 196/30.04.2024 по ч. гр. д. 338/2024г.
на РС-Панагюрище за процесните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал
възражение, поради което предявява установителния иск. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че в полза на „Кредито" ООД, съществува
вземане в размер на 500.00 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 30.04.2024 г.
до изплащане на вземането и 88,55 лева лихва за забава за периода от 08.12.2022 г. до
29.04.2024 г. по Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024г.
на Районен съд-Панагюрище. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска. Оспорва, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение на соченото от ищеца
правно основание- Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., какъвто твърди,
3
че не е сключвал по реда на ЗПФУР. Излага, че през месец ноември 2022 година спрямо него
било извършено престъпление, като чрез въвеждането му в заблуждение и чрез
използването от трето/и лице/а на технически способи и средства била „открадната неговата
самоличност“. Подведен бил да извърши и извършил регистрация в платформата
“Евротръст“, която предоставяла удостоверителни услуги - електронна идентификация,
електронен подпис, електронно връчване и други. Впоследствие се оказвало, че в
платформата “Евротръст“ на 04.11.2022 година в 13:32 часа неговата електронна поща била
сменена с нова електронна поща -*********************, в 13:33 часа бил добавен нов
телефонен номер - ***********, а в 13:42 часа бил добавен втори телефонен номер -
**********. От този момент бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис,
регистриран в платформата “Евротръст“. Ответникът твърди, че никога не е теглил кредит и
не е получавал суми от ответното дружеството, а се касае за злоупотреба с неговите лични
данни.
След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено средното : В полза на ищеца „КРЕДИТО“ООД срещу длъжника Г. И. И. е
издадена Заповед № 196/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. 338/2024г. на РС Панагюрище. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение. На заявителя са дадени указания да
предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим.
По същество. Спорът във въззивното производство се свежда до въпроса дали от
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът- жалбоподател е поел
задължение към ответното дружество по цитирания договор за кредит №
OL00069982/07.11.2022 г. и че заемът е усвоен от ответника Г. И. И..
Основното оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение като не е подложил на анализ всички събрани по делото
доказателства, сочещи на наличието на престъпни обстоятелства при сключване на този
договор.
Тези възражения и оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК задължава съда да спре производството по делото, когато при разглеждането му се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените
престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в
наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или
когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни
обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В случая е безспорно установено, че по жалба на ответника – жалбоподател Г. И. са
образувани пр.пр. 184/2023 г. по описа на РП- Пазарджик по ДП № 310-ЗМ-250/2022 г. по
описа на РУ Панагюрище , както и ДП № 223/ 2022 г. по описа на ГДБОП-МВР , пр.пр. №
4
17933/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура – двете за престъпление по чл. 212
ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 НК – затова , че у Г. И. е възбудено и поддържано заблуждение ,
като е използван неговия електронен подпис и с това му е причинена имотна вреда. Няма
данни за приключване на тези преписки или евентуално за повдигане на обвинения и
образуване на други производства.
При тези данни в обжалваното решение, районният съд правилно и законосъобразно
е приел, че по делото не са налице предпоставките за спиране на производството на
основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК, понеже подаването на сигнал на една от страните по делото
с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават
„разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива
обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая
образуваните по жалби на ответника по гражданското дело прокурорски проверки, без да са
налице данни същите да са приключили с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание
за спиране на гражданското дело.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да приеме за
установено следното : Процесното вземане произтича от сключен на 07.11.2022г. между
ответникът – жалбоподател в настоящото производство Г. И. И. и „Кредито“ ЕООД /сега
Кредито ООД/ Договор за потребителски кредит № OL00069982/ 07.11.2022 г. , по силата на
който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 500,00 лв. Договорът е
сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези
договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския
кредит, приложими са съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Неоснователни са възраженията
поддържани от жалбоподателя , че този договор не им е предоставен, доколкото договорът
заедно с приложенията се намира в кориците на ч.гр.д. № 338/ 2024 г. по описа на
Панагюрски/ заповедното производство / и същото е приобщено в цялост към исковото
производство, поради което не е съществувала процесуална пречка за ответника да се
запознае с него.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.Според чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, електронният документ представлява всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. В случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали
същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ. Освен това в чл. 18 ал.3 от ЗПФУР се предвижда, че изявленията,
5
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
По настоящото дело съдът намира за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.
Правилата и реда на действията, касаещи елементите на фактическия състав на
сключване на договора са посочени подробно в неговия текст. Така в т. 3. 1 е посочено , че
сключването му става онлайн в личния профил на Кредитополучателя, след коректно
попълнена апликационна форма. Предвидени са още и последващи действия- в случай, че
Кредитополучателят е одобрен от Кредитора, Кредиторът изпраща на e mail адреса на
Кредитополучателя проект на Договора за кредит, съдържащ предложение по всички
въпроси, касаещи страните. В случай, че Кредитополучателят е съгласен с всички клаузи на
договора и не желае промяна на нито една от тях, Кредиторът му изпраща чрез СМС
потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутон „Подпиши“ в профила
на Кредитополучателя. Съгласно т.3.1.3. от процесния договор ,чрез въвеждането на този код
и след натискане на бутон „Подпиши“, Кредитополучателят потвърждава желанието си за
сключване на Договор за кредит с Кредитора.Според чл. 2 от договора, същият се счита за
сключен и влиза в сила след въвеждане на уникален код, който Кредиторът е изпратил на
Кредитополучателя под формата на СМС. Уникалният код се въвежда от
Кредитополучателя в личния му профил, създаден в платформата на Кредитора и служи
като потвърждение за сключване на договора. Страните изрично се съгласяват въвеждането
на уникалния код, потвърждаващо приемането на Договора за кредит, да има силата на
саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. След като Кредитополучателят потвърди сключването на договора, посредством
въвеждане на уникалния код, изпратен му с СМС от Кредитора, Кредиторът незабавно
превежда сумата по кредита по посочената от него в заявлението банкова сметка или му я
предоставя на ръка в офис на “ИзиПей” АД.
По делото е представено искане за заем, отправено чрез интернет платформата на
заемодателя, свалени от системата на кредитодателя / извлечение от регистър искания/. В
Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на
кредитополучателя ответник, който изпратил селфи и снимка на гръб и лицевата страна на
личната си карта./ л.16 от делото / . Посочена е заемната сума в размер на 500 лв., лихвен
процент, годишен процент на разходите, банковата сметка в Уникредит Булбанк АД, по
която сумата да бъде преведена, като видно от представената по делото справка за банкови и
платежни сметки на физическо лице, титуляр на сметката е ответникът. Представено е
платежно нареждане за сумата от 500,00 лв. с основание на превода – номера на договора за
кредит – 69982, по посочената от И. сметка от 07.11.2022г. и удостоверение от Уникредит
Булбанк АД, че сумата е постъпила в сметката на посочената дата, поради което следва да се
приеме, че сумата е усвоена.
Договорът за заем е реален договор и обстоятелството, че ответникът е отправил
6
искане за отпускане на кредит, в което е посочил личните си данни, че сумата в размер на
500,00 лв. е усвоена от него, доказват възникнало между страните облигационно отношение.
В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователни поддържаните от
жалбоподателя доводи, че правнорелевантни факти касаещи неговата защитна позиция са
доказани със събрани по делото косвени доказателства.Няма спор, че косвени доказателства
могат да бъдат използвани в процеса на доказване. Но също така е трайно разбирането в
съдебната практика, че „косвените доказателства“ могат да послужат в гражданския процес
като единствена основа за доказване, само в случай, че направеният въз основа на тях извод
е единствено възможния.
В случая се установява, че ответникът не е титуляр на телефонния номер, на който е
изпратен от кредитора уникалния код за въвеждане от потребителя. Но посочвайки този
телефонен номер в искането за отпускане за кредит, И. се е съгласил комуникацията между
двете страни да се осъществява чрез него. Неотносимо е възражението на И., че е
„открадната негова самоличност“ и е бил подведен да извърши регистрация в платформата
„Евротръст“, доколкото при сключване на договора не е използвана платформата
„Евротръст“, нито договорът е подписван със създадения от него електронен подпис. Освен
това според данните от регистъра на БНБ, жалбоподателят е посочен като титуляр на
сметката, по която е преведена заемната сума, поради което неоснователно е възражението,
че тази сметка и сумите по нея не се ползват от И.. На ответника е предоставена
необходимата информация съгласно чл. 8 - 10 ЗПФУР. От представеното извлечение от
електронната система на кредипополучателя се установява, че на длъжника са изпратени
договора, а погасителния план се съдържа в него.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „Кредито“ ЕООД
е предоставя на потребителя Г. И. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Районният
съдът е изложил подробни доводи в тази посока , но настоящата въззивна инстанция счита ,
че не следва да ги подлага на анализ, доколкото приемайки , че договорът е сключен в
нарушение на чл. 143 ЗЗП е приел и уважил иска в тежест на ответника – заемател само за
чистата стойност по договора, равняваща се на главницата в размер на 500,00 лв., а в
останалата й част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. В тази част
съдебното решение не е обжалвано от ищеца , който би имал интерес от Т.а обжалване. Във
7
въззивната си жалба ответникът – жалбоподател е направил искане до съда за отмяна на
цялото решение , но съдът намира , че въззивната жалба в посочената по-горе част е
допустима , тъй като ответникът има правен интерес да оспори негативната за него част от
съдебното решение , но жалбата в тази й част е неоснователна. В останалата част –
въззивната жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят няма правен интерес да
обжалва цялото съдебно решение – в случая отхвърлянето на предявения против него
установителен иск, поради липсата на правен интерес от Т.а обжалване. В тази част жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото следва да бъде
прекратено.
За пълнота на изложението, съдът намира за неоснователни изложените доводи в
молбата- писмена на жалбоподателя, а именно - за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при разглеждане на делото и по-специално – при провеждане на
откритото съдебно заседание на 07.11.2024 г. За това заседание е изготвен протокол , който е
приобщен в ЕИСС с рег. № 584/ 08.11.2024 г. Това не представлява нарушение нито на
технологичните правила на системата , нито на правилата за изготвяне на протокола в 3-
дневен срок от провеждането на заседание. Отказът на съдията- докладчик да отложи
отново разглеждането на делото , също е мотивиран и обоснован и този отказ, по никакъв
начин не е нарушил правата на защита на ответника.
По разноските. С оглед на изхода от спора , ответникът по въззивната жалба има
правото на разноски в размер на 400,00 лв. съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
По въззивна жалба на Г. И. И. ЕГН ********** с адрес : гр. ************ чрез адв. Д.
К. от АК гр. Б., със съдебен адрес : гр. ****************** ПОТВЪРЖДАВА решение №
170 / 27.11.2024 г. по гр.д. № 536/ 2024 г. по описа на Панагюрски районен съд, в частта , в
която съдът е приел за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, че Г. И. И., ЕГН: ********** от ******************** дължи на „Кредито“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51Г, офис 32, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ главница по Договор за кредит
№ ОL00069982 от 07.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.04.2024г., до окончателното плащана не сумата, за която е издадена Заповед за
изпълнение № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024 г. на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА Г. И. И. ЕГН ********** с адрес : гр. ************ чрез адв. Д. К. от АК
гр. Б., със съдебен адрес : гр. ****************** да заплати на „КРЕДИТО „ ООД ЕИК
********* , със седалище и адрес на адрес на управление : гр. София, район Лозенец , бул.
„Черни връх“ № 51Г , офис 32 сторените по въззивното дело разноски в размер на 400,00 лв.
за заплатен адвокатски хонорар.
8
ОСТАВЯ без разглеждане подадената въззивна жалба от Г. И. И. ЕГН ********** с
адрес : гр. ************ чрез адв. Д. К. от АК гр. Б., със съдебен адрес : гр.
****************** против решение № 170 / 27.11.2024 г. по гр.д. № 536/ 2024 г. по описа
на Панагюрски районен съд, в останалата й част като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д. № 560 / 2025 г. по описа на ПзОС – в тази
му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1
от ГПК.
В частта , в която съдебният акт има характер на определение за прекратяване на
производството по делото – подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлАС в 1- седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9