№ 49
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100605564 по описа за 2022 година
С решение от 24.10.2022г. постановено по н. о. х. д. № 5564/222г. Софийски районен
съд, НК,129 с –в е признал подсъдимата А. Г. Г. за виновна в извършването на
престъпление по чл.182 ал.1 от НК,поради което и на осн.чл.78А ал.1 от НК я е освободил от
наказателна отговорност,като й е наложил административно наказание-глоба в размер на
1000лв..
В законоустановният срок,против постановеното решение е постъпила жалба от
подсъдимата.С жалбата се оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за
неговата отмяна и постановяване на ново-оправдателно решение спрямо подсъдимата.
В съдебно заседание,подсъдимата,редовно призована не се явява и не сочи
уважителни причини за неявяването си.
Защитникът й пледира за уважаване на жалбата.Изтъква ,че в хода на съдебното
следствие пред първия съд са допуснати нарушения на процесуалните правила,които водят
до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.Посочва се,че първия съд е изградил вътрешното си убеждение на основата
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,без да ги приобщи по
съответния ред.
Представителят на СГП,счита ,че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
1
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,районният съд е обсъдил събраните по предвидения в
НПК ред гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство и въз основа
на техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимата А. Г. Г. е родена на ****г. в гр.София ,българка, българска гражданка,
неграмотна, неомъжена, неосъждана.
През 2020г. подсъдимата Г. живеела на адрес в гр.София, кв.“Ботунец- 2“, бл.**** на
семейни начала с лицето А.В.С..С тях живеела и една от дъщерите й- О.А. Г., родена на
12.10.2017г..
На 10.07.2020г., около 09.00 часа подс. Г. оставила дъщеря си О. на балкона на
жилището и затворила вратата, за да не може детето да влиза в апартамента, като самата тя е
излязла от жилището с по-малкото си дете М..По-късно същия ден св.К.М. - главен
специалист медиатор в СО, район „Кремиковци“ получила анонимно обаждане, за
изоставено дете на възраст около година и половина в кв.“Ботунец-2“, ***. От своя страна
св.М. веднага уведомила кметския наместник на кв. “Ботунец“ и зам. кмета на СО, район
„Кремиковци“. След това св.М. заедно е кметския наместник Н.Д. отишли незабавно на
адреса, като започнали да тропат по вратата на ап.****, но никой не отворил. От терасата
на жилището на св.К.,която живеела на горния етаж на сградата ,забелязали малката О.
,облечена с дебела вълнена фланела,цялата омазана с изпражнения. На терасата имало
детско креватче, което било затрупано е различни стари вещи като велосипеди, чували с
дрехи, натрошени стъкла и др. Съседи на семейството разказали, че редовно виждали детето
изоставено само на терасата и го чували да плаче..На място бил повикан екип на 08 УПБЗН
„Кремиковци“, който да установи достъп до жилището.
По същото време, в 05 РУ-СДВР постъпил сигнал за заключено дете на балкон на
адрес в гр.София, кв.“Ботунец-2“, бл.****, като на място били изпратени полицейските
служители от АП – 222.,На място бил повикан и екип на Спешна помощ с д-р Г., който
прегледал детето, както и социален работник от отдел „Закрила на детето“ - ДСП, район
„Оборище“ - св.Н.В.С..
Със Заповед № ЗД/Д-С-0-17/14.07.2020г. на директора на ДСП - Оборище малолетната
О. била настанена в професионалното приемно семейство на св.С.И.Г. и св.Л.А.Г.. При
проверката и от изготвения Социален доклад на ДСП - Оборище било установено,че детето
е отглеждано в лоши хигиенно - битови условия и за същата не са били полагани адекватни
грижи, като е съществувал риск за живота и здравето му.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдимата Г. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182 ал.1 от НК.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, описано
в постановлението на СРП е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
2
обжалваното решение.
Обосновано съдът е дал вяра на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,които са безпротиворечиви , подробни и по убедителен начин описват
механизма на извършеното престъпление.Свидетелите К. М.,А.С.,С.Н.,Ф.К.,Н.С.,С.Г.,С.Г. и
П.Д. поотделно и в съвкупност илюстрират както условията в които е била отглеждана
малолетната О.,така и събитията от процесната дата,на която малката О. е оставена сама в
жилището,заключена на терасата в продължение на часове.В потвърждение на
гореизложеното са и обясненията на подсъдимата.
Възраженията на защитата,свързани с приобщаването на събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени източници са неоснователни.Спазена е
разпоредбата на чл.283 от НПК.Вярно е,че първият съд е възприел непосредствено в хода на
съдебното следствие единствено обясненията на подсъдимата ,но в тях същата е направила
самопризнания,т.е. не е оспорила описаната в постановлението на СРП фактология.Това не е
сторил и защитникът й,който не е релевирал искания свързани с изслушване на свидетели
,разпитани в досъдебната фаза пред съдебния състав с цел проверка на фактите,изложени в
постановлението на СРП.В този смисъл,липсата на процесуална и доказателствена
активност от страна на защитата не води до порок на постановения съдебен акт.
От друга страна,в производството по чл.375 от НПК съдът извършва преценка на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства/чл.378 ал.2 от
НПК/.Анализира тяхната убедителност и вътрешна противоречивост и при нужда ,служебно
или по искане на страните,събира непосредствено такива.В конкретният случай,събраните в
хода на досъдебното производство доказателства са еднопосочни,поради което първия съд
не е имал основание да преповтаря извършените в хода на досъдебното производство
процесуално-следствени действия, а от друга страна,не е бил сезиран и с такова искане
,както от подсъдимата ,така и от нейния защитник.
Правилно,действията на подсъдимата са квалифицирани като престъпление по чл.
чл.182 ал.1 от НК.Подсъдимата в качеството си на биологичен родител на малолетната О. е
имала задължение да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето.Несъмнено ,с
действията си,оставяйки малолетното дете без надзор в продължение на часове заключено
на тераса в горещите часове на деня,без храна и вода, е застрашила здравето му.Детето се е
облекчавало на терасата,без само да е в състояние да се погрижи за личната си хигиена,било
е облечено в неподходящи за сезона дрехи,което е криело опасност от както от
обезводняване и топлинен удар,така и от зарази.Действията на подсъдимата са били
умишлени и липсват основания да бъдат оправдани.
Извършвайки цялостна служебна проверка на атакуваното решение, въззивния съд
счете, че правилно първия съд е приложил института на освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78А от НК,тъй като са били налице материално-правните
предпоставки за това,с оглед предвиденото наказание до три години лишаване от свобода и
липсата на предходно освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата.
При определяне на административното наказание-глоба,първия съд е отчел като
3
смекчаващо отговорността обстоятелство –проявената критичност от подсъдимата и
съдействието й за разкриване на обективната истина.Отчетени са и положителните
характеристични данни,факта,че е неграмотна и безработна,поради което е определил
наказанието в минималния размер от 1000лв.
Няма основание наложеното наказание да се определи като несправедливо от гледна
точка на подсъдимото лице,тъй като не са нарушени правилата за индивидуализация на
наказанието.Размерът на наказанието е определен в минималния такъв,с оглед
преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства.Липсват и основания за по-
голяма снизходителност,предвид законовата забрана за това.
С оглед изложените съображения , въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт
следва да бъде потвърден,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2022г. на СРС,НО,129 състав,постановено по нохд №
5564/22г.по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4