№ 21174
гр. С., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110170835 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 05.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Б. В. С. за сумата 569,24 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. ***
с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.03.2020г.30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 16.05.2020г.21.03.2023г.; М. В. Н. за сумата 569,24 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м.
април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.- 30.04.2022г.,
сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
1
дело № 18278 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж,к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на Б. В. С. за сумата 569,24 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1,
ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата
88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.30.04.2022г., сумата 2,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г.; М. В. Н. за сумата
569,24 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май
2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.-
2
30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.-
21.03.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по
ч.гр. дело № 18278 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени доводи, че
процесният имот е съсобствен между ответниците и А.Д.А., М.Д.Д. и Л.Д.Д.. В отговора се
навеждат доводи, че през процесния период имотът се е ползвал единствено от А.Д.А..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмените доказателствени средства, чрез договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба от държавен жилищен фонд от
14.03.1972г. и писмо от 02.09.2022г. на Столична община, район "Илинден", се установява,
че В.И. С. и Е.И. С.а са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № *** с адрес:
гр. С., ж.к. "З.Ф.", бл. *** вх. 1, ет. 13.
От представеното удостоверение за наследници от 04.09.2014г., издадено от Столична
община, район Триадица, се установява, че Е.И. С.а е починала на 17.08.1975г. и е оставила
наследници по закон- В.И. С.- съпруг и Б. В. С. и М. В. С.а- низходящи от първа степен.
Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община,
район Илинден, се установява, че В.И. С. е починал на 26.07.2014г. и е оставил наследници
по закон Т.С. С.а- съпруга и М. В. Н. и Б. В. С.- низходящи от първа степен.
Със заявление- декларация от 17.12.2014г. Т.С. С.а е изразила желание да бъде открита
партида за процесния имот при ищеца на нейно име.
С решение № 20026432/ 31.03.2022г., постановено по гр. дело № 49318/ 2019г. по
описа на Софийски районен съд, 172 състав, е допусната делба на недвижим имот,
представляващ апартамент № *** с адрес: гр. С., ж.к. "З.Ф.", бл. *** вх. 1, ет. 13, между
А.Д.А., М.Д.Д., Л.Д.Д., Б. В. С. и М. В. Н., като за всеки от ответниците е определен дял в
размер на по 30/ 72 ид.ч.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 479,56 лева. Съгласно обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност
416,93 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен период
01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесния период е начислена топлинна енергия на стойност
488,82 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното
от правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно
който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от
потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че наследодателите на ответниците са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- договор за продажба,
сключен по реда на Наредбата за продажба ба жилища от държавния жилищен фонд. В
настоящия случай между страните не е спорно, че при сключване на процесния договор е
спазен смесения фактически състав, предвиден в посоченият подзаконов нормативен
акт, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил. Посоченият имот е станал
съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото придобивното основание се е
осъществило по време на брака на купувачите (който факт не е спорен по делото) и при
действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството, който се прилага и относно имуществените отношения между
съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)). Съпружеската имуществена общност е прекратена със
смъртта на Е.И. С.а на 17.08.1975г. При съобразяване на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК
(отм.), СИО се е прекратила при равни дялове. Предвид изложеното Васил С. е придобил
правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недивижим имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството ЗН), децата на починалия наследяват по
равни части. С откриване на наследството на Е.И. С., низходящите от първа степен са
придобили по равни части от притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота, т.е. по 1/4 ид.ч.
Наследството на В.И. С. е открито със смъртта на същия на 26.07.2014г. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С
4
оглед изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съдът счита,
че наследниците на В.И. С. са придобили равни части от наследството му- по 1/6 ид.ч. (1/3
ид.ч. от ½ ид.ч.). След аритметично уравнение на дяловете, делът на ответниците в имота са
по 30/72 ид.ч. (или 15/36 ид.ч.).
В обобщение, ответниците са придобили по силата на наследствено правоприемство
правото на собственост върху 30/ 72 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
В конкретния случай с опредление от 25.10.2024г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че през процесния период ишецът е доставил в имота
топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм.,
ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155,
5
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение за периода 01.03.2020г.30.04.2022г., които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всеки от ответниците следва да отговаря за заплащане на по
30/72 ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
Неоснователни са доводите на ответниците, че имотът се ползва единствено от друг
съсобственик. По въпросът кои правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката е постановено
Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.
Съгласно даденото в същото разрешение собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
6
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В
Тълкувателното решение е посочено, че такъв договор може да бъде сключен например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот. Конкретиката на
случая сочи, че партидата за процесния имот е Т.С. С.а, което обуславя извод, че в случая не
са налице доказателства за сключен договор за идеалната част от имота, собственост на
ответниците, между ищеца и Ангел Димитров С.. С оглед изложеното, обстоятелството кой
е ползвал имота е ирелевантно.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2020г., за отчетен период
м. май 2019г.-м. април 2020г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2020г.,
задължението по фактура № **********/ 31.07.2021г., за отчетен период м. май 2020г.- м.
април 2021г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2021г., задължението по фактура №
**********/ 31.07.2022г., за отчетен период м. май 2021г.- м. април 2022г., е станало
изискуемо, считано от 14.09.2022г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.. е в
размер на 176,79 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
7
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 32,50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 34,20 лева, за всеки от ответниците.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
31,28 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100
лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. Съобразно уважената част от исковете, всеки от ответниците следва да бъдат
присъдени разноски в първоинстанционното исково производство в размер на по 130,70
лева.
Ответниците не са представили доказателства да е извършил разноски и не са
поискали да бъдат присъдени такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. В. С., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 569,24 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 13, ап. *** аб. № *******, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 05.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, на правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 88,40 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 16,46
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ се в гр. С.,
ж.к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 13, ап. *** аб. № *******, за периода 01.03.2020г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 05.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
8
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение
по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № 18278/ 2023г. по описа на Софийския
районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Н., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 569,24 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 13, ап. *** аб. № *******, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 05.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, на правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 88,39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 16,45
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ се в гр. С.,
ж.к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 13, ап. *** аб. № *******, за периода 01.03.2020г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 05.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение
по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № 18278/ 2023г. по описа на Софийския районен
съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против Б. В. С., с ЕГН
**********, иск за установяване съществуването на "Т.С." ЕАД за сумата 2,97 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против М. В. Н., с ЕГН
**********, иск за установяване съществуването на "Т.С." ЕАД за сумата 2,96 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. В. С., с ЕГН **********, да плати на "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, сумата
34,20 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 18278/ 2023г. по
описа на Софийския районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от исковте и сумата
130,70 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Н., с ЕГН **********, да плати на "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, сумата
34,20 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 18278/ 2023г. по
описа на Софийския районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от исковте и сумата
130,70 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10