Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано е по Жалба на К. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, ул. В. Левски, № 58, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-351#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. на ръководителя па осигуряването за безработица, с което на К. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 9.00 лв. дневно и Разпореждане №121-00-2059-12 от 24.11.2023 г. с което е изменен размер на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като с което е определен нов размер за периода от 01.01.2021г. до 11.01.2021 г. от 12.00 лв. дневно.

 

3. Счита се, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони.

Подробните констатации и съображения изложени в обстоятелствената част на жалбата се субсумират в твърдението, че в хода на административната процедура, не е безспорно доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на Б. с работодателя му в „Keelings Softfruits UC” Ирландия, поради факта, че в преписка липсва представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или нейният еквивалент, приложим в Република Ирландския.

Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните факти за решаването процесния административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на постановения от него акт.

В този контекст се сочи, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U002, СЕД U004, СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като различни причини за прекратяване на заетостта - „датата на договора“, „изтичане срока на договора“ и „напускане на служителя“, като всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се също така, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

В писмената защита по същество на спора са допълнени възраженията, че оспореното решение не е мотивирано, като Медова ми не е бил уведомена и не е участвала в производството по издаване на административния акт.

Счита се, че полученото писмо от „Keelings Softfruits UC” не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на закона, също така е издадено от юридическо лице, но не е подписано от управителя или представляващ, а от служител без данни за представителна власт поради тези обстоятелства считам, че вписаните в него обстоятелства не би следвало да се кредитират. Сочи се също така, че в писмото не е конкретизирано как точно е напуснала Медова.

Възразява се също така, че от представените по делото писма е видно, че спрямо К. М. и е бил удължаван на няколко пъти срочния трудов договор, което ще рече, че въпреки, че договора е срочен той може да бъде намалявана или удължаван ако са съгласни и двете страни.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

В представената по делото писмена защита се сочи, че административния орган е надлежно уведомил жалбоподателката за образуваното административно производство; че преносим документ U1 е неотносим към предмета на правния спор; че административния орган е събрал необходимите доказателства по преписката.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 05.01.2024 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 19.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление №Ф-01-764 от 17.09.2020 г. (л. 120), адресирано до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, К. М. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Ирландия в периода от 17.01.2019 г. до 12.09.2020г. С писмо №У-122-00-2059-1 от 18.09.2020 г.(л. 116), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Медова следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Р-45 и последните фишове за изплатени заплати..

В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени : Заявление от 20.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 114), в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 17.01.2019 г. до 12.09.2020г., с работодател Keelings и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, три фиша за изплатени суми на Б. от Keelings & Sons от 17.09.2020 г. 10.09.2020 г. и от 03.09.2020 г.; Договор за заетост от 16.01.2020 г., сключен с „Keelings Softfruits“ UC.

 

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001 №64083 от 28.10.2020 г. и U003 №68136 от 05.11.2020 г. (л. 99и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Медова за периода 17.01.2019 г. до 12.09.2020г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-2059-1 от 28.10.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 107).

В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 №80265 и U004 №81322 (л. 95 и сл.), в които е посочено : период на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“; доход за периода от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г. в размер на 20893 евро – брутен доход.

 

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-2059-2 от 14.01.2021 г.(л. 94) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-2059-3 от 15.01.2021 г. (л 92), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на К. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г. в размер на 74.29 лв. дневно.

 

9. С писмо с изх. №1029-12-953 от 27.06.2023 г. (л. 59), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Медова е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 12.09.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор Медова, с Уведомление от 14.07.2023 г.(л.56) е заявила, че е била наета от агенция за работа в Ирландия и няма връзка с фермата, не разполага с акт за прекратяване на трудовата заетост, както и че е представила необходимите документи при подаване на заявлението за обезщетение. Заявила е още, че разполага с документ U1 от компетентната институция в Ирландия, в който е посочена причината за прекратяване на договора.

Въпросния документ U1 относно удостоверяването на периоди, които се вземат предвид при отпускане на обезщетения за безработицаq от отдел за социална защита, гр. Бънкрана, графство Донигал, Ирландия е представен по делото(л.69), като в него действително е отбелязана причина за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора, но тези данни са относими за период на осигурена заетост – 23.11.2020 г. до 04.06.2021 г.

 

10. С писмо с изх. №1030-12-1372 от 27.06.2023 г. (л. 58), от работодателя Keelings Softfruits UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо с вх. № 1030-12-1372#2 от 16.08.2023 г.(л. 53 – превод л. 197), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC е потвърдено, че К. М. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е била наета в Keelings Softfruits, като работник в градинарството на срочен договор. К. е била наета в Keelings между 07.01.2019 г. и 11.09.2020г. К. е напуснала длъжността преди края на договора 30.09.2020 г.

 

11. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №728058 от 31.08.2023 г.(л. 51), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Медова за времето от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U002 738177 от 12.09.2023 г. (л. 44), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 11.09.2020г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

 

12. По преписката е представен Договор за работа (л. 109 – превод л. 137), сключен между Keelings Softfruits UC и К. М., по силата на който, Медова е била наета като работник в градинарство от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. Изрично е уговорено, че това е срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.

В договора са обективирани и следните уговорки : Длъжността подлежи на задоволително завършване на 8 седмици изпитателен срок, който може да бъде удължен, като в рамките на или след изтичане на срока, компанията може да прекрати трудовото правоотношение ; в същия срок работника може да прекрати трудовото правоотношение като спази срока на предизвестие от една седмица ; уговорено е при прекратяване на договора след изпитателния срок, компанията да отправи уведомление ; работника може да прекрати трудовото си правоотношение по всяко време с предизвестие от една седмица; при определени условия, дружеството може да прекрати договора без предизвестие с писмено уведомление.

Представен по делото е и Договор за работа (л. 138 – превод л. 188), сключен между „Keelings Softfruits“ UC и К. М., по силата на който, Медова е била наета като работник в градинарство от 07.01.2019 г. до 30.09.2019 г. Уговорените условия по този договор са идентични с прежде описаните. Според Писмо от „Keelings Softfruits“ UC от 29.08.2019 г. (л. 135), този договор е бил продължен за срок от 30.09.2019 г. до 23.11.2019 г., а според Писмо от „Keelings Softfruits“ UC от 12.11.2019 г.(л. 137), договора е бил продължен за срок от 23.11.2019 г. до 31.12.2019 г.

 

13. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-2059-9 от 14.09.2023 г.(л.38), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-2059-3 от 15.01.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на К. М.. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и е постъпил нов структуриран електронен документ №738711 от 12.09.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя считано от 12.09.2020 г….“.

 

14. С Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. (л. 34), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 09.00 лв. дневно.

Съображенията на административния орган за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия СЕД №738177 от 12.09.2023 г., следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от 4 месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО и 2020 г. е в размер на 9,00 лв., а за 2021 г. е определен минимален дневен размер от 12,00 лв.

С Разпореждане №121-00-2059-12 от 24.11.2023 г. (л. 32), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и чл. 11 от ЗБДОО за 2021 г. е изменено Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г., като на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 12.00 лв. дневно, считано от 01.01.2021 г.

 

15. По повод подадена жалба от М., с процесното Решение 1012-12-351#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт са потвърдени Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. и Разпореждане №121-00-2059-12 от 24.11.2023 г. на ръководителя па осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик.

Аргументите това да бъде сторено са идентични с тези, изложени в потвърдените разпореждания. Решаващия административен орган се е позовал на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, съобразно който, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, като по силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Прието от правна страна е още, че правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по чл. 54б, ал. 1 от КСО, за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица, в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Според административния орган, това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие) средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Пояснено е, че когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

 

IV. За правото :

 

16. Според 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В случая с оглед представените по делото Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.23) и Заповед № 37906 от 05.12.2023 г., следва да се приеме, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган.

С оглед Заповед № 1015-12-188 от 20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.127), следва да се приеме още, че потвърдените с решението разпореждания, също са издадени от снабдения с правомощията за това административен орган – в случая, това е ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик.

Постановения с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуално правни норми. Това ще рече, че оспорения акт е мотивиран във възможната пълнота.

 

17. Съобразно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.

Несъмнено е, че предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК.

С оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се посочи, в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, няма предвиден срок, подобен на тези, установени в чл. 102 от АПК. Това с оглед специалния характер на уредбата по КСО означава, че в случая не е налице непълнота на закона, налагаща прилагане по аналогия на общи ред установен в АПК. Преклудирането на правомощието на административния орган да отмени или измени влязъл в сила административен акт, при наличието на данни, които обосновават различен от постановения вече резултат, явяващ се при това положение вече несъответен на материалния закон, е твърде съществена рестрикция относно възможността, противоправния административен акт да бъде коригиран, като по този начин се възстанови законосъобразното уреждане на конкретните административно правни отношения. Ето защо, при положение, че такъв ограничителен срок би бил мислим в хипотезите на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, то несъмнено законодателя би го установил изрично.

Впрочем разпорежданията потвърдени с оспореното в настоящото производство решение, са постановени в рамките на по-малко от два месеца от установяването на новите данни, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

 

18. Предприетата от административния орган преценка на ново установените данни е обективна и еднозначна.

В случая действително, първоначално са били представени СЕД U002 №80265 и U004 №81322(л. 95 и сл.), в които е посочено : период на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“.

При последващата проверка на тези данни обаче, изрично от работодателя Keelings Softfruits UC е потвърдено, че К. М. е била наета в периода от 07.01.2019 г. и 11.09.2020г., като е напуснала преди края на уговорения в сключения от нея трудов договор срок - 30.09.2020 г.

Така заявените от работодателя данни, са потвърдени в СЕД U002 738177 от 12.09.2023 г. (л. 44), от компетентна институция на Ирландия в който е посочен период на заетост от 07.01.2019 г. до 11.09.2020г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

 

19. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

Действително, в случая няма данни, първоначално представените СЕД U002 №80265 и U004 №81322 да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.

В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая, от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която е била получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между Б. и работодателят му. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това от страна на компетентната администрация в България, не е необходимо първоначално представените СЕД U002 №80265 и U004 №81322 да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица, именно от издаването на последващия U002 738177 от 12.09.2023 г. , в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

 

20. Всъщност, факта който обосновава извода, че удостоверените в U002 738177 от 12.09.2023 г. от администрацията в Ирландия и в писмо от 16.08.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits UC данни са истинни е изричната уговорка между Медова и работодателя в договора сключен помежду им, че жалбоподателката се наема, като работник в градинарство от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., като нарочно е посочено, че това е фиксиран срочен трудов договор.

По делото няма спор, че след 11.09.2020 г., Медова не е изпълнявала задълженията си по договора, тоест трудовото правоотношение е било прекратено. При това положение е очевидно, че основание за прекратяването му не е възможно да бъде изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора. Не се твърди и не се установява, уговорките по въпросния договор да са били променяни от страните след неговото сключване. Не се твърди и не се установява по делото, предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC или по някакви други, независещи от Медова причини.

Ето защо следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между Keelings Softfruits UC и жалбоподателя е тази, посочена в U002 738177 от 12.09.2023 г. и в писмото на работодателя от 16.08.2023 г., а именно - напускане на служителя.

При това положение, правилно с Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 09.00 лв. дневно, а с Разпореждане №121-00-2059-12 от 24.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и чл. 11 от ЗБДОО за 2021 г. е изменено Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г., като на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 12.00 лв. дневно, считано от 01.01.2021 г.

 

V. За разноските:

 

21. Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсулска защита. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Националния осигурителен институт, София се дължи сумата 100.00 лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, ул. В. Левски, № 58, срещу Решение № 1012-12-351#1 от 02.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане №121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. на ръководителя па осигуряването за безработица, с което на К. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 9.00 лв. дневно и Разпореждане №121-00-2059-12 от 24.11.2023 г. с което е изменен размер на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като с което е определен нов размер за периода от 01.01.2021г. до 11.01.2021 г. от 12.00 лв. дневно.

 

ОСЪЖДА К. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, ул. В. Левски, № 58, да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.