Решение по дело №174/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 212
Дата: 5 август 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20225501000174
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. С.З., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000174 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 600/16.12.2021г., постановено по гр.д. №
4272/2021г. по описа на Районен съд - С.З., с което е признато за установено,
че ЮЛ. М. К. дължи на “И.С.К.” ООД, изпълнение на парично задължение в
размер на 166,67лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г., сумата от 19,10лв. договорна
лихва за периода от 20.06.2021г. до 20.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 12.07.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №948/13.07.2021г. по ч.гр.дело №
3279/2021г. по описа на Pайонен съд - С.З.; ЮЛ. М. К. е осъдена да заплати
на “И.С.К.” ООД направените разноски по делото в размер на общо 385 лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и адвокатско
възнаграждение и направените разноски по заповедното производство в
размер на общо 385лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №948/13.07.2021г. по ч.гр.дело №3279/2021г.
по описа на PC - С.З..
Въззивникът ЮЛ. М. К. излага съображения за допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, както и практиката на ВКС. Направено
е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъдат
отхвърлени предявените от „И.С.К.“ ООД искове. Не са направени
доказателствени искания. Претердират се разноските по делото
1
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „И.С.К.“
ООД, гр. С., в който взема становище по направените в жалбата оплаквания.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 6 от ЗПФУР.
От представения по делото индивидуален договор за потребителски
кредит SO №2485/21.04.2021 г., се установява, че „И.С.К.“ ООД е
предоставил на ЮЛ. М. К. сумата от 1 000 лв. С подписването на договора
ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното
оскъпяване на шестмесечни погасителни вноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3279/2021 г. по описа на Районен - С.З.,
в полза на „И.С.К.“ ООД е издадена заповед за изпълнение № 948/13.07.2021
г. за сумата от 166,67лв. - главница, представляваща задължение по Договор
за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г., сумата от 19,10лв.
договорна лихва за периода от 20.06.2021г. до 20.06.2021 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение в срок, поради което съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Вземането, предмет на процесния договор, е породено от сключения
между „И.С.К.“ ООД и ЮЛ. М. К. договор за кредит от разстояние. Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
2
разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на
твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.)
електронният документ представлява електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се
счита спазена, след като е съставен електронен документ. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния
подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. По делото са представени доказателства, че
е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено
посредством средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. Поради това въззивният съд намира, че страните са постигнали съгласие
по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на
електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо
3
следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява
подписан частен електронен документ, който се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления
съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
С оглед изложеното въззивният съд приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който на ЮЛ.
М. К. е предоставена сума в общ размер на 1 000 лв. Този факт се
потвърждава и от представеното преводно нареждане от 21.04.2021г., от
което е видно, че в полза на ЮЛ. М. К. ищецът е превел сумата от 1000 лева
по нейна сметка при Банка ДСК.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Изискването за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, е неприложимо, тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент /38, 29 %/ за целия му срок, а наличието на тази
информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в
случая.
По отношение на клаузата за договорна лихва в договора за кредит и
съответно ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
4
Видно от т.VI.12 от Общите условия към договора, са посочени и
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и кои вземания
формират същия. В настоящия случай в сключения между страните договор,
размерът на ГПР е формиран единствено от уговорената между страните
договорна лихва, като таксата за експресно разглеждане не е включена в
ГПР. В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора
заради предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на
кредита в случай на неплатежоспособност на длъжника.
Въззивният съд намира, че в сключения между страните договор, ясно е
посочен годишния лихвен процент, както и общият размер на сумата, която
следва да бъде върната от заемополучателя. Поради това той е разполагал с
пълната информация за сумите, които следва да възстанови, още към момента
на сключване на договора, а именно с тази цел са въведени изискванията на
чл. 11 от ЗПК. Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата, че
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и е
налице недействителност на клаузата за възнаградителна лихва.
Неоснователен е и доводът, че клаузата с която е уговорена
възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка
следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Както беше
посочено по – горе, възнаградителната лихва е включена като елемент в
годишния процент на разходите, поради което може и да надхвърля
трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни
плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по
кредита, прието с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това следва да се приеме, че
посочения размер на ГПР /45, 78 %/ е по - нисък от установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че сключеният между
страните Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2485/21.04.2021 г. е действителен, поради което за ответницата е възникнало
5
задължението да заплати на „И.С.К.“ ООД претендираните суми за главница
и договорна лихва, поради което предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ЮЛ. М. К. следва да заплати на “И.С.К.” ООД
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 600/16.12.2021 г., постановено по гр.д. №
4272/2021г. по описа на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА ЮЛ. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.,
ул. *** да заплати на “И.С.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. *** направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6