ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, …………………… 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на
дванадесети март през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 84 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ със
седалище гр.София срещу определение № 663 от 13.12.2018г. по търг.дело №
105/18г. по описа на Добрички ОС, с която е прекратено производството по делото
по предявения от банката срещу ЕТ „Симет – Светозар
Тошев“ със седалище с.Опанец, община Добрич осъдителен иск.
В
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради
противоречие със съдопроизводствените правила.
Оспорва
извода на съда за недопустимост на наличието на три производства за едно и също
вземане. Твърди че тълкуванията на съда не съответстват нито на фактическата
обстановка по делото, нито на приложените съм конкретния случай правни норми.
Твърди че всички процесуални действия по събиране на вземането на банката по
реда на заповедното производство и издадения изпълнителен лист са прекратени
след обезсилването на издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което
и към момента не са налице никакви висящи производства на основание обезсиления
лист по ч.гр.дело № 26441/15г. по описа на СРС – не е налице друго висящо
съдебно производство относно материалното право, предмет на процесния
правен спор.
Излага че
междувременно на 12.04.2017г. е депозирана молба за присъединяване по
изпълнително дело № 194/2017г. на ЧСИ с рег.№ 794 за предприемане на действия
на друго изпълнително основание – пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ
върху конкретно определени движими вещи, собственост на длъжника, а именно
оборудване на фотоволтаична електроцентрала съгласно
опис, приложен към вписания договор за особен залог от 19.09.2013г. Оспорва
извода на първоинстнанционния съд че предявеният по
делото иск е недопустим поради наличието на това производство.
Твърди че
между извънсъдебната процедурата по реализиране на обезпечение на
неудовлетворено притезание по ЗОЗ и производството по
общия исков ред за защита на неудовлетвореното притезание
на кредитора при предявен осъдителен иск са налице съществени разлики между
целите и възможните резултати. Твърди че процедурата по ЗОЗ е извънсъдебна,
предмет на изпълнение е конкретно имущество на длъжника – предмет на особения
залог, като след продажбата на последното, ако вземането на кредитора не бъде
удовлетворено, последният няма право да се насочи към друго имущество на
длъжника за да събере вземането си. В самия ЗОЗ е предвидено съвместното
осъществяване на производства по принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, ГПК,
ДОПК и ТЗ. Излага, че носителите на нарушени субективни права могат да се
възползват от пълния набор от възможности за тяхната защита, предвиден в
законодателството. Излага че при избор на кредитора да предяви осъдителен иск
по общия исков ред същия би се снабдил със съдебно решение, което ще установи
със сила на присъдено нещо неговото вземане и снабдяването с изпълнителен лист
би му дало възможността да осъществи принудително изпълнение върху цялото
имущество на длъжника до неговото изчерпване, а не само върху конкретно
определени вещи, както е при изпълнението върху конкретна вещ – предмет на
особен залог. Твърди че изпълнението върху конкретна вещ от имуществото на
длъжника по извънсъдебен ред не представлява процесуална пречка за предявяване
на осъдителен иск срещу неизправния длъжник, тъй като уважаването на последния
би имало правозасилващ ефект на кредиторовото
вземане. Твърди че към момента притежава титул за изпълнение върху конкретно
определени вещи, а не изпълнителен титул за цялото имущество на длъжника.
Моли съда
да отмени обжалваното от него прекратително
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Насрещната
страна по жалбата ЕТ „Симет – Светозар Тошев“ със
седалище с.Опанец, община Добрич, в срока по чл.276 от ГПК е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли
съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока
по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 105/18г. по
описа на ДОС е образувано по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу ЕТ „Симет – Светозар Тошев“ осъдителен иск за сумите както
следва: сумата 37 054.12лв., претендирана като дължима главница по договор
за кредит от 27.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
28 296.18лв., претендирана като договорна лихва за периода от 30.08.2014г.
до 15.04.2018г., сумата 18 150.56лв., претендирана като санкционираща
лихва за периода от 26.09.2014г. до 15.04.2018г. и сумата 1 377лв.,
претендирана като такса управление на предоставен кредит.
Не е спорно че като обезпечения на
вземанията на кредитора по договора за кредит от 27.03.2012г. и анекси към са
сключени договори за особен залог, сред които и договор за особен залог върху
движими вещи – оборудване фотоволтаична
електроцентрала, по което е вписано пристъпване към изпълнение. По молба на
кредитора са предприети действия по изпълнително дело № 194/17г. на ЧСИ с рег.№ 794 на основание чл.35 ал.1 от
ЗОЗ за предаване на заложените движими вещи.
Не е спорно, че първоначално предприетото от
банката заповедно производство по реда на чл.417 т.2 от ГПК за вземания по процесния
договор е приключило с обезсилване на издадения в полза на банката изпълнителен
лист от 30.05.2015г. по ч.гр.дело № 26441/15г. по описа на СРС, и с
прекратяване на производството по предявения установителен
иск след заповедно производство и обезсилване на издадената заповед за
изпълнение.
При така установеното, въззивният
съд намира предявения пред Окръжен съд Добрич осъдителен иск за вземания на
банката по договор за кредит от 27.03.2012г. за допустим. Пристъпването към
изпълнение върху заложено по реда на ЗОЗ имущество поради неизпълнение на
обезпеченото с особен залог задължение не представлява процесуална пречка за
предявяването на осъдителен иск за обезпеченото с особен залог вземане. С
решението по иска ще бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването
на вземането на кредитора от ответника и ще бъде допуснато принудителното му
удовлетворяване. Осъдителното решение е изпълнително основание и с него
кредиторът може да насочи изпълнение върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Правата му на заложен кредитор по реда на ЗОЗ в случай на неизпълнение се
простират само върху заложеното имущество. В случай на удовлетворяване на
заложния кредитор в резултат на продажба от стойността на заложеното имущество,
това би довело до отхвърляне на предявения иск или на част от него, поради
погасяване на задължението, но не и до недопустимост на предявения по реда на
ГПК осъдителен иск.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за допустим, а
обжалваното определение за прекратяване на производството следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 663 от 13.12.2018г.
на Добрички ОС, по търг.дело № 105/18г. и ВРЪЩА делото на Добрички ОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: