№ 260052 / 8.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г.М., 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–г.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 88 по описа на съда з. 2021г., з. да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – г.М. е сезиран с жалба от А.К.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № М – 34 – 34 издадено на 29.12.2020г. от Н. Р. д. з. Н. с. к. /. -. г. М., което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00 лева з. извършено административно нарушение по чл.140, ал.5, чл.145, ал.2, чл.114, ал.1 т.3 и чл.137, ал.3 във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ.
Недоволен от санкциониращия акт е останало наказаното лице, което го обжалва с оплакването з. неправилно приложен материален закон и допуснати редица нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган: Н. Р. д. з. Н. с. к. /. -. г. М., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен главен експерт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Възразява срещу заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерно и моли съда да му присъди юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка по документи от страна на главен инспектор в РДНСК – г.М. инж. Б.Б., съвместно с неговия колега инж. А. Д. на 29.09.2020г. било констатирано, че жалбоподателката А.Т. е била издала виза з. проектиране № 33/05.06.2020г. з. проектиране на магазин з. промишлени стоки при спазване на показателите на застрояване: Жм -. Пзастр. – 20 – 60%, Кинт. 0,5 – 1,2, Позел – 40 – 60 % в противоречие с конкретно предназначение на урегулиран поземлен имот /УПИ/ І – 124 кв.57 по плана на с.Студено буче, Община М. – с отреждане з. ниско жилищно застрояване предвид наличието на кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1001/03.04.1930г., в нарушение на чл.140, ал.5 от ЗУТ. Впоследствие на 10.09.2020г. в г.М. жалбоподателката е била съгласувала и одобрила инвестиционен проект и е издала Разрешение з. строеж /РС/ № 81/10.09.2020г. з. строеж ,,Магазин з. промишлени стоки”, находящ се в цитирания имот в с.Студено буче, Община М. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/ в нарушение на чл.145, ал.2, чл.114, ал.1 т.3 и чл.137, ал.3 във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ. Във връзка с проверката бил съставен надлежен Протокол № МН – 81 от 29.09. 2020г. Впоследствие била издадена Заповед № ДК – 11 – М – 3 от 01.10.2020г. от Н. РДНСК – г.М., с което въпросното разрешение з. строеж и одобрените инвестиционни проекти з. строежа са били отменени като незаконосъобразни. Същата е била обжалвана пред Административен съд -. г.М. от жалбоподателката А.Т., който с надлежно Определение № 472/22.10.2020г. постановено по Административно дело № 452/2020г. я оставил без разглеждане като процесуално недопустима. В мотивите на прекратителния акт съдът е приел, че липсва процесуална легитимация от страна на жалбоподателката да обжалва въпросната заповед.
Във връзка с констатираното бил съставен АУАН № М – 34 от 03.11.2020г. Актът бил съставен в присъствието на свидетелката инж. Р.П. и връчен на жалбоподателката лично срещу подпис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано възражение, което не било уважено като впоследствие било издадено и наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите Б.Б. и Р.П. е, че двамата са подписали съставения АУАН, но само първия е присъствал при констатиране на самото нарушения, заедно с друго лице. Същевременно м своите показания твърдят, че актът е бил съставен в отсъствието на жалбоподателката, но още същия ден й бил връчен лично и срещу подпис. Било депозирано възражение, което не било уважено, тъй като с поведението си лицето било извършило административно нарушение. По собствени признания на самия актосъставител, в случая е било извършено едно единствено противоправно деяние, чието продължение се е изразило в последващо издаване на разрешително з. строеж. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, верни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е неговото съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ административен акт и след като съобрази наведените в жалбата оплаквания и възражение на страните и техните процесуални представители съдът намира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати редица съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Видно от съдържанието както на съставения АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление е, че същите страдат от съществени пороци и не отговарят на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Както правилно е посочила жалбоподателката в подадената жалба и в двата акта липсва дата на извършване на нарушението. Едва в съдебна заседание свидетелят Б.Б. заявява, че нарушението е било установено с проверката на 29.09.2020г., обективирана в нарочен протокол. Следва обаче да бъде направено необходимото разграничение между установяване на едно нарушение и неговото извършване. След като проверката е била извършена по документи и е било констатирано, че жалбоподателката А.Т. е била издала виза з. проектиране № 33/05.06.2020г. з. проектиране на магазин з. промишлени стоки при спазване на показателите на застрояване: Жм -. Пзастр. – 20 – 60%, Кинт. 0,5 – 1,2, Позел – 40 – 60 % в противоречие с конкретно предназначение на урегулиран поземлен имот /УПИ/ І – 124 кв.57 по плана на с.Студено буче, то очевидно деянието се счита з. извършено в деня на издаване на визата – 05.06.2020г. Тази дата обаче липсва като дата на извършено нарушение, а и от фактическите параметри на описаното не става ясно в какво по – точно се изразява ,,несъответствието с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/”. Липсата на яснота по този иначе съществен признак от обективната страна на изпълнителното деяние обуславя нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същият порок е бил привнесен и в обжалваното наказателно постановление.
На следващо място остава неясно колко на брой нарушения са били извършени от страна на жалбоподателката.
Видно от обстоятелствената част както на АУАН, така и на издаденото НП е, че в тях административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката от една страна издаване на виза з. проектиране № 33/05.06.2020г. з. проектиране на магазин з. промишлени стоки при спазване на показателите на застрояване: Жм -. Пзастр. – 20 – 60%, Кинт. 0,5 – 1,2, Позел – 40 – 60 % в противоречие с конкретно предназначение на урегулиран поземлен имот /УПИ/ І – 124 кв.57 по плана на с.Студено буче, а от друга – издаване на Разрешение з. строеж /РС/ № 81/10.09.2020г. з. строеж ,,Магазин з. промишлени стоки”, находящ се в цитирания имот в с.Студено буче, Община М. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/ е извършил едно нарушение и му е наложено едно наказание. При разпита си актосъставителят Б.Б. счита, че нарушението е едно и е извършено на 10.09.2020г.
Съдът не споделя така извършените правни констатации на административно наказващият орган, тъй като от обстоятелствената част на съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление очевидно са налице две отделни изпълнителни деяние, проявени по време, място и обстановка, които са били санкционирани като нарушение по чл.140, ал.5 от ЗУТ, както и по чл.145, ал.2, чл.114, ал.1 т.3 и чл.137, ал.3 във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ и з. което е наложено едно наказание. В случая е налице нарушение и на разпоредбите по чл.18 от ЗАНН предвиждаща наказване з. всяко отделно нарушение.
Също така следва да се приеме, че АУАН, въз основа на който е било издадено и обжалваното наказателно постановление, е издаден в нарушение на разпоредбите по чл.43, ал.1 от ЗАНН. Видно от датата на съставянето на акта е, че същият е бил връчен на жалбоподателката срещу подпис още в момента на неговото издаване. Дори и да се приеме з. правдоподобно твърдението на свидетелката по отказа да се подпише акта Р.П., то впоследствие същата свидетелка се е подписала и при връчването на акта лично на жалбоподателката.
Свидетелката обаче признава, че е присъствала при отказа и последващото връчване на акта, но не и на самото нарушение. Такъв е бил инж.А. Д., който обаче не е подписал акта като свидетел на нарушението. Предвид изложените правни съображения съдът намира, че АУАН е бил издаден в нарушение и на чл.40, ал.1 от ЗАНН където изрично е регламентирано същият да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване и установяване на нарушението. Свидетелката П. очевидно не е присъствала нито при извършване, нито при установяване на нарушението, а единствено при отказ жалбоподателката да подпише акта.
Същата обаче не е била свидетел на самия АУАН и установяване на обективираното в него нарушение/я. Ето защо според съда е налице липсата на свидетел, освен актосъставителя, който да обективира с подписа си наличието на извършеното от страна на жалбоподателката, което се явява самостоятелно основание з. отмяната на наказателното постановление.
Доколкото обжалвания административен акт се явява незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила, се явява безпредметно обсъждането на обосноваността на законосъобразността му по същество.
Предвид гореизложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила поради което и същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото съдът следва да осъди административно наказващия орган да заплати на жалбоподателката направените в хода на съдебното производство разноски з. упълномощен защитник в размер на 300.00 лева. Видно от представения списък, ведно с приложено адвокатско пълномощно е, че сумата е била заплатена и се следва на въпросното лице. Възражението от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено. С оглед размера на наложената на жалбоподателката санкция и след като съобрази разпоредбата на чл.8, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. з. минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща при защита и съдействие по административни дела при материален интерес до 1 000.00 лева, същото да е 300.00 лева, съдът не счита същото з. прекомерно. Също следва да бъде присъдено по сметка на Районен съд – г.М. и сумата от 05.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № М -. 34 издадено на 29.12. 2020г. от Н. Р. д. з. Н. с. к. /. -. г. М., с което на А.К.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева з. извършено административно нарушение по чл.140, ал.5, чл.145, ал.2, чл.114, ал.1 т.3 и чл.137, ал.3 във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Р. д. з. Н. с. к. /. -. г. М. да заплати на А.К.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение з. упълномощен адвокат, както и по сметка на Районен съд – г.М. сумата от 05.00 (пет) лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – г. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: