Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр.
Павликени, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенски
районен съд, 3-ти състав в публичното заседание на 08.10.20129 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдия Горчев АНД № 231 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по жалба от Б.Г.Н., ЕГН ******** *** срещу Наказателно постановление (НП) №
НООРТЕОП 12 от ***2019
г. на Кмета на Община ***,
с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, б „а“ и чл. 27, ал.
1 и 2 от ЗАНН и чл. 28, ал. 1 от НООРТЕОП във вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредба № 1
за опазване на обществения ред, териториите и елементите за обществено ползване
на територията на Община ***
(НООРТЕОП) за това, че на 22.03.2019 г., около 10:10 ч. в гр. ***, на ул. *** пред дом № *** извършва действия нарушаващи морала и
добрите нрави, изразяващи се в предизвикване на скандал и сбиване с П. И. П. с ЕГН **********, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 4, ал. 5 от НООРТЕОП й е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. В жалбата се
релевират и се поддържат подробни доводи за незаконосъобразност на НП и се моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – Община, ***,
редовно призована се представлява от юрисконсулт Л., който застъпва становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да не бъде уважавана.
Съдът,
като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
На
22.03.2019 г. свидетелят Г.Е., в присъствието на св. Й. – двамата служители на
РУ-*** и
жалбоподателката, съставил срещу последната приложения акт за установяване на
административнонаказание (АУАН) за това, че „на 22.03.2019 г., около 10:10 ч. в
гр. ***,
ул. ***
пред дом № ***
Н.
извършва действия нарушаващи морала и добрите нрави, изразяващи се в
предизвикване на скандал и сбиване с П.
И. П. с ЕГН **********“ – поведение
квалифицирано от актосъставителя като, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 4, ал. 5 от НООРТЕОП.
Установено
е по делото, двамата полицаи да били изпратени на мястото по сигнал за междусъседски
скандал и като пристигнали на място да не заварили други лица, освен
жалбоподателката и посоченото в акта лице, както и че така описаните действия
не са извършени в присъствието им, а са установени по обясненията на
участниците в скандала, като са съставени АУАН и против двамата.
Процесният
АУАН бил съставен на място и предявен за подпис на Н., която го подписала без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН възражения срещу АУАН не е депозирала.
На
16.08.2019 г. било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателката било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. НП
било връчено на 18.08.2019 г. на Н., а на 22.08.2019 г. била депозирана жалба
срещу него.
Приетата
от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на разпитаните
свидетели Е. и Й., писмените доказателства по административнонаказателната
преписка. Съдът кредитира показанията на свидетелите – депозират показания
относно факти и обстоятелства, които лично са възприели, взаимно
непротиворечащи са и неоспорени по същество. В подкрепа за заявеното от
свидетелите са и писмените доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от
надлежна страна – санкционираното лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
В
настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В
изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати редица съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на обжалваното НП.
Съдът
констатира, противно на оплакванията в с.з., че АУАН, поставил началото на
административното производство е издаден от компетентен орган – съгласно чл.
22, ал. 5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), за нарушения на подзаконовите
нормативни актове – Наредби, приети от общински съвет, наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа
на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в съответната наредба. В случая
актосъставителят е от кръга на компетентните лица, овластени да съставят актове
за установяване на административни нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 от НООРТЕОП за установените нарушения, на нарушителите се съставят актове
от определени със заповед на Кмета на общината лица - ”актосъставители”, а
видно от чл. I, т. 3 от Заповед № РД-02-11-218 от 25.01.2017 година кмета на
общината за такива е определил служителите на РУ на МВР – *** и доколкото не е спорно по делото св.
Е. да е именно такъв служител.
Не
съществува нормативна забрана с Наредбата си Общинският съвет да вмени
задължение на Кмета на Общината за определяне на актосъставители по съответната
наредба – аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1, 4 и
7 от ЗМСМА. Тук съдът съобрази и че съгласно чл. 37, от ЗАНН, актове могат да
съставят длъжностните лица: 1. посочени
изрично в съответните нормативни актове;
2. определени от ръководителите на ведомствата, организациите,
областните управители и кметовете на общините, на които е възложено
приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове –
както е в случая, както и 3. представители на обществеността, ако са овластени
за това с нормативен акт. Поради изложеното настоящият състав приема, че св. Е.
е бил компетентен да състави процесния АУАН.
Съдът
намира обаче, че въпреки това в хода на производството е допуснато особено
съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на
акт за нарушение. От показанията на свидетелите се констатира, че същите
безкритично са съставили две потивоположни мнения за инцидента – показанията им
за два съставени акта и не са събрали и приобщили към доказателствения материал
по делото никакви други доказателства, то се налага и извода за съставяне акта,
съответно НП при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът
счита, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателката нарушение, като ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От
свидетелските показания на актосъставителя и св. Й. се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта - свидетел, също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци, които обаче не са участници в инцидента, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в
хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН). Законът изисква още в акта да са посочени
трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от
свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и посоченият
свидетел по акта не са очевидци на нарушението или на установяването му,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При
така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори
свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Процедурата
по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно
постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес. Жалбоподателката е санкционирана за
нарушение по чл. 4, ал. 5 от НООРТЕОП, а именно извършване на действия
нарушаващи морала и добрите нрави, изразяващи се в предизвикване на скандал и сбиване
с П. И. П. с ЕГН **********“. Текстът на същата
несъмнено установява забрана за държание или поведение, нарушаващи морала и
добрите нрави, личната и имуществена неприкосновеност на гражданите, както и
законните им права и интереси изразяващи се в буйство, отправяне на закани,
обидни действия и други подобни на обществени места, които грубо нарушават
обществения ред и предизвикват възмущението на гражданите.
Съдебният
състав намира, че вмененото на жалбоподателката административно нарушение не е
доказано по своя фактически състав. Видно от приобщените гласни доказателства
по делото, констатациите извършени от органите остават непотвърдени по какъвто
и да било начин. Същевременно по делото не бяха представени данни – предвид
изроженото по-горе за времето на пристигане на актосъставителя и колегата му,
които действително да установят извършването на вменената деятелност именно от
жалбоподателката, т.е. тя да е предизвикала скандал и да е участвала в сбиване
с посоченото лице, в качеството й на субект на конкретното нарушение, още
повече тази й деятелност да е предизвикала възмущението на гражданите, при това
няма данни скандала, ако го е имало да е станал достояние на когото и да било.
В
НП освен това липсват мотиви защо АНО е приел, че не са налице условията за
приложение на чл. 28 ЗАНН съобразно ал. 1 на чл. 53 от ЗАНН - наказващият орган
издава НП, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 и чл.
29 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият
орган не е изложил мотиви за липсата или наличието на предпоставките по чл. 28
от ЗАНН. Още повече, че предвидената санкция е относително висока – до 500 лв.
и затова следва да бъде преценявано много конкретно и аналитично нейното
прилагане.
Наличието
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН се преценява при съвкупното
отчитане на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и вредните последици. При извеждането на дефиницията за „маловажен случай”
приложение намира нормата на чл. 93, т. 9 НК, съгласно която „маловажност” е
налице тогава, когато липсват вредни последици или са настъпили незначителни
такива или ако с оглед други обстоятелства нарушението е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В
случая, от възприетата по делото фактология не се установява с исканата от
закона категоричност, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, но
дори това да се приеме, то настъпилите от вмененото й нарушение вредни
последици са незначителни и нарушението се явява с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид – в тая насока цени възрастта на жалбоподателката.
Ето защо и като счете, че процесното нарушение е първо такова за
жалбоподателката, както и че не са налице каквито и да е отегчаващи
отговорността обстоятелства, настоящата инстанция намира, че деянието, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателката,
- квалифицирано като нарушение, всъщност попада под хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган също е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата
на чл. 28 ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира,
защо не прилага чл. 28 ЗАНН.
Предвид
изложеното, съдът намира, че дори и да е извършила Н. нарушение, което не е
доказано по делото, в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата
на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен
състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред в страната, както и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Предвид
изложеното съдът намира, че процесното НП като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № НООРТЕОП 12 от ***2019 г. на Кмета на Община ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.