Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
гр. Горна Оряховица, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 507 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е
сключил с ответника В.В.Б. договор за банков кредит № 000LD-R-009141/24.01.2012
г., по силата на който й предоставил сумата от 520 евро за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредитна карта №
000CC-R-003829/16.09.2008 г. срещу задължението за връщане на сумата, ведно с
годишна лихва, формирана от базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен
с надбавка от 10,01 процентни пункта, на 84 равни месечни анюитетни погасителни
вноски по главница и лихва, дължими до 29.01.2019 г. Твърди се, че кредитът е
усвоен на 25.01.2012 г. по сметка на ответника в банката. Сочи се, че кредитът
е частично погасен – по главница със сумата от общо 15,01 евро и по лихва със
сумата от 62,08 евро, при което към датата на настъпване на крайния срок на
договора останали неплатени вноските по главница, дължими след 29.07.2012 г. –
79 броя в размер 504,99 евро и по лихва, дължими след 29.09.2012 г. – 77 броя в
размер 344,38 евро. Счита се, че ответникът дължи и обезщетение за просрочените
плащания от 29.07.2012 г. до 16.09.2019 г. (датата на депозиране на заявлението
по гр.д.№ 2190/2019 г. по описа на съда) в размер 466,28 евро. Тъй като съдът
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
тези суми, претендира се постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да ги заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 17.09.2019 г. до окончателното й
изплащане. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответникът В.В.Б. не е подала отговор на исковата
молба и не заявява становище по иска.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за договор за банков кредит №
000LD-R-009141/24.01.2012 г. ищецът се задължил да предостави на ответника
сумата от 520 евро по разплащателна сметка
с IBAN: ***, за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 000CC-R-003829/16/0/2008
г. със срок за усвояване до 31.01.2012 г.
Съгласно чл.6 и чл.7 от договора, ищецът събирал еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит от 40 лв. и комисионна за отпускане на
кредита от 2 % в деня на усвояване на кредита. Ответникът се задължил в срок до
29.01.2019 г. да върне заетата сума, заедно с годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на Банката в евро, който към датата на сключване на договора бил
7,99 %, увеличен с 10,01 процентни пункта, или при годишен лихвен процент от 18,00
%. Съгласно погасителния план към договора за кредит, ответникът дължал връщане
на общо 957,32 евро, от които 520 евро главница и 406,47 евро възнаградителна
лихва, платими на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка от 11,03 евро, с
падеж 29-то число на месеца през периода от 29.02.2012 г. до 29.01.2019 г. В
Общите условия към договора за кредит било предвидено, че кредитът се погасява
чрез разплащателната сметка на кредитополучателя (чл.5.1.), за което той се
съгласил банката да задължава сметката му служебно с дължимите суми (чл.5.3.),
а при недостатъчност на плащането /авоарите по сметката/ за покриване на задълженията
по договора, те да се погасяват в реда: такси, комисионни и разноски;
наказателна лихва; просрочена лихва и главница, ако страните не са уговорили
изрично друго (чл.5.4.) Съгласно Раздел II, т.10 от договора и чл.6.1. от Общите условия,
дължимите плащания, неизвършени в срок поради недостатъчен авоар на
разплащателната сметка се отнасяли в просрочие и се олихвявали с лихвен
процент, приложим за случаите на просрочие/друго неизпълнение – договорната
лихва плюс наказателна надбавка в размер съгласно бюлетин за лихвите и
договора.
Съгласно заключението по задача № 1 от
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на 25.01.2012 г. ищецът превел по
посочената в договора сметка на ответника сумата от 520 евро с основание
„кредит № 000LD-R-009141“. На същата дата със сумата от 485,38 евро е извършено
преструктуриране на дълга по сметка 90FINV915010BGN0LYHM на ответника и сумите от 10,40 евро и 20,45 евро са
удържани с основание съответно „комисионна управление кредит“ и „такса –
разглеждане искане за кредит“. По разплащателната сметка на ответника е
останала сумата от 3,77 евро.
Видно от заключението по задача № 2 на експертизата,
ответникът е осигурил по разплащателната си сметка сумата от общо 74,79 евро за
времето след усвояване на кредита до 05.10.2012 г., която заедно с наличните от
усвояването на кредита 3,77 евро, била отнесена за частично погасяване на задълженията
му. От общата сума в размер 78,56 евро, 1,47 евро били отнесени за погасяване
на такси за поддържане на сметка (3 бр. по 0,49 евро); 0,55 евро – за
погасяване на лихва върху просрочена главница; 61,93 евро – за погасяване на
договорна лихва и 15,01 евро – за погасяване на главница. Съгласно заключението
по задача № 3, с посочените суми били погасени изцяло първите пет вноски по
главница, последната с падеж 29.06.2012 г., както и изцяло първите седем вноски
по договорна лихва, последната с падеж 29.08.2012 г. Вноска № 8 от погасителния
план с падеж 29.09.2012 г. била погасена частично по договорна лихва – до 6,05
евро. Съгласно заключението по задача № 4, размерът на дължимото обезщетение за
забава върху неплатената главница от 29.07.2012 г. (деня на забавата по
главница) до 16.09.2019 г. е в размер 465,45 евро, като ищецът е начислил за
заплащане с това основание сумата от 466,28 евро (отговор по задача № 3 от
експертизата). При изслушването си вещото лице уточнява, че лихвеният процент
по възнаградителната лихва не е променян през срока на договора, тъй като е
съблюдаван първоначалния погасителен план.
С
разпореждане № 2694/10.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2190/2019 г. по
описа на съда, влязло в сила на 28.12.2019 г., заявлението на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, постановяване на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист за исковите суми е отхвърлено, като съдът е
указал на ищеца, че може да предяви осъдителен иск за същите суми.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за присъждане на
вземания по договор за потребителски кредит, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от установяване на следните
материалноправни предпоставки: наличие на действително правоотношение по сключен
между страните договор за банков кредит № 000LD-R-009141/24.01.2012 г. с
твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на сумата от 520 евро от ищеца по
банкова сметка ***.01.2012 г. и размерът на непогасения към датата на падежа
остатък от главница и договорна лихва и размерът на обезщетението за забава.
В
случая се установи сключването на договор за кредит № 000LD-R-009141/24.01.2012 г. между страните със соченото от ищеца съдържание, както и изпълнение на
задължението му да предостави заемната сума на ответника съобразно уговореното
в договора – чрез погасяване на друг кредит на ответника и банков превод на
остатъка по негова банкова сметка. ***ника да върне заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва и дължимите такси.
От остатъка от кредита, преведен по банковата сметка
на ответника са погасени таксата за разглеждане на искането за кредит по чл.6
от договора от 40 лв. (20,45 евро по
фиксиран курс 1,95583 лв./евро) и таксата за отпускане на кредита по чл.7 от
договора – 2 % върху усвоената сума или 10,40 евро). Към момента на сключване
на договора – 24.01.2012 г. не е съществувала забраната за изискване на такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита (въведена с чл.10а,
ал.2 ЗПК /нов, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./), като
единственото поставено от закона ограничение било всяко изискано от потребителя
плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, да е предвидено в
сключения договор за потребителски кредит (чл.10, ал.2 ЗПК с непроменена
редакция и към момента). Понеже действителността на договорните клаузи
се определя според закона, действал към момента на сключване на договора, към 24.01.2012
г. ответникът е дължал и валидно е заплатил таксите за разглеждане на искането
и за отпускане на кредита, щом като те са били изрично предвидени и определени
по размер в договора за кредит.
Не
така стои въпросът с платените от ответника три такси за поддържане на сметка от
по 0,49 евро или общо 1,47 евро. Заплащането на такива такси не е предвидено
нито в договора, нито в общите условия към него. Ищецът не въвежда никакви
твърдения в тази връзка, а доказателствата не позволяват съдът да заключи, че таксата
е свързана с договора за потребителски кредит. Съдейки единствено по
наименованието й, таксата е относима към договора, по силата на който ищецът е
разкрил и поддържа разплащателната сметка на ответника, от която се погасява
кредита, т.е. по друго правоотношение между страните, различно от процесното.
Законът ясно разграничава двете правоотношения като изрично постановява, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите
за поддържане на сметка (чл.19, ал.3, т.3 ЗПК с непроменена редакция и към момента). С оглед последното съдът
няма основание да счете, че плащанията общо на 1,47 евро са погасили задължение
по договора за кредит и тази сума следва да бъде отнесена към погасяване на
задълженията съгласно реда по чл.5.4. от Общите условия. Понеже към датата на
заплащането на сумите по 0,49 евро –
28.01.2012 г., 26.02.2012 г. и 28.03.2012 г. не е имало неплатени на падежа
суми (таблица на стр.3-4 от констативно-съобразителната част на експертизата),
платената сума следва да бъде отнесена към погасяване на договорна лихва.
Задължението
за заплащане на договорна лихва за целия срок на договора е в общ размер 406,47
евро, както съобразно определеното в договора, така и съгласно заключението по
експертизата, поради което определеният при сключване на договора променлив
лихвен процент е останал един и същ. Това прави ненужно обсъждането дали
предвидените в договора и общите условия възможности за едностранно изменение
/увеличение/ на променливата компонента от лихвения процент, съставляват
уговорки с неравноправен характер. От общо дължимата сума 406,47 евро,
ответникът е заплатил 63,02 евро, от които 61,53 евро с това основание и 1,47
евро – суми, платени като такса за поддържане на сметка, но относими към
погасяване на договорната лихва съобразно мотивите по-горе. Така ответникът е
погасил напълно вноски по договорна лихва от 1 до 7 по погасителния план и вноска
№ 8 от 7,72 евро с падеж на 29.09.2012 г. – частично до 7,52 евро. Така
ответникът дължи разликата между уговореното и платеното по договорна лихва –
343,45 евро.
Ищецът
дължи да върне главницата от 520 евро, но е погасил само част от нея – 15,01
евро, поради което е останал да дължи разликата от 504,99 евро. Понеже той
преустановил плащането на вноските по главница след 29.07.2012 г., от тази дата
той дължи заплащането на обезщетението, предвидено в договора в размер на
законната лихва (видно от сравнението между таблиците по задачи № 3 и № 4 от
експертизата). Съгласно заключението на вещото лице, до края на периода на
претенцията – 16.09.2019 г., сборът на дължимата законна лихва върху всяка
вноска е 465,45 евро.
Ответникът
не въвежда твърдения и доказателствата по делото не установяват задълженията по
договора за кредит да са платени или погасени по друг начин, поради което той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата главница от 504,99 евро,
договорната лихва от 343,45 евро за периода от 29.09.2012 г. до 29.01.2019 г. и
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 29.07.2012 г. до
16.09.2019 г. в размер на 465,45 евро. Исковете следва да бъдат уважени в
посочените размери, като над тези суми, исковете за заплащане на договорна и
мораторна лихва следва да се отхвърлят.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.415, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК
за предявяване на осъдителния иск следва да се довнесе дължимата държавна такса,
т.е. от пълния размер на дължимата такса се приспада внесената такса за
заповедното производство такса. Уредбата е идентична с хипотезата на предявен
установителен иск при уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът
е представил доказателства да е сторил разноски за държавна такса в заповедното
производството от 51,46 лв. и в исковото – 51,47 лв., от които съразмерно на уважената
част от иска съгласно чл.78, ал.1 ГПК му се следват по 51,38 лв.
В исковото производство ищецът е заплатил депозит за
възнаграждението на вещото лице от 250 лв., от който му се следва
пропорционално 249,60 лв.
Доколкото
ищецът – юридическо лице е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно
чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Такова, обаче, следва да се присъди
само за настоящото производство. Заявлението на ищеца по ч.гр.д. № 2190/2019
г. по описа на съда е отхвърлено, а присъждането
на разноски е предпоставено от уважаване на съответното искане (арг. от чл.78,
ал.1 ГПК). Понеже в заповедното производство спорът не е решен в полза на заявителя
и именно поради това са предявени осъдителните искове, няма основание разноските
за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство да бъдат присъдени
на ищеца. Основание за обратното не е присъждането на държавната такса, защото
за нея съществува изричното правило за доплащане, включително и в хипотезата на
чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Не е аргумент за дължимост на юрисконсулсткото
възнаграждение в заповедното производство разрешението по т.12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът в исковото производство се
произнася по разноските в заповедното производство на общо основание съобразно
изхода на спора. Предявяването на иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК при отхвърляне
на подаденото заявление е възможност за заявителя, предвидена в последваща нормативна
уредба, поради което постановките на тълкувателното решение са важими при уважено
изцяло или частично заявление – хипотеза, обратна на процесната.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство съгласно чл.78,
ал.8 ГПК, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, изразяване на становище чрез молба
без явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв., от което на ищеца се следва 99,84 лв. Така ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 51,38 лв. – държавна такса за
заповедното производство и общо 400,82 лв. – разноски за исковото производство
пропорционално на уважената част от исковете.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати
на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.и Р.И.Б.заедно
сумата от 504,99 евро (петстотин и
четири евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит № 000LD-R-009141/24.01.2012 г., ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата
от 343,45 евро (триста четиридесет и три евро и четиридесет и пет евроцента),
представляваща неплатена договорна лихва за периода от 29.09.2012 г. до
29.01.2019 г. по
договор за банков кредит №
000LD-R-009141/24.01.2012 г. и сумата от 465,45
евро (четиристотин шестдесет и пет евро и четиридесет и
пет евроцента),
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата по договор за
банков кредит №
000LD-R-009141/24.01.2012 г. в размер на законната лихва за периода от 29.07.2012 г. до 16.09.2019 г., за които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по гр.д.
№ 2190/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за сумата
над присъдените 343,45 евро (триста четиридесет и три евро и четиридесет и пет
евроцента до претендираните 344,38 евро (триста четиридесет и четири евро и
тридесет и осем евроцента), или за сумата от 0,93 евро (деветдесет и три евроцента) – договорна лихва за периода от 29.09.2012 г. до
29.01.2019 г. по
договор за банков кредит №
000LD-R-009141/24.01.2012 г. и за сумата над присъдените 465,45 евро (четиристотин шестдесет и пет евро
и четиридесет и пет евроцента) до претендираните 466,28 евро (четиристотин
шестдесет и шест евро и двадесет и осем евроцента), или за сумата от 0,83 евро (осемдесет и три евроцента) –
обезщетение за забава в плащането на главницата по договор за банков кредит № 000LD-R-009141/24.01.2012 г. в размер на законната лихва за
периода от 29.07.2012 г. до 16.09.2019
г.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати
на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.и Р.И.Б.заедно
сумата от 51,38 лв. (петдесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 400,82
лв. (четиристотин лева и осемдесет и две стотинки), представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: