О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1149/2020 г., установи следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Л.В.П. *** срещу отказ на Кмета на Община Варна да направи проверка на законността на строеж и да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, който отказ, според оспорващия, е обективиран в писмо с рег. № РД20003784ВН_002ВН от 05.05.2020 г. С жалбата се прави искане да се отмени отказът на Кмета на Община Варана и да се задължи административният орган да продължи и завърши административното производство и да издаде заповед за събаряне на незаконен строеж.
Настоящият състав на съда намира, че оспорването е недопустимо, с оглед следните съображения:
Оспореният отказ е във връзка със сигнал с рег. № РД20003784ВН/19.02.2020 г. от Л.В.П. ***, който сигнал е и препратен от Министерски съвет на Кмета на Община Варна, като е постъпил в общината с рег. № РД20003784ВН 001ВН/24.02.2020 г., по отношение на извършени преустройства от съсобственик в имот – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. ***, като е поискано извършването на проверка и издаване на заповед за премахване на прекъсването на връзката между етаж 1 и 2, направеното външно стълбище, обособеният отделен вход и допълнително помещение с плосък покрив, използван за тераса – барбекю, извършени през 2017 година.
Кметът на Община Варна, с писмо с рег. № РД20003784ВН_002ВН/05.05.2020 г., разяснява, че за обект „Допълващо застрояване на две ателиета за индивидуална творческа дейност и външна стълба към съществуваща жилищна сграда в ПИ *** по КККР на гр. Варна, район *** и стълбище с покрита тераса за жилище № 4“ е издадено Удостоверение за търпимост с рег. № АУ019046ВН_001ВН/20.03.2019 г. от Главния архитект на Община Варна. С писмото е уведомена Л.В.П., че търпими строежи не подлежат на премахване или забрана ползване, а по отношение на твърдението на П. за издаване на удостоверението за търпимост на база на документи, неотговарящи на обективната истина, е посочено, че Община Варна няма правомощия по казуса и той се разрешава по съдебен ред.
За да е налице годен за оспорване изричен или мълчалив отказ на административен орган, следва административният орган да има нормативно предвидено задължение да се произнесе по направено искане. Във връзка с установяването и издаването на заповеди за премахване на незаконно строителство или незаконно постановени обекти, кметът на общината не е обвързан от подадения от жалбоподателя сигнал, тъй като действа служебно в условията на оперативна самостоятелност, като при констатиране на условията за това издава съответните заповеди, които според чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Съгласно ЗУТ административното производство по установяване на незаконно строителство или незаконно поставени обекти започва със съставянето на констативен акт от контролните органи по строителството в администрацията на общината - чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а не с подаването на искане, сигнал или жалба с твърдения за незаконно строителство. Общинските органи за контрол върху строителството са специализирани органи, които упражняват служебно своите правомощия, определени в чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ, при осъществяване на необходимите материалноправни предпоставки за това, без да са обвързани от наличието или липсата на подаден сигнал за незаконно строителство. В този смисъл административният орган действа служебно. В ЗУТ липсва правна норма, която да задължава кмета на общината да издава актове за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.
Не е налице отказ нито по смисъла на АПК, нито по критериите на специалната норма на чл. 214 от ЗУТ, която в т. 3 определя като индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ заповедите за забрана на ползването и за премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаването на такива, независимо от това дали те са изрични или мълчаливи. В разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ изчерпателно са изброени индивидуалните административни актове по смисъла на този закон, което налага извода, че всички останали актове, в това число прекратяване на административно производство по чл. 225а от ЗУТ, правно бездействие или отказ да се издаде заповед за премахване на строеж, не представляват актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ. Още повече, че ЗУТ е специален закон, поради което в случая е неприложима общата норма на чл. 21, ал. 1 от АПК.
В горния смисъл е и непротиворечива съдебна
практика (Определение № 5765 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2020 г.,
II о., докладчик съдията С. К., Определение № 2044 от 10.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 1099/2020 г., II о., докладчик председателят М. М., Определение №
15358 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2019 г., II о., докладчик
съдията Д. П. и др.)
С оглед на
изложеното жалбата е процесуална недопустима поради липса на годен акт за
съдебен контрол - чл.
159, т. 1 от АПК и следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено.
Предвид изложеното оспорването е недопустимо, като на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът:
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.В.П. *** срещу отказ на Кмета на Община Варна да направи проверка на законността на строеж и да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, който отказ, според оспорващия, е обективиран в писмо с рег. № РД20003784ВН_002ВН от 05.05.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 1149/2020 г. на АдмС – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ :