№ 5750
гр. С., 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110140222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Т.” ЕАД гр. София
против В. П. К.- М..
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат допуснати.
Произнасянето по искането за назначаване на съдебно- техническа експертиза и
съдебно- икономическа експертиза следва да бъде отложено за първото съдебно заседание.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2025г. от
9,50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ищеца “T.” ЕООД, на
основание чл. 219 ГПК.
Препис от исковата молба и писмения отговор да се връчат на третото лице- помагач,
1
което да се призове за съдебно заседание.
ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на
исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно- техническа
експертиза и съдебно- икономическа експертиза.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на
делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.” ЕАД твърди, че на 13.02.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против В. П. К.- М. за сумата 1390,82 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С*******************, с абонатен № 192263,
за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 158,66 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 15.02.2024г.;
сумата 68,63 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май
2021г.- м. април 2023г., сумата 12,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
16.07.2021г.- 05.02.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 8472/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.
С*******************, с абонатен № 192263, като купувачът не заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
2
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на В. П. К.- М. съществуването на вземането
на “Т.” ЕАД за сумата 1390,82 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. С*******************, с абонатен № 192263, за периода м. май
2021г.- м. април 2023г., сумата 158,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 15.02.2024г.; сумата 68,63
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м.
април 2023г., сумата 12,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
16.07.2021г.- 05.02.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК отв. И. Т. Т. е подал писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора се навежда довод,
че задължението е погасено чрез плащане.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от В. П. К..
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия, скл. при общи условия; обстоятелството, че общите условия са влезли в
сила; обстоятелството, че за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил топлинна
енергия в процесния имот, в количество, съответстващо на претендираната цена;
изправността на СТИ; настъпването на обстоятелства, обуславящи спирането или
прекъсването на давността.
На основание чл. 146 ГПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства че е
отправил покана за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните и на третото лице- помагач на
страната на ищеца, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се
връчи препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4