Определение по дело №2647/2019 на Окръжен съд - Пловдив

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №2600

                      гр.Пловдив, 12.12.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – осми граждански  състав, в   закрито   заседание   на  дванадесети  декември,  през   две  хиляди и  деветнадесета  година  в  състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                   НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като  разгледа  докладваното от председателя  гр.д.№2647 по описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се произнесе, взе  предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с  частна жалба вх. №33493/13.11.2019г депозирана от Ф.Р.Х. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв.П.Б. срещу Определение №11591/17.10.2019г., постановено по гр.д.№13837/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.13837/2019 г. на ПРС, четвърти гр.с.. Във въззивната частна жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано,  по съображения изложени в същото. Иска се отмяна на определението, с което е прекратено производството, като въззивният съд върне делото на първоинстанционния за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доказателствата по делото, намира частната жалба  за  процесуално допустима, предвид на  това,  че е депозирана в  срок и  от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на   чл. 560 ГПК -  всяко лице, което има право на ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако  е  лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

Целта на производството по обезсилване на ценни книжа, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, е  да  предпази носителя на  правото по тях от неблагоприятните правни последици от изгубване на държането им, като съдебното решение по това производство замества  ценната книга, за да даде възможност на носителя на правото по нея да го упражни. От друга страна чрез обезсилването на ценната книга се отнема  нейният легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни правата по нея.  Следователно правен интерес за молителя от  искането по  чл. 560 от ГПК е налице, когато упражняването на правата му по ценната книга е възпрепятствано.

Молител в производството по  чл. 560 и сл. от ГПК може да бъде всяко лице, което претендира права върху ценната книга, от чието владение е било лишено, независимо дали е титуляра- носител на правата по ценната книга или не. Съгласно чл. 564, ал.1 от ГПК, най- често лицето, което оспорва молбата за обезсилване може да бъде приносителят/държателят/ на ценната книга, но е възможно същият да е и трето лице.

В конкретният случай, в молбата, по която е образувано производството, молителят подробно е изложил  твърденията за фактите, от които произтича правото му, като е посочил, че самият той не е носител на правото материализирано в ценните книги, но се явява  взискател  с наложен от съдебния изпълнител  запор върху акциите от капитала на дружество „ПФК Сокол -1996“ ЕАД, притежавани от длъжника Г.Х.. Поради това и доколкото хипотезата на чл.515 ал.1 ГПК предоставя възможност на взискателя по реда на чл.560 ГПК да брани своите интереси чрез обезсилвате на ценните книжа върху които е насочено изпълнението, то  първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе дали  молителят е легитимиран  да поиска обезсилване на  1 000бр. поименни акции, всяка с номинал от 50лв, собственост на длъжника, в качеството му  на негов кредитор.

Първоинстанционният съд следва да има предвид и  обстоятелството, че наличието на предвидените  в чл.560 ГПК предпоставки – лишаване на правоимащия по ценната книга от нейното владение въпреки волята му или унищожаване на ценната книга, е въпрос по основателността на искането, по който съдът следва да се произнесе с решението си по чл.56 ГПК./ В този смисъл е Определение №438 от 29.07.2015г. постановено по гр.д.№1135/2015г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение/

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения съдът

 

 

                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №11591/17.10.2019г., постановено по гр.д.№13837/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което се прекратява производството по г.д.13837/2019 г. на ПРС, четвърти гр.с, КАТО

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението   е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: