№ 18015
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110125034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 96090/13.05.2022 г., подадена от Е. И.
М., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу
домашното насилие по ЗЗДН срещу Б. Д. Д., ЕГН ...... Изложени са твърдения,
че страните се намирали във фактическо съпружеско съжителство от 2017г.
до 2019г. Ответникът бил в затвора и след като излязъл, отново заживели
заедно на квартира в кв. Банишора за около 6 месеца. Ответникът бил отново
задържан и осъден. След излежаването на присъдата, страните решили, че
няма да живеят заедно, но не прекратили техните взаимоотношения. На
28.03.2022г. около 01.00 – 02.00 часа молителката била заедно с приятели в
ж.к. Надежда 1. Решили да отидат на заведение и повикали такси чрез
мобилно приложение. Когато се отправили към пристигналото такси,
ответникът чакал молителката пред блока. Той започнал веднага да се заяжда
с един от приятелите й, който решил да се върне в апартамента. Ответникът
принудил молителката да се качи в таксито. Тя се качила в таксито и
потеглили към неговото жилище. Докато пътували, молителката се обадила
на майка си, че няма да се прибера. Още докато страните били в колата,
ответникът започнал да дърпа и заплашва молителката. Той спрял таксито
1
още преди да стигнат къщата му и се отправили към градинка в квартала му.
Седнали на пейка и ответникът започнал да скубе молителката, блъскал я,
нанесъл й последователни удари с юмруци по цялото тяло. В резултат на един
от ударите ответникът избил част от моста в лявата част на горната челюст на
молителката. Молителката успяла да се прибере при родителите си около
06.00 – 07.00 часа. В по – късните часове отишла на преглед, където й било
издадено съдебномедицинско удостоверение. Ответникът започнал
ежедневно да звъни по телефона на молителката, причаквал я при жилището
на родителите й. На 03.04.2022г. молителката получила съобщение от
ответника – „Ще те наръгвам, заклевам се“. На 17.04.2022г. молителката
получила отново съобщение от ответника с текст „Пред вас съм, мама ти да
еба, мършо“. На 18.05.2022г. молителката заедно със свой приятел решили да
отидат на рожден ден. Приятелят й я взел от дома на родителите й с превозно
средство. След като стигнали до ул. Опълченска, приятелят й спрял да си
купи цигари. В този момент до автомобила спряло такси, от което излязъл
ответникът. Отишъл при молителката и започнал да я дърпа, искал да я изкара
от колата. Молителката се опитвала да се отскубне и да затвори вратата на
автомобила. Приятелят й се върнал и започнал да се разправя с ответника.
Ответникът извадил нож и го размахал срещу другия мъж, като успял да го
одраска по едната ръка. Ответникът отново се опитал да изкара молителката
от колата. След като не успял, седнал до нея на предната седалка. Приятелят й
се качил на шофьорското място и потеглили. Докато приятелят на
молителката шофирал, ответникът няколко пъти се опитал да му отнеме
управлението на колата, като на едно от кръстовищата минали на червено.
Мъжът спрял колата на бензиностанция, намираща се на кръстовището на
бул. Сливница и ул. Опълченска. Ответникът взел телефона на молителката
от задния й джоб и излизайки от колата, се обърнал към нея и й казал „Ще те
убия“. На 20.05.2022г. около 05.00 часа ответникът тропал по прозорците на
дома на родителите на молителката. Последната отишла да види какво се
случва. Ответникът, като я видял, й казал „Искаш ли си телефона?“.
Молителката сочи, че изпитва постоянен страх и тревога за живота си.
На 02.06.2022г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли същата да
2
бъде уважена като доказана и основателна. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва изложените в
молбата обстоятелства, както и че попада в кръга лица по чл. 3 ЗЗДН.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които съдът кредитира
като годно доказателство, тъй като в същите са описани по време, място и
начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
Видно от заключението на изготвеното съдебномедицинско
удостоверение, при прегледа и от медицинската документация на Е. И. М. се
установява: навяхване на шията; кръвонасядания по двете ръце, двата крака и
дясната седалищна област; охлузвания на двете ръце. Тези увреждания са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по
време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. Причинили са
й временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От съственото от д-р Рада Георгиева – специалист по протетична
дентална медицина и клиничен директор в ДЦ Да Винчи Клиник ООД, на
28.03.2022г. при прегледа на Е. И. М. се установява: избита мостова
циркониева конструкция на горната челюст в ляво. Конструкцията е правена
при тях преди няколко месеца. Тези увреждания са в резултат от действието с
твърди предмети или удари. Причинили са й временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и финансова щета за 3200 лева.
Назначена и изготвена е съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която на 28.03.2022г. Е. И. М. е получила следните
травматични увреждания: счупване на мостова циркониева конструкция на
горната челюст вляво; кръвонасядания в областта на двете мишници;
охлузвания в областта на дясната гривнена става и лявата предмишница;
кръвонасядане в областта на двете подбедрици; кръвонасядания в дясната
седалищна област; клинични данни за навяхване на шията. Константираните
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети,
каквито са човешките крайници и съответстват да са получени при сочения в
декларациите инцидент, а именно на 28.03.2022г. Налице е причинно –
следствена връзка между получените наранявания и инцидента на
3
28.03.2022г. В съвкупност получените травматини увреждания са причинили
на М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тя е изпитвала
болки и страдания в резултат на получените наранявания за срока до пълното
й възстановяване.
На 19.05.2022г. в приемната на 03 РУ – СДВР е подадено заявление от
молителката, като е образувано досъдебно производство. На 14.11.2022г. е
постъпило заявление от молителката срещу ответника, като материалите по
преписката са изпратени в СРП и не са постъпвали отново в 03 РУ – СДВР.
С постановление на СРП от 13.07.2022г. е образувано досъдебно
производство за това, че на 28.03.2022г., в гр. София, бул. „Инж.Иван
Иванов“, зад хотел „Симона“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и
тялото била причинена на Е. И. М. лека телесна повреда, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т.5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Материалите по досъдебното производство са
приобщени към настоящото съдебно такова.
Видно от приобщената справка за съдимост, ответникът е осъждан
многократно за прерстъпления от общ характер.
От показанията на св. Петя Б.ова М. се установява, че страните живеели
на семейни начала. На 28.03.2022г. молителката трябвало да пътува заедно с
родителите си за провинцията. Молителката излязла и се прибрала сутринта.
Дясната й ръка била в много тежко състояние, със синини, подута и
молителката едвам я държала. Лицето й също било подуто. Ответникът
редовно обикалял около дома на родителите на молителката. Последната
периодично се появявала пред родителите си със следи от нанесени удари.
Тези случаи зачестили. Молителката изпаднала в състояние, че постоянно се
озъртала дали ответникът не е някъде наоколо. Тя се страхува за живота си.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
М. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно
споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
4
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на
28.03.2022г., 03.04.2022г., 17.04.2022г., 18.05.2022г. и 20.05.2022г., поради
което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява
процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че страните са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство. Този извод се подкрепа
от изявлението на ответника, направено пред разследващия орган в хода на
досъдебното производство, които материали са приложени към настоящото
съдебно производство, както и от показанията на св. Петя Б.ова М..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
доказано, че на 28.03.2022г. молителката е пострадала от действия на
ответника, изразяващи в дърпане, скубане, блъскане, нанесени удари с
юмруци по целото тяло, като в резилтат на един от ударите ответникът избил
част от моста на молителката в лявата част на горната й челюст. С действията
си ответникът е причинил на молителката следните травматични увреждания:
5
счупване на мостова циркониева конструкция на горната челюст вляво;
кръвонасядания в областта на двете мишници; охлузвания в областта на
дясната гривнена става и лявата предмишница; кръвонасядане в областта на
двете подбедрици; кръвонасядания в дясната седалищна област; клинични
данни за навяхване на шията. Травматичните увреждания са реализирали
медико – биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Тези изводи се подкрепят от представената по делото декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, в която
подробно описан посочения акт на домашно насилие, както и от изготвената
съдебно – медицинска експертиза, видно от заключението на която е налице и
причинно – следствена връзка между травматичните увреждания на
пострадалата и инцидента от 28.03.2022г. В подкрепа на това са и
показанията на св. Петя М., която лично е възприела последиците от акта на
насилие, а именно дясната ръка на молителката била в много тежко
състояние, със синини, подута и тя едвзм я държала. Лицето й също било
подуто. За описания случай е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като съдът
кредитира материалите по същото на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗДН.
Въз основа на представените декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът
намира, че безспорно се доказаха и актовете на домашно насилие на
03.04.2022г., 17.04.2022г., 18.05.2022г. и 20.05.2022г. На 03.04.2022г.
ответникът отправил към молителката следният израз: „Ще те наръгам,
заклевам се“, с което е отправил спрямо същата закана за живота й и с тези си
действия е осъществил спрямо пострадалата акт на домашно психическо
насилие. С действията си на 17.04.2022г., изразяващи се в отправен към
молителката израз „Пред вас съм, майка ти да еба, мършо“, ответникът
отново е извършил акт на психическо и емоционално насилие спрямо Е.
Милошева. На 18.05.2022г. молителката е пострадала от действия на
ответника, изразяващи се в дърпане и отправена закана за живота и здравето
й, а именно същият й заявил „Ще те убия“. Ответникът продължил да оказва
психически натиск спрямо пострадалата, като на 20.05.2022г. тропал по
прозорците на дома на родителите й, казал на пострадалата „Искаш ли да ти
върна телефона?“. С така описаните действия на ответника, съдът намира, че
същият безспорно е извършил актове на домашно психическо, физическо и
емоционално насилие спрямо Е. М. по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Предвид
6
гореизложеното, молбата се явява основателна, поради което следва да бъде
издадена заповед за защита в полза на пострадалото лице, като бъдат
наложени мерки за защита спрямо ответника.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалите
лица/. Съдът намира, че посочената мерки ще осигурят защита в достатъчна
степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена
без такъв. Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и
интензитета на актовете на домашно насилие, съдът намира, че същата следва
да бъде наложена за максималният, предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, срок, а
именно от 18 /осемнадесет/ месеца.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и липсата на данни за имотното състояние на извършителя,
съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 800 лева, която
ще въздейства поправително на ответника.
7
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените по делото разноски. Същата
е доказала такива в общ размер от 1050.00 лева, от които 600.00 лева за
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита
и съдействие, и 450.00 лева – за възнаграждение на вещо лице по СМЕ.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гсофия, като налага следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Б. Д. Д., ЕГН .....,
с адрес: гр. софия, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гсофия.
ЗАБРАНЯВА на Б. Д. Д., ЕГН ....., с адрес: гр. софия, ДА
ПРИБЛИЖАВА Е. И. М., ЕГН ********** на разстояние по – малко от 200
/двеста/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Д. Д., ЕГН ....., че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
8
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Б. Д. Д., ЕГН ....., с адрес:
гр. софия, глоба в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН ....., с адрес: гр. софия, да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН ..... да заплати на Е. И. М., ЕГН **********
сумата в размер на 1050.00 /хиляда и петдесет/ лева – разноски в
произвдството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9