РЕШЕНИЕ
№649
гр. Пловдив, 22.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Диана Караиванова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3087 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.32 ал.1 от Закона за развитие на академичния състав на Република България
/ЗРАСРБ/.
Образувано е по жалба на д-р М.Ф.Т., ЕГН********** *** чрез адв.И.Г., със съдебен адрес ***, офис №9 против Решение № 07/25.09.2018г.
на факултетния съвет на Факултет по обществено здраве при МУ Пловдив относно
приемане предложението на научното жури и избор на гл.ас.Д.Б.,***, по област на
висше образование Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1
Медицина, научна специалност “Социална медицина, организация на
здравеопазването и фармацията” към катедра „Управление на здравните грижи“
/УЗГ/, явяващо се отказ за присъждане на академична длъжност “Доцент”. В
жалбата се прави изложение, че решението
е неправилно, незаконосъобразно постановено при допуснати съществени процедурни
нарушения и нарушения на материалноправните
разпоредби. Навеждат се доводи, че процедурата по избор на “Доцент” в МУ –
Пловдив не е обективно проведена, което според жалбоподателя се подкрепя и от
факта, че спечелилия кандидат е участвал във факултетния съвет и е гласувал за
избор на членове на научното жури за обявения конкурс. На следващо място се
сочи, че предложеният от научното жури и избран от Факултетния съвет кандидат
не отговоря на изискванията на чл. 27 и следващите от Регламент за заемане на
академични длъжности в МУ – Пловдив. Претендират се направените по делото
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата- Факултетен съвет на Факултет по обществено здраве
при МУ – Пловдив, чрез процесуалния си представител адв.Д.,
оспорва жалбата. По същество излага подробно становище в писмени бележки, като
счита атакувания административен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се
отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Заинтересованата страна- гл.ас. Д. Р.Б. встъпва в процеса. Редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Т.Д., който оспорва жалбата и ангажира писмени
доказателства. По същество взима становище за законосъобразност на проведената
конкурсна процедура и на атакувания административен акт по избор на определения
кандидат. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски по представен
списък.
Административният съд, след като се запозна със
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
В Държавен
вестник, бр.30 от 30.04.2018 е обявен конкурс за “Доцент” в МУ – Пловдив, по
област на висше образование Здравеопазване и спорт, професионално направление
7.1 Медицина, научна специалност “Социална медицина, организация на
здравеопазването и фармацията” към катедра УЗГ.
Със Заповед
№ Р 1310/05.06.2018г. на Ректора на МУ Пловдив е назначена комисия по допускане
на кандидатите до участие в конкурсите, включително и този към Факултета по
обществено здраве. С Протокол от 08.06.2018г. Комисията е взела решение, че
документите и на двамата кандидати М.Т. и Д.Б. отговорят на изискванията, за
което са били уведомени писмено, че са допуснати до участие в конкурса.
На 26.04.2018г. е проведено заседание на катедра “Управление на здравните
грижи” /Протокол № 3/, на което е взето решение за предлагане на състав на
научно жури по конкурса. На заседанието е обсъден и съставът на научно жури.
Със Заповед № Р 1391/13.06.2018г. на Ректора на МУ Пловдив по утвърдено
предложение от факултетен съвет на ФОЗ-Пловдив (протокол №4 от 27.04.2018г.) е
определен състава на научното жури.
Впоследствие, с жалба от 20.06.2018г. от страна на жалбоподателката
до Министъра на образованието и науката, съответно до Ректора на МУ-Пловдив и
зам. ректор НИД, се възразява по допускането на гл.ас.Д.Б. до участие в
конкурса, поради факта, че притежаваното от Б. образование е в несъответствие с
посоченото в конкурса професионално направление 7.1.Медицина. С писмо от
03.07.2018г. от Зам.министъра на образованието и науката е поискано да бъде извършена
проверка по твърденията, изложени в жалбата, както и становище, с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която министърът на
образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили
процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични
длъжности.
В определения срок, Ректорът на МУ е изпратил становище относно извършена
проверка ведно с копия от документи, с което счита че комисията по допуск е изпълнила ангажиментите си по обявения конкурс за
заемане на академична длъжност „Доцент“, а научното жури е органът , който
следва да оцени кандидатите, съгласно дадените му правомощия от ЗРАСРБ и ПП ЗРАСРБ. Конкурсът е
обявен за преподаване по Управление на здравните грижи и в тази връзка
притежаваните от гл.ас.Д.Б. професионални квалификации по „Обществено здраве и
здравен мениджмънт“ (магистърска степен и специализация) са основание за
допускането ѝ до участие в конкурса. Отбелязано е, че в конкретния случай не
става въпрос за преподаване по клинични дисциплини, за които се изисква
професионална квалификация „лекар“, а за преподаване във ФОЗ на МУ-Пловдив.
В отговор до жалбоподателката от 23.07.2018г.,
Заместник министърът на образованието и науката заявява, че в резултат на
извършена проверка по подадената от нея жалба, не са били установени нарушения
на процедурата за заемане на академична длъжност “доцент” по научната
специалност “Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията”
в МУ-Пловдив. Гл.ас.Д.Б. притежава образователна и научна степен „доктор“ по
“Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията”, по която е
обявеният конкурс за „доцент“ и Б. притежава стаж по специалността на конкурса
повече от 5 години.
Поради липса на констатации за нарушения по конкурса с Доклад от
19.09.2018г. на проф.д-р Р. С. С., дм, председател на
Научното жури по процедурата по настоящия конкурс до Декана на Факултета по
обществено здраве МУ-Пловдив е приложено решението, с което се предлага на
Факултетния съвет към ФОЗ да избере гл.ас.Д.Р.Б. *** по област на висше
образование “Здравеопазване и спорт”, професионално направление 7.1.“Медицина”,
научна специалност “Социална медицина и организация на здравеопазването и
фармацията” към катедра “Управление на здравни грижи” на Факултет по обществено
здраве, който ФС с решение, обективирано в Протокол №
7 от 25.09.2018г., единодушно е приел предложението на научното жури и е избрал
гл.ас.Д.Р.Б., дм за “доцент”. Недоволен от резултата участвувалия кандидат М.Т. е инициирала и настоящото
съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
в хода на съдебното производство доказателства: административната преписка по
атакувания адм. акт, получена с писмо вх.№21356/19.11.2018г.
на Административен съд-Пловдив, както и приобщените писмо
№94-3981/29.07.2018г.на Зам. Министър на образованието и науката,писма
изх.№554/11.06.2018г на НУ при МУ-Пловдив.
При така
установеното от фактическа страна, като
прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
По отношение допустимостта на жалбата, с оглед липсата на доказателства по
делото, от които да е видно дали и кога оспорваният акт е бил връчен на жалбоподателката, същото следва да се тълкува в полза на
последната, като се вземе предвид и това, че същата има правно основание да я
обжалва, Съдът намира жалбата за допустима. Оспореното решение на ФС е обжалваемо съгласно
чл. 32, ал.8 от ЗРАСРБ (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от
4.05.2018 г.), която разпоредба сочи, че всички актове на органите на висшето
училище или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен
или за заемането на академичните длъжности по този закон, могат да се обжалват
пред съда по реда на АПК. Този извод се потвърждава и от факта на липса в
самото решение на указан срок и орган, пред който може да бъде упражнено
правото на жалба. При тези данни следва да се приеме за приложима хипотезата на
чл.140 от АПК, а жалбата – за подадена в рамките на удължения двумесечен срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните за това съображения:
За да прецени съответствието на акта с административнопроизводствените
правила, съдът съобрази законово определения ред за обявяване и провеждане на
конкурс. Така конкурсът е обявен в ДВ бр.30 от 03.04.2018г. при действие на
ЗРАСРБ, поради което решението на ФС за неизбиране на гл.ас.М.Ф.Т.,***, по
област на висше образование Здравеопазване и спорт, професионално направление
7.1 Медицина, научна специалност “Социална медицина, организация на
здравеопазването и фармацията” към катедра УЗГ, представлява индивидуален
административен акт, обжалваем пред съда по реда на
АПК. Възраженията до министъра на образованието, младежта
и науката на РБ не преодоляват възможността за оспорване на акта по съдебен
ред, установена в закона и осъществена в срока по чл.140, ал.1 от АПК.
Оспорващото лице е допуснат до участие кандидат в конкурса за академична
длъжност, научното жури е разгледало кандидатурата с положително произнасяне, а
факултетния съвет не избира Т. за академична длъжност “Доцент”. С решението са отречени заявени от
кандидата в конкурса права, поради което жалбоподателя е пряко засегнат от
неблагоприятен административен акт. Факултетния съвет по см. на чл.32, ал.1 от
ЗРАСРБ е овластен с административни правомощия по см.
на §1, т.1 от ДР на АПК. Според ЗРАСРБ по §1 т.1 ДР
на закона - "висши училища и научни организации" включват всички
висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия,
научни организации, университетски болници, институти и други, получили
акредитация от НАОА. Според чл.24, ал.1 от ЗВО, органи за управление на висшето
училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗВО факултетът е основно звено на висшето
училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти,
докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от
областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда
обучение; като ал.2 на същият текст го допълва, като сочи, че органи за
управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът и не
по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица
/чл.26 ал.7 от ЗВО/. В настоящият случай съответно следва да намери приложение
и нормата на чл. 3 ал.1 ЗРАСРБ, съгласно която процедурата за заемане на
академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и
акредитация /НАОА/ професионални направления и специалности, е открита с
решение на висшето училище, а не на научна организация. Оспореното решение
представлява акт на орган на основно звено на висшето училище, което от своя
страна се представлява от Ректора. С утвърждаване решението на ФС, на
административния акт не се придава друг орган-издател, тъй като съвета е компетентен
по закон /изрично е определен в ЗРАСРБ/. Решенията за обявяване на конкурси за
заемане на длъжностите по чл. 48 от ЗВО /хабилитирани преподаватели - доцент и
професор/ се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена
и/или филиалите на висшето училище /чл.50 с.з./. Конкурсите за хабилитирани
преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко два месеца
преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса. ЗРАСРБ
урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните
длъжности в Република България, каквато академична длъжност е “доцент”.
Съобрази се и обстоятелството, че разпоредбата на чл.1 ал.3 от ЗРАСРБ е обявена
за противоконституционна от КС на РБ с публикуваното в ДВ, бр. 81 от 2010 г. решение-
/Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на
академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища
и научните организации при спазване на единните държавни изисквания/. Същевременно
съгласно чл. 15 ал.1 от ЗРАСРБ
Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни
организации при условията и по реда, определени със закона и с техните
правилници. С правилниците на висшите училища и научните организации могат да
бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности
"доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните
професионални направления. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 57, ал. 2 от
ППЗРАСРБ оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични
длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва от научно жури. Възприе
се и разпоредбата на чл. 25 от ЗРАСРБ /нов - ДВ, бр. 101 от 2010 г./ която предвижда,
че конкурсът се провежда от седемчленно научно жури, като най-малко трима от
членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна
организация и най-малко трима са професори.
При събраните по делото доказателства, не се констатират нарушения на
конкурсната процедура. Правото на участие на кандидата не е ограничено, съобразени
са изискванията на закона. Възраженията от страна на жалбоподателя, че не са
спазени сроковете, регламентирани в ЗРАСРБ, съответно в Правилника на МУ –
Пловдив и неговия Регламент за заемане на академични длъжности в МУ-Пловдив:
асистент, гл. асистент, доцент и професор, както и че избраният от ФС кандидат
Г. Г. П., дм, не отговоря на изискванията на чл. 27 и
сл. от посочения регламент, са неоснователни. В тази връзка следва да се
посочи, че неспазването от административния орган на установените от закона
срокове за издаване на административния акт, не може да се разглежда като
самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Такова разбиране не
би гарантирало правата и законните интереси на правните субекти, тъй като след
отмяната на акта производството ще се върне при административния орган за
издаването на нов акт, което само би забавило процедурата. Поради това и при
действието на АПК, настоящият състав намира за валидно принципното становище,
споделено в т. 8 от Постановление № 4/76 г. на Пленума на Върховния съд, че за
административния орган сроковете за издаване на административните актове са
инструктивни и с изтичането им, не се преклудира
възможността органа да се произнесе по искането, с което е сезиран, респ.
произнасянето, което дължи и издаденият по-късно акт е действителен и подлежи
на обжалване на общо основание. Уредбата на АПК по отношение на сроковете за
произнасяне не се различава принципно от уредбата на ЗАП от 1970 г.
Постановлението не е отменено, същото не е загубило сила и на основание чл.
130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, същото е задължително за съдилищата.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процедурата по избор на
научно жури е опорочена, тъй като гл.ас. Д.Б., която е и спечелилия кандидат за
позицията, е участвала във факултетния съвет и е гласувала за избор на членове
на научното жури за обявения конкурс. Присъствието на заседание на факултетния
съвет на гл.ас. Д.Б. като негов член е задължително и не би могло да повлияе по
никакъв начин на крайния резултат на конкурса. Категорично се доказа, че двете
участнички в конкурса са били поставени на равни начала и принципът на
равенство не е бил нарушен. На следващо място, недоказани останаха и твърденията
на жалбоподателя, че предложеният и избран от ФС кандидат Д.Б. не отговоря на
изискванията на чл. 27 и сл. от Регламент за заемане на академичните длъжности
в МУ Пловдив: асистент, главен асистент, доцент и професор, както и на
качествените критерии за оценка на научно-изследователска и
учебно-преподавателска дейност на кандидатите за академични длъжности в
МУ-Пловдив, също така и на задължителните количествени наукометрични
критерии при заемане на академичната длъжност “доцент”. Във връзка с това е
необходимо да се направи и следното уточнение, а именно, че доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от
противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването, за което съдът още с
разпореждането си за насрочване на делото е разпределил доказателствената
тежест, която се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение
за съда да реши делото по същество, независимо от това дали в съдебното
производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението
на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме,
че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не
могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма
свързва с неговото проявление.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, в рамките на неговата
компетентност, спазена е изискуемата от закона форма, правилно е приложен
материалният закон, съобразен е с целта на закона, не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
ето защо следва да бъде оставен в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, на ответника и заинтересованата страна се дължат направените
разноски. От страна на ответника е представен списък с разноски /лист 1840/, в
който са посочени направени разноски в размер на 800 /осемстотин лева/. От
заинтересованата страна е представен списък с разноски /лист 1841/, в който са
посочени направени разноски в размер на 800 /осемстотин лева/.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХXVIІІ състав
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ф.Т.,
ЕГН ********** *** чрез адв.И.Г., със съдебен адрес ***,
офис №9 против Решение № 07/25.09.2018г. на факултетния съвет на Факултет по
обществено здраве при МУ Пловдив относно приемане предложението на научното
жури и избор на гл.ас.Д.Б.,***, по област на висше образование Здравеопазване и
спорт, професионално направление 7.1 Медицина, научна специалност “Социална
медицина, организация на здравеопазването и фармацията” към катедра „Управление
на здравните грижи“ /УЗГ/, явяващо се отказ за присъждане на академична
длъжност “Доцент” на жалбоподателката.
ОСЪЖДА М.Ф.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Медицински университет - Пловдив сумата в размер на 800
/осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Ф.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Р.Б. *** /Медицински университет/, сумата в размер на 800
/осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ:/п/