Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ
при
секретаря Е.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4338 по описа
за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” № 1, представлявано от
изпълнителните директори Т. В. и Ж. Х.,
твърди, че през м.ноември 2011г. ответникът е придобил лек автомобил марка
„БМВ”, модел „525”, с рег.№ Р 4297 АН, рама WBADF81010BT00192. На 08.07.2015г.
същият сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001795229. В
нея като застрахован собственик фигурирал именно той, а като обичаен водач –
Будица Флоринел Богдан – румънски гражданин. Въпреки, че към настоящия момент в
официалните регистри на КАТ все още като собственик на автомобила фигурирал И.А.,
то незнайно как превозното средство се било озовало във владението на Калин
Корнел – гражданин на Румъния и с постоянен адрес в Румъния – неправоспособен
водач, след което е незаконно отнет от непълнолетния Хурезан Йонут Клаудиу.
Това са единствено лицата, за които ищецът разполага с информация, а
действителния брой лица, упражнявали фактическа власт върху застрахованото МПС
е значителен и следвало да бъде установен от румънските власти. Нямало данни
след закупуването на описаното МПС през м.ноември 2011г., които да сочат по
какъвто и да е начин, че привидно застрахованият български гражданин е
действителния собственик на автомобила, нито че той е упражнявал фактическа
власт върху него. Напротив, ответникът е демонстрирал пълна липса на
заинтересуваност от правния и фактически статус на „формално” притежаваното от
него МПС. За този факт счита, че можело да се направи заключение от отсъствието
на каквото и да било уведомяване от него на застрахователя за промяна на
собствеността, както изрично изисква чл.263, ал.1 от КЗ /отм./. Независимо у
кого е фактическото владение върху автомобила, застрахователният договор е
сключен от ответника или чрез негов пълномощник за негово име и за негова
сметка. Собствеността и владението върху автомобила, обект на застрахователния
договор, безконтролно и многократно са прехвърляни в Румъния с цел създаване на
заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик,
респ.държател. В Румъния пък от друга страна не се декларира промяната на
собствеността, като такава не се извършва и пред българските власти. След
извършено проучване установили, че застрахователния договор не е сключен нито
от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което
упражнява фактическа власт върху описаното МПС на законно основание. Напротив,
договорът бил сключен от трето лице /застраховащ/, което не е било валидно
упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл.37,
ал.1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които закона изисква
особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай
лицата, които не притежават законно основание да ползват даденото МПС следва да
притежават изрично писмено пълномощно за подписване на застрахователен договор,
без значение дали сключването му е доброволно или задължително. Такива били и
указанията, които дружеството било дало на застрахователните брокери, а именно
да се уверят във всеки отделен случай, че застрахователния договор се сключва
от собственика или от изрично упълномощено от него лице. Тези указания в
конкретния случай не били спазени. По подробно изложени в исковата молба
съображения твърдят, че застрахователния договор е нищожен поради заобикаляне
на закона, противоречие със закона, липса на основание, липса на застрахователен
интерес и липса на представителна власт при сключването му, алтернативно, че
застрахователния договор е унищожаем поради извършване на измамливи действия с
цел извличане на облаги и причиняване на вреди, а евентуално, че не съществува
застрахователно правоотношение между страните. Поради това моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001795229, издадена
на 08.07.2015г., поради едновременното заобикаляне на закона, противоречие със
закона, липса на основание, липса на застрахователен интерес и липса на
представителна власт при сключването му. Алтернативно застрахователния договор
да бъде обявен за унищожаем поради извършване на измамливи действия с цел
извличане на облаги и причиняване на вреди, а евентуално съдът да признае за
установено, че не съществува застрахователно правоотношение между страните. Не
претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми,
квалифицира правно предявените обективно, алтернативно и евентуално съединени
искове по чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр.с
чл.289 от ТЗ и чл.8, ал.2 от ЗЗД, чл.195 от КЗ /отм./, чл.29, ал.1 от ЗЗД,
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.42 във вр.с чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Ответникът И.И.А. в съдебно
заседание признава изцяло предявените искове.
Съдът като взе предвид, че
ответникът признава изцяло предявените искове, намира, че са налице
предпоставките на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без
да се коментира спора по същество, като главните обективно съединени искове
следва да се уважат изцяло, основаващи се на признанието на ответника. Поради
това съдът следва да прогласи
нищожността на застрахователен договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите”,
обективиран в застрахователна полица №
BG/30/115001795229, издадена на 08.07.2015г., със страни ищцовото дружество – като застраховател и ответника И.И.А. – като
застрахован, поради едновременното
заобикаляне на закона, противоречие със закона, липса на основание, липса на
застрахователен интерес и липса на представителна власт при сключването му.
Ищецът не претендира разноски по
делото, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание
чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001795229, издадена на 08.07.2015г.,
със страни „Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Г.М.Димитров” № 1, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Т. В. и Ж. Х. – като застраховател и И.И.А., с ЕГН: **********
– като застрахован, поради
едновременното заобикаляне на закона, противоречие със закона, липса на
основание, липса на застрахователен интерес и липса на представителна власт при
сключването му.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: