РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Монтана, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
в присъствието на прокурора Анн. Евг. Ив.Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.
С присъда № 260010 от 19.04.2021 г. по нохдело № 480/2020 г. Районен
съд – Монтана е признал подсъдимия П.П., ЕГН ********** за виновен в
това, че на 29.12.2018 г. в град *, ж.к. „*“, бл. *, вх. „*”, се заканил с убийство
на К.И. /сега М./ от град *с думите: „*!”, както и с отправени съобщения по
електронното приложение „Вайбър”: „*!” и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание
чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК
му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК са определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА, на
основание чл.42б ал.1 от НК е определена периодичност на изпълнение два
пъти седмично; подсъдимият П.П. е осъден да заплати на К.М. от град *, ж.к.
„*“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** сумата от 700.00 лв.
/седемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 29.12.2018 г., като е отхвърлен предявеният
граждански иск в останалата му част като неоснователен; в тежест на
подсъдимия е присъдено заплащане на разноски и държавни такси.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия П.П. чрез защитника му адв.Д. с
1
оплакване за незаконосъобразност
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция представителят
на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за енсонователност на
въззивната жалба.
Повереникът на въззиваемата К.М. счита присъдата на Районен съд-
Монтана за законосъобразна и обоснована; моли да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата като
неправилна ; излага конкретни съображения в тази насока.
Подсъдимият моли въззивния съд да отмени присъдатa.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на
страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Подсъдимият П. П. - жалбоподател в настоящото производство е
обвинен в това, че на 29.12.2018 г. в град *, ж.к. „*“, бл. *, вх. „*”, се заканил
с убийство на К.И. /сега М./ от град *с думите: „*!”, както и с отправени
съобщения по електронното приложение „Вайбър”: „*!” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на
основание чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено законосъобразно, като първоинстанционният съд не е
допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила;
присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция
няма основания да променя или изменя същата; първостепенният съд е приел
за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към
присъдата и която е следната:
Подсъдимият и К.Д., конституирана като частен обвинител и
граждански ищец в наказателното производство, са бивши съпрузи, чиито
брак е прекратен през 2019 година с решение на Районен съд-Монтана. Още
преди прекратяване на брака същите влошили отношенията си, което довело
и до фактическата им раздяла. На 29.12.2018г. свидетелката К.Д. узнала от
майка си – свидетелката Р.Г.а, че подсъдимият П.П. е посетил последната на
работното й място в „*”-*, като й отправил обиди и закани. Свидетелката К.Д.
решила да потърси сметка на подсъдимия П. за поведението му спрямо майка
й. Около 16.00 часа, на същата дата посетила дома на подсъдимия в град *,
ж.к. „*“, бл. *, вх. „*“, ет.*, ап.*. Позвънила, но никой не й отворил.
Предположила, че подсъдимият е вкъщи, но се крие, предвид че дължи пари
на различни хора. Ето защо, му изпратила съобщение по мобилното
приложение „Вайбър“ да й отвори. Получила съобщение с текст: „*!”. В този
момент минавала съседка – свидетелката Е.Б., която познавала К. и я
2
поканила на кафе в дома си. Останали известно време и си говорели.
Гражданската ищца получила ново съобщение от подсъдимия по „Вайбър“,
че като го търси, защо не е пред вратата му. К.Д. си тръгнала от дома на
свидетелката Б. и отишла пред дома на подсъдимия на втория етаж.
Гражданската ищца почукала на вратата и подсъдимият веднага отворил, като
рязко я хванал за шията с една ръка, а с другата, в която държал пистолет,
насочил същия в слепоочието й. В този момент й се заканил, че ще я убие с
думите „*!”. Наплюл я;скъсал й якето. Всичко продължило около 2-3 минути,
след което я пуснал и изтласкал надолу по стълбите. Гражданската ищца
позвънила незабавно на тел.112 за съдействие, а подсъдимият се прибрал у
дома си.
На сигнала пристигнали свидетелите А.И. и А. А. /и двамата служители
на РУ – М./. Сигналът бил за семеен скандал. Адресът бил известен на
служителите, тъй като често в годините го посещавали именно поради
семейни скандали. Попитали подсъдимия има ли оръжие, същият заявил, че
няма. Били съставени протоколи за предупреждение.
Изводите относно фактите са направени от районния съд при
правилното и обосновано интерпретиране на доказателствения материал по
делото.
По повод изложените доводи в жалбата на подсъдимия и пледоарията
на защитата за липса на доказателства за прякото извършителство на
инкриминираното деяние, следва да се отбележи, че от извадка за
комуникация приложена по досъдебното производство/ДП/ и приложена по
делото от първоинстанционния съд по надлежния начин, е видно, че на
29.12.2018г. гражданската ищца и подсъдимият са имали множество
съобщения, като последното е изпратено от пострадалата в 17.08 часа, което
потвърждава изложеното от нея. Няколко минути след това в 17.11 часа /л.81-
84 от ДП/ е видно, че пострадалата е подала сигнал на тел.112, че е заплашена
с оръжие. В тази насока са и показанията на свидетелите А.И. и А. А..
Подсъдимият не оспорва, че на тази дата, в това време и на това място се е
срещнал с пострадалата. Не могат да се споделят доводите на защитата, че
липсват доказателства за наличие на оръжие. Подаденият сигнал е бил за
побой и заплашване с пистолет /л.83-84 от ДП/. От показанията на св. А.И.
може да се направи извод, че пострадалата е била заплашена с оръжие, като
последната е споделила, че оръжието е пистолет. Действително свидетелят И.
не е констатирал, че използваното оръжие при заплахата е пистолет, но следва
да се отбележи, от показанията на св. В.П. „*“ /л- 77от делото на РС-М./ може
3
да се направи обоснован извод, че подсъдимият действително е използвал
газов пистолет при отправяне на заплахата към пострадалата.
За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи (ТР-53-83 ОСНК на ВС). За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание да се
прецени, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да
се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието. В тази
връзка, в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е назначил
съдебно-психиатрична и психологична експертиза изпълнена от вещите лица
Л.С. – психиатър, началник на отделение към ДПБ-К. и И.П.. От
заключението на вещите лица се установява, че пострадалата по време и
непосредствено след инцидента е изпаднала в остра стресова реакция и е
изпитала основателен страх след заканата с убийство от страна на
подсъдимия П.. Острата стресова реакция е преходно разстройство, което се
развива без проява на други психични разстройства. Същото се развива в
отговор на стрес и обикновено продължава няколко часа до няколко дни.
Това състояние се проявява със зашеметеност, стеснено съзнание, учестен
пулс, изпотяване и изчервяване. Симптомите обикновено продължават два –
три дни. Пострадалата съобщава за уплаха след ситуацията с подсъдимия,
изпотяване и учестен пулс, както и повишена тревожност, непосредствено
след инцидента. Районният съд правилно е възприел експертното заключение
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. Вещите лица
задълбочено и обстойно са се запознали със случая и изготвили своето
заключение. Възраженията на защитата, че експертизата е негодна и не следва
да се приема, тъй като е направена в по-късен период не следва да се приемат.
Освен назначената експертиза, показанията дадени от св. А.И., че уплаха при
всички положения трябва де имало, както и признанията на подс. П. пред него
4
„Той каза, че я е заплашил“ /стр. 76 /, кореспондират в пълна степен с
показанията на св. Р. Г.а и св. В.М. относно факта, че пострадалата е била
уплашена и притеснена за живота си. Пострадалата е споделила, че
подсъдимият П. й е насочил пистолет към главата докато отправя заплахата.
Закана за убийство на инкриминираната дата е била отправена и със
съобщения по електронното приложение „Вайбър”: „*!”. По отношение на нея
подсъдимият пледира, че не той е изпратил съобщението, а брат му - св. В. П..
При така установената по делото фактическа обстановка районният съд
правилно е приел, че от страна по подсъдимия е осъществен престъпния
състав на чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.
Обект на престъплението е конкретно физическо лице; шзпълнителното
деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия на закана за
убийство спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от това
лице и да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна .Както е посочено в ТР-53-83 ОСНК на ВС за съставомерността
на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо лицето
действително да се е уплашило, макар че в настоящия случай са налице
доказателства за противното, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. В конкретния случай заканата за убийство
подсъдимият е извършил с действия – отправяне към К.И. /сега М./ на
думите: ”*!”, както и с отправени съобщения по електронното приложение
„Вайбър”: „*”. За да бъдат, обаче, отправените думи възприети като закана за
убийство по смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК, е необходимо те да са могли да
възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана.
Предвид събраните доказателства, както и всестранното и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, настоящата инстанция
намира, че отправените изрази от подсъдимия не могат да бъдат възприети,
като естествено избухване на нерви, а се достига до извода, че е налице
закана с убийство по чл.144, ал.3 от НК. Доказан е особеният елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство.
5
От субективна страна деянието осъществява признаците на
горепосоченото престъпление; извършено е при условията на пряк умисъл –
подсъдимият П.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думите и изразите, като е
придал на същите съдържанието на закана за убийство и е целял действително
сплашването на свидетелката и то с оръжие - факт, който е подсилил
действието на думите.
За прецизност следва да се отбележи следното : районният съд е
определил наказанието на подсъдимия при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, който извод не се споделя от въззивния
съд. В тази връзка, важно е да се подчертае, че наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Необходимо е още съдът да
констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява
несъразмерно тежко за подсъдимото лице. Липсва обаче протест на
държавното обвинение, както и съответна жалба от частния обвинител. При
съобразяване принципа за забрана да се влошава положението на подсъдимия
- жалбоподател в настоящото производство въпросът за вида и размера на
наложеното накание не следва да бъде коментиран от въззивния съд.
Присъдата следва да бъде потвърдена и в нейната гражданска част.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.6 във вр. с чл. 338
НПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260010 на Районен съд – Монтана,
постановена на 19.04.2021 година по нохдело № 480/2020 година по описа на
Районен съд-Монтана.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7