О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ри Въззивен граждански
състав
На 11 февруари 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
възз. ч. гр. дело №103 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано по частна жалба на Б.Я.М.
*** против Разпореждане от 08.03.2019 г. /неточно посочено от жалбоподателя с дата
11.03.2019г./ на
ЯРС по гр.д.№605/2016 г., с което е върната частната му жалба, вх.№26909/21.09.2018 г., поради невнасяне в указания от съда срок на
дължимата държавна такса. Твърди се, че разпореждането е неправилно. Сочи за
неправилно приетото от съда, че е представил едно и също платежно нареждане по
три различни частни жалби. Заявил е, че дори и това да е така, то не е основание за връщане на
частната му жалба. Позовава се на практика на ВКС (определение по ч.гр.д.№56/2010
г. на 3-то ГО и определение по ч.гр.д.№5974/2014 г. на 4-то ГО), където е
прието, че за да е редовна частната жалба и да са изпълнени указанията на съда
за внасяне на ДТ не е задължително страната да е представила документ пред
съда, а е достатъчно да е внесла ДТ, а ако не е представила документа в съда,
последния е длъжен да направи справка в счетоводството дали такава сума е
постъпила или да даде указания за представяне на платежния документ. Заявява
още, че от приложените към частната жалба три броя платежни нареждания по трите
му различни частни жалби било видно, че трите са с различен уникален
регистрационен номер, което се потвърждавало и от приложената към частната му
жалба разпечатка за движението на суми по банковата му сметка. Заявено е и
твърдение за нищожност на атакуваното разпореждане с искане за прогласяването
й. Иска се и атакуваното разпореждане да бъде отменено.
ЯОС, след като се
запозна с ЧЖ и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На 21.09.2018г. Б.М. е депозирал пред
АССГ Жалба с вх.№26909/21.09.2018г., която е била образувана в адм. д.
№10031/2018г. по описа на АССГ. С разпореждане от 05.11.2018г., АССГ е разделил
производството по адм. д. №10031/2018г., като е оставил за разглеждане по
същото Жалба с вх.№26909/21.09.2018г., срещу определение от 11.09.2018г. по
гр.д. №605/2016г. на ЯРС, с което са му били наложени глоби от по 200лв. и е
бил отстранен от съдебната зала. С определение №6967/05.11.2018г., постановено
по адм. д. №10031/2018г. по описа на АССГ, съдът е прекратил производството
пред АССГ и е изпратил делото на ЯРС за произнасяне по гр.д. №605/2016г. на
ЯРС, като е приел, че в случая са приложими разпоредбите на чл.92 ГПК, респ.
обжалването е по реда на чл.274-278 ГПК. /Определението на АССГ е било
обжалвано от М., като с Определение№193/07.01.2019г., жалбата на последния е
оставена без разглеждане/.
Изпратеното по
подсъдност адм. д. №10031/2018г. по описа на АССГ е било получено в ЯРС с писмо
с вх.№19594/15.11.2018г. и приложено към гр.д. №605/2016г. на ЯРС, съгласно
разпореждане на ЯРС от 15.11.2018г. С разпореждане от 20.11.2018 г. / в ръкописен текст върху писмото на
АССГ/, частната
жалба на
М. е оставена без
движение, като на жалбоподателя е даден едноседмичен срок да внесе ДТ от 15лв.
по сметка на ЯОС и да
представи документ за внесена ДТ. За указанието на съда Б.М. е уведомен с призовка, връчена чрез бащата на
Б.М. - Я.М., на 05.12.2018 г.
Тъй като в дадения от съда
срок, жалбоподателя не е изпълнил указанието за внасяне на ДТ, с обжалваното
разпореждане частната му жалба вх.№26909/21.09.2018г., е била върната. В мотивите си ЯРС е изложил, че до 12.12.2018г. не е
представена вносна бележка за ДТ, а аналогична ЧЖ е разгледана по в.ч.гр.д.
№294/2018г. на ЯОС.
За това разпореждане на съда жалбоподателя е уведомен на 12.03.2019 г., като
съобщението отново е връчено чрез бащата на Б.М. - Я. М..
ЯОС намира обжалваното разпореждане за
валидно и допустимо.
Оплакването за нищожност на
атакуваното в настоящото производство разпореждане е неоснователно: В Решение №27/22.04.2019 г. на
ВКС по гр.д.№1321/2018 г., IV г.о. е
изложено, че законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност
на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната
практика – най-общо в т.8 на ППВС №1/1985 г., както и в решения на състави на
ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице
при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на
волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването,
вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. В правната доктрина се
приема, че нищожни съдебни актове са тези, които не притежават качествената
характеристика на един валиден съдебен акт, в частност при неспазване на
предвидената от закона форма – писмена; постановени от незаконен състав;
противоречащи на правния ред и на добрите нрави /като не става дума на
противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще/; ако са
абсолютно неразбираеми; ако заповядват нещо невъзможно. В конкретния случай обжалваното
разпореждане не страда от такива пороци, които да доведат до неговата нищожност
- постановено е в писмена форма, от надлежен състав, в съответствие с
правомощията му по закон, волята на съда е ясна и разбираема. Ето защо и
възражението на жалбоподателя за нищожност се прецени за неоснователно.
ЯОС счита, че атакуваното
разпореждане е правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.261, ал.1, т.4 от ГПК към
жалбата, жалбоподателят е длъжен да представи документ за внесената ДТ, като
съгл. чл.262, ал.1 от ГПК ако това не е сторено се изпраща съобщение за
отстраняване на констатираната нередовност. Съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК,
ако не бъде отстранена в срок констатираната нередовност, жалбата се връща.
Точно в съответствие с цитираните законови разпоредби е процедирал
първостепенния съд, постановявайки атакуваното разпореждане.
Доказателства за представяне на
документ за внасяне
на дължимата ДТ по делото, в указания от ЯРС
едноседмичен срок, т.е. до 12.12.2018г. не са налице. Едва с настоящата жалба М. е
представил копия от 3
бр. платежни нареждания, с №№ 03114ЕТ-АБ-6789, 03114ЕТ-АБ-6792,
03114ЕТ-АБ-6793 и разпечатка на движението на
сметката
му, от
която са наредени преводите за съответния ден- 11.12.2018г., от която е видно, че са извършени три различни превода на 11.12.2018г. във
връзка с гр.д.№605/2016г. по сметката на ЯОС-2 превода по гр.д.№605/2016г. и
един по адм.д. №10031/2018г. Доколкото самият жалбоподател твърди, че трите вносни бележки касаят
негови три различни ЧЖ срещу разпореждания на ЯРС по делото, и само една от тях
е във връзка с адм. д.№10031/2018г., то ЯОС приема, че относима към дължимата по ЧЖ вх.№26909/21.09.2018 г. ДТ е вносна бележка
№03114ЕТ-АВ-6789/11.12.2018
г. Видно
обаче от цялото гр.д. №605/2016г. на ЯРС и всички приложени към него дела,
доказателства за внасяне на такава такса, респ. за представяне на бележка №03114ЕТ-АВ-6789/11.12.2018 г. до датата 12.12.2018г.
не са налице. Ето защо ЧЖ
правилно е била върната от първоинстанционния съд.
Неоснователно е и не се споделя
от настоящия съд и твърдението, че при постановяване на атакуваното
разпореждане, първостепенния съд не се е съобразил с практиката на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че застъпеното в цитираните от жалбоподателя съдебни
актове становище е изолирано. Така в Определение №1092/06.12.2012 г. на ВКС по
ч.т.д.№93/2012 г. на ІІ т.о. е посочено, че преобладаващата съдебна практика,
израз на която са Определение №272/15.05.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№100/2009 г.,
І т.о., Определение №501/09.10.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№499/2009 г., І т.о.,
Определение №973/23.12.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№844/2010 г., І т.о., приема, че
нередовността се счита за отстранена само ако в указания й от съда срок
страната не само внесе дължимата държавна такса, но и представи по делото
платежния документ за внасянето й по сметката на същия съд, което е съобразено
със закона – чл.128, т.2, чл.261, т.4, чл.275, ал.2 и чл.284, ал.3, т.4 ГПК. В
същия смисъл е и Определение №495/29.09.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№2028/2015 г.
на І т.о. Отклонение от тази практика е налице само в случаите, в които съдът
не е изпълнил задължението си да даде ясни и категорични указания на страната
да представи по делото в същия срок и доказателства, че е внесъл дължимата
държавна такса. Разглежданият случай не е такъв. ЯРС, пред който е депозирана
частна жалба е указал на частния жалбоподател да представи в едноседмичен срок
по делото документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., които до
изтичането му не са били изпълнени. Ето защо ЯОС, че даденото разрешение на
въпроса за неотстраняване на нередовността на ЧЖ е в съответствие с така
изложената съдебна практика, поради което постановеното от ЯРС разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.03.2019г. /неточно посочено от жалбоподателя с дата
11.03.2019г./ на
ЯРС по гр.д.№605/2016 г., с което е върната частна жалба вх.№26909/21.09.2018 г., поради невнасяне в указания от съда срок на
дължимата държавна такса.
Определението, на осн. чл.274, ал.4 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.