№ 2220
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110106583 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Д. У. Ч., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул „Д.“ №
****, с която по реда ан чл.415, ал.1, т.3 от ГПК са предявени обективно
съединени осъдителни искове, както следва: иск по чл.430, ал.1 от ТЗ за
заплащане на сумата от 1972,92 лева, представляваща главница по договор за
кредитна карта № *********** от 01.10.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане; иск по
чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 169,57 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 16.10.2020г. до 14.12.2021г.; иск по чл.82 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 72 лева, представляваща разноски за връчване
на покана. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за кредитна карта № *********** от 01.10.2019г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 2000 лева, като е открила на ответника картова
сметка и му е издала основна карта, за което е съставен протокол за
получаване на банкова карта от 01.10.2019г. Кредитът бил надлежно усвоен
под формата на клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта,
обслужвана от картовата сметка. Договореният месечен лихвен процент бил в
1
размер на 1,35 %. Била уговорена и минимална погасителна вноска от 60 лева,
увеличена с изискуеми суми от предходни периоди и непогасени лихвени
плащания. Срокът за ползване на разрешения лимит бил до 30.09.2021г.
Считано от 16.10.2020г. кредитополучателят изпаднал в просрочие по
отношение на 3 броя вноски за главница в общ а размер на 323,94 лева (за
м.10,11 и 12.2020г.) и 3 броя вноски за договорна лихва(дължими на същите
дати като главницата). Съгласно т.7.2 от договора, в случай, че до или на
датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер
ползваната част от кредитния лимит през предходния период дължал и лихва
за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на
транзакцията до окончателното плащане и лихва върху целия дълг, формиран
от безкасови плащания. Тези лихви се добавяли към общия дълг. На
основание т.8.12 от договора банката обявила на 21.01.2021г. остатъка от
кредита за изцяло изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойки. В тази
връзка ищецът направил и разходи в размер на 72 лева за връчване на покана
– уведомление до кредитополучателя. Поканата била връчена от ЧСИ по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление.
В законоустановения срок е депозиран отговор от назначения особен
представител на ответника, с който не се оспорват допустимостта и
основателността на исковете за главница и договорна лихва, както и
претенцията за разноски по делото. Сочи се единствено, че от страна на
ищеца умишлено и некоректно е влошено положението на длъжника като му
е изпратена покана за доброволно плащане през ЧСИ, за което са заплатени
72 лева, като ищецът е могъл да изпрати препоръчано писмо или да отправи
поканата по телефон.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа депозирания
отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен по делото е сключен между страните договор за кредитна
карта № *********** от 01.10.2019г., по силата на който банката кредитор е
2
предоставила на ответника кредит и основна кредитна карта с разрешен
кредитен лимит от 2000 лева. При месечен лихвен процент върху усвоената
сума от 1.35 % за всеки отделен месец през срока на договора. Определена е
минимална погасителна вноска от 60 лева. Срокът за погасяване е от 1-во до
15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.
Определеният срок за ползване на кредитния лимит е до 30.09.2021г.
Видно от протокол за получаване на банкова карта от 01.10.2019г. на
същата дата ответникът е получил карта Visa Classic и ПИН код.
Представена от ищеца е информация за погасителната сметка по
кредитната карта на ответника.
Представени е и покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, както и документи от ЧСИ Петя И.а, с рег. № 883 в КЧСИ
и район на действие – ВОС, видно от които поканата е връчена чрез ЧСИ по
чл.47, ал. 5 от ГПК, тъй като ответникът не е намерен на регистрирания му
адрес. Искането за връчване е отпарвено до ЧСИ чрез упълномощен
представител на „УниКредит Булбанк” АД – адв. Стоян Атанасов от САК.
Видно от фактура от 10.02.2021г. издадена от АК „Атанасов и И.” ДЗЗД
с получател „УниКредит Булбанк” АД за разноски за м.февруари 2021г. и
приложение към нея е, че от адвокатската кантора са начислени 72 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение. Предстсавено е и преводно нареждане за
сумата от фактурата /без да е видна самата сума/.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Доколкото делото е с трансграничен елемент, съдът намира, че е
международно компетентен да разгледа спора по следните съображения:
Съгласно чл.18, пар.2 от Регламент ЕС № 1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела страната по потребителски договор /какъвто е
настоящия/ може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителят. Към завеждане на
делото няма категорични данни ответникът да е имал обичайно
местопребиваване в България, но са събрани достатъчно данни да се приеме,
че е имал такова в период пред, близък до подаване на исковата молба
3
(26.05.2022г.). Д. У. Чарлз е със статут на постоянно пребиваващ в РБ до
19.12.2023г., има ЛНЧ, има регистриран настоящ адрес като чужденец, има
регистриран личен лекар, имал е регистриран трудов договор, който е
прекратен на 01.09.2021г., има информация за напускане на страната през
аерогара на 26.11.2021г. Не са налични данни за обичайно местопребиваване
в друга държава. Съгласно решение от 17.11.2011г. по дело c-327/10 на СЕС
когато потребител, който е страна по договор за дългосрочен ипотечен
кредит, съдържащ задължение за уведомяване на съдоговорителя за всяка
промяна на адреса, прекрати местоживеенето си, преди срещу него да бъде
заведено дело за нарушаване на договорните му задължения, съдилищата на
държавата членка, на чиято територия се намира последното известно
местоживеене на потребителя, са компетентни по силата на член 16,
параграф 2 от Регламент № 44/2001 да разгледат това дело, когато не успяват
да определят в приложение на член 59 от същия регламент настоящото
местоживеене на ответника и не разполагат също така с доказателствени
факти, позволяващи им да направят извод, че ответникът в действителност
има местоживеене извън територията на Европейския съюз. Посоченото
разрешение касае Регламент № 44/2001, който предшества Регламент ЕС №
1215/2012, но е приложимо и по отношение на последния, с който
понастоящем за уредени въпросите компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В този
смисъл и доколкото последното известно местоживеене на потребителя е
било в Република България съдът приема, че разполага с международно
компетентност да разгледа делото.
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430,
ал. 2 от ТЗ и чл.82 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест за
уважаване на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно сключен
договор за кредит, изпълнение на задълженията на банката по него, размера
на претендираната главница, валидно сключени уговорки за договорна лихва,
настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването й, имуществена
вреда, изразяваща се в направени разноски от банката за връчване на покана,
които са в причинна връзка с неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя и техния размер. Ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
4
Установи се по безспорен начин сключването на процесния договор за
кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 2000 лева, както и
предоставяне на основаната кредитна карта по него на ответника.
От страна на ответника не са направени възражения във връзка с
дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и за договорна
лихва.
Единственият спорен между страните въпрос касае разноските за
връчване на покана чрез ЧСИ.
Съгласно чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение се
дължи обезщетение за претърпяна загуба или пропусната полза, доколкото
същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е бил
недобросъвестен, отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
В настоящия случай безспорно се установи, че от страна на ищеца е
отправена покана до длъжника за доброволно изпълнение и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, която е връчена чрез ЧСИ. В рамките на
производството по връчване на поканата ищецът е реализирал разноски в
размер на 72 лева за адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че
разноски в посочения размер са направени от ищеца не е оспорено от
ответната страна.
Възражението на ответника е, че ищецът умишлено и некоректно е
влошено положението на длъжника като му е изпратена покана за доброволно
плащане през ЧСИ, а не например с препоръчано писмо или по телефон.
Съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, за да може да отправи искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК банката следва да направи
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми. В т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСТГК
на ВКС е прието, че ефектът на предсрочната изискуемост на договори за
кредит настъпва едва след като потестативното изявление на банката достигне
до длъжника, независимо от уговореното в договора, като получаването на
съобщението следва да се удостовери чрез официален или изходящ от
длъжника частен свидетелстващ документ. Смисълът, заложен в мотивите на
ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС, е че ефектът на предсрочната
5
изискуемост не може да настъпи преди длъжникът да бъде реално и
действително уведомен за упражненото от кредитора потестативно право,
което разбиране напълно съответства с механизма за упражняване на
субективни преобразуващи права.
С оглед на гореизложеното, за банката е било наложително да уведоми
длъжника за предсрочната изискуемост по начин, който да удостовери
действителното достигане на изявлението до адресата. Уведомяването по
телефон/факс не съставлява такъв начин. Действително изпращането с писмо
с обратна разписка/куриер би могло да съставлява годен начин за
удостоверяване на връчването в случай, че документът е получил
съобщението и е подписал обратната разписка. Но ако същият отсъства от
адреса, изпращането по този начин ще се яви недостатъчно и ще следва да се
пристъпи към връчване чрез ЧСИ или нотариална покана. Законът не е
предвидил изискване да се използва първо изпращането с обратна разписка
като финансово по-неангажиращо. В този смисъл пристъпването директно
към връчване чрез ЧСИ е право на кредитора и не следва да се приема, че по
този начин той некоректно влошава положението на длъжника.
Необходимостта от изпращане на покана/уведомление за предсрочна
изискумост при неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за
кредит е довело до направата на разноски за същата, които представляват
претърпяна загуба по смисъла на чл.82 от ЗЗД. Същата съставлява пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Предвид разпоредбата на
чл.60, ал. 2 от ЗКИ сочената последица е и предвидима към сключване на
договора. Отделно от това, доколкото длъжникът не е заплащал дължимите
суми по кредита, същият е и недобросъвестен и дължи обезщетение за всички
преки и непосредствени вреди.
По гореизложените съображения предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
178,92 лева за платена държавна такса, 455,96 лева за платено адвокатско
възнаграждение и 385 лева за депозит за особен представител. Разноски за
адвокатското възнаграждение в заповедното производство не се дължат,
доколкото заявлението е отхвърлено.
6
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. У. Ч., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул „Д.“ № ****
да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” № 7 следните суми:
сумата от 1972,92 лева, представляваща главница по договор за кредитна
карта № *********** от 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното
плащане, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата от 169,57 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.10.2020г. до 14.12.2021г.,
на основание чл.430, ал.2 от ТЗ и сумата от 72 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се разноски за
връчване на покана/уведомление за предсрочна изискуемост вследствие
неизпълнение на договор за кредитна карта № *********** от 01.10.2019г.,
на основание чл.82 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. У. Ч., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул „Д.“ № ****
да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” № 7 сумата от 1019,88
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7