РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 885 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът К.И.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.Й. е предявил иск против З. “Б.В.И.Г.”***
за сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на телесни увреждания настъпили при ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 06.04.2015
г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че е пострадал при ПТП на 06.04.2015 год.,
вина за което носи водачът на лек автомобил Ситроен Берлинго
с peг. № *******– З.В.Б., а
самият автомобил е бил застрахован при ответника ЗК З. “Б.В.И.Г.”по валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА.
Ответникът З.
“Б.В.И.Г.” оспорва иска като неоснователен. Оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП, виновно и противоправно поведение от страна
на водача на застрахования при дружеството лек автомобил. Оспорва претенцията
за неимуществени вреди по размер, като прекомерно завишена в разрез с чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва
претенция за лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.04.2015
г., Протокол за оглед па ПТП от 06.04.2015
г., се установява, че на 06.04.2015
год. на път ПП I- 6 км.334+630 в землището
на с. Ветрен, община Мъглиж, при десен завой е настъпило ПТП , при което движещия се в дясната лента лек
автомобил Ситроен Берлинго с peг. № *******със
скорост от 116 км/ч., управляван от З.В.Б.
е навлязъл в насрещната
лента за движение, където се ударил челно в движещия се насреща автобус
„Кесдорер”, модел „215ХДН 286 с д.к. №*******Вследствие на удара е
пострадал ищеца по делото К.И.К. , който управлявал автобуса
.
По делото е прието за безспорно, че за лек автомобил Ситроен Берлинго
с peг. № *******е имало валидна застраховка при
ответното дружество с валидност към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
В хода на настоящото дело са
изслушани СМЕ и АТЕ, чиито заключения се възприемат от съда като дадени
професионално и безпристрастно.
От заключението на медицинската
се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът К.И.К. е получил
следните травматични увреждания: съчетана
травма на главата,гръдния кош и дясното бедро,като бедрената кост е с две фрактури
в горния и долния край.
Пострадалият е бил приет по
спешност в УМБАЛ - Ст. Загора,където е хоспитализиран за 9 дни. Бил е
опериран,като е направена открита репозиция на дясната бедрена кост с поставена
метална остеосинтеза и интермедуларен пирон.
Общо лечебният и
възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 2-3 месеца. Фрактурата
в горния край на бедрената кост не е сраснала,тъй като увреждането е било
подценено и не е извършена допълнителна имобилизация на крака с гипс или
ортеза,която е била задължителна,тъй като пострадалия е бил едър човек.Поради
това е налице усложнение довело до псевдоартроза.
От АТЕ се потвърждава описания
по-горе механизъм на ПТП ,като вследствие на високата си скорост ,водачът на
Ситроена е загубил контрол над управлението на автомобила , вследствие на което
лекия автомобил навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в
движещия се в тази пътна лента, в противоположна на неговата посока автобус
„Кесдорер”.
Според експерта-автотехник мястото
на водача на автобуса със сигурност е оборудвано с предпазен колан,а според
медика наличието на травми по торса и главата сочат,че не е бил с поставен
колан .
От показанията
на разпитания по делото свидетел Г.А.дъщеря на
ищеца, се
установява, че в болницата пострадалия е бил в много лошо
състояние,изпитвал силни болки и бил целия в кал,тъй като бил „изхвърчал“ през
прозореца. Направена му е операция на бедрото,а след изписването му бил на
легло 3-4 месеца.Понастоящем се движи трудно-с инвалидна количка или с патерици.
Дълго време след инцидента бил в психически шок.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
За да се
приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата
по делото се установи, че при управление на лекия автомобил Ситроен Берлинго
с peг. № *******водачът З.В.Б. е нарушил правилата за движение по пътищата като в резултат на субективните му действия – превишена скорост/над 90 км.ч./, несъобразена
с ъгъла на десния завой е загубил контрола върху управляваното МПС, вследствие
на което автомобила е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил в
движещия се там амтобус-нарушения на чл.20,ал.1 и 2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В
резултат на описаното ПТП са причинени травматични
увреждания на ищеца по делото - К.И.К., водач на
автобуса,в който се ударил лекия автомобил .
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента
се предполага до доказване на противното. Вината на водача на лекия автомобил
се презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция за вина на водача на този автомобил.
Установено е
по делото и няма спор за това, че за лекия автомобил е имало застраховка при
ответното дружество валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие , поради което ответникът е материално легитимиран
да отговаря по исковете.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
се установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното
ПТП.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия
размер:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат поради това, че е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан.С оглед заключенията на приетите по делото експертизи и показанията на свидетеля,че пострадалия е изхвърчал през прозореца на
автобуса
съдът приема, че по делото е установено, че пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан по време на ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а също,че уврежданията по главата не биха настъпили, ако е бил с поставен
такъв. Ето защо съдът възприема за основателно възражението за съпричиняване, направено
от ответното дружество и определя процент на съпричиняване в размер на 40% .
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и
степента на уврежданията,които са причинили на ищеца интензивни болки
и страдания за около 3 седмици и неудобства съпроводени с по-леки и спорадични
болки за около 3 месеца. Следва да се отчете и
становището на медика-експерт,че вина за усложненията при лечението на
пострадалия има и съответния медицински екип,тъй като не е отчетено с оглед
ръста и теглото на пациента,че кракът на последния задължително следва да бъде
обездвижен и за тази небрежност,довела до усложнението, ответникът не следва да
носи отговорност
Като взе
всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен в размер на 30 000 лв. и след приспадането на приетия
процент съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от 18
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 06.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този
размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищеца болки и страдания,съпричиняването и усложненията,за които вина няма ответника и
отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 60 000
лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските
в производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 120
лв., както и на процесуалния му представител адв. И.Й.
сумата от 1070 лв. –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС
сума в размер на 720 лв. държавна такса.
На основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”***,
пл. “********да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. И.Й., със съдебен адрес:***, офис 4 на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 18 000
- обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при
ПТП на 06.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 60 000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ******** да заплати на К.И.К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 120
лв. – разноски по делото, както на процесуалния представител на ищеца адв. И.Й.
сумата от 1070 лв. – адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 720 лв.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** да
заплати на З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ******** на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: