№ 1429
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М. Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221000500040 по описа за 2022 година
САС е сезиран от пълномощника на въззивниците ищци адвокат Е. Б. с
твърдение, че при изписване на присъдения адвокатски хонорар е допусната очевидна
фактическа грешка, като освен тя да бъде отстранена, присъдената сума следва и да се
коригира, тъй като не е начислено ДДС върху определения на основание чл. 38 ЗА
хонорар – молба по чл. 248 ГПК и с искане от страна на въззивника ответник ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве АД за допълване на непълно съдебно решение чрез
обсъждане на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на авариралия автомобил, необезпечил придвижване на МПС до безопасно за
отремонтиране място, несигнализирал спрялото превозно средство с аварийни
светлини и светлоотразителен триъгълник и на загиналия пътник – А. Б., неизползвал
светлоотразителна жилетка при безцелно „разхождане“ върху пътното платно, както и
поради поведение, повлияно от наркотчно вещество – кетамин, изкривило представите
на загиналия за звук, картина и водещо до откъсване от околната среда. Същата страна
иска и да се отрази в диспозитива на решението, че производството се е разгърнало при
участието на трето лице помагач – ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД - молба по
чл. 250 ГПК.
При служебна проверка въззивният състав установи, че исканията са допустими
– депозирани в срок, при наличие на правен интерес. С оглед произнасянето на съда с
единствен акт, същият следва да отговори на формата за допълване на непълно
съдебно решение, инкорпориращо определение, базирано на разпоредбата на чл. 248
ГПК.
За произнасяне по искането за допълване на непълно съдебно решение не се
налага призоваване на страните.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат САС
приема следното:
Няма непълнота на решението. Такава би имало ако съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право. Фактът, че е обсъден размерът на дължимите обезщетения в
1
пълен размер, без приспадане на суми, предполага, че съдът не е възприел направените
от ответника правоограничаващи възражения за съпричиняване на вредите.
За пълнота ще се отбележи, че ако и доколкото възражението на ответника
съдържа довод за независимо съзвършителство т.е. наличие на причинна връзка между
виновно противоправно поведение както от страна на водача на застрахованото при
ответника МПС, така и на водача на авариралото МПС, то при солидарна отговорност
кредиторът може да насочи претенцията си в пълнота към всеки длъжник. Извън
рамките на конкретния предмет на спора е установяване на съотношението в приноса
за достигане до вредоносния резултат на отделните съизвършители. Това би могло да
се установи при предявяване на регресен иск след изпълнение на задължението на
длъжника, осъществил престация в пълен размер. В тази насока е установената
безпротиворечива съдебна практика (в решение 83/16 г. Първо ГО ВКС четем:
…“предвид съществуващата на основание чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност между
съпричинителите, всеки един отговаря към застрахователя за заплащане на пълния
размер на последната сума, а това изключва обсъждане на вътрешните отношения
между съдлъжниците /арг. чл. 117 ЗЗД/.“ В този смисъл е и Решение № 121/18.09.2014
г., ТК, Първо отделение, т. д. N 2859/2013г. и др.). Поради горното възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от лицето, застраховано при
третото лице помагач, не е част от спорния предмет и необсъждането на това
ъвзражение не се отразява на изводите за основателност и доказаност на претенциите
за ангажиране отговорността на застрахователя-ответник.
Не е доказано възражението на въззивника ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от пътника (загинал вследствие ПТП). За него няма нормирано
задължение да поставя след напускане на МПС обезопасителна жилетка. Няма данни
същият да се е разхождал безцелно по платното и така да е предизвикал катастрофата.
Намирал се е зад спрялото превозно средство. Установено е, че част от авариралото
МПС е била изведена извън платното за движение – десните гуми са били покачени
върху тротоара. Като пешеходец Б. се е чувствал защитен от габаритите на спрялото
превозно средство, без да може да предвиди, че същото няма да бъде забелязано и
своевременно заобиколено от пътуващ в същото направление автомобил. Няма
доказателства за наркотично повлияно поведение на пострадалия, довело до
неотразяване на реалната заплаха поради местоположението му. На с. 285 от
първоинстанционното дело (т.2-ри) се съдържа извод на експертите по приета
автотехническа експертиза, че катастрофата е била предотвратима чрез действия на
водача на застрахования при ответника шофьор. Той е реагирал със забава в
предприемането на аварийно спиране/заобикаляне на авариралото МПС и намиращите
се до него хора. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че от спирането
на авариралия бус до удара е изминало кратко време и пътуващите в буса не са могли
да осмислят и организират оптимално спрямо обстановката поведението си. С оглед на
това САС приема, че не е доказано от ответника съпричиняването на вредоносния
резултат от загиналия Б..
Направените от въззивника ответник правоограничаващи възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от С. С. Щ. и от А. В.ев Б. не са зачетени при
въззивната проверка на правилността на първоинстанционното решение.
По искането, основано на разпоредбата на чл. 248 ГПК:
В мотивите на решението съдът е отчел дължимо в полза на адв. Б.
възнаграждение в размер на 4060 лв. по исковете на родителите на загиналия и в
размер на 1130 лв. (изписано с техническа грешка), като при присъждане на дължимия
в полза на адв. Б. хонорар втората сума не е сборувана. Общо дължимият адвокатски
хонорар е 5190 лв. Поради наличието на доказателства за регистрация на
пълномощника по ЗДДС върху така определения хонорар следва да се начисли ДДС. С
прибавянето на ДДС общодължимият адвокатски хонорар възлиза на 6228 лв. В този
2
смисъл следва да се измени решението, като ответното застрахователно дружество
бъде осъдено да заплати на адв. Б. допълнителен хонорар в размер на 2168 лв.
Основателно е искането диспозитивът на решението да отрази участието на
трето лице помагач на ответника.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането, основано на разпоредбата на чл. 250 ГПК, за
допълване на непълно съдебно решение чрез зачитане на правоограничаващи
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от С. С. Щ. и А. В.ев Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве да заплати на адвокат Е. Б. допълнително възнаграждение с естество на
адвокатски хонорар в размер на още 2168 (две хиляди, сто шестдесет и осем) лв.
ДОПЪЛВА решение 982/03.07.22 г. чрез добавяне на диспозитив със следното
съдържание:“ решението е постановено в производство с участие на трето лице
помагач на ответника Булстрад Виена иншурънс груп България ЕАД“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, а определението, отнасящо се до разноските – може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3