С постъпилия по реда на чл.131 от ГПК отговор от страна на ответника по иска „Горубсо-Кърджали” АД, гр.Кърджали, се прави искане за спиране на настоящото производство, поради наличие на преюдициален спор, който се намира на производство пред ВКС. Прави се също така искане за частично прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск в частта му за сумата в размер на 36 634,62лв. По направените искания съдът съобрази следното: С Определение, постановено по в.ч.гр.д. №115/2012г., ОС - Кърджали е отменил частично разпореждането, инкорпорирано в ЗНИ №4629/21.12.2011г., издадена на осн.чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№1813/2011г. по описа на КРС, отхвърлил е частично заявлението на НАП, за издаване на ЗНИ срещу „Горубсо Кърджали" АД, и е обезсилил издадения въз основа на отменената ЗНИ изпълнителен лист от 22.12.2011г. в частта му за сумата в размер на 36 634.62 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата от 590 838.49 лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г., както и в частта му за сумата от 1 062.81лв. - разликата от 3 084.33 лв. до 4 147.14 лв., представляващи разноски в заповедното производство. Определението е влязло в сила на 09.05.2012г. в частта му за отмяна на Разпореждането, инкорпорирано в процесната ЗНИ, и за обезсилване на ИЛ за сумата от 36 634.62 лв., тъй като в тази част не е обжалвано. При това положение, към настоящия момент заповедта за незабавно изпълнение за сумата в размер на 36 634.62 лв. е отменена, а заявлението за тази сума е отхвърлено, съответно — изпълнителният лист е обезсилен. Доколкото заповедта за незабавно изпълнение представлява изпълнително основание /чл.404, т.1 от ГПК/, установителният иск относно вземанетопо чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК трябва и може да има за предмет само същото вземане, за което е била издадена заповедта. Ето защо, искът, който ищецът НАП-гр.София предявява срещу „Горубсо Кърджали" АД се явява недопустим в частта му, с която се търси установяване на вземане в размер на 36 634.62 лв., поради което производството в тази част следва да се прекрати. На следващо място, съдът намира искането за спиране на делото за основателно. Това е така, тъй като вземанията, за които са издадени процесните ЗНИ и ИЛ са за законна лихва върху главница в размер на 590 838.49 лв. по Акт №12/06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ. С Решение № 90 от 06.03.2012г., постановено по в.гр.д. №1292/2011г., по преюдициалния спор относно главницата в размер на 590 838.49 лв., АС - Пловдив е отхвърлил, поради погасяване по давност на вземането, предявеният от НАП против „Горубсо-Кърджали” АД, гр.Кърджали установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено съществуването на вземането за главницата в размер на 590 838.49 лв. към 13.10.2009г. по посочения вече Акт за установяване на частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ, въз основа на който Акт са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№ 1172/2009г. по описа на РС Кърджали. Тъй като посоченото решение е обжалвано от страна на НАП с подадена на 25.04.2012г. касационна жалба /което се установява от представеното по делото съобщение по търг.дело № 1292/2011г. до „Горубсо-Кърджали” АД, с което му е изпратен препис от касационната жалба/, преюдициалният въпрос относно дължимостта на главницата все още е висящ. И тъй като съдът не може към този момент да разглежда установителен иск, касаещ съществуване на вземане за лихви, преди да е приключил спора относно вземането за главницата, то искането за спиране на настоящото производство следва да се уважи на това основание. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която НАП, гр.София е предявила срещу „Горубсо Кърджали" АД установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за вземане в размер на 36 634.62 лв., представляващо наказателна лихва върху непогасената част от главница в размер на 590 838,49лв., за периода 23.03.2011г. до 02.11.2011г. СПИРА настоящото производство до решаването с влязло в сила решение на гр.д.№ 353/2010г. по описа на КОС, по което е постановено обжалваното пред ВКС Решение №90 от 06.03.2012г., постановено по в.гр.д. №1292/2011г. по описа на ПАС. По по-нататъшния ход на делото съдът ще се произнесе след възобновяване на производството.
Определението подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател:
|