№ 126
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204680 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на З. Д. Г., ЕГН: **********, чрез адв. Д. Г. от АК-Бургас, против Наказателно
постановление № 7779А-22/16.10.2024г., издадено от Началник при РУ- Камено, с което за
нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на същото основание на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление, като се
сочат доводи за необоснованост.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Г., който развива доводи за незаконосъобразност и моли за отмяна на
постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на жалбоподателя на 24.10.2024г., а жалбата
е входирана на 07.11.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 16.10.2024 г. по отношение на жалбоподателя било издадено Наказателно
постановление № 7779А-22/ 16.10.2024г., издадено от Началник при РУ- Камено, с което за
нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на същото основание му било наложено
1
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. Било записано, че постановлението
се издава за това, че на 03.08.2024 г., около 10:50 часа в гр. Камено „предава неверни или
заблуждаващи съобщения и сигнали“. По случая бил съставен АУАН № 0673739 от С. Б.-
полицай при РУ- Камено, в който били пресъздадени същите факти.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на НП
по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, в наказателното постановление
следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. Нарушаването на
законова разпоредба означава лицето да действа в противоречие с предвиденото в нея, т.е. да
извърши действие или бездействие, когато е било задължено да върши обратното. Липсата
на този реквизит препятства възможността на наказаното лице да се защитата по правото. В
конкретния случай, в наказателното постановление е записано, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 38, ал. 1 от НК, като на същото основание му се налага и глоба.
Следва да се отбележи обаче, че чл. 38 от закона е санкционна разпоредба и не съдържа в
себе си правило за поведение, т.е. същата сама по себе си не може да бъде нарушена.
Конкретно правило за поведение се съдържа в чл. 28 от закона, който предвижда забрана за
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ. Видно е, че законната разпоредба, която може да се яви нарушена по смисъла на
ЗАНН е тази на чл. 28 от ЗНССПЕЕН. Нещо повече, последната съдържа различни
хипотези, за които са предвидени различни санкции. Така за ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение е предвидена санкция в чл. 37 от закона. На нито едно място, обаче в
постановлението (а и в АУАН) не е спомената като нарушена разпоредбата на чл. 28 от
закона.
С оглед на това, съставът счита, че липсва описание на нарушените законни
разпоредби, което е съществено нарушение, тъй като поставя в невъзможност
жалбоподателя да упражни правото си на защита.
На второ място, изобщо липсва описание на нарушението. В постановлението АНО
следва да опише конкретни факти, който са се осъществили и от който прави извода си за
осъществен състав на административно нарушение. Именно описаните факти стават
предмет на доказване. В конкретния случай, когато става въпрос за санкция по чл. 38, ал. 1
от процесния закон, това означава да се изследва дали подаденият сигнал действително е
бил неверен или заблуждаващ. За да се проведе доказване обаче е необхоД. да се очертае в
какво се изразява този сигнал. Както в АУАН, така и в НП, като фактология единствено е
2
записано, че жалбоподателят „предава неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали“ без
изобщо да са описани в какво се изразяват самите сигнали. По този начин жалбоподателят е
лишен от възможността да се защити, тъй като не става ясно за кое негово изявление в
сигнала се твърди да е неистинно или заблуждаващо.
Съдът намира и че АУАН и НП не са издадени от компетентен орган.
Компетентността за издаване на НП е уредена в чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН, съгласно
която разпоредба наказателното постановление се издава от директора на дирекция
"Национална система 112" или от директор на областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая НП е издадено
от началника на РУ-Камено, като липсват доказателства за определянето му от директора на
дирекция "Национална система 112" или от директор на областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи.
По отношение компетентността на служителя съставил АУАН, съгласно разпоредбата
на чл. 29 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112, контролът по изпълнение на закона се осъществява от министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 30, за осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на вътрешните
работи определя със заповед служители на Министерството на вътрешните работи. В
конкретния случай АУАН е съставен от служител във РУ-Камено, като липсват
доказателства за определянето му от министъра на вътрешните работи.
Ето защо, съдът приема, че в случая и АУАН, и НП са съставени от некомпетентен
орган, което е още едно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.
За пълнота следва да се отбележи още нещо. Както бе посочено, от АУАН и НП не
става ясно какъв е бил сигналът, за който се твърди да е неверен, поради което и изобщо този
въпрос не може да бъде изследван. Все пак обаче, ако се счете, че се касае за описания в
наличната по делото докладна записка сигнал, то постановлението би се явило и материално
незаконосъобразно. В докладната записка е отразено, че жалбоподателката подала сигнал, че
конят на съседа й бил вързан пред нейния дом и тя не можела да излезе с автомобила си.
Това бе потвърдено и от разпитания актосъставител в съдебно заседание, но следва да се
отбележи, че същият не е общувал с жалбоподателката директно, а сигналът до ЕЕН 112 му
е бил предаден от дежурен полицай. От изслушания в съдебно заседание запис от ЕЕН 112
обаче никъде не се чува жалбоподателката да е твърдяла подобно нещо. Същата е подала
сигнал, че когато е тръгвала за работа е видяла конят на съседа си на улицата, като настоява
да се вземат мерки, тъй като според нея това не е редно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 38), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото не е направено
3
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7779А-22/16.10.2024г., издадено от
Началник при РУ- Камено, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на
същото основание на З. Д. Г., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, да заплати на З. Д. Г., ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4